Много интересно интервю и гледна точка на легендата Марадона

“Осрахме се”, казал си Диего при смяната на вратаря Абондансиери срещу немците

Германецът излезе от тоалетната на самолета и с господарски тон каза на английски: "Хей, ще трябва да млъкнете, вече искаме да спим." Диего отвърна на английски: "Five minutes", и добави на испански: "Нещастнико..." Немецът със сигурност не го разбра. Но вероятно се е досетил, след като чу бурния смях, отекнал зад него в коридора между седалките. "Успяхте ли да разгледате малко Германия? Аз не, непрекъснато работех. Знаете ли кога се разходих? На следващия ден след елиминирането ни от Германия. Сложих тъмните очила, нахлупих шапка и излязох на улицата да се поразходя. Защото знаеш ли какво направиха? Когато ни победиха, пианистът в хотела започна да свири "Не плачи за мен, Аржентина!". Аз го чувах чак на шестия етаж, а момчетата от селекцията бяха на петия. На другия ден този същият идва и ми иска снимка. Тогава аз извиках преводача и му казах: "Ела, извади една снимка!" Не, няма да разказваме какво е отмъщението на Диего... Отново се разнася смях, немецът от самолета обръща глава отчаян и си тръгва.

- Накрая радвахте ли се за головете на Италия срещу немците?

- Така стана, че не крещях, защото бях в ефир пред микрофона.

Диего се присъединява към групата на тримата пратеници на "Оле". Умира за една пура, но в самолетите вече не може да се пуши, дори да се казваш Марадона. Той се връща в Аржентина, след като коментира мондиала за Канал 4. С много впечатления, изнервен от забраната за пушене, той говори, спори, пита, жестикулира. Говори с цялото си тяло. И докато отговаря, удря с длан по рамото на събеседника, сякаш за да привлече вниманието. И едва изчаква следващия въпрос. Отговорът идва на секундата, макар че часовникът, все още показващ европейско време, отбелязва 3 ч. сутринта.

- Как изживяхте мондиала?

- За мен световното приключи, когато Аржентина бе елиминирана. Останах, разбира се, от уважение към хората, които ми предложиха договор да коментирам, но вече не исках да гледам мондиала. Имах чувството, че това бе първенство, което можехме да спечелим. Защото голa на Гросо (срещу Германия) трябваше да го вкара Макси (Родригес), нали? Имахме възможност да направим 2:0. И нямаше нито един отбор, който да играе по-добре от Аржентина, дори Испания, която бе много силна в първия кръг. Титлата вдигна Италия, но всъщност спечели Франция, не е ли така? С 10 души тръгнаха да нападат. След 120 минути игра Макелеле тръгва, преборва се, печели топката. После го заклещват двама, той ги отнася и продължава да играе. Затова после отидох и му казах: "Хей, черен кучи сине, искам те винаги да играеш в моя отбор!" А той, бедният, макар да говори идеално испански, не разбираше нищо, гледаше ме с тези негови очи и ми каза: "Добре, добре съм."

- Какво мислите, че му стана на Зидан в този мач?

- Превъртя, изпуши. Това може да се случи на едно момче на 21 г., но не и на него. Той има класа, опит, име и висок ранг, освен това вече е минавал през подобни неща. И то след като направи такъв гол... Как само би дузпата, а! За това се искат много здрави топки. И накрая да те изгони Матераци... Разбирам да е Барези. Зидан игра в италианския футбол, знае как са нещата. Какво може да ти кажат, че да реагираш така? Че ти си управлявал самолета над кулите близнаци (в Ню Йорк)? Моля ви! На мен навремето Тано Шиляно, който познаваше бащата на (жена му) Клаудия, ми викаше: "Ти ли излизаш с Клаудия?" И започваше да ме дразни, да ме дразни. А аз му вкарах 2 гола! После през нощта отидох да го видя в пицарията. При това бях само на 20 г.

- Какво искате да гледате повече?

- Исках да гледам Меси малко повече на терена. Ако сложиш Меси отпред, за да направи 2:0, Германия ще остане да се бори за пето и шесто място. Но смените... Аз вече казах, че всеки от нас си има своя състав и си прави сам смените, а после режат главата на Пекерман. Той не може да бъде упрекван за нищо. Аз бих направил други смени, но отвън човек е по-хладнокръвен. Изживях тези неща като всеки аржентинец, ние всички сме треньори. Но трябва да умрем като аржентинци. Това, което направи Липи с Германия, не е по италиански, да знаете. А по аржентински или бразилски.

- Не говорихте ли с Пекерман след мача?

- Не, говорих с Роман (Рикелме), Карлитос (Тевес), с Хайнце и със Скалата Аяла. Казах на Скалата да не се притеснява за изпуснатата дузпа.

Ако теорията на Диего е, че аржентинците сме милиони треньори, то няма начин да няма поне един такъв подръка в самолет, пълен с аржентинци. Тук е. Той е един от пасажерите, който слуша отстрани, облегнат на вратата на тоалетната. Думата дузпа му дава идеална възможност да отправи язвителна реплика: "Вие също сте изпускали, нали?" Марадона го поглежда спокойно. "Да, но също така съм и вкарвал, нали.

Диего си мечтае какво ще направи, като се прибере у дома. "Слагам пижамата и хапвам една супа на доня Тота (майка му). Мъчно ми е за дома." "И да поиграя футбол, но това утре", добавя. И световното пак се завръща...

- Изненада ли ви нещо?

- Изненадаха ме някои аплодисменти. Дали трябва да кажем "Благодаря, Хосе" или "Хосе, махай се", това не зная, всеки си има собствено мнение. Но отборът на Аржентина се върна и имаше празненства. Какво става? Толкова ли се променихме, че вече празнуваме класиране на четвъртфинал? А вижте как в Бразилия тръгнаха да бутат статуята на Роналдиньо.

- Но все пак бе по-добре от предишния мондиал, когато отпаднахме още след първия кръг. Това свали летвата.

- Не, надявам се, че не. Стига със сълзите на Марадона и на Машерано. Иска ми се да видя една обиколка за овации.

- Но Германия също отпразнува третото си място.

- Да, те не можеха да повярват, че са трети. И това бе жалкото. Германия, домакинът, празнува третото си място! Не е за вярване.

- Какво му стана на Рикелме?

- За мен Роман направи добро първенство. Вярно е, че не изригна. И ако трябваше да бъде сменен, трябваше да влезе Аймар. Но пак повтарям: аз не обвинявам.

- Може би имаше някакъв физически или психологически проблем от натиска, от отговорността?

- Не, не и психологически. Мисля, че дойде в Германия много уморен и трябваше да направят с него това, което навремето направи за мен - да му дадат почивка. Няма смисъл да твърдим пред хората, че съм тренирал колкото останалите. Не, аз не бях с групата. Така и на Роман трябваше да му дадат почивка. Да потича 30 м напред, 30 м назад, 15 м встрани и толкова.

- А вратарят Абондансиери?

- В отборите, в които играя аз, вратарите напускат само като Пумпидо: потрошени. Много обичам Абондансиери, до смърт. Но трябва да е мъртъв, за да напусне отбора. Мъртъв! Когато видях, че си тръгва, веднага си казах: "Осрахме се!" Аз зная какво е болка, нали виждате кой ви говори за болка?! И мисля, че го е боляло. Но все едно: имаш цепната кост? Какво от това - оставаш! За да излезеш от игра в такъв момент, трябва да си потрошен или във всяко око да ти е набучен по един кръст. Още не съм говорил с Абондансиери, мисля да го направя, ние се разбираме.

- А ако му вкарат гол заради болката, която му пречи да хване топката, няма ли да го обявят за безотговорен?

- Не, извинявай, но в този момент отборът започва да играе за него. Ти играеш не за онези отвън, а за твоите съотборници. Онези отвън да си говорят каквото искат.

- Видяхме ви да поздравявате Блатер, президента на ФИФА.

- Естествено, нямам проблем да го поздравя. И него, и Хавеланж. Блатер ми каза: "Диего, семейството ни (ФИФА) те очаква." А аз му отвърнах: "Не, благодаря, маестро, аз си имам семейство." Дадох си сметка, че не мога да работя с него, с Пеле. Но Бекенбауер аз отидох да го поздравя. Както мога да го напсувам, така мога и да го поздравя. Не могат да ми отнемат страстта да крещя след гол, макар че после ми забраниха да вляза на стадиона. Мача с Германия го гледах в хотела, защото не ме пуснаха да вляза на стадиона. Но няма значение. Тук (показва рамото си) още са сълзите на моята дъщеря от мача с Мексико. Това си е наше и никой не може да ни го отнеме. Не се виждам как, вместо да изкрещя от кеф след гол, да кажа "вижте само какъв хубав гол". Или ако видя президента на Сърбия, да му кажа: "Извинявайте, сеньор, че ви вкарахме този гол. Притесни ли ви?".

- Италианците също крещяха името ви в съблекалнята, като станаха шампиони.

- Да, говорих с някои от тях. С Канаваро, с Тоти, с Каморанези, на когото му предрекох, че ще стане шампион. И те започнаха да пеят: "О, мамма, мамма, мамма, аз видях Марадона."

- И къде се вижда Марадона сега?

- Това трябваше да бъде следващият въпрос, последният. Един елегантен, но прикрит начин да го попитаме за плановете му за бъдещето, за шансовете му да стане треньор на националния тим. Но въпросът, който последва, бе съвсем друг:

- Ще се вкопчите ли за националния отбор, Диего?

- Не, аз не се натискам. Ако някой иска да ми се обади, знае къде да ме намери. У дома съм си.

Последния въпрос зададе онзи, който ни слушаше, облегнат на вратата на тоалетната. Истински треньор. Истински журналист. Диего прекоси самолета от единия до другия край в тъмнината. Облечен в черно от глава до пети, той измина пътя от удобството на бизнес класата, за да се присъедини към групата журналисти на "Оле". Бе изминал половин час от края на интервюто. Към 4,30 ч. в Германия, 23,30 ч. в Аржентина и кой знае колко в това кътче на Африка, над което летеше самолетът. Двама бразилци не могат да повярват на очите си, когато го видяха да преминава покрай местата им. Взимат фотоапарат и го молят за снимка. Диего приема, прегръща ги, усмихва се за хиляден път. Спокоен е, но иска да ни каже нещо, което е пропуснал по време на разговора ни, продължил повече от час в пространството между тоалетните и един от аварийните изходи на полет 502 на "Луфтханза". Иска да каже нещо. Ние го помолихме да говорим, той се присъедини към нас в по-долната класа на самолета. Разговорът бе прекъсван от молби за автографа, завършващ с (10). Той подписва бързо, но не отклони вниманието си и не прекъсна разговора. Маха шапката си и къдриците му щръкват. "Гледай я тази коса, дори гелът не помага. Добре, оставям ви, момчета... Каквото и да поискате, бившият капитан на аржентинския национален отбор ще ви помогне. Вече знаете..." Да, Диего, вече знаем.

Марсело Сотиле, Луис Калвано, Антонио Серпа

7дниспорт

Велик футболист,но сега е пропаднал тип

Не мисли за него като за пропаднал тип, а като за гениален футболист, второто по му приляга