Добре дошла в реалността, Бразилия

На мачовете от бразилското първенство идват по 1000 зрители

След края на световното първенство и влачещите се бавно летни дни в очакване да започнат отново първенствата изниква един въпрос. Кое е по-важно във футбола: турнирите на националните или на клубните отбори?. За закоравелите фенове на Манчестър Юнайтед, Арсенал, Милан, Лацио, Байерн (Мюнхен), Борусия (Дортмунд), Барселона и Реал (Мадрид) отговорът е лесен. Техните отбори са много по-важни, отколкото някаква сбирщина футболисти, които уж се просълзяват на националния химн и държат ръка на сърцето си. Един от запалянковците веднъж ми каза: "Предпочитам Арсенал да спечели титлата в Англия пред това националният отбор да стане за втори път световен шампион." Но на него му е лесно. В отбора играят Йенс Леман, Коло Туре, Ашли Коул, Сеск Фабрегас, Робин ван Преси, Тиери Анри. Всички са национали. Гледа сборен национален отбор всяка седмица. Има си и нов стадион "Емирейтс стейдиъм", където този сезон ще може да крещи колкото си иска.

В другите страни не е така. Една от тях е Бразилия. Спортът там е национална кауза. Миналата седмица обаче журналистът от в. "Лансе" Бенджъмин Бак написа за мондиала: "Световната купа не премина добре. Но въпреки това гледахме 30 дни футбол на прекрасни стадиони, красиви фенове, прилично съдийство. А сега да се върнем към бразилското първенство."

За английските, италианските и испанските фенове всичко това е всекидневие. За бразилците не е. В първия кръг мача между Ботафого и Сао Каетано гледаха 919 зрители. Играта беше отвратителна. След двубоя президентът на страната Луис Инасио Лула да Силва, запален фен на футбола, наля още масло в огъня. "Бразилия е най-големият производител на футболисти - каза той. - Но вече не сме страната на футбола. Това са Испания, Италия, Англия. Само те могат да си позволят да купуват най-добрите играчи."

Глобализацията отнема звездите от страни като Бразилия и праща световните таланти в шепа европейски лиги. Разликата между бедните и богатите клубове се увеличава. Това не означава, че само европейските национални отбори ще печелят световните. Бразилия има най-големите звезди, Аржентина играе най-атрактивно, а Африка напредва с малки крачки. Играчи от тези страни обаче избират европейските първенства. Там те събират опит и го предават в националните тимове. И все пак мачовете между тях са много по-интересни. Гледа ги целият свят. Когато Бразилия се изправи срещу Гана на световното, играха не две страни, а два континента - Южна Америка срещу Африка. В клубните турнири не може да се случи подобно нещо. Там всеки е сам за себе си.

Тъжен факт

Това е факт!

Наистина европейските отбори трябва малко да ограничават покупките си

Наистина факт!!

Пък и също повод да се замислим. Защо все по-често "големите" европейски отбори (национални) се провалят и до никъде не стигат? Първенствата им иначе са силни, да! Парите са в основата.

Наистина европейските отбори трябва малко да ограничават покупките си

Защо?

Пука ли ти че бразилския клубен футбол бил слаб?

Роналдиньо щеше ли да стане звезда от световен мащаб ако играеше в Бразилия?Щеше ли да играе толкова добре ако не играеше с други чудесни футболисти,щеше ли да печели толкова пари?Няма ли да спре развитието му ако остане у дома?

Защо?

Пука ли ти че бразилския клубен футбол бил слаб?

Роналдиньо щеше ли да стане звезда от световен мащаб ако играеше в Бразилия?Щеше ли да играе толкова добре ако не играеше с други чудесни футболисти,щеше ли да печели толкова пари?Няма ли да спре развитието му ако остане у дома?

Е бразилското и като цяло южно-американските първенства съвсем не са толкова слаби. Доказват го всяка година на мачовете за междуконтиненталната купа

На мачовете за Междуконтиненталаната купа южноамериканските отбори дават 1000% от възможностите си именно защото играчите искат да се продадат в Европа, а и мачът се играе през есента - европейският отбор не е във форма - в началото на сезона. Но действително Бразилското първенство не чак толкова слабо, може да се сравни по качество с френското или холандското, но нивото му е далеч от класата на националния отбор на "кариоките".