http://frontalno.com/накратко-за-седесе-то-на-десе-то/

https://morningseeker.wordpress.com/2016/07/03/накратко-за-седесе-то-на-десе-то/

Седесето:

Пропаднала била СДС, обезличена била, съкрушена била (особено след резултата под 2 процента на парламентарните избори 2013). Нито е пропаднала, нито е обезличена, нито е съкрушена. Тя е такава, каквато е програмирана да бъде от самото си пръкване: изкуствен конструкт, създаден в канцелариите на Държавна сигурност, с пусков срок и крайна точка на разпад.

Да не говорим, че СДС никога не е отговаряла на името си, защото първото условие да съществува партия на демократични сили е в нея да има наличност на демократи. В комунистическа България демократите бяха избити в затворите и концлагерите, а малкото останали живи емигрираха. Онези, които не успяха или не поискаха да емигрират се изпоразболяха и измряха, а оцелелите по чудо бяха натикани в девета глуха и там стоят до днес.

Спомням си, по времето на Великото народно събрание взимах интервю от възрастен господин, който беше преживял по чудо Белене. Стояхме в едно ъгълче, наоколо щъкаха всевъзможни „десни” и „леви” субекти, важни и накокошинени, а човекът тихичко ми говореше: „Тук са. Агентите са тук.” Страхът беше попил в него, непрекъснато се оглеждаше и шепнеше, затова се уговорихме да направим интервюто извън сградата на парламента. Почина няколко месеца по-късно и беше един от малкото депутати, за които можеше да се каже, че са в Съюза на демократичните сили по призвание и съдба. Но такива като него не ги искаха в СДС. Поне не за дълго. Отначало ги ухажваха, за да се възползват от авторитета им, след което намираха начин да ги изхвърлят. Защото им пречеха с морала си на политически затворници, платили скъпо-прескъпо за своя демократизъм.

От същия човек тогава чух, че демокрацията е най-напред почтеност и самоуважение, после всичко останало. Думи, на които днес (пък и тогава) всеки би се изсмял.

Къде са седесарите-демократи, които сме запомнили с почтеността им през тези двайсет и кусур преходни години? Няма ги. Отидоха си като моя герой от недовършеното интервю и на тяхно място останаха дупки, които не спират да се пълнят с политически шмекери.

Но както споменах в началото, именно това беше замисълът. Да се симулира демокрация за пред Запада, да дойдат пачките от загрижени за българската демокрация чужди организации и да се преразпределят на местна почва между подходящите хора. А подходящите хора бяха „сини” и „червени” – в един и същи строй. И не можеше да бъде иначе, след като именно „червените” назначиха „сините”. Казаха им: от днес ви назначаваме за демократи и ще правите, каквото ви се нареди. Иначе няма пържоли, няма постове. Ще бъдете Съюз на демократичните сили за пред хората, но за нас ще сте си СеДеСе-то на ДеСе-то. Речено, сторено.

Някой може да попита: ами онези стотици хиляди хора, които митингуваха по площадите и вееха сини знамена, те не бяха ли истински демократични сили? Не, не бяха. Те бяха подведен народ, на който му се привидя демокрация, за която той нямаше нито необходимата нагласа, нито необходимата смелост, нито необходимите традиции.

Преди време руският журналист Владимир Познер заяви, че в Русия няма демокрация не защото няма демократични закони, а защото хората са недемократични. И не може да е иначе, след като моделите за демократично поведение никога не са били част от историческото им развитие.

За същото става дума и у нас. Не може да си живял десетилетия наред унижаван, заплашван и манипулиран, и изведнъж да станеш демократ. Пресметливо и пригодливо парвеню, да. (Гледам ги от години как прелитат с нисък полет от софра на софра, премествайки принципите си от единия крачол в другия и обратно.)

В заключение:

– СДС ще продължи да живурка, без да застрашава ничия власт, защото властта в държавата ни винаги е била една и съща и никога не е била застрашавана от никого.

– СДС ще продължи да вегетира и да се преформатира, докато не изчезне завинаги.

Такава я поискаха нейните автори – такава я направиха! За парлама пред света и за гъдел на народа.

(Със съкращения.)

---

От подготвената за издаване книга с коментари и критика „Демокрация до поискване”.

Владо Трифонов представя:

„Умът и чувствата ни се усъвършенстват в разговори с другите хора. Пак там те се похабяват. Затова най-важно от всичко е да умеем да подбираме събеседниците си". (Блез Паскал)

 

Ех, кви времена беха, дрогаре от прокатнио цех... секо пионерче се възпитаваше в граничарство. Начи, малко мятане на снежни топки - упражнение за метане на гранати, и веднага с песа, шинелата и автомата. Друго и не требе на истинското кукувистическо пионерче освен да бди на граничната бразда и пушка шпионете и прочие инсинуации пращани от кръвния враг. Па като дорасте до комсомолче мое и вътрешнио враг да му се повери в ръчичките.

 

Неблагодарните българи, много бързо забравиха, когато получаваха заплата от 3 долара, и когато доларът струваше хиляди лева. Забравиха опашките за хляб, захар и олио....Опашки за слънчогледово олио. Това си спомням от детството си в България, и че баща ми взимаше смешна заплата, която се обезценяваше, докато си я прибере у дома. Срам. Това ли искат отново, заблудените, или подкупени червени изчадия?