Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


Тъй като темата "Универсалният смисъл на Кабала от Лео Шая и Елеазар Хараш" не ми се отваря и не мога да пускам постове там, а модераторите не ми съдействат, пускам за тези, които са я чели продължение.

V

ФИЗИЧЕСКИЯТ СВЯТ И КОСМИЧЕСКАТА БЕЗДНА

 

194. „Така каза YHVH: Небето е Моят Трон, а земята – столчето под Моите крака“. (Исая 66:1)... Небесните и земните светове служат като духовна и материална опора за Присъствието на Бога. Божественият „Трон“ е първата проява на всички възможностти на съществата. Той обединява всички аспекти – Духовни (първообразни), фини (небесни) и физически (земни)... „Тронът“ е небесното проявление на Шехина (вроденото Присъствие на Бога), а „столчето“ на Бога е земното излъчване на Шехина. На небето Духът се проявява чрез фината, психическа субстанция, а на земята – чрез плътната материя. Следователно нашият свят има тройна природа: Дух, душа и тяло.

Божественият Трон – това са възможностите на Бога, Който е скрит във всяко същество, Който е скрит във всичко материално и нематериално. Бог има Своя Трон във всеки атом. Когато Бог се проявява, Неговата възможност е наречена „Трон“. Всеки свят и всяка сфера са символичен Трон на Бога.

 

195. „Зохар“ (Вайехи 231а) споменава за тройната природа на нашия свят, когато казва, използвайки символа „основен камък“ вместо „столче“: „Основният камък е направен от огън (духовна Светлина), вода (фина субстанция) и въздух (Етер – квинтесенцията на физическите елементи)“. Божественото „столче“ – или „основния камък“ – е проява на Върховното Триединство тук долу. Материалната квинтесенция – Етерът – символизира по закона на обратната аналогия неопределимата и свръхпонятна Същност – Кетер, Аин. Светлината на вродения Дух проявява излъчването на Хокма, а фината субстанция на небесата и душите е космическото отражение на приемствеността – Бина. Благодарение на това съответствие „основният камък“ скрит в центъра, в „сърцето“ на всички физически неща като обединение на Кетер, Хокма и Бина, се превръща във „философския камък“ за човека, чрез който съзерцава най-възвишените мистерии и по този начин достига Божественото и обожествяващо Познание.

Човек може да намери философския камък, когато излезе от своята сътворена природа и влезе в своята несътворена природа. Кетер, Хокма и Бина са несътвореното Начало. Оттук изхожда Тайната на Произхода на живота.Тези три Велики Начала символизират философския камък. Те символизират Произхода, но думата Произход в своя корен не е нито дума, нито даже символ. Тя отговаря на Неизразимото, на Неопределимото.

 

196. Изследвайки природата на физическата вселена, Кабала повдига същия въпрос като Йов (38:6): „На какво са укрепени основите ѝ, или кой положи крайъгълния ѝ камък?“ „Зохар“ (Пекуде 222а) отговаря: „Когато Всевишният, Благословен Той, щеше да сътвори света, извади един скъпоценен камък от долната част на Своя Трон на Славата и го хвърли в бездната. Единият край остана установен там (в бездната), докато другият изпъкна горе и този друг горен връх образува основата на света (физическия), точката, от която светът започна да се разпростира наляво и надясно, и във всички посоки (на пространството) и от която той е поддържан. Тази основа, този камък е наречен Шетиях (основание)...“ Физическата вселена започна да еволюира, изхожайки от този „камък“, който е нейната първа проява, съдържаща синтеза на всички възможности на съществата – „Трона на Славата“. Бог отдели този „камък“ от Своя „Трон“ и го хвърли в космическата „бездна“... Преданието учи, че целокупността на земните възможности първоначално е била хвърлена в тъмния „хаос“, докато долната част останала установена там и само горната част, включваща възможностите на „образуването“, се появила на повърхността на „хаоса“, за да се превърне в основата на нашия свят. Кабала прави едно различаване между две космогонични фази – на „хаоса“ и на „Да бъде Светлина!“ Но първото творческо действие беше осъществено в центъра на всички светове преди тези две фази да еволюират в равнината на нашия свят. Това действие беше мигновената проява на всички възможностти за съществуване – „Тронът на Славата“, който се спусна като „колесницата“ на Шехина до самите дълбини на „бездната“. Писанията говорят за това първо, централно и едновременно сътворяване на всички светове в стиха от Исая (48:13): „Моята ръка основа земята, и Моята десница разгърна небесата; ще ги призова – и те ще се появят заедно“.

Тайната на Древния Трон символизира Първичната Способност на Бога. Тази Способност е закодирана в това, коръо е наречено Неизговоримото Име. Когато Неизговоримото Име слезе в бездната, то се явява като преобразуваща Сила, която е най-висшата Способност наТайното Име. Слизайки в бездната, тази Способност може да преобразява мрака в Светлина, желязото в злато и Общуването в Единение. Така желязото вече не е желязо, а е мост към Неведомото; и така общуването вече не е общуване , защото който е постигнал Единението, той вече няма с какво да общува. Който е постигнал Единението, той е намерил всичко, което има да се търси. Единението е крайната цел. Докато има общуване, ти самият не съществуваш. В Единението няма съществуване. Това е крайното сливане.

 

197. Еволюцията на земните възможности преминава в една форма, която е аналогично обратна по отношение на тази „горе“. Шестте небеса еволюират отвъд времето и пространството, започвайки от Аработ – осветената „повърхност“ на Космоса, докато физическият свят се разтваря във времето и пространството, водейки началото си от тъмната и хаотична „бездна“. Еволюцията на земята започва със седем фази на материално просветление,които завършват в „Да бъде Светлина!“ ...Тези фази са „седемте дни на сътворението“, споменати в Библията, които завършват в „Сабат“ – фазата на Богоподобния свят, или Земния Рай... Физическите елементи произлизат от Етера по същия начин, както и четирите фини (тънки) елемента, които са техните небесни първообрази, но докато фините елементи бликат от Авир като прояви на Светлината, физическите елементи се появяват в демонична форма на „сенки“ или „противници“ на своите първообрази. Елементите „горе“ се излъчват от четирите Хайот – „подпорите на Трона“, докато елементите „долу“ произлизат от „долната част“ на Божественото „столче“ – хаотичната част на „основния камък“, обратния тъмен образ на „Трона“... „Зохар“ описва избистрянето на физическите елементи (земя, вода, огън, въздух), т.е. тяхното изплуване от хаоса... Елементите, изплували от тъмния аспект на етера, се издигат постепенно в процеса на избистряне и проявление към полупрозрачността на Етера, при което се проявява Божествеността. В действителност върховният елемент – въздухът – е „мястото на отзвука“ на проявяващата и осветяваща Реч на Бога. Щом въздухът излезе от „бездната“ и „се зарее над повърхността на (земните) води“, телесната вселена е готова да получи божествената Реч и заедно с нея – Великото Осветяване... Гласът на YHVH мистериозно изпълваше елемента въздух... „И рече Бог: Да бъде Светлина!“ (Битие 1:3)

Физическият свят е произлязъл от бездната. Бездната е произлязла от излъчването на нисшия етер. Но във физическия свят и конкретно в човека е вложен елементът на най-висшия Етер и това е тайната на човешкия Дух.  Човешкия Дух има задачата да премине през физическата бездна, която се символизира от човешкото тяло. Той трябва да измине пътя, който е седем степени на просветление, и да се извиси до най-върховната чакра в човешкото тяло. И само тогава – в тази чакра, в този Универсален Център – може да се произнесе Божествената Реч, а тя е : „Да бъде Светлина завинаги!“ С това мисията на човешкия Дух е изпълнена. Пътят на нисшия етер до Висшия Етер е извървян. Еволюцията е завършена и висшата част на Етера, която е самият човешки Дух, вече може да се нарече „раждането на Сина на Бога“.

 

198. „И биде Светлина“. Когато Бог изготвяря Своята образуваща и изкупителна Реч, тя се появи като „Светлина, която произлезе от мистерията на Етера“, карайки всички детайли на материалната вселена да се разгърнат в съвършен ред и привеждайки всички земни и астрални тела в хармонично движение. Това вселенско движение се осъществява... от проявите на Хайот, които (прояви) произтичат от Божествената Реч в действие... Рави Симеон е казал: „Първите четири елемента (фините елементи – небесните излъчвания на Хайот, които се излъчват от четирите букви на името YHVH, т.е. четирите основни аспекта на цялостната Божествена Реалност) имат един дълбок мисъл на вярващите ( в четворната тайна на вярата); те са бащите на всички (сътворени) светове и символизират тайната на Върховната Колесница на Светостта. (Когато в момента на вселенското образуване „Тронът“ започне да се движи и се превърне в „Колесница“, неговите четирите подпори – Хайот –  се превръщат в четирите му колела – Офаним – и вещественото му излъчване се проявява във формата на четирите фини елемента, от които са сътворени небесата...) Също така и четирите (материални) елемента – огън, въздух, земя и вода – имат един дълбок смисъл (същият като на техните небесни модели, които произтичат от четирите аспекта на YHVH: Y=Кетер, Хокма; H=Бина; V=Хесед, Дин, Тиферет, Нецах, Ход,Йесод; H=Малкут; или също така: Y=света на сефиротската еманация, H=света на първообразното творение, V=света на небесното образуване, H=света на реалността)... Огънят, въздухът, земята и водата са изворите и корените на всички неща, които са горе и долу...“ („Зохар“, Ваера 23б, 24а)

Когато Бог заговори, се зароди Универсалната Светлина. И когато Бог я погледна, тогава тази Светлина се изпълни с живот. И тази Светлина се спусна надолу, образувайки всички елементи на самия живот. Най-долу тези елементи на Висшата Светлина се превърнаха във въздух, огън, вода и земя.И тези елементи станаха корени на земния живот. Когато човек пречисти корените на своя земен живот, тогава той ще извиси в себе си въздуха, огъня, водата и земята и чрез тях ще се върне в Универсалната Светлина, за която е казано: „И това е живот вечен, че Ти си Единственият Съвършен и няма никой друг, освен Тебе!“

 

199. „Всевишният, Благословен Той, направи едно тяло с удивително съвършенство (по образ на небесните и духовните светове). Следователно ясно е, че субстанцията , която съставя тялото на човека, принадлежина два свята: долен свят (телесните елементи) и горен свят (фините елементи и техните Хайотски, духовни първообрази).“ („Зохар“, Ваера)

В тялото на човека обитават всички светове – и земните, и небесните. В тялото на човека обитава цялата субстанция на Етера – от нисшия до висшия Етер. И затова е казано, че тялото е Храм на живата Светлина.

 

200. Щом като „Биде Светлина“, всички форми на нашия свят се развиха по подобие на своите вечни първообрази. Всички детайли на физическата вселена бяха завършени в „шестте дни“ на на образуващите фази, които свършиха със Сабат – седмия цикъл, земното отражение на неизменността и съвършенството на творческото Начало. „Седемте сефирота на конструкцията“ се проявяват в „седемте дни на сътворението“, но преди това вече действат в нашата космическа равнина по време на седемте фази на просветление на елементите, достигащи връхна точка в „Да бъде Светлина!“, която открива един цикъл на съвършено равновесие между дух и материя... Седемте фази на просветление на материята са тайнствено цитирани в Битие (36:31-39) като „царете, които царуваха в земята на Едом“ (Едом – несъвършеното предварително представяне на Адам)... Тези първи царе – или световете на елементарното просветление, които предшестваха „Да бъде Светлина!“ – загинаха. Идра Зута (Малкото събрание) коментира: „...Примитивните светове бяха направни без образуване. Тези незавършени светове са наречени „летящи пламъци“, „искри“, ...те не можеха да продължат да съществуват, докато Святият Древен не ги направеше устойчиви и Творецът (Божията Реч) не дадеше форма на творението Си (чрез „Да бъде Светлина!“); Той му даде мъжка и женска форма (духовна и веществена, активна и приемствена; двойна форма, въплатена в Адам и Ева) и благодарение на това всички неща съществуват (в недрата на сегашния свят), дори угасналите „искри“ (на предишните светове)“... Адам започна да царува над света в съвършеното равновесие, в Райското състояние, което продължи през „седмия ден“.

Когато Бог произнесе „Да бъде Светлина!“, тогава тази Светлина проникна и изпълни всички земни и духовни неща със себе си. Всички земни вещи имат в себе си тайнственото „Да бъде Светлина!“ и тази Светлина, това е съвършеното равновесие в тях. Адам също имаше съвършено равновесие, което беше породено от „Да бъде Светлина!“, но когато той се раздвои, тогаво той изгуби Райското състояние на равновесието и заживя в отражението на Светлината. В неговото огледало беше вече трудно да се види тайнството на „Да бъде Светлина!“ и целият му живот сега е едно странстване и търсене на изгубената Божия Реч.

 

201. Състоянието на земния Рай, когато мирът и хармонията царуват между духа и материята, между Твореца и творението, е наречено в Кабала, „горната земя“ – Тебел. Казва се, че под Тебел има други шест земи, по-мако съвършени, които наподобяват различни откъслечни състояния на „горната земя“. След „падението“ на Адам те са станали наши, а в центъра на нашия паднал свят е останало скрито първото и съвършено състояние на Тебел... „Седемте земи“ не са нито седемте планети, нито дори са „области“, а „седем страни“ – йерархично разположени една над друга и всичките обитавани, седем земни състояния, най-съвършеното от които е това на нашата земя... Вечните първообрази на седемте земи, както и на седемте небеса, са седемте градивни сефирота. Небесата са като седем чисти огледала на свойствата на Твореца, докато земите, с изключение на нашата, са равнини на отражение, представящи само замъглени и изкривени образи на Божествените Причини.

Обратно, Тебел е пълен и съвършен символ на всички градивни сефироти, а човекът, който обитава Тебел е образът на сефиротската десетица... Седемте земи са изгаснали „искри“ – предишните светове – които отново се появяват, този път изменени в светлината на човешкото състояние.

Когато Всевишният застане между Духа и материята тогава се заражда Тебел, или „горната земя“. Тогава човек се намира във върховна хармония: и земята му дава своите богатства, които са неземни, и Духът му дава своите блага, които са неизчерпаеми. Така Творецът изпълва човека с висшата храна на хармонията и го превръща в един център от Светлина. Този център свети със Сиянието на „горната земя“.

 

202. ...Съвършеното равновесие се създава постепенно и се постига благодарение на влиянието на седемте градивни сефирота, които установяват ред в елементарния хаос. Хаосът е победен в момента, в който Малкут – Шехина – „слиза“ отгоре като Речта на Бога. Между всички творчески сефироти само Малкут създаде свое жилище в долния свят и така изкупителната Светлина на „Небето на небесата“ царува над този свят.

Човек започва да излиза от бездната, когато се насочи към Святото Дихание на Думите, които съставляват Божествената Реч. Насочвайки се така, човек придобива съвършеното равновесие, което символизира хармонията на всички светове, които имат само един Център.

 

203. ...Човешкото състояние се разглежда като кулминация на едно дълго развитие на земни състояния. В действителност човешкото състояние не е само край на еволюцията на земята, а на цялото вселенско образуване – „краят“ на делото на Творението... Всред Творението Бог познава Себе Си най-съвършено посредством микро-макрокосмичното положение на човека и целостта на Творението ще се възвърне във Върховния Източник чрез човека като посредник.

Когато придобие съвършеното равновесие, човекът се превръща в жилище на Всевишния. Така човекът се превръща в мост, през който всички същества минават и се възраждат в Славата на Милостивия Един.

 

204. Земният Рай има седем степени, които се издигат от Тебел до Царството на небесните Райове. Тези седем „области“ на долния Рай представляват междинни състояния между физическата вселена и финия, небесния свят. В разгърнатото пространство между земята и „небесата“ също така се намират и „седемте ада“, подобни на толкова други „сенки“, или тъмни обръщания на седемте земни Рая... „Мракът, който изпълва бездната“, осъществявайки долната граница на Космоса, е крайното и илюзорно отрицание на Божествената Безкрайност. Духът на мрака е Сатан – „противникът“, „врагът“ на Бога и на човека... Сатан царува в „гнездото на веществената нечистота“, която нито се пречиства в чистата „вода“ на небето, нито се конкретизира в телената материя; това е същността на безформените, хаотични и демонични елементи, които изпълват „бездната“ на ада... В ада може да се различи вид йерархия на състояния и степени, йерархия, която е последното отражение на космическия ред... Там образуващото излъчване на Духа едва докосва сътвореното същество, но нищо не би имало възможността да съществува, без да бъде „докоснато“ от този Дух и без да притежава вечен първообраз. И по този начин дори седемте ада са прояви на седемте творчески сефирота,но са тъмни прояви, „сенки“, или обърнати образи на своите светли модели. Ако хаосът не беше едно обръщане на Божествения ред, щеше да бъде лишен от цялата Реална причина, т.е. щеше да бъде чисто и просто нищо...

Мракът е съкровена тъмнина. Мракът е тъмен не защото е черен, а защото не е осветен. Всеки човек има за задача да освети своята чернота и да превърне мрака в огледало, за да прозре, че той – човекът – е едно същество на Вечната Святост и Универсалната Светлина.

 

205. Тъмното обръщане на Божествения ред включва в себе си възможността за едно възвръщане на хаоса, за „обръщане на обръщането“, което ще бъде възвръщане на седемте ада в техните първи сефиротски причини. Но докато се извърши това окончателно поглъщане, идентично с целостта на Творението, адовете ще спомогнат, в отрицателната си форма, за запазване на космическия ред. За да може да се разбере напълно отрицателната роля на злото, или на Сатан, нужно е връщане към „Причината на причините“, която е чистата и безкрайна Реалност, пълна с блаженство. Характеристиката на блаженството е: да стане цялостен в Себе Си и да се потвърди самият Един, а такова потвърждаване трябва задължително да бъде осъществено в недрата на цялостната Божествена Реалност.

Трябва да минеш през много зони на мрака, за да познаеш блаженството.  Мракът е, който дава вкуса на блаженството. Само в мрака Бог идва при теб и Неговата Любов може да освети със своята дълбочина и безкрайност. Ако приемеш Любовта на Бога, тогава мракът ще е изиграл своята заветна роля и ти ще си блажен в Царството на своя Бог... За да може Бог да стане цялостен в човека, Бог и човекът трябва да се обединят, за да може истинският човек да обхване в себе си красотата на всички светове. Тогава истината ще влезе в човека под формата на неизмеримо блаженство, защото истинският човек е Бог, а Бог е постоянно блажен.

 

206. Космическите възможности, които се излъчват от Божествената Милост, се самоутвърждават, но тъй като са привързани към блаженството на съществуването, те забравят чистото и Божествено утвърждаване, причината и самия смисъл на своето съществуване. Самоутвърждаването им се изражда в отричане на тяхната Свръхсетивна Същност и Божествената Милост се принуждава да приеме аспекта на Суровост, за да може да отрече това отричане на Бога. Дин установява една граница за космическото утвърждаване: тази граница е смъртта на сътворените същества и адът. Смъртта и адът са царствата, където управлява отрицателния дух на Сатан, който е наречен Йецер Хара – „злата наклонност“,  която останала скрита в самоутвърждаването на сътворените неща и ги отдалечавала все повече и повече от техния несътворен Източник. Талмуд (Бава Батра 16а) казва: „Сатана, Йецер Хара и Ангелът на Смъртта са едно и също нещо“. „Злата наклонност“, която слиза, разделя и ограничава, е била включена в началото в „добрата наклонност“ – Йецер Тоб, която се издига към най-високото и го утвърждава във всички неща.Тази връзка между двете противоположни наклонности е проява на връзката между Суровостта и Милостта, понеже първата, от която изтича всяко отричане, е вечно включена във втората, която е причината на всяко утвърждаване.

Милостта, преди да се роди като такава, е била едно вътрешно лице на Истината. Това лице е било строго, сурово и безусловно. Когато Милостта се превръща в Суровост, това означава, че скритата Истина напомня за себе си и за своята вселюбяща власт. Когато Суровостта се проявява – това иска да ни каже, че на Милостта е отредено Вечно тържество.

 

207. За да сътвори крайното, Бог предварително го прави да се самоотрича чрез „свиване“ (Цимцум). Сатан се е родил от това „свиване“, или илюзорно отричане, на Бога (илюзорно, защото Бог го е отрекъл чрез Своята Безкрайност), което „свиване“ в своя статичен аспект е сефирот Дин. Ако Дин се явява първо като отрицание на Безкрайното, то неговата истинска цел е да отрече това отрицание и да утвърди по този начин Единствената Реалност... Човекът е бил създаден с тези „две наклонности“ (добрата и злата), за да може да отрече отрицанието на Бога, утвърждавайки Бога и помирявайки всички противоположности в обожествен съюз. Когато човек изпълни тази задача, тогава, казва Талмуд (Сука 52а), „Всевишният, Благословен Той, ще повика Йецер Хара да се яви пред Него и ще го накара да умре“.

Задачата на човека е да примири крайностите на противоположностите, за да се роди в нова позиция, която ще бъде неговото ново съзнание. Злата наклонност се ражда в човека, когато той твърдо избере пътя на доброто или когато твърдо избере пътя на злото. Ако човек иска да се освободи напълно от злата наклонност, той трябва да избере два пътя: той трябва да избере Любовта, която ще му даде себепознание, и трябва да избере Истината, която ще му даде познание за Древния. Тези два пътя ще му донесат естествената Мъдрост, която е самият той.

 

208. Човешката душа, която е избрала Йецер Тоб – „добрата наклонност нагоре“, ще се издига към Бога по време на земния си живот, докато душата, подчинена на Йецер Хара – „злата наклонност надолу“, ще отиде в ада със Сатан. Падението на душата от нашия Божествено подреден свят до мрака на „бездната“ се дължи на греховете, извършени срещу Царството на Всевишния, в което душата е била милостиво допусната да участва през земния си живот. Греховете и последвалото падение могат да бъдат заличени само от Тешубах – Покаянието преди смъртта, чрез което се моли прошка от Бога. Тогава чрез духовно Откровение Бог дава на човека познанието за  универсалния Закон, така че човекът да може да се съобрази със Закона и да заеме съзнателно своето място в реда на световете. И тъй като този ред изявява Мъдростта и другите съвършенства на Твореца, човекът, подчинявайки се на Върховния Закон, има достъп до тези възвишени качества и по пътя на Духа и на Милостта, облечен в тези качества, се поглъща в Единия. Какъвто и да е случаят, получил даровете на различаващия Разум и относително свободната воля, човекът е отговорен за своето отношение към Волята на Бога и съгласно това бива съден, когато животът му на земята завърши.

Силата на Покаянието е толкова голяма, че според тази сила се пренареждат световете. Ако една душа изпълни закона на покаянието, тогава злото застава на почетно разстояние от нея, а добрата наклонност започва да обкръжава човека и да съгражда в него своя дом. Покаянието е незнайна сила – тя отваря нова врата, нов пролом между световете. Това е началото на един нов път.

 

209. „...Напускайки този свят, човек трябва да изтърпи седем изпитания. Първото е Небесният съд, когато духът напуска тялото. Второто става, когато неговите действия и думи вървят срещу него и правят възвестявания за него. Третото – когато полагат човека в гроба. Четвъртото е изпитанието на самия гроб. Петото идва, когато го разяждат червеите. Шестото е страданието в Геена. Седмото – когато духът е осъден да броди в света и не може да намери място за покой, докато не изпълни определените му задачи. (Това е наказанието, което кабалистите наричат Гилгул – „преселението“ на душата, чрез което трябва да се поправят сериозните грешки и пропуски, извършени през земното съществуване.) Ето защо е по-добре за човека да преразгледа продължително своите действия и да се покае пред своя Създател. Когато Давид размишлявал върху тези изпитания, които човек е длъжен да изтърпи, той побързал да възкликне: „Благославяй Всевишния, о , душо моя... благославяй Святото му Име!“ (Псалм 103:1), което означава „Благославяй Всевишния, о , душо моя, преди да напуснеш света, докато обитаваш в тялото, ... побързай да благославяш Святото Му Име, преди да е дошъл моментът, в който не ще можеш нито да благославяш, нито да се покайваш“. („Зохар“ Вайак‘хел 199б)

Благославяй всеки ден Всевишния, защото всички страдания на света, които те сполетяват, не са страданията, които произтичат от силата на мрака. Благославяй всеки ден Всевишния и тогава той ще те обгради със Своята Златна Светлина, която ще бъде твоята Обетована Земя.

 

210. Подобно на „святата страна“  - страната на Рая – съществуват също така и седем „двореца“ в „нечистата страна“, в ада, които са тъмните обръщания на „небесните дворци“, и те се наричат: пропаст, гибел, безмълвие на гроба, грях, Шеол, сянка на смъртта и долна земя... За седемте „двореца“ на „нечистия дух“ Кабала казва: „Във времето, което ще дойде (моментът на всемирното изкупление) Бог ще направи те да изчезнат от света, както е написано“. Исая (25:8): „Той ще погълне смъртта завинаги, Всевишният YHVH ще избърше сълзите на всички лица“.

Когато дойде денят на всемирното изкупление и когато душата е чакала и жадувала Истината, тогава тя ще заблести в светлинния Етер и ще полети с крилата на Светлината завинаги, защото началото на нейния Вечен Ден ще бъде тайната, която тя е постигнала. В тази тайна душата ще забрави всички адове и сенки и всички видове сълзи.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 13 минути, аm-аm написа:

Само информативно, помниш ли ги всички тези неща?

След като бъде преписана , книгата ще бъде пусната в друг сайт за теглене. Аз вече съм го определил.

Не смятам, че си имал време да прочетеш и последния ми пост, съдейки от бързината на отговора ти. Ако не те интересува, свободен си да напуснеш. Това не е за теб.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не питах дали е за мен. Питах дали помниш всичко, което преписваш тъй старателно.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, аm-аm написа:

Не питах дали е за мен. Питах дали помниш всичко, което преписваш тъй старателно.

Слушай, колкото и книги да съм прочел, извлекъл съм тяхната есенция и това, което е важно за мен. Ти какво искаш да ги помня на изуст ли? И тебе какво те ползва това, като като не прочете и какво съм писал? 


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз не съм искал да помниш книгите, които си чел. Попитах те дали помниш това, което преписваш. Защо си толкова агресивен?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 6 минути, аm-аm написа:

Аз не съм искал да помниш книгите, които си чел. Попитах те дали помниш това, което преписваш. Защо си толкова агресивен?

Слушай сега, ще ти кажа нещо на ушенце. Последния ми пост е свързан с Божествените Райове. Аз съм бил в "осъзнато сънуване" в един от тях. Но не смятам да ти напиша като Данте Алегиери произведение "Рай". Защото преди това минах през ръцете на демоните и "ада". Но аз не търся нито рая нито ада. Въпреки, че получих достъп до тях. Представи си, през вратата на рая преди мене мина един кентавър.... Но аз излязох от там, призовавайки Бога. Искам само Него. Това е забавачница за мен. Не  че не е приятно да си там. И да, потвърждавам , че те съществуват. Бог е дал на човека възможност да ги посещава. Това струва повече от каквато и да е книга, това е жива опитност.

В книгата за Кабала е написано, че с който Рай се свържеш, там и ще отидеш след смъртта. Просто Бог ще махне до край булото, и ще го изучаваш и виждаш в детайли тогава. 

Това удовлетворява ли те  и ползва ли те по някакъв начин?

Всъщност, има една песен от Учителя, която много обичам в изпълнение на Симеон Симеонов. Там се казва "Странник съм в този свят, никого не познавам, освен Тебе, Господи! Ти си създал всичко за мене!". Така че, дал съм свободата на всички в този сайт да не участват. Всички книги са за мене.

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ама аз не те попитах дали си преминал през ръцете на демоните и дали пред рая те е прередил кентавър, а дали помниш това, което преписваш.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 5 минути, аm-аm написа:

Ама аз не те попитах дали си преминал през ръцете на демоните и дали пред рая те е прередил кентавър, а дали помниш това, което преписваш.

Много хора извъртат думите ми, и се опитват да ме направат неадекватен.Диалогът ми с тях заглъхна завинаги. Аз нямам време за губене и на 70 години да се чудя има ли Бог или не. Този въпрос не стои за мене, и аз не съм си пропилял живота. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Защо 4 поста вече ми разказваш житие-битието си, след като нямаш "време за губене", а не отговориш на простия ми въпрос?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 15 часа, mecholari написа:

Това струва повече от каквато и да е книга, това е жива опитност.

В книгата за Кабала е написано, че с който Рай се свържеш, там и ще отидеш след смъртта. Просто Бог ще махне до край булото, и ще го изучаваш и виждаш в детайли тогава. 

Искам да дам едно пояснение на читателите в тази тема. Казвал съм го вече веднъж, но книгите са водачи, не е безразлично какви книги четем. Не пренебрегвам  тяхното значение и не си позволявам да го подценявам. Именно за това съм се заел да ви дам най-доброто до което съм се докоснал. 

Целта на драгоценните книги е да разкриете какво се съдържа в самите вас. Те са помощници за ошлайфане на собствената ви скъпоценност. Не изградите ли правилен подход към Бога, не можете да откриете скритите съкровища и да ги обработите , и превърнете в красиви накити. Не се заблуждавайте , че няма кой да оцени това. 

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Кабала за Месия:

3. Първите скрижали са произлезли от Дървото на Живота, но поради идолопоклонничеството Израел беше осъден да се ползва недостойно от тях. Затова Мойсей даде на народа други Скрижали, които произхождаха от Дървото на познание на доброто и злото. „Първите Скрижали – както казва Кабала – бяха Светлината и Учението на Месия, изливането на универсалното освобождение, изворът на Вечния Живот“. Вторите Скрижали представляваха „частичния“или косвения израз на тази Светлина.

Първичните Скрижали символизират цялостната Светлина, това е Светлината на Вечността. Месия носи тази Вечна Светлина на Всевишния в себе си и ако Месия проникне в съществата и световете, те ще получат универсалното освобождение, защото Светлината на Всевишния означава освобождение. Месия носи дълбоко в себе си универсалното освобождение, което е Светлината на Всевишния. Месия е стоящият на планината. Месия е Великата жертва на Първородната Светлина, Той е Огънят на Божествената Любов, която държи в себе си Книгата на Живота. Великата Светлина на Всевишния е слязла в Месия и се е пожертвала за човешкия род, за тези, които са изгубили Светлината.

..........................................................

17. Това познание на Божествената Истина беше предадено на Патриарсите на Израел и техните избрани последователи, за да изкристализира накрая в Синайското Откровение. Мойсей го предаде на Иисус (Навин), Иисус – на древните, древните – на пророците, пророците – на хората от Великата Синагога, а те от своя страна – на „веригата на Преданието“ (Шалшелет ха‘Кабала).  Тази верига е останала непокътната и до днес, а всъщност тя е предназначена да свърже Мъдростта на Адам с тази на Месия.

Познанието на Божествената Истина се предава в една безконечна верига от Избрани и тази верига обхваща Вечността в нейната цялост. Това, за което говоря, са Избраните от Живота, а за избраниците на смъртта е написана друга книга, друга Истина. Месия ще отвори печатите на Адам и Мъдростта отново ще засияе Единна и Свята, както е било в най-древното време. Любовта е седмият печат, от който ще излезе новата Мъдрост на Адам. Месия ще отвори седмия печат и това, което е написано отвътре, ще заблести с Мъдростта на новото… и предназначеното ще свърже Адам с Месия.

..........................................................

168. Аработ – седмото небе, или „седмата степен на Божествения Трон“, се ръководи от Месия, както утвърждава Идра Рабба Кадиша: „На Царя Месия Му беше отредено да седне на седмия Трон (небесна степен). Има шест такива (небесни, или духовни, степени) и Духът на Древния по дни (Началото на всички небеса, или състояния на съществуване), Който се издига над тях, е Седмият (Духът на ЙАХ, Който тържествува на Аработ)“... Духът на Месия е Този на Древния по дни; това е „Духът на Елохим, на Божественото вродено Присъствие“, Който „се носи над повърхността на водите“ и ги осветява.

Духът на Месия е първото и универсално спускане на Всевишния в по-долни светове. В по-долните светове Той е наречен „Бог“ и това е цялостната Същност на човешкия Дух. Всеки човешки Дух, който е пристигнал в своята Цялост, е едновременно и Бог, и Месия за душите.

 

169. Фигурата на Месия е тази на „Небесния човек“ – Метатрон , „седнал на Трона“ , и Неговата материя е чистото излъчване на Авир – Етера. Месия е един от тройния вроден Принцип – Шехина, Метатрон, Авир; Той е Универсалният посредник, Който от седмото небе влиза в „Небето на небесата“, той е Святият на святите. Когато се връща от „Небето на небесата“, Той проявява Божествената Воля във всички сътворени светове. Той е, който осъществява в Аработ изкупителното действие от името на „Живия Бог“ и Който ще осъществи същото на земята в края на времената. Мистерията на Неговото съвършенство се намира не само в господството на Неговата Несътворена Същност, но също и в това, че Неговата сътворена Същност е чисто изкупителна: Месия предхожда, управлява и спасява целостта на Творението. „Когато е започнало сътворяването на света, Царят Месия (вече) беше, понеже Той дойде от Духа (на Бога) още преди светът да бъде сътворен“. (Песикта Раб. 152б)

Как да търси човек вътре в себе си връзката с Месия? Трябва да върви отвън навътре. Това става по пътя на чистотата, пробуждането и извисяването. Когато чистотата се извиси в своята най-висша етерна област, когато се изкачи по своя духовен Трон, тогава вече можем да разберем казаното, че Чистотата всъщност е Бог.

 

170. В края на времената сам Месия ще слезе на земята, а да излее там цялата Си Милост и да освети целия свят. Той трябва да слезе под формата на две различни прояви: първият път като „син на Йосиф“, който трябва да умре, а вторият път като „син на Давид“ – покорител на враговете на Бога и Спасител на „останалата част от Неговите овце“.

Първото идване на Месия е свързано със земното раждане и с постепенното пробуждане на душите. И всичко това е една подготовка, която е свързана с второто идване на Месия, което ще бъде тържеството на душите, защото Месия ще се роди в тях и те вече няма да бъдат роби на земята.

 

171. Душите на Пророците – равностойни с всички човешки същества, които в своята истинска чистота обкръжават Месия – са по-извисени от ангелите и духовете; те се отъждествяват със съюза на всички сефироти – „Първичния Човек“ (Адам Кадмон). Това не се отнася до ангелите и духовете, които, още когато се излъчват от Метатрон, имат за свой първообраз само един или друг сефирот, т.е. един отделен аспект на „Горния Човек“, а не съюза на всички Негови качества. От това следва, че „долу“ ангелите и духовете изразяват само някое отделно качество на Адам Кадмон, докато човешката душа в своето съвършенство Го изразява цялостно.

Човешката душа е най-висшият образ на Космическата Душа. Те съставляват едно цяло. Космическата душа е израз на най-чистата Същност на Духа. Чистият дух е най-висшият и първичен отблясък на Истината. Човешкият Дух е пътят към Върховния дух, той е тесният път към Всевишния.

..........................................................

184. Исак е заобиколен от душите на онези, които са страдали на земята при разрушаването на Храма, за делото на Месия или които са претърпели мъченичество. Сам Месия отвежда тези души в Йерусалим и в Светилището на четвъртото небе, за да може Михаел да ги поднесе на Господа като изкупителен дар. „Десетте велики Учители на Израел“ също обитават четвъртия „дворец“, откъдето съзерцават отблясъка на уникалната вселенска Светлина на Бога... Има също така „седемдесет светлини“ в този „дворец“, които съставляват „Небесния Съд“; отгоре над тях ума други две „светлини“, които като „свидетели“ допълват този „Върховен Синедрион“ (Върховен Съд), а отгоре над „Синедриона“ са поставени четири Серафима – прояви на великите ангелски четворки от горните небеса: от тях се проектират „72-та лъча на светлина“, които представляват „Небесния Съд“. Първообразите на тези светлини са „72-те Свещени Имена“ на Бога.

Всички души, които са страдали в името на истината за Месия, попадат в четвъртата сфера, или в четвъртия „дворец“, където им се дава да съзерцават блясъка на скритата Първородна Светлина на Всевишния. Чрез тази Светлина и чрез това съзерцание те получават в себе си пълнотата на една висша духовност, която са имали преди Сътворението.

..........................................................

187. Йаков – бащата на Израел – породил в плът и дух дванадесетте племена, дал име и мистично тяло на народа, представлява олицетворение на чистата Светлина на третото небе. Той е заобиколен там от „ръководителите на дванадесетте племена“ и от душите на онези, които са били огорчени и са проливали сълзи през живота си на земята заради разрушаването на Храма; душите на онези, които премного са страдали на земята от тежки болести, и на онези, които са умрели преждевременно, също обитават това небе. Месия слиза, за да утеши тези души, за да ги свърже със „Средния Стълб“ и да им помогне да се извисят.

Всички, които са страдали във връзка с разрушаването на Храма, за тях е определен средният и централният път в Дървото на Живота. Изкачвайки се по този път, те ще влязат в мистичното тяло, което е свързано с третото небе. Те ще бъдат заобиколени от невидимите помагачи и „ръководителите на дванадесетте племена“. И всички тези души, които жадуват за Всевишния, ще се изкачват все повече към Венеца на Живота.

 

188. Светлината на третия „дворец“ не започва да блести, докато отдолу не дойде и най-слабият проблясък. Това е „пламъкът на едно парче дърво, който разпалва огнището“. Проблясъкът идва от молитвите на хората; ако не се издигне никаква молитва към небето, нищо не може да отклони Божествения Разум и ангели да се спускат на земята, за да накажат смъртните. В този случай не милостивият център, а суровата периферия на третия „дворец“ е, която взема връх. „Реката от огън“ (Нахар Динур) тече в периферията и в посоката към ада, където се изсипва върху виновния. Тази река наказва и ангели, които са заслужили това. Външната, или долната, област на третото небе е обиталище на разрушителните ангели, които огорчават осъдените. Тези ангели, между които се намира и Самаел – Ангелът на смъртта, са обвинителите на Израел и му причиняват много отчаяние, освен когато Израел се покае. Когато това се случи, тези страшни ангели престават да имат власт над него. В действителност силата на Покаянието е толкова голяма, че „ако Израел се покае само за един ден, Синът на Давид (Месия) незабавно би се озовал там“.

Силата на Покаянието е толкова голяма, че демонът може да се превърне в ангел. Силата на покаянието е толкова голяма, че към демона може да се излеят висши духовни сили и той да бъде преобразен. И от външното небе той може да навлезе във вътрешното небе на Духа. Силата на Покаянието – това е великият принцип на Преображението. Който е разбрал тази тайна, той е благословен завинаги.

 

189. Второто небе е проява на Йесод – космическата ‚основа“, творческото излъчване на всички сефироти. Талмуд нарича това небе Ракиа –„небосвод“, защото отраженията на Божественото излъчване блестят там, както е описано символично: „Ракиа е опората на Слънцето. Луната, Звездите и Планетите...“. Затова тук всички светлини, които се излъчват от Божествените аспекти, се свързват с Единствения Дух, наречен от Кабала Зохар – „Сияние“, „Сияещата Светлина“. Всички ключове на Мъдростта се пазят на това небе и там се раздават на Пророците и Мъдреците в зависимост от съответната им особеност на духовно възприемане. Всички човешки души в своя обратен път нагоре получават тук своята небесна „дреха“, чийто вид се различава според „заслугата“, придобита на земята. Духовете на Пророците и другите души, които преминават през второто небе, са като много „звезди на небосвода“. Най-голямата и блестяща от тях е Духът на Месия, „Който е над тях“ и осветява всички души около Себе Си. Между тях са душите на хората, които са страдали заради своето Вечно Спасение, а също и на онези, които са прославяли Святото Име с цялата си сила. Тези души се възкачват на второто небе нагоре чрез Светлината на Месия.

Йесод е космическият център на всички видове Светлини, които се спускат отгоре. В този космически център се намират всички ключове на тайната Мъдрост, която се дава на избраните души, която се дава най-вече на тези, които много дълго и усърдно са се молили и са заслужили тази Мъдрост.

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване