България не е САЩ, където произнасянето на думата "чернокож" е 11-ият смъртен грях

Годината бе 1989. Пътувах с нощния влак, за да видя новородения си брат, когато в купето влязоха двама студенти от братска тогава нам африканска страна. Забелязвайки празни седалки, единият от тях запита дали може да седнат. След като получи отрицателен отговор от спътника ми, той се обърна към него и извика със силен акцент: "Вие, бъльгарите, сте много льоши хора."

Защо разказвам това? Защото в петък проблемът с расовата търпимост в България лъсна на място, на което най-малко се предполагаше - футболния терен. Въпросната "жертва" Марсело Вава е от доста време в България и е обиколил много градове и села. Навсякъде е бил посрещан "радушно" от местните фенове и се е радвал на "топло" отношение. И нито веднъж не им бе отговорил. До онзи ден.

Борбата с расизма по българските стадиони е кауза пердута. Поне при сегашния вид на обществото ни. Идеята е мъртвородена, също както и онзи проектозакон, предвиждащ затвор за използващите нецензурни думи на обществени места. Проблемът е факт, но сляпото прилагане на разпоредбите на ФИФА и УЕФА в тази насока е истинска бомба. Дълбоко (а и не толкова) в душата си българинът е расист. А и не само той. Белите не обичат черните, черните не питаят топли чувства към белите. Реакцията е реципрочна. Но интелигентните хора рядко разкриват тъмната си същност, освен в съвсем тесен кръг. Което въобще не важи за редовия член на футболна агитка у нас, който в общия случай е аутсайдер в обществото. Елемент, за когото смисълът на живота се изчерпва с поредната бутилка долнокачествен алкохол и цигара на аванта. И с шанса веднъж в седмицата да отиде на стадиона готов да даде изблик на най-долните си страсти. Да отвори клапана на отрицателните емоции и да залее с тях всеки, който не споделя неговите идеи. България е феноменална в това отношение. Не са един и два примерите как някой, който е бил готов да се скъса от псувни по адрес на Вава или Темиле, след това е изпадал в екстаз при финта на Ричард, паса на Ододжи или гола на Гийом. Чернокожите футболисти в България никога не са страдали от липса на любов от феновете на отбора, в който играят. Често, когато са го заслужавали, са били и глезени. Който от тях го отрече, е лицемер и опитва да търси облаги, които нормално не би получил. Но България не е САЩ. Там произнасянето на думата "чернокож" се счита за 11-ия смъртен грях. Заменена е със силно парфюмираното "афроамериканец" в опит за изкупуване на стари грехове. Тук подобно тъмно минало няма. България не е страна на вселенската любов и който не е доволен, може да търси щастието си другаде. Демокрацията дава това право.

Една доста интересна статия на Йордан Божинов

За съжаление повечето от нещата представят тъжната реалност по нашите терени, но с някои не мога да се съглася. Иска ми се да чуя вие какво мислисте за расизма по стадионите, който за мое голямо учудване все още не е изкоренен!

Редактирано 13 юли 200619 г. от lpa (преглед на промените)

Истината е, че белите не обичат черните и черните не обичат белите. Хладнокръвните го прикриват, но на стадиона хората не са хладнокръвни. Аз се старая да не бъда расист и да не съдя за хората по това как изглеждат, но някои неща могат да те изкарат извън ррелси. Ще си позволя да дам един пример - преди няколко дни гледах един документален филм, мисля че беше по Viasat History за освобождаването на Заир от белгийска власт през 1974. И в някакъв голям град, а не в забутано село, негрите залавят трима бели. Белите са нарязани с нож, прибрани в хладилник и в последствие изядени. От своя страна негрите могат да дадат примери за издевателствата на робовладелците в миналото. Но нека се замислим защо негрите са били роби, а не обратно?

Но все пак като се има предвид че съм привърженик на Лацио съм доста умерен по този въпрос

Аз не правя никаква разлика.

Не виждам и зашо някой трябва да прави, на какво основание. Защо белите да не обичат афроамериканците и обратното?

Защото от гледна точка на белите, "афроамериканците" са едни паразити, които само крадат и се издържат със социалните помощи, плащани от данъците на белите. А от гледна точка на "афроамериканците", а защо не и на "афрофранцузите" белите са робовладелците, които са били дедите им с камшика. Така, че скоро борбата с расизма няма да завърши или поне докато спрат да ни прибират в хладилника на парчета и докато Ку-клукс клан не спрат да убиват само заради цвета на кожата

Защото от гледна точка на белите, "афроамериканците" са едни паразити, които само крадат и се издържат със социалните помощи, плащани от данъците на белите. А от гледна точка на "афроамериканците", а защо не и на "афрофранцузите" белите са робовладелците, които са били дедите им с камшика. Така, че скоро борбата с расизма няма да завърши или поне докато спрат да ни прибират в хладилника на парчета и докато Ку-клукс клан не спрат да убиват само заради цвета на кожата

Живял съм на много места и мога да те уверя, че в Европа постепенно се изкоренява. Нещата, за който говориш са отживелица и изкуственно подклаждане на идеята за расизма. А това твое твърдение "афроамериканците" са едни паразити, които само крадат и се издържат със социалните помощи, плащани от данъците на белите" е валидно за Щатите където забелязох "скрит расизъм", просто расистите не парадират и не го показват както го правиха ККК. И все пак не ме карай да оставам с впечатлението, че го подкрепящ, защото ще е жалко

Редактирано 17 юли 200619 г. от lpa (преглед на промените)

Много мраза гадните расисти. Падат ми в очите.

Аз лично никога не бих обидил един спортист на расистка основа, защото независимо от цвета на кожата му, той е хвърлил много труд, за да постигне това, което е в момента. Всички спортисти заслужават само и единствено уважение. Но да ви кажа преди малко повече от година бях в Париж и не бях впечатлен от гледката. Вярно, центъра на града е изключително красив, с множество архитектурни забележителности. Бяха ни предупредили в никакъв случай да не се отклоняваме от маршрута, но се случи така, че без да искаме объркахме пътя и навлязахме в един квартал - не беше арабски, а негърски. Беше посред бял ден, а всички ни гледаха кръвнишки. Негрите се движеха на групички и видимо не бяха на работа, при все че беше делничен ден. Мизерията поразително приличаше на нашите ромски гета. За щастие успяхме да намерим точния път и се измъкнахме без да влезем твърде надълбоко. Аз лично се съмнявам, че е имало друга причина негрите да ни гледат така злобно, освен че сме бели. Това се случи няколко месеца преди размириците и въобще не бях учуден от тях. Пак казвам уважавам, хората, които са спортисти, музиканти и т.н, независимо дали са бели, черни и жълти и не ги деля. Но за мен е ненормално да изпитвам страх, че в определени райони от България ще ме пребият, защото съм българин. За справка идете в Бургаския квартал "Победа" по тъмно.

Имаш право, аз също нямам добри впечатления от Париж, а за гетата в Щатите /Атланта/ се носят легенди. Това, за което говориш е някакво изкуствено социално разделение, което трудно можеш да забележеш в Скандинавските държави например, но е факт в някои страни.

Редактирано 18 юли 200619 г. от lpa (преглед на промените)