"Човек е такъв, каквито са неговите желания"

Августин

Мечта...Какво носи в себе си тази дума? Защо всеки един от нас, когато остане сам, започва да мечтае? Какво е мечтата за мен, за теб, за нас? Въпроси, на които търся отговорите и вероятно винаги ще ги търся. Казвам "ще ги търся", защото сега, от височината на моите 14 години отговорите, които откривам не са много и може би не докрай верни.

Обичам вечер, когато си легна и в стаята останеслабата светлина излъчвана от нощната лампа, и къщата утихне, да мечтая. За какво мечтая ли? Ами за най - обикновени неща. Искам да видя египетските пирамиди, да видя Великата китайска стена, да видя Париж, Барселона, Монако и още много места. И знаете ли защо? Защото искам да опозная заобикалящата ни среда` да видя ние къде сме, да се докосна до миналото настоящето и бъдещето на света. Така ще открия и себе си , тъй като човек открива себе си в досег с другия.

"Аз имам една мечта ...." М. Л. Кинг

Искам мнения

Ами опитай да откриеш себе си първо в досег с това което си,а после и с другите неща по реда си

Така е най нормално и най добре според мен.

Тъй като не знам какво имаш предвид под "Искам мнения", аз пък веднага ще те стрелна в чисто литературната страна на написаното. В заглавието на темата си назовала жанра на написаното като "есе". Това обаче не е есе. Това е... кратко размишление по поставен въпрос".

Първо да започнем със заглавието. То е "Една мечта". В самия текст не поясняваш коя е мечтата, затова може да оставим това на волята на читатея. Но е добре да не го караме да се напряга прекалено. Когато форматът ни е есе волните размишления често натоварват четящия със следене мисълта на изложението и да го ангажираме и с търсенето на "едната мечта" е тежко начинание.

Ако целта ти е да напишеш някакво есе, а не просто нещо (което ти си решила че е есе), ще трябва да се вместиш в някои поне базисни изисквания на есеистичната форма. Принципно есето е възможно най-леката форма на литературно изложение по даден проблем (след свободното разбира се) и за строга догматика във жанровия формат е трудно да се говори. В същото време тя може да бъде много показателна - есето представя както езиковата компетенция и функционалния стил на пишещия, така и степента на креативността му, способността му да подрежда мислите си и да осъществява взаимовръзки между своя интимно-съкровенен свят и глобалното обозрение на проблем от областта на етиката, философията, културата, познанието. Въобще казано по-простичко есето ни показва културната компетентност на пишещия, езиковата му грамотност, способността му да се изразява и аргументира и нещо много важно - неговата гледна точка по поставения проблем. Тъй че границите на есето са бая размити. Но все пак има някои базисни принципи като конструкцията Увод-Изложение-Заключение.

Ако си решила просто да пишеш есе по даден проблем бързите ми съвети са следните:

1. Постави си тема, която те вълнува и смяташ че би могла да развълнува и четящия. Избягвай социално насочените теми. Но нека бъдеш подготвена по въпросната тема - да знаеш какво ще кажеш. Да имаш ясно изградена позиция основана на нещо. В есето не бива да има "Не знам дали това е така...". С есето ти заявяваш нещо, излагаш своето становище по проблема. То трябва да бъде становище, а не мътно обяснение на нещо не съвсем ясно.

2. На лист нахвърляй базисните си идеи по проблема - какво искаш да кажеш. Какво е най-важното. След това си ги подреди по степен на важност. Тук има две тактики - двете най-важни неща (в случай че има повече от две) се "хвърлят" в атака в началото на изложението; или се разделят - едното, по-важното казваш най-напред, следват по-маловажните и завършваш "заковавайки" становището си с другото важно. Не е казано непременно че това становище трябва да е подлежащ на защита аргумент. То може да бъде просто една добре формулирана мисъл - плод на твоя философски размисъл по проблема.

3. Сядаш и започваш да пишеш изложението си. Първо изложението. Не се започва от увода. Няма да ти казвам защо - може би ще се сетиш сама.

4. Пишеш си увода, като във него обясняваш от къде е породен най-общо разглеждания въпрос и какви други гледни точки може да има по него. "За някои хора мечтата е...". Може да представиш тези гледни с цитати на известни личности. Но не прекалявай. Една-две крилати мисли са предостатъчни. Иначе се губи оригиналното звучене на текста и читателя остава с неприятен привкус в устата, че си се опитала да го изментиш че казваш нещо ти, а всъщност си оставила да говорят други.

5. Пишеш си заключението - едно изречение което напомня казаното в увода - защо е повдигнат въпроса, какво търсене го е провокирало ("Какво е мечтата", "Защо мечтаят хората"). След това две-три изречения повтарящи казаното в изложението в синтезиран вид. И накрая - едно (може и две) изречения с някакъв "отворен" към читателя финал - дотук си изложила своето мнение, но не го натрапвай на четящия. Целта ти е да го провокираш към размисъл. Заключението трябва да е по-късо от увода.

Ключът от килера на есето се крие в заигравката с читателя. Той трябва да бъде провокиран. Читателите не винаги си падат по сухи размишления. Стила ти може и да е по-художествен. Това в известна степен си постигнала с реторическите въпроси и и първоличната форма. Но не се стеснявай да отидеш и малко по-далеч. Да приложиш по-образен език например.

Надявам се това да е било от помощ вслучай че ти предстои среща с формата есе в училище.

P.S.: Мале какви глупости съм способен да напиша в 4 сутринта.

P.P.S.: Иначе написаното го бива, но е малко кратичко. И най-важното - не обясняваш защо човек открива себе си в досег с другия. Все пак трябва да имаш основания за да го кажеш.

както самата авторка се изказа пред мен, но смята за глепост.

Има още какво да се желание.

За мен лично това не е дори есе, а просто разхвърлени мисли с лек смисъл в себе си.

Оценката ми от 2 до 6 е 4,5.

Въобще не са глупости Stalik. Начинът, по който си изложил обяснението си не се предлага дори в училище. Очеизвадно е, че 14-годишните не са запознати "Що е есе?" Но ще се научат... с малко повече желание и благодарение на такива като теб, които творят в 4 сутринта. Аз няма да давам оценка.

"Човек е такъв, каквито са неговите желания"

Августин

Мечта...Какво носи в себе си тази дума? Защо всеки един от нас, когато остане сам, започва да мечтае? Какво е мечтата за мен, за теб, за нас? Въпроси, на които търся отговорите и вероятно винаги ще ги търся. Казвам "ще ги търся", защото сега, от височината на моите 14 години отговорите, които откривам не са много и може би не докрай верни.

Обичам вечер, когато си легна и в стаята останеслабата светлина излъчвана от нощната лампа, и къщата утихне, да мечтая. За какво мечтая ли? Ами за най - обикновени неща. Искам да видя египетските пирамиди, да видя Великата китайска стена, да видя Париж, Барселона, Монако и още много места. И знаете ли защо? Защото искам да опозная заобикалящата ни среда` да видя ние къде сме, да се докосна до миналото настоящето и бъдещето на света. Така ще открия и себе си , тъй като човек открива себе си в досег с другия.

"Аз имам една мечта ...." М. Л. Кинг

Искам мнения

Отговори на най - коварния въпрос: Защо? Защо имаш нужда да откриеш себе си и защо по този начин, с какво би ти помогнало това? Ще се промениш ли ти самата?

Нишките са много, а едната винаги води за ръка друга...

Написала си фактите но се обоснови виж Париж на картинка и напиши какви чувства поражда в теб...лесно е...зарежи това, че есето трябва да се пише еди как си...просто улавяй мислите си докато ти прелитат в главата и ги материализирай на практика...

Ще е хубаво и ние да видим крайния резултат Успех!

П.П Stalik реагираш като свадлив учител недей така ще откажеш момичето въобще да пише!

Отговори на най - коварния въпрос: Защо? Защо имаш нужда да откриеш себе си и защо по този начин, с какво би ти помогнало това? Ще се промениш ли ти самата?

Нишките са много, а едната винаги води за ръка друга...

Написала си фактите но се обоснови виж Париж на картинка и напиши какви чувства поражда в теб...лесно е...зарежи това, че есето трябва да се пише еди как си...просто улавяй мислите си докато ти прелитат в главата и ги материализирай на практика...

Ще е хубаво и ние да видим крайния резултат Успех!

П.П Stalik реагираш като свадлив учител недей така ще откажеш момичето въобще да пише!

Здравейте,

от височината на моите петдесет и кусур години съм разбрала, че за да откриеш себе си и да имаш ясен път е нужна много силна и целенасочена воля - аз никога съм ги нямала и съжалявам.

Навярно там по върховете гледката и усещането са нещо красиво,романтично и сигурно..

Винаги съм търсила някой да ме води и командва, може би съм ленива. Ади