Скрили броя на жертвите на най-унищожителния трус у нас
09:01  |  4 март 2018 | Общество

В 21.20 часа на 4 март 1977 г. България е разлюляна от най-унищожителното земетресение в историята на страната ни. Свищов буквално е сринат със земята.

Епицентърът на труса с магнитуд 7,6 по скалата на Рихтер е в Източните Карпати, румънския окръг Вранча. Земетресението трае по-малко от минута, но разрушенията са колосални. Първият трус е вертикален, следващият хоризонтален.

Свищов потъва в мрак, а оцелелите тичат по улиците, пищейки. 
Блок номер 1 на улица "Георги Матев" и общежитието на "Свилоза" са се превърнали в огромни ковчези. Засегната е и църквата „Света Троица“, която е напълно възстановена едва през 2004 година. Всички оперативни работници на криминалните служби на Районните управления на Великотърновския окръг са били командировани в Свищов. Спасителните екипи започват работа в полунощ. Работата им се усложнява от продължаващите вторични трусове, някои от които също доста силни - от 3-та и 4-та степен по Рихтер. 

"Плач, ридания, паника…Бягат нагоре-надолу, неориентирани хората, а земята се тресеше още. Трудно беше да гледаш тези тела извадени… 27 деца починаха при този трагичен инцидент в Свищов…Страшна картина", спомня си полк. Тодор Георгиев, служител в Криминалния отдел в Окръжното управление на МВР във Велико Търново по онова време. 

Спасителната операция продължила 28 дни, а Свищов губи голяма част от интелектуалния си елит. По стар свой почин обаче комунистическата власт скрива от населението размера на трагедията. Официално е съобщено за незначителни разрушения и няколко жертви. 

Истината обаче е съвсем различна. Полковник Георгиев е натоварен с най-тежката задача - да описва труповете и да намери място, където да ги прибере. Тъй като той е неподготвен за такава работа, дори нямал подходящи дрехи, взема един лекарски халат от болницата и облечен с него, започва на коляно на листите от детска тетрадка да записва имената на откритите трупове. За няколко дни той описва в тетрадката си 109 жертви на труса, от които 27 деца. 

И досега точният брой на жертвите не е ясен. Според различни данни, под руините на сградите в Свищов намират смъртта си между 120 и 250 души. Общо жертвите в Румъния и в България са над 1600, повечето от тях в Букурещ. 

Най-голяма е трагедията на гръцката фамилия Стефопулу, която дава 9 жертви. Загиват родителите, синът, снахата, дъщерята и петте деца. Никой не е имал никакъв шанс – семейството е обитавало последния осми етаж на рухнала за секунди сграда. По ирония на съдбата многолюдната фамилия е на гръцки партизани, потърсили спасение в България. 

"През цялото време аз записвах имената на загиналите и въз основа на тези записки е изготвен цялостният списък с жертвите. Това се случи на 11 март, когато приключиха всички операции. Нашата тежка задача беше да създадем организация за недопускане на мародерство. При такива случаи много криминални типове търсят начин да откраднат нещо“, връща се към ужаса полк. Георгиев. 

На 7 март 1977 г. Тодор Живков каца с хеликоптер на стадиона в Свищов, след като ден по-рано шефът на Окръжния комитет на БКП в Търново Никола Василев му докладва, че Николае Чаушеску е бил сред разрушенията в град Зимнич - на отсрещния бряг на Дунав. 

41 години след трагедията, днес жителите на Свищов отново ще сведат глави, спомняйки си за загиналите пред паметните плочи на ул. „33-ти Свищовски полк" и на пл. „Велешана". 

http://dnes.dir.bg/news/zemetresenie-svishtov-26931033?nt=4

Моя милост беше хлапе по това време, а на тази дата и в същия час с майка и татко бяхме на гости и се прибирахме с такси към къщи.
Няма да забравя моста на Захарна фабрика как се гънеше на вълни и в първия момент как си помислих, че шофьора на таксито е пиян и не може да кара по права линия и затова захожда наляво-надясно, а ние се чувствахме все едно сме в лодка...
И да, наистина официалната информация тогава беше, че има земетресение силно в Румъния, но за разрушения и жертви или не ставаше дума или знаеха явно тези, които трябва.

Така е, скрили са броя на жертвите. Дано вече, когато знаеш истината, ти е олекнало.

Иначе и сегашните управляващи крият истината за много неща. И не са само те. Също и управляващите в Русия, САЩ, Германия, Франция, ...

И не споменавай Чернобил. Не е релевантно.

имах даскал по литература, на който синът му беше войник и беше изпратен на помощ след земетресение в Свищов и загина, поради неадекватното поведение на командващия офицер
този случай е някъде преди 74г
помня го, защото даскалът ми преподаваше до средата на 74г
колко са загиналите войници не знам
знам само, че на тоя даскал, косата му стана напълно бяла, само в рамките на седмица
 

Помня го, бях си в стаята, дори и не излязохме навън както много други хора, които бяха там цялата нощ. Плевен е доста близко, не помня да е имало сринати сгради, тук-там имаше паднали стари комини. Поне у нас строителството е доста здраво. На моята къща нямаше поражения.

Иначе сега журналята масово преувеличават. Кой знае какво станало. Последното в Асеновград не се усети, тъпаците ми обясняват че било силно от 3 степен.  Ами толкова е като мине ТИР да разтресе, 1 и 2 излизат само на уреди. Имаше и в Стражица, хората бяха във фургони поне 20 години заради управляващите крадци. Имаше и едно в Турция - там ги срина защото са кирпичени коптори. Нещо около 5 беше. Нашите журналя пишеха че туристите по южното черноморие скачали панически през прозорците на хотелите. Ами нямаше такова нещо, точно тогава бях в ММЦ - Приморско на теферич срещу бившия хотел Хоризонт (сега Магнолиите) - дори и една лампа не светна по стаите, аз нищо не усетих, въпреки че бях на първа бира докато ми донесат картофите и цацата..

Който иска да гледа https://bg.wikipedia.org/wiki/Земетресения_в_България

Редактирано 4 март 20188 г. от Филипов (преглед на промените)

Не знам кога последно си бил в Стражица, но за съжаление и до днес има хора, които там живеят във фургони. И като цяло всички фургони си стоят. А и спрелият и наклонен часовник на сградата на общината все още зловещо напомня за точният час на земетресението. 

Иначе, дори и да са скрили броя на жертвите, не мисля че това е толкова важно. А и защо някой да рови десетки години назад, за да разбере колко точно са жертвите. Не виждам смисъл като цяло. 

Акцентът въобще не трябва да е върху скриването на броя на жертвите. Защото не това е най-важното. Типичен пример за манипулативна журналистика...

да живее комунизма