Една много красива статия на един от любимите ми журналисти ИВО ИВАНОВ

Може би е време зимната олимпиада да се върне на Балканите

Беше 14 февруари, Свети Валентин, Денят на влюбените. Джейн Торвил и Кристофър Дийн бяха избрали знаменитото "Болеро" в до мажор на Равел за изпълнението си, което продължи точно 268 секунди. Но в рамките на тези 4 минути и половина симпатичните англичани създадоха нещо безценно и неповторимо. Нещо, което отекна навсякъде - от Камчатка до Великденските острови. Торвил и Дийн танцуваха като омагьосани - с изпепеляваща страст и с безтегловна лекота. Във всяко тяхно движение, във всеки елемент в пълна хармония съжителстваха и еротика, и невинност, и щастие, и мъка. Телата им се вплитаха и разплитаха с плавно изящество, водени от хипнотичната градация на Болерото и от нежната контрамелодия на флейтата. Морис Равел е починал през 1937, двайсет години преди Торвил и Дийн да бъдат родени, но той сякаш бе надникнал в бъдещето, за да създаде тази музика специално за тях В този момент те не се пързаляха, а приобщаваха пространството около себе си към вълшебния си танц. Двамата не оставиха нито милиметър разстояние между телата си и музиката. Те бяха втъкани в нея и създадоха впечатлението, че всяка гънка в копринената риза на Кристофър и всеки косъм в косата на Джейн участват целенасочено в хореографията. Милиони хора по земята ги гледаха зашеметени. Спомням си как и аз самият бях като ударен от гръм пред телевизора в панелката в Слатина. В тези години в съзнанието ми блуждаеха четири основни мисли: гаджета, купони, баскетбол и карате. И въпреки че не разбирах нищо от фигурно пързаляне, бях напълно покорен от нежното могъщество на този танц. Ако някой ден ме покоси алцхаймер и миналото ми почне да изчезва спомен по спомен, едно от последните неща, които ще забравя, е именно прелестната двойка, носеща се без усилие по леда с искри в очите и усмивка в до мажор на лицето. Когато изпълнението им завърши, светът бе онемял от вълнение. Тръпки бяха побили 12-хилядната зала, съдиите, милионите зрители, cвети Валентин и дори съперниците на Торвил и Дийн. Последваха 12 перфектни оценки, които донесоха златния медал на англичаните. От загриженост за безопасността на обществото се надявам, че шестимата съдии, които не дадоха най-високата оценка, още живеят в строго охранявана психиатрична клиника. Само 10 години по-късно същото това място, на което Торвил и Дийн създадоха един от най-светлите моменти в олимпийската история, бе безмилостно залято с кръв. Комплексът "Зетра" се превърна в димяща развалина от 400 артилерийски снаряда. Залата, на която всички гледаха като на параклис на хармонията, любовта и разбирателството между хората сега бе място на разрушение и смърт. Докато Западна Европа се обединяваше, Югославия се разрушаваше и за нещастие Сараево се оказа центърът на жестока, гнусна и безcмислена война. Градът попадна в нечовешка обсада, която продължи 1400 дни - повече от обсадата на Ленинград! 11 000 жители на Сараево загинаха, 1500 от тях деца. 50 000 бяха ранени или осакатени завинаги. През 1984 в продължение на 13 февруарски дни този живописен град бе гордата столица на света и домакин на една от най-успешните зимни олимпиади. Но кошмарът на войната смаза града По ски пистите като гарвани бяха накацали хладнокръвни снайперисти, а шанцата за скокове, разположена до връх Ингман, бе впримчена в окопи и бункери. Красивият олимпийски музей в центъра на града стана на пепел, а алпийските трасета на планината Биелашница бяха обилно посолени с отвратителни мини, които продължават да убиват хора дори днес. Раните и болката от войната ще витаят дълго около Сараево. Хълмовете около града са осеяни с грозни язви от снарядите, а полето непосредствено до зала "Зетра" е превърнато в гробище и по него, разположени в мрачни редици, се белеят хилядите надгробни плочи. На повърхността всичко изглежда нормално, но градът е пропит с кръв, страдание и детска плът, а тесните му улици са населени с осакатени тела и осакатени души. Защо? Защо, по дяволите, мястото, в което бе създадена толкова много красота, трябваше да бъде смазано, стъпкано, окървавено и опожарено? Може би Сараево е идеалният пример за двойствената природа на нашия толкова красив и изстрадал полуостров Триумфът и трагедията като че ли винаги вървят ръка за ръка по тези земи. И ето сега добрата стара София се опитва да върне игрите на Балканите. Това ме кара да се питам дали членовете на МОК ще мислят и за трагедията на Сараево? Защото това са Балканите и след като имаме ужаса на Сараево, ние, Балканите, имаме право на своята радост и щастието от живота. Имаме право на бъдеще. А това е София. Игрите през 1984 бяха изключително успешни не само заради незабравимите Торвил и Дийн. Гостоприемството и подготовката на града изумиха света. Церемонията по откриването бе феноменална за времето си, въпреки че Боян Крижай забрави думите на олимпийската клетва. "Спортс Илюстрейтид" нарече игрите в Сараево "най-чудесната зимна олимпиада за всички времена". В състезанията ярка следа оставиха братята Фил и Стив Мер, Катарина Вит, Летящия финландец Мати Хикянен, безстрашният спускач Бил Джонсън и виртуозният фигурист Скот Хамилтън. Но най-изумителното постижение на тази единствена зимна олимпиада на Балканите бе нейното послание. МОК бе в невероятна криза - бойкот на САЩ на летните игри в Москва, бойкот на целия соцлагер на Лос Анджелис. Сараево даде надежда, тъй като постигна абсолютен успех. Годината бе тежка: Студената война не бе започнала да се топи, бушуваха конфликти, муджахидините в Афганистан зверски се биеха с руснаците. Стената в Берлин изглеждаше по-здрава от всякога, а на запад Роналд Рейгън трупаше с настървение ракети "Пършинг" Олимпиадата даде възможност на планетата да си поеме дъх, преди да продължи да се самоунищожава. 13 дни очите на всички бяха приковани към Балканите, но не с напрежение и страх, а със спокойствие и оптимизъм. А на 14 февруари през онези паметни 268 секунди хората дори успяха да забравят напълно различията и конфликтите си и се превърнаха в един единствен онемял от възхищение зрител. Това е всъщност олимпийската идея и нейната крайна цел, а не корупцията, допингът, байганьовщината и скандалите, които ни разяждат напоследък. За щастие МОК осъзна значението на това послание и може би по тази причина инвестира 11 млн. долара във възстановяването на историческия комплекс "Зетра". Ако София спечели игрите, те ще се състоят в нашата столица точно 30 години след незабравимото изпълнение на английската двойка в Сараево. Кой знае? Може би е време зимната олимпиада да се върне на Балканите. Може би точно гостоприемният български народ е в състояние да създаде предпоставки за нова магия. Днес "Зетра" е като нова, но това е без значение. Независимо дали е реставрирано, или изравнено със земята, мястото завинаги ще принадлежи на Торвил, Дийн и Болерото на Равел. Техните сенки продължат да танцуват неземни и грациозни дълго след като е отекнал последният снаряд, взривена последната мина и изстрелян последният куршум. Защото понякога, много рядко, вечността трае точно 268 секунди.

М

А дали е възможно да се намери запис на изпълнението за което се говори в статията?

България никога няма да е домакин на Олимпиада.Жалко за похарчените пари за реклама.

А дали е възможно да се намери запис на изпълнението за което се говори в статията?

Аз го намерих, дори бях пуснал тема, но след това ми се затри някаде из компа и не мога да го намеря

Изпълнението е уникално