Митът “Уембли 1966” навършва днес 40 г.

Спорният гол на Джеф Хърст срещу Германия е една от най-дискутираните сцени в историята на футбола

Може би за всичко е виновен Волфганг Вебер. Защо му трябваше да избие топката с глава над гредата? Така мачът бе прекъснат и изведнъж имаше време за дискутиране, за обсъждане със страничния съдия, за размишляване, за колебание, за вземане на решение. Погрешно решение. Ако топката бе останала в игра, кой знае - може би историята щеше да протече по съвсем друг начин.

Може би този прословут "трети гол", който всъщност беше пети в мача, никога нямаше да бъде признат. Но Волфганг Вебер изчисти топката над гредата и реферът Готфрид Дийнст, след кратка дискусия със съветския страничен съдия Тофик Бахрамов, реши, че има гол - 3:2 за Англия. В дългогодишната история на футбола няма друг гол, който се дискутира толкова често. Голът от "Уембли" се превърна в мит, поне за германците. И днес, когато в дадена ситуация топката се удари в напречната греда, рикошира пред, зад или на самата голлиния, всички се сещат за една дума - "Уембли".

На 30 юли преди точно 40 години бе вкаран най-известният гол на света. Или по-точно - не бе вкаран. Това немците са го знаели винаги. През лятото на 1995 г. двама британски (!) учени от университета в Оксфорд с помощта на компютърна анимация установиха, че гол няма. "Явно това са били гости на Оксфорд от Германия", каза тогава Джеф Хърст. По-късно и

ФИФА обяви, че голът е бил нередовен Джефри Чарлз Хърст, който днес е на 64 г. и през 1998 г. получи рицарско звание от кралица Елизабет II, и до днес е единственият играч, вкарал 3 гола на финал на световно първенство. Към 17 часа онази събота в Лондон той получи топката с гръб към вратата, Вили Шулц не можа да го опази и той стреля мигновено от 7-8 метра. След това нищо вече не беше същото. "Няма гол. Или има? Какво ще каже страничният съдия?", извика немският коментатор Руди Михел пред микрофона. Колегата му от Би Би Си крещеше: "Да! Да! Не! Не!" Съдията Дийнст също не знаеше и попита Бахрамов, който каза: "Има гол, гол, гол!" По-късно той призна, че е

бил отдалечен на 60 метра и не е видял топката да влиза във вратата:

"Видях, че англичанинът Хънт вдигна ръцете си високо след удара на Хърст. Видях също, че немският вратар изглеждаше разочарован. Затова реших, че е имало гол."

В този момент, когато жълто-кафявата, все още шита на ръка кожена топка уцели гредата, в Германия се роди едно ново понятие - "голът на "Уембли". В Англия попадението е известно просто като "третия гол". Този момент в 101-ата минута на езика на Шекспир би звучал така - има ли гол, или няма,това е въпросът.

Всичко останало преди, след и по време на тези 120 минути бяха просто незначителни подробности. Не беше важно, че купата "Жул Риме" бе открадната и по-късно намерена от куче на име Пикълс в една градина, нито че Франц Бекенбауер имаше афера с камериерка, нито че мачът бе предаван на всички континенти благодарение на спътника "Ърли Бърд", нито че Вебер вкара изравнителния гол за 2:2 секунди преди края на редовното време. Това, което остана, бе увисналата глава на Уве Зеелер и снимката на вратаря Ханс Тилковски, който се обръща назад, за да види как топката удря голлинията.

За немците остана успокоението, че знаят как да губят. Никой не оспорва погрешното решение на терена. "Ние трябваше да служим за образец", каза Хелмут Халер - авторът на гола за 1:0 и същият, който прибра топката, която по-късно продаде за доста прилична сума. "Времената бяха други. Играчите приемаха съдийските решения, каквито и да бяха те", добави защитникът на Вердер Хорст Хьотгес преди години пред "Шпигел". "Треньорът Хелмут Шьон ни беше казал, че е по-добре да сме добър втори, отколкото лош първи. Ние му вярвахме", каза Вили Шулц, днес на 67 години. При награждаването бундеспрезидентът Хайнрих Любке каза: "Г-н Халер, не се ядосвайте за третия гол. Топката беше вътре. По телевизията видях как тя се оплита в мрежата." Това не бе истина, но "можеш ли да спориш с бундеспрезидента" (Хьотгес).

Години по-късно Ханс Тилковски, нарекъл мемоарите си "Вечният гол на "Уембли", и други, въвлечени в случая, сред които Бахрамов, Дийнст, Хърст и Шулц, се събраха на "Уембли", за да дискутират сцената и да разгадаят част от мистерията на този гол. Разбира се, без успех. Принципно, каза Хърст, въпросът е много прост:

За вас, немците, няма гол, за нас, англичаните, има

Може би е било за добро, че тогава, преди 40 години, ги нямаше днешните свръхмодерни камери, нито топки с вградени чипове. Иначе какво щяхме да обсъждаме днес, 40 години по-късно, ако митът за гола на "Уембли" не съществуваше?

7dnisport