Изгубена

Притихнала в стаята сама 

потънала в мисли и тъма.

Поглеждам към запалената свещ и всякаш образува образ на светец.

Дълбоко в мислите си иска да ми каже

че няма как да се откажа.

От битката в която бягам

и тайно искам да избягам.

Няма начин вече съм на сражение

и ще направя дълбоко поражение.

Ще нападам без никакви правила

ще ставам с последната си сила.

И следвам моите вдъхновения опитвам да намеря и спасение.

Поглеждам към стенния часовник замислям се за поредния виновник.

Нима ще оставя всичко ей така

мисля си и едва ли не проплаквам.

Трябва да променя това отношение

и ще простя твоето пренебрежение.

Знаеш че мен не ме е страх

и будиш в мен по-скоро смях.

Поглеждам към тъжната картина в която има нарисувана градина.

Аз знам животът си тече

но ти няма да си с мен вече.

Изгубена, излъгана и наранена

аз няма да съм все опетнена.

Сега седя сама и зная ,че може би всичко трябваше да призная.

 Във всяка твоя лъжа във всяко съмнение 

трябваше да намеря най-бързото решение.

Крайно време е вече да знаеш

че няма как да ме омаеш.