Все пак си има учебници за тази работа.Всеки българин трябва да знае миналото си.

Учебниците са само за първоначално запознаване (пък и кой ли им обръща внимание, но това е друга тема). Историята трябва да се обсъжда в различни медии, за да може да обхване по-широк кръг хора. Ако разчиташ само на учебника - значи нищо няма да знаеш за нашата история (да не говорим че на всеки 3-4 години се явява някое ново правителство, което се опитва да пренапише историята ).

В момета най-масовите медии са ТВ, радио и интернет (в случая форумите). Първите две ги отпиши че ще си мръднат и малкия пръст за нещо. Значи единствения шанс за някакво популяризиране на историята си остават форумите.

Според мен bozko е искал да добави и даде още полезни неща към миналото ни.

Разбира се, просто се сетих за изказване (в момента не си спомням на кого) в предложението за отделен форум че за българската история била достатъчна една важна тема в Образование

Не се заяждам си никой, просто мисля че не сте прави в това твърдение.

Учебниците са само за първоначално запознаване (пък и кой ли им обръща внимание, но това е друга тема). Историята трябва да се обсъжда в различни медии, за да може да обхване по-широк кръг хора. Ако разчиташ само на учебника - значи нищо няма да знаеш за нашата история (да не говорим че на всеки 3-4 години се явява някое ново правителство, което се опитва да пренапише историята ).

В момета най-масовите медии са ТВ, радио и интернет (в случая форумите). Първите две ги отпиши че ще си мръднат и малкия пръст за нещо. Значи единствения шанс за някакво популяризиране на историята си остават форумите.

Разбира се, просто се сетих за изказване (в момента не си спомням на кого) в предложението за отделен форум че за българската история била достатъчна една важна тема в Образование

Не се заяждам си никой, просто мисля че не сте прави в това твърдение.

Да,а тези бедни хора,който нямат даже и пари за учебници,а камоли за компютри с какво ще учат.Най-достоверна е информацията във учебниците.Във интернет може да пускат всякаква информация.Замислисле за някой неща.

П.П:Неща да превръщаме темата в спор.Ако има нещо недоизястнено пиши ми ЛС!

Много хубави линкове сте дали всички дотук, което много ме радва. Знаете колко е трудно да се купуват книги, а тези с историческите въпроси са адски скъпи. Бях хвърлила око на двата тома История на Балканите - 25 лв. единият. 50 лв. за такива книги си заслужават, но ако трябва да си купуваш всичко, което ти харесва, далеч няма да е 50 лв. Затова ме радват много тези линкове, т.к. на доста тях не съм попадала.

Някой знае ли как мога да сканирам книга, без да се налаг да редактирам после всеки ред, защото ще ми отнеме целия живот. Искам да сканирам "Въпросът за залавянето на Апостола" от Илия Еврев, "Българска литература на Възраждането" - това е учебник на акад, Иван Радев от Великотърновския университет.

Тук има доста информация, публикувана от потребители.

На този сайт открих кандидат-студентски теми по история. Доста добри по мое мнение с доста информация.

Пътеводител на архивните фондове - Държавен архив - Варна. Давам този линк, защото знам какво е, като правиш дипломен проект по история и отвсякъде ти искат архивни материали, а нямаш възможност да отидеш в града, където ги има. На мен ми трябваха за Временното руско управление и т.к. не намерих в нета, компенсирах с това, което намерих в Русенския държавен архив. Но това, което има във Варна е доста ценно. Слагам линка тук в тази тема, т.к. все за българската история се отнася.

Българофобия - място, запознаващо ни с публикувани у нас и по света материали с българофобска насоченост. Има доста книги тук, много любопитни неща. Ох, само да има време за четене и за анализи на историята.

Редактирано 27 август 200620 г. от GABRIELA (преглед на промените)

Втора световна война - Източният фронт

Документи за българите извън България

Българите и България - Хилядолетия в Европа. История на България, подготвена от преподаватели в Историческия факултет на СУ "Кл. Охридски".

Родово наследство - Тук можете да прочетете за Първо, Второ и Трето българско царство, за комунизма, както и съвсем нова история от 90-те насам /ако събитията въобще можем да ги наречем ИСТОРИЯ/.

Доста от темите, съдържащи се в посочените в тази тема страници, предизвикват дискусии. Може би можем да започнем дискусии по някои теми от историята. Аз обаче все нямам смелост, макар отдавна да се каня. Уж съм "историк", а все мисля, че знанията ми са нищожни.

Мерси на всички за линковете невероятни са

Тва при Чиева сте се ограмотили бозко на тема история!Браво за темата интересно и полезно!

Абе този интернет мамата си джаса. Направо ме учудва всеки изминал(т) ден! Браво на сички дето са се потрудили да намерят нещо интересно!

Столиците на България

Плиска е първата столица на българската държава. Води началото си от времето на хан Аспарух, 7 век.

През 893 г. цар Симеон мести престолния град в Преслав. Велики Преслав е втората българска столица.

През 978 г. Самуил застава начело на българската държава и обявява за столица Охрид.

Възстановената Самуилова крепост гордо се издига над днешен Охрид.

В периода 1018 - 1187 г. България е под византийско владичество. След възстановяването на държавността за столица на Второто българско царство е провъзгласено Търново.

През 1879 г. София е обявена за столица на България. Така тя става петата поред столица на държавата от създаването й през 681 г.

bulgarian-kuber.blogspot.com

www.sarakt.org

- Произход

- Азбука

- Език

- Религия

- Летописи

- Титли

- Царственик

- Календар

Българско Възраждане

Прабългарите

Редактирано 28 август 200620 г. от bozko (преглед на промените)

Чипровското въстание - шест десетилетия подготовка за въстание

Македония през вековете - една интересна статия.

Карпошовото въстание

Разловско въстание

Бунтари и авантюристи в Средновековна България - това е много интересно.

ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ В ДАТИ

БЕЛЕЖИТИ ДАТИ В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ

.Габито изпълни темата със всички подробности

Много малко информация за царе и крале

български царе през турското робство

Българските владетели през 15-19 в

Цитат:

Грешката не е в заглавието.

Че официалните историци лъжат за преди Аспарух разбрахме, но ако се окаже, че лъжат и за късното средновековие - това вече ще е прекалено.

Темата е за един от най-големите куриози в българската история. Приемете я като едно интересно предизвикателство.

Става дума за това, че средновековните ни владетели не свършват с Иван Шишман.

И след него продължават царе, крале, феодали, управители на отделни области, българомохамедански феодали - независими, полузависими или васални на султана. Българските царе водят войни срещу турците, български феодали водят морски битки с Венеция.

Данните са от книгата "Грешки в българската история" на Ясен Кавада .

Почти не познавам този период, затова искам вие да коментирате данните на Кавада и да видим дали бърка, от пръстите ли си изсмуква или какво?

Бих казал, че това са негови фантазии, ако не даваше и доказателства, обаче той дава и така нещата се заплитат още повече.

Той вади информацията от надписи в църкви, дарени от български царе, Зографски поменици и др., сведения на западни пътешественици и др.

И така се очертава интересна картина.

Някои примери:

- Михаил ІІ Драгун Тертер Шишман - 1410-1420 г. - 19-ти владетел от Втори зографски поменик

- Константин І - средата на 15 в. - пети деспот на Карвуна (Добруджа) и 20-ти владетел от Втори зографски поменик

- Иван 5 Калиман 1484-? - младши съвладетел на султан Баязид 2

- Цар Константин ІІІ Тертер Шишман - началото на 16 в. Цар на Търновска България и деспот на Карвуна. 32-ри цар от Първи Зографски поменик

- Асен І Тертер Шишман - ?-1588 г. - 32-ри цар във Втори зографски поменик

- Цар Страцимир ІІ Тертер Шишман - втората половина на 16 в. 41-ви цар в Първи зографски поменик

- Теодор Балина Тертер Шишман - ?-1606 г.

и т.н.

И така се оказва следното:

Епоха на династията Тертер-Шишман - от 1280 до 1606 г. (християнски владетели) и до 1807 г. (българомохамеданска клонка)

Наследява династията Дуло и до 1606 г. управлява Търновското царство.

Кавада дава и доста подробности от епохата и описва политическите борби в Късносредновековна България - времена на войни за независимост, феодално раздроблнение - бича и проклятието на средновековието - разкъсване на един народ на независими владения на отделни феодали, отслабване пред чужди нашествия, договори със западни владетели и опити за обединение.

-----------------

И така - поред:

Ясен Кавада - "Грешки в българската история" т. 2

Късносредновековна България е разделена на няколко независими държави - през 13 в. те са 5 - Търновска България, Охридско Българско кралство, Западна България, Бдинско деспотство и Браничевско деспотство. Обединява я цар Константин Тих Дуло - 1257-1277 г. но после пак се разпокъсва.

Охридско Българско Царство

(Охридско кралство, Охридско княжество - през различни периоди)

Същесвува от 1244 до 1595 г. и с прекъсвания до 1689 г.

- Крал Мрънян Драгун Дуло - 1244-1280

Младши съвладетел на търновските царе. Роднина на Тертерите и Смилец

Пайсий Хилендарски, 112, 124 стр.

Създал Българо-Албанско кралство.

- Углеш Дуло - 1280-1346 г.

- Крал Вълкашин Дуло - 1350-1390 г.

Любимец на сръбския крал Стефан Душан, който му завещал сръбската корона, но той не искал титлата му и се подписвал цар на гърците и българите. Стефановият син Урош се борил срещу него за сръбската корона, но бил убит.

Вълкашин се върнал в Орхрид и оттам управлявал Западна България и Сърбия.

Сръбския княз Лазар от Шумадия продължил да се бори за власт срещу Вълкашин. Толкова кратко съществувало сръбското кралство и се разпаднало на множество малки държавици.

Вълкашин не загинал в битката при Чирмен, когато бил разбит заедно с брат си серския деспот Углеш Дуло от османците, както се смята. Там загинал Углеш.

След смъртта на Мурад, Вълкашин използвал турски междуособици, настъпил и прогонил турците от Западна България и Сърбия. Преследвал ги чак до Одрин.

Но турците почнали мощно контранастъпление и Вълкашин отстъпил. Бил убит от слуга при Пловдив през 1390 или 1391 г.

А Десислава Евтимия Тертер Шишман - съпруга на Углеш - била най-голямата писателка на 14 в.

- Крали Марко - крал Марко І Иваница Дуло - 1390-1394

Станал осмаски васал.

- крал Марко ІІ Дуло - 1349-1409

Участва в османските междуособици отначало на страната на Муса, но заради погромите срещу българите минава срещу него и е убит от него. Останало във фолклора.

Свезнание - 1437 г., Пайсий, 109-115 стр., Раковски - Съчинения, 3 том, 49 стр., Ив. Снегаров - История на Охридската Архиепископия, том 1, Йордан Иванов - Северна Македония - исторически изследвания, 138 стр.

- цар Вълкашин ІІ Дуло 1409-?

- цар Димо Войвода - 15 в.

Наследник на Вълкашин и османски васал.

- цар Новак Дуло - 16-17 в.

Негов съуправител е крал Матеа Преспански.

Новак участвал във войната на търновския цар Теодор Балина Тертер Шишман и Сигизмунд Батори за независимост на България през 1595-1606 г.

След гибелта на Търновска България през 1606 г., Охридското царство явно продължило да съществува. К. Иречек отбелязва, че Скопския санджак имал самоуправление - История на България, том 2, стр 572.

"Кесар Новак, кесарица Каля, всеблагородната му дъщеря госпожа Мария и всеблагородния му син Амирал съградили църква в 1606 г. на Мали остров в Преспанското езеро" - надпис от храм на Мали остров, сега в Гърция

И така - през 1606 г. се поставя надпис на български владетел с титула кесар - т.е. цар... Къде блеят официалните историци - загадка...

А през 1614 г. пръв министър на охридския цар бил някой си Ангелаки - велик логотет.

- цар Матеа Преспански - 16-17 в.

Вероятно съуправител на цар Новак.

Надпис в храма на Слепчанския манастир съобщава че е построен през 1607 г. "...и владичестоуяше тогда кир Матеа Пресопски " - и царуваше тогава кир Матеа Преспански. В скоби е сложен титула кесар. Втори надпис пак там съобщава, че през 1614 г. е царувал цар Матеа Преспански.

- цар Амирал Дуло - 17 в.

Син на цар Новак, владетел на влизащото в състава на Османската империя Охридско българско царство.

- крал Марко ІІІ Дуло - ?-1689 г. - от Шишевския поменик

Последен монарх от рода Дуло, от Битоля. След него пада Охридското царство.

Участвал във войната на Йеген Осман паша Тертер Шишман и австрийците срещу султана. Води борба в Битолско. Пленен и обесен.

Йордан Иванов - Български старини из Македония, 42, 59, 61-62 и 127 стр., К. Иречек - И-я на България, 2 том, стр 572, П. Петров - Карпошовото въстание, 35, 46 стр.

По същото време:

- крал Карпош - 1689 г.

Благородник, хайдушки войвода, после помилван и началник на жандармерията в Източна Македония, подчинен на Йеген Осман паша Тертер Шишман. Пашата загинал във войната срещу турците през 1689 г., но Карпош я продължил заедно с австро-унгарците.

Бил признат за крал от австрийския император и станал австрийски васал. Освободили редица български градове - от Ниш до Скопие, но почнала война с Франция, австрийците изтеглили повечето сили срещу нея и крал Карпош останал с малки гарнизони по крепостите - една след друга паднали.

Карпош паднал покрай столицата си - Куманово.

През 1689 г. е унищожено окончателно Охридското царство.

Земите му минават към Шкодренския везир - независим албански владетел - Бушати паша до 1830 г. Българите участвали в армията му.

Скопско било самоуправляемо владение на албанския бег Реджеб паша.

-----------------

Следва Търновското царство до 1606 г.

Оказва се, че първите три тъмни века на робството са тъмни най-вече в главите на официалните историци.

--------------------------------------------------------------------------------

Това вече ви е известно и съжалявам, че го повтарям тука/ама да е по-удобно/. Ето и още нещо ново по въпроса:

Цитат:

--------------------------------------------------------------------------------

Фактите са :

цар Константин ІІ Шишман /1398-1422/ със столица Видин

цар Фружин Асен/Владимир/Шишман /1395-1454/ от 1422 до 1454 управлява "кустодия България"/в Банат със столица Липова,с по-големи и важни крепости в района Карасенбеш и Рекан/ в Унгария

Яков Понграц /1454-1457/ -окупира имотите и владенията на Фружин;

княз Стефан ІІ Шишман /1457-1497/ син на Фружин,голям Унгарски феодал

княз Радослав І Шишман /1497-1515/-унаследник на Стефан ІІ в Банат

княз Стефан ІІІ Шишман /1515-1564/

княз Владислав І Шишман /1564-1594/

Заради участие в голямото сръбско въстание рода Шишман на Балканите е избит и окончателно разпръснат в Европа от турците ;

княз Шишман ІІІ /1598-от първото Търновско въстание ;съдбата му е неизвестна.

И за да не кажете че си измислям ето и една малко и чудесно изследване:

Павлов Пл.,Тютюнджиев Ивл Българите и Османското нашествие,В.Т.,1995г. и двамата са сериозни учени и университетски преподаватели .

Ако всички тези неща,написани от Явор Кавада, са действителни би било чудесно и голяма крачка напред за нашата историческа наука...Такива неща,макар и рядко, са излизали верни...

--------------------------------------------------------------------------------

Цитат:

--------------------------------------------------------------------------------

Допуснах малка грешка по-горе, извинявайте /карах по памет/.

Княз стефан ІІ не е син на цар Фружин, а негов внук от първородния му син съцар Шишман ІІ.През 1454 конфискуват имотите на цар Фружин и той заедно със синовете си изчезва от Унгария и Унгарските извори, с изключение на сина му съцар Шишман ІІ. Същата година в Чипровско според турски извори се появява техния васал княз Фрузин с тримата свои сина Стоян,Стойко и Станислав. Предполага се, че това е цар Фружин. Наследниците му са османски васали и през 1485г., след което изчезват от историческите източници . През 16в. католически мисионери от Рим откриват католици в Чипровци. Сред тях имало благороднически фамилии , които претендирали за древен царски произход. Може би това са потомците на цар Фружин.

Ето още някои допълнения за български благородници, живели през Османското владичество/конкретно 15-16в./:

1467г. софийският първенец Радослав /Мавър/ и синовете му Никола и Стихия даряват манастира "Света Богородица" в Драгалевци. На запазения ктиторски портрет са запазени образите на добре облечени благородници .

През 1493г.благородникът Радивой от София дарява Кремиковския манастир. От ктиторския портрет се вижда, че е бил твърде заможен.

Интересни сведения откриваме също и около пренасянето мощите на Свети Иван Рилски от Търново в Рилския манастир в разказа на Владислав Граматик от 1469г. Рилският манастир бил възстановен от трима братя много богати благородници. Когато процесията минала през Никопол, там я посрещнал Богдан Жупан/титлата вероятно му е дадена от турците/, който бил най-пръв в района. Той имал големи и богати дворци, множество имоти и голямо богатство. Освен това му се подчинявали всички християни в района. Ако може да се говори за български владетел тогава, то това е Богдан. В софия били посрещнати пък от богатия и влиятелен благородник "ктитор Георги".

През 1587г. немският пътешественик,минал през България, Райнхад Любенау пише, че в България "селяни и аристократи се женят помежду си" и че аристокрацията постепено ще изчезне .

Първото Търновско въстание /1598г./ било подготвяно от Тодор Балина. Ето какво пише папският пратеник Павел Джорджевич за него: "Господин/разбирай господар/ Тодор Балина е пръв благородник в Никополския санджак, който/благородник/ се ползва с голямо влияние сред християните от тая страна, поради благородния си произход и своето достойнство. Него турците го гледат в устата какво ще каже/заповяда/ , а пашите го уважават твърде много и се допитват до него по всеки важен въпрос ". Тодор Балина е бил явно с благороднически произход според това съобщение и ако може да се говори за някакъв български владетел в този период-това е бил той.

Унгарските историци говорят за съвместно управление на унгарски земи под турска власт-турците държат военната, а унгарците- гражданската власт/напр. рода Шишман в Банат след битката при Мохач 1526г./

Който може да допълни с нещо свясно това мое изложение, нека го направи/ама нямам предвид някакви "изцепки";все пак колкото и да не ни е приятно истинските господари на българските земи по онова време са били султаните .

--------------------------------------------------------------------------------

Ето и още:

Цитат:

--------------------------------------------------------------------------------

Ето някои факти. През 16в. в софия имало български велможи.Във видински санджак имало много християни спахий които напускат в края на 16в.В законника на видински санджак от 1586-1587 се споменава за наследствените длъжности кнез и примикюр.Те трябвало да помагат в събирането на данъците и да свеждат по места законите. През 1642 цариградската патриаршия дава привилегии на областа арбанаси споменават се първенците;свещенниците и обикновенните хора. В писма на йерусалимските патриарси от началото на 17в се искат пари за дарители се споменават митрополитите;свещенниците;архонтите;търговците;ко рабовладелците;първомайсторите;обикновените хора. Райнхард Любенау пише мнозина от родовете на старите владетели се женят за овчарски дъщери.Т.Е. родовете Тертер и Шишман още съществуват. Цитат от Павел Джорджевич ;;Теодор Балина лично обиколи цяла България като човек почитан и уважаван от всички българи;това той стори за 21 дни като не дстави християнско село без да закълне поповете и по видните и богати хора;особенно ония села които са в подножието на балкана;. Обяснете ми как ще стане това ако той няма над тях някаква власт. Освен това ДЕ ФАКТО ВЕЧЕ Е ИЗВЕСТЕН ТАКЪВ ВЛАДЕТЕЛ княз Фрузин от1454 синовете му ги има в регистрите от1465 и 1485 през 1515 ги няма вероятно вече са покойници.

--------------------------------------------------------------------------------

Цитат:

--------------------------------------------------------------------------------

Само за войнушките и влашките общности бъркаш. Те /селата/са управлявани от кнезове /кметове/ чак до края на власите ;нямат нищо общо с народа власи;и войнуците.През 1534 власите са лишени от привилегии но поради силната им съпротива през 1542 им е върнат.Лишени са от него около 1575.Войнуците са лишени от оръжие през1529,но поради съпротивата им ,на някой части е върнато,отнето им е около 1575. Разформировани са през 1829,като тогава са командвани от воеводи.И още нещо на което не гарантирам достоверността.Разположение на българските,,дивизии,, Видин-власи 10 000 души,Плевен-войнуци 10 000 души,Провадия-войнуци 10 000 души,София-войнуци 10 000 души,Сливен-войнуци 10 000 души,Охрид-войнуци 10 000 души,Варна-левенти,,моряци,,-5 000 души,Созопол-левенти 5 000 души.За справка турци спахий в Румелия 200 000 души.

--------------------------------------------------------------------------------

Цитат:

--------------------------------------------------------------------------------

Относно войнуците и мартолозите ето малко уточнително инфо,а после съм написал и някои други интересни нещица: те/войнуците/ са различават от мартолозите. До 17в. те са действаща бойна единица в състава на османската армия. Етническата им принадлежност-почти изцяло българи/много малко са били сърбите и гърците/Спецално за тях наскоро чух, че са се държали с обикновените български селяни точно толкова зле, колкото и турците. След кризата от края на 16. - нач. на 17в. те са пратени в обоза. От това време знаем за масовото им отписване от военната им служба.

Мартолозите са били нещо кото полева жандармерия, а в армията са имали функцията на нещо като трудоваци.

Нека не забравяме и "власите"-това било привилегировано християнско население.Те плащали своите данъци според данъчни регистри с заграбени от Унгария унгарски монети. Да спомена и за Кърджалийските размирици,траещи от 70-те години на 18 век до 20-те години на 19 век. Тогава всеки мъж е имал пушка/раздавани дори от властта в напразен опит да се справи с размирниците/По това време българите са имали дори собствени "армии" в отделни села/напр.Божил Чорбаджи в Котел/.

Нека споменем и Казак Алая-съществува през 19-ти век. В това бойно формирувание влизат известният български разбойник Матео Рашо , освободен от затвора заедно с голямата си банда главорези,за да го попълнят, понеже нямало достатъчно/за да не кажем изобщо/ желаещи християни да влязат в бойните редици.Освен него естествено имало и други изроди, изкарани от пандиза със същата цел. Поради проблеми с дисциплината впоследствие в полка/мися че беше...:/ били приемани и мюсюлмани, а споменатите изверги отстранявани и отново предислоцирани в кауша. Тази част участвала даже в Руско-турската Освободителна война, като дори все още имало християни в състава й.

Еха още колко сайтове и инфо еха голям кеф мерси много супер сте, много ме радвате намерихте ми залагалка за вечерта

Ей някой споменал ли е за траките или пък за Славяните,а защо пък да не споменем за прабългарите.Тук има много интересни събития към тази добра тема.Идва най важният момент

-Препоръчвам да си изтеглите химна и да го слушате най-малко пет пъти на ден

-Можете да видите и знамето на България и какви са били миналите геробове на нашета слвна държава-България

Редактирано 28 август 200620 г. от PoliceMan (преглед на промените)

По повод предстоящото честване.

Съединение на Източна Румелия с Княжество България – обединение на Северна и Южна България, извършено на 6 септември 1885г..

Разпокъсването на българските земи, наложено от Берлинския договор 1878 г. , създава препятствия за тяхното политическо и икономическо развитие. Поради това борбата за пълно национално освобождение и обединение става основен стремеж на българския народ. Тя започва от първите дни след Освобождението 1878 и се разгръща наред с усилията за изграждане и утвърждаване на Княжество България и защита на българския характер на Източна Румелия. Общонароден идеал е пълно национално обединение, като се съединят Северна и Южна България и се освободят и присъединят Македония и Одринско, които по Берлинския договор остават под османска власт.

Първият опит за съединение е направен през 1880 г. във връзка с изостряне на гранични спорове между Турция, Гърция и Черна Гора.

През май 1880 г. в Сливен е основан Централен народен комитет (К. Величков, Ив. Ст. Гешов, Г. Тилев, Г. Странски и Г. Хаканов) с цел организиране борбата за обединение на България. По инициатива на княз Александър I в Лондон е изпратен Ст. Панаретов с мисия да провери отношението на английското правителство към замисляното съединение на Северна и Южна България. Великите сили, включителни и Русия, заемат отрицателна позиция по този въпрос. Против съединение, несъгласувано с Русия , се обявява и либералното правителство на Др. Цанков.

През следващите години подготовката за съединение се извършва чрез установяване на тесни връзки между княжеството и автономната област и национална консолидация на българското население в Източна Румелия.

В края на 1884 и началото на 1885 г. общественосста в княжеството и в Източна Румелия се раздвижва във връзка със засилването на терора над християнското население в Европейска Турция. По инициатива на З. Стоянов през февруари 1885 г. в Пловдив е организиран Български таен революционен централен комитет (БТРЦК).

На 25 юли в Дермендере (дн. С. Първенец, Пловдивско) е свикано събрание на БТРЦК, на което е избран нов ЦК. Без да се отказва от подготовката на масова народна акция, ръководителите на комитета обръщат внимание главно на спечелването на войските в Източна Румелия.

Според плана, отвърден на заседание на БТРЦК на 23 август 1885 г., главен удар трябва да се нанесе в Пловдив срещу конака и представителните учреждения, местните отряди да завземат Пазарджик и другите по-големи селища в областта. През втората половина на август в много селища започват вълнения и демонстрации, като най-масови са в с. Голямо Конаре(дн. Съединение), където действа Пр. Тошков (Чардафон Велики). На 2 септември в Панагюрище спонтанно е проведена протестна демонстрация, която служи като сигнал за масови демонстрации в редица селища на областта. В следващите дни масови протести се провеждат дори в селища, в които няма местни комитети на БТРЦК.

На 6 септември рано сутринта, войските разположени в околностите на Пловдив, начело с майор Д. Николаев и четата на Чардафон Велики влизат в Пловдив, обкръжават конака и арестуват Г. Кръстевич. Румелийското правителство е свалено. Провъзгласява се Съединението на Северна и Южна България. То се посреща с ентусиазъм от българския народ.

След акта на 6 септември България изпада в трудно международно положение. Османската империя съсредоточава войски към българската граница.Сръбския крал Миланович дава заповед за мобилизиране на сръбската армия. На 24 октомври е свикана конференция на представители на Великите сили в Цариград за уреждане на Източнорумелийския въпрос.

Под предлог, че се нарушава равновесието на Балканите сръбския крал, подкрепян от Австро-Унгария, на 2 ноември 1885 г. заповядва на сръбските войски да нападнат България. В защита на съединението се разгаря масово патриотично народно движение. Победата на българите във войната довежда до закрепване на съединението.

След продължителна дипломатическа борба на Цариградската посланическа конференция 1885-86 Съединението получава международно признание с подписването на Българо-Турската спогодба 1886.

Обединяването на Северна и Южна България има решаващо значение за по-нататъшното развитие на страната. Създава се по-голяма териториална и стопанска общност и се дава тласък на капиталистическото развитие на страната. България се превръща в сериозен фактор на Балканите.

Източник: Енциклопедия "България": т 6; изд. на БАН, София, 1988

librousse.mlnk.net

Редактирано 3 септември 200620 г. от GABRIELA (преглед на промените)

Честит празник на всички.

На 27 май 1880 година в София се провежда 45-то заседание на ІІ Обикновено народно събрание. По това време, по силата на Берлинския договор /1878/, България е разделена на три части - самостоятелното Княжество България, автономната област Източна Румелия и поробената все още Македония. На заседанието се обсъжда “Закон за рязане на монети в Княжеството”. Именно в хода на провежданите разисквания Стефан Стамболов прави предложение на гърба на българските монети в лента да се изпише девизът “Съединението прави силата”. Макар в документите от заседанието да няма мотивировка на това предложение, съвсем очевидно е, че на първата българска монета се възлага историческата мисия да прокламира правото на българите да живеят в обща държава.

За това, че думата “с ъ е д и н е н и е” не е използвана в някакъв отвлечен смисъл, а в прякото значение на Съединението, на обединяването в едно цяло на Северна и Южна България, има достатъчно потвърждения. Те се съдържат както в изказванията на депутатите, така и в изображението върху монетата. Там е гравиран венец, съставен от житни класове, цветове на роза и лаврови листа.

Ето как обяснява тяхната символика депутатът Ковачев: “Само една забележка имам върху житните класове и ружевите цветове. С това, мисля, се представляват нашите местни произведения. Затова трябва да има и лаврови листа, защото това растение се среща в южната част на нашето общо отечество – в Македония; и така ще бъдат представени заедно трите му части.”

А депутатът Грънчаров допълва: “Като приемаме трите цвята, които означават трите части на нашето отечество, думите, които предложи г. Самболов, ще бъдат твърде уместни.”

Така този девиз става израз на една политическа задача, на непреодолимия патриотичен и революционен подем за Съединението на Северна и Южна България, осъществено на 6 септември 1885 година.

РАЗКЪСВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ

Едва изминали четири месеца от Освобождението на България /1878/, на 1 юли 1878 година, упълномощените представители на Великите сили /Австро-Унгария, Англия, Германия, Италия, Русия, Франция/ и Турция подписват т. нар. Берлински договор. С този акт се ревизират решенията на Сан-Стефанския мирен договор, с който приключва Руско-турската война /1877-1878/. Най-важните постановления засягат съдбоносно българския народ; като резултат България е разпокъсана на части. На територията между Дунав и Стара планина, включително Софийска област, се създава самостоятелно трибутарно Княжество България под суверенитета на турския султан. На юг от Стара планина се образува провинцията Източна Румелия под пряката политическа и военна власт на султана, но с административна автономия, начело с генерал-губернатор християнин. /Това дава изключително отражение върху цялостния живот на Пловдив, обявен за столица на автономната провинция./ Друга значителна част от Южна България остава в Турция. Берлинският договор е в сила до Балканската война /1912/ но част от неговите постановления реално са променени вследствие на редица събития; най-важното от тях е Съединението /1885/ на Източна Румелия с Княжество България.

БТЦРК ПРИЗОВАВА

На 10 февруари 1885 година в Пловдив е създадено тайно съзаклятие с цел да организира борбата за освобождение на Македония. Основатели са бивши дейци на националноосвободителното движение. В първото ръководство са избрани: Захари Стоянов – председател, Иван Андонов – секретар, Тодор Гатев – касиер, Петър Зографски, Тома Карайовов, Спас Турчев, поручик Ганьо Атанасов, Иван Стоянович /Аджелето/, Спиро Костов – членове.

Първоначалната идея е окончателното освобождение на България да се постигне чрез народно въстание в Източна Румелия и Македония. През март е разпространено “Възвание към българите в Източна Румелия”, което ги призовава да приготвят оръжието са за извоюване на всенародната кауза. През април съзаклятието получава името Български таен централен революционен комитет /БТЦРК/ и дейността му е насочена главно към осъществяване на Съединението на Източна Румелия с Княжество България; приети са устав и програма по подобие на програмата и устава на предосвобожденския Български революционен централен комитет /БРЦК/ в Букурещ. Идеолог на пловдивския БТЦРК е Захари Стоянов, който пренася в комитета организационните методи на БРЦК; той започва да издава и вестник “Борба” /28 май – 4 септември/ като неофициален орган на комитета.

БТЦРК организира масови политически акции – честване на 1000-годишнината от смъртта на Методий /11 май/, Деня на Ботев /19 май/, Деня на геройската смърт на Хаджи Димитър и неговите другари /20 юли/ и др.

През юни организацията се свързва с ръководителите на Либералната партия в Източна Румелия, с правителството на Княжество България и с княз Александър І Батенберг, които подкрепят движението. Ръководеща роля поемат доктор Георги Странски, капитан Коста Паница, Димитър Ризов, майор Данаил Николаев, майор Райчо Николов, майор Димитър Филов и др., които придават военно-заговорнически характер на движението. На 25 и 26 юли в с. Дермендере /дн. Първенец/ е избран нов БТЦРК в състав: Захари Стоянов – председател, Димитър Ризов, Коста Паница, Иван Андонов, Иван Стоянович – членове. Организацията възприема идеята Съединението да бъде извършено не чрез въстание, а чрез военен преврат. Окончателният план, приет на заседание на 23 август, предвижда акцията да се проведе главно от източнорумелийската милиция с помощта на въоръжени чети от близките градове и села между 15 и 20 септември. Внезапно избухналият бунт в Панагюрище ускорява събитията.

Съединението на Източна Румелия с Княжество България се осъществява на 6 септември 1885 година под ръководството на БТЦРК. Същия ден комитетът оповестява с прокламация състава на Временното пправителство на Южна България. След Съединението БТЦРК фактически престава да съществува.

ВЪЗВАНИЕ

Народе!

Часът удари и светото дело на Съединението е почнато. Няма колебания. Всякой българин е длъжен да даде ръка на общото дело. Напред и... на оръжие, Братя!

Опълченци!

В тая важна минута за светото дело – Освобождението, за което сте полагали гърдите си срещу неприятеля, призовавате ся да подадете ръката си. Бърже и спретнато, както сте били през 1877 и 1878 година, пригответе ся. Сега е минутата, в която с народните мишци и Божията воля ще ся осъществи идеята на опълчението.

Напред, Братя! Опълченци! Да изпълним клетвата си!

Пловдив,

6-й септемврий 1885 година,

От Централното опълченско дружество

ТРИУМФАЛНАТА “БОРБА”

“Борба” е първият самостоятелен вестник на Захари Стоянов, неофициален орган на Българския таен централен революционен комитет /БТЦРК/, който подготвя идеологически Съединението /1885/ на Източна Румелия с Княжество България. Първоначално пише еднакво както за Съединението, така и за освобождението на Македония. Още в първата статия “Две думи вместо програма” вестникът обявява, че ще се бори “за истинската свобода и независимост на тая страна, която се нарича България, която е разделена на три части, като употребяваме подходящи оръжия, где каквито е нужно”.

По-късно Захари Стоянов съсредоточава съдържанието на “Борба” само към въпроса за Съединението. В серия статии под заглавие “Трябва ли да съществува Румелия?” той доказва невъзможността, абсурда да съществува изкуствено създадената автономна област, която се управлява като “чиновнически чифлик”; призовава Съединението на Източна Румелия с Княжество България да се осъществи с всички възможни средства. Авторът се противопоставя на опортюнистическата формула “Не му е още времето”, появила се във вестник “Южна България”, когато е официоз, подета от “Марица”, “Народний глас” и “нещастното” “Съединение”. Въпреки твърде обикновения си графичен вид, съдържанието на “Борба” е разпределено в уводни статии и подлистници, в отдели “Дневни”, “Из вестниците”, “Книжнина”, “Дописки”, поместват се материали по въпроси на просветата, културата, литературата, икономиката; но се налага впечатлението, че се разглежда само един особен въпрос – Съединението. Въздействието на “Борба” върху читателите е изключително. Не е случайна оценката на големия журналист Симеон Радев: “Няма пример, щото един вестник да е имал в България такъв бърз и триумфален успех като “Борба”.

Вестникът излиза в Пловдив веднъж седмично от 28 май до 4 септември 1885 година – общо 15 броя; спира след обявяването на Съединението, считайки задачата си за изпълнена.

“НЕ Е ЛИ ТОВА ПОДИГРАВКА?”

Не е ли това просто инат, хищничество, подигравка с правата на народите! Не показва ли това, че просветената и християнската Европа се ръководи още от завоевателний варваризъм на различните Атиловци и Чингис-хановци? От какво тя се боеше, та отдели злощастна Тракия от нейните братия, тая Тракия, която е родила нашата гордост, която е дала хора херои за общочовешката свобода, поети и литератори, която потърси своята свобода с черешови топове!

Захари СТОЯНОВ

Из “Трябва ли да съществува Румелия?”,

вестник “Борба”, 20 август 1885 година

ВРЕМЕННОТО ПРАВИТЕЛСТВО

На 6 септември 1885 година, в деня на Съединението на Източна Румелия с Княжество България, в Пловдив е сформирано Временно правителство на Южна България. В неговия състав са включени доктор Георги Странски – председател, доктор Стоян Чомаков – подпредседател, и членове майор Данаил Николаев, майор Димитър Филов, майор Райчо Николов, майор Сава Муткуров, Атанас Самоковец, Георги Бенев, Георги Данчов, доктор Георги Янкулов, Данаил Юруков, Захари Стоянов, Йоаким Груев и Костаки Пеев. Временното правителство, чийто мандат трае само три дни, обявява военно положение за защита на извършеното изторическо дело и изпраща телеграма до княз Александър І Батенберг: “Днес Съединението прогласено по цяло Румелия в името на Ваше височество.” На 9 септември 1885 година князът /след като предишния ден със специален манифест приема Съединението/ пристига в Пловдив, посрещнат с въодушевление от гражданите и войската.

ХРОНИКА НА СЪБИТИЯТА

19 февруари 1878 година

Заглъхват последните изстрели на руско-турската война. В Сан Стефано, току под престолния Цариград, мирният договор провъзгласява създаването на държава с граници, които възможно най-справедливо съвпадат с етническите предели на българската нация.

1 юни – 1 юли 1878 година

Заседава Берлинският конгрес. Представителите на Германия, Австро-Унгария, Франция, Италия и Англия, с мастилените перодръжки на дипломацията, разделят българския народ на три кървави къса.

16 август 1878 година

В Пловдив се основава комитет “Единство” с председател Димитър Стамболов, завърнал се в родния си град, за да служи на обединението. Скоро комитетите “Единство” избуяват в цялата страна, а софийският, кюстендилският и горноджумайският се включват в Кресненско-Разложкото въстание.

10 октомври 1881 година

Спреният от “режима на пълномощията” в Княжество България вестник “Независимост” започва да излиза в Пловдив. Редактира го Петко Каравелов, а след това и Петко Славейков. Тук публикува свои статии и Захари Стоянов. Вестникът издига програма за Съединението на България.

10 февруари 1885 година

Захари Стоянов учредява в Пловдив “Български таен централен революционен комитет” за освобождение на българите от Македония и Одринско и обединение на цялото отечество. В БТЦРК влизат още Ив. Андонов, Т. Гатев, П. Зографски, Т. Карайовов, Сп. Турчев, поручик Г. Атанасов и Сп. Костов.

19 май 1885 година.

“Верноподаниците” трябва да честват рождения ден на султан Абдул Хамид. В Пловдив обаче помнят, че на тази дата е загинал Христо Ботев. Властта заключва черквите за богослужение. Но в махала Мараша, под скелето на дюлгерите и зографите при черквата “Св. Георги” се отслужва Ботевска панихида – с песни и “ура”. Разбунтуваното множество тръгва към конака на генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Има арестувани, уволнени от държавна служба и изключени от гимназията.

28 май 1885 година

В Пловдив излиза първият брой на седмичника “Борба”, изцяло списван и редактиран от Захари Стоянов. От всяка своя буква “Борба” кънти с ботевска ярост.

25 и 26 юли 1885 година

Край Пловдив, в днешното село Първенец, под ръководството на Захари Стоянов, БТЦРК се преустройва с участието на нови дейци за Съединението – Д. Ризов, капитан К. Паница, Ив. Андонов и Ив. Стоянович.

28 август 1885 година

След извършените арести в цяла Източна Румелия, БТЦРК взема окончателно решение ударът да се нанесе в удобен час между 15 и 20 септември.

2 септември 1885 година

В Панагюрище три четнически униформи и едно знаме вдигат преждевременно града на крак – Съединението е обявено.

4 септември 1885 година

Не остават по-назад и голямоконарци - осемнадесетгодишната Недялка Шилева е тяхната Райна Княгиня. Легендарният Чардафон /Продан Тишков/ заклева пред знамето чета от възторжени доброволци.

В румелийската столица Пловдив се провежда драматично заседание на Областното събрание. Константин Величков напразно апелира – още същия ден правителството да обяви Съединението, за да не се пролива братска кръв.

В Пазарджик арестуват Захари Стоянов, но народът го освобождава. По тайни пътеки, за да не попадне отново на полицейска засада, ръководителят на Съединението се завръща в Пловдив.

5 септември 1885 година

Във въстаналото село Царацово влиза голямоконарската чета, посрещната от бай Иван Арабаджията, сподвижника на Левски. От обсадения Чирпан излиза съединистка чета. В селата Конуш и Катуница звънят камбани. Стотици въоръжени, и още толкова без оръжие, поемат към Пловдив.

В града марашката чета е залегнала в близките гролбища. В Лагера /днешния квартал “Изгрев”/ майор Данаил Николаев строява в боен ред първа и втора пехотна дружина на учебния батальон.

6 септември 1885 година

През нощта от северния бряг на Марица, в махала Каршияка, пропукват пушките на голямоконарци. Артилеристите отсреща им отвръщат с “ура”...

Докато, в ранната утрин, язвителният вестникар се провиква в спалнята на генерал-губернатора: “Така е, така е, бае Кръстевич! Познавате ли ме кой съм? Аз съм Захари Стоянов, редакторът на “Борба”. Ама, хайде сега, излазяйте!” Вън, в градината, бучи едно гръмогласно “Долууу!”, което – както ще отбележи с професионална привичка гениалният репортер – “се чуе еднъжка на сто години!”

ДЕЙЦИТЕ НА СЪЕДИНЕНИЕТО

З а х а р и С т о я н о в /с. Медвен, Сливенско, 1850-1889/. Революционер, обществен и държавен деец, журналист, писател. Участва в организирането на Старозагорското въстание /1875/, в подготовката на Априлското въстание /1876/ - като апостол в ІV революционен окръг; заседава в Оборищенското народно събрание /1876/, обикаля въстаналите села с Хвърковатата чета на Георги Бенковски. След Освобождението /1878/, заради публичните му протести срещу “режима на пълномощията”, е принуден да напусне Княжество България. През 1882 година се установява в Пловдив; става чиновник в Дирекцията на правосъдието /1883-1885/. Изявява се като активен общественик и публицист – създава народнически кръжок, който доставя и разпространява задграничните издания на руските революционни емигранти, организира първите чествания на Христо Ботев и Хаджи Димитър; сътрудничи на вестниците “Народний глас”, “Независимост” /в който публикува сатиричната повест “Искендер бег”, насочена против княз Александър І/, “Южна България”, “Кукуригу”. През този период пише и издава биографиите на най-изтъкнатите български революционни дейци – “Васил Левски Дяконът. Черти из живота му” /1883/, “Четите в България на Филипа Тотя, Хаджи Димитра и Стефан Караджата” /1885/, “Черти от живота и списателската деятелност на Любен Каравелов” /1885/, “Любен Каравелов и неговите клеветници” /1885/. В Пловдив той създава и първия том на своето най-значително произведение – “Записки по българските въстания”, отпечатано през 1884 година /освен с лични средства на автора/ и с финансовата помощ от 60 лири, отпусната от Постоянния комитет на Областното събрание в Източна Румелия. Захари Стоянов е главният идеолог и организатор на Съединението на Източна Румелия с Княжество България; инициатор е за създаването и председател на Българския таен централен революционен комитет /БТЦРК/, под чието ръководство то се осъществява. В името на тази цел той издава в Пловдив и първия си самостоятелен вестник “Борба” /1885/ - най-яркия пропагандатор на Съединението. След обявяването на историческия акт е включен в състава на Временното правителство от 6 септември 1885 година. Само три седмици по-късно /заедно с Димитър Ризов/ издава вестник “Самозащита” /1885/ със задача “да доведе делото на Съединението докрай, да го обясни като дело не на Великите сили, а на народа”; неговият единствен брой е конфискуван заради крайно антируската му позиция. Отглас на забележителното събитие са и политическите и публицистичните му брошури “Заробването на Гаврил паша” /1885/ и по-късно написаната “Чардафон Великий” /1887/.

* “С публикуването на “Записките” Захари пръсна в Източна Румелия своя комитетски ентусиазъм, съживи революционната традиция и даде на идеята на Съединението един тласък към съзаклятие.” /Симеон Радев/

Г е н е р а л Д а н а и л Н и к о л а е в /Араби паша/ /Болград, Бесарабия, 1852-1942/. Военен деец. Завършва Военното пехотно училище в Одеса. През Руско-турската война /1877-1878/ е командир на рота в Българското опълчение. Той е най-старшият български офицер /тогава с чин майор/ в Източна Румелия – командир на Втора пеша дружина в Пловдив, привлечен от Българския таен централен революционен комитет /БТЦРК/ за каузата на Съединението. На 6 септември 1885 година ръководи войската, която – заедно с присъединилите се към нея въстаници – обкръжава и превзема без бой резиденцията на главния управител Гаврил Кръстевич в стария пловдивски конак. Включен е в състава на Временното правителство на Южна България. По-късно става министър на войната /1886-1887, 1907-1911/ на обединена вече България.

К а п и т а н Р а й ч о /майор Райчо Николов, Дядо Райчо/ /с. Райковци, Великотърновско, 1840-1885/. Завършва Военното занаятчийско училище в Санкт Петербург. Служи като офицер в руската армия; през Руско-турската война /1877-1878/ е командир на рота в Българското опълчение. След Освобождението /1878/ постъпва в източнорумелийската войска; през 1882 година става командир на пловдивската окръжна жандармерия. Макар и произведен в чин майор, по навик продължават да го наричат “капитан Райчо” или “дядо Райчо”. Взема активно участие в подготовката и извършването на Съединението /1885/ на Източна Румелия с Княжество България. Включен е в състава на Временното правителство от 6 септември 1885 година; назначен е за комендант на Пловдив, но още същия ден е убит изненадващо на площад “Джумаята” – прострелян с бял кител върху алестия си кон точно срещу слънчевия часовник на джамията. На погребението му присъстват над 20 000 души от цяла България, дошли по повод обявяването на историческия акт.

bgns.net

Интересно четиво, мерси

Честит празник!

Ех, Габи, изпревари ме с твоя пост.

Редактирано 6 септември 200620 г. от bozko (преглед на промените)

Потърси още инфо за Съединението.

П.С. Аз събирам всякакви данни и статии за исторически събития и анализи на такива. Разпечатвам ги и ... в папки. Така че давай още.

Щом си колекционираш....

СЪЕДИНЕНИЕ НА ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ С КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ 1885

Обединение на Южна и Северна България, извършено на 6 септ. По силата на Берлинския договор 1878 Южна България, наречена по искане на английската дипломация Източна Румелия, е откъсната от възобновената българска държава и включена отново в пределите на Османската империя, макар и с известна автономия (вж Източна Румелия). Българското население от Областта не се примирява с несправедливите решения на Берлинския договор и незабавно повежда борба против тях. Първоначалният замисъл е присъединяването на Областта да стане заедно с присъединяването на другите откъснати от Княжеството български области. След като това се оказва невъзможно главно поради неподходящата международна обстановка, на преден план излиза задачата да се реализира поне присъединяването само на Източна Румелия. Първите опити за осъществяване на тази задача се предприемат още през 1880 (вж Съединистка акция 1880). През 1884 въпросът за присъединяването на Източна Румелия към Княжество България отново излиза на преден план (вж Съединистка акция 1884), но и този път не може да бъде решен. Борбата взема организиран характер след учредяването на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) в Пловдив през февр. 1885. Той се нагърбва с изпълнението на задачата само с революционни средства, по примера на дейците на Априлското въстание 1876. През лятото на 1885 е избран нов състав на БТЦРК, който, без да се отказва от подготовката на масова революционна борба, издига лозунга за обединение на Южна и Северна България под скиптъра на княз Александър I Батенберг. Предприемат се бързи действия за спечелване на някои командири на Източнорумелийската милиция. Решено е акцията да се проведе към средата на септ. 1885, но започналите големи демонстрации в някои села и градове стават причина тя да се ускори. Дава се заповед на 5 срещу 6 септ. формираните в околните на Пловдив с. и гр. чети да се отправят към областния център. Сутринта на 6 септ. те, заедно с частите на Източнорумелийската милиция, обкръжават конака и арестуват намиращия се в него гл. управител. Вместо да се възползва от дадените му права по силата на Органическия устав и да повика незабавно турски войски от Цариград, Г. Кръстевич, като истински български родолюбец, предпочита да се предаде доброволно. Веднага след провъзгласяването на Съединението е сформирано Временно правителство начело с д-р Г. Странски, което поема управлението на Областта до пристигането на княз Александър I Батенберг. На 8 септ. в Търново княз Александър I Батенберг издава манифест, с който обявява, че приема Съединението. Извършеното Съединение предизвиква остра реакция от страна на някои съседни балкански държави и Русия. Всъщност руската политика не е насочена против самия акт на Съединението. Тя цели да не се позволи чрез него по-нататъшното закрепване на нежелания от нея княз Александър I Батенберг на българския престол. Османската империя реагира незабавно и обявява акта за очевидно нарушение на Берлинския договор 1878. Под натиска на Англия обаче Високата порта е принудена да се въздържи от незабавни контрамерки спрямо България. В кр. на окт. 1885 в Цариград Великите сили свикват конференция за разрешаване на спорните въпроси, възникнали във връзка със Съединението. Сръбският крал Милан Обренович не желае да изчака нейните решения. Подтикван тайно от Австро-Унгария, той реагира крайно рязко на Съединението, което нарушавало "равновесието" на полуострова в полза на България. В нач. на ноем. Сърбия напада България (вж Сръбско–българска война 1885). С военната си победа над Сърбия България утвърждава завинаги делото на Съединението. С подписването на Българо-турската спогодба 1886 окончателно се слага край на конфликта на Балканите и Съединението получава международно признание.

Източник: История на България - електронно издание

-----------------------------------------------------------------------

6 септември- Съединението на Княжество България и Източна Румелия

От пролетта на 1885 сформираният в Пловдив под ръководството на Захари Стоянов БТЦРК се заема с активно пропагандиране на обединението чрез публикации в пресата и публични демонстрации. На 29 август Сава Муткуров и членът на БТЦРК Димитър Ризов се срещат в Шумен с княз Александър I, провеждащ военни маневри в района на града. Той им дава уверения за подкрепата си, но не уведомява за това скептично настроения към Съединението министър-председател Петко Каравелов. Първоначалното намерение на БТЦРК е Съединението да се обяви на 15 септември, но на 2 септември в Панагюрище започва бунт, овладян още на същия ден от полицията. Пред опасността страната да бъде обхваната от разпокъсани спорадични бунтове, а ръководителите на заговора да бъдат арестувани, комитетът решава да ускори начинанието. Още същия ден представители на БТЦРК са изпратени в различни градове на областта, откъдето трябва да поведат бунтовнически групи към Пловдив, където да ги поставят под командването на майор Данаил Николаев. На 4 септември бунтовници, под ръководството на Чардафон, обявяват Съединението и установяват контрол над село Голямо Конаре. На следващия ден правителството, начело с Иван Ст. Гешов, провежда консултации с руското представителство в Пловдив с намерението, ако получи подкрепа от Русия, самото то да обяви Съединението. Руският представител категорично отказва. На 5 септември няколкостотин въоръжени бунтовници от Голямо Конаре се придвижват към Пловдив. През нощта срещу 6 септември частите, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над града и отстраняват правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски и е обявена обща мобилизация. След като княз Александър I подкрепя Съединението и след края на последвалата Сръбско-българска война, България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия. Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до Обявяването на независимостта на България през 1908, е това, че българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.

Източник: www.bgsviat.hit.bg

“Обединена България” ­ худ. Н. Павлович

Карта

Много е яко мерси

Аз днес ще ходя на площада и ако искате мога да сложа снимки от празничния парад

Много е яко мерси

Аз днес ще ходя на площада и ако искате мога да сложа снимки от празничния парад

Чакам с нетърпение

Едно архивче, на което попаднах - Download

Съдържание:

- Априлско въстание

- Браилски бунтове

- България в годините на Втората световна война

- България през балканските войни

- Възстановяване и укрепване на Българската държава

- Възстановяване на българската държава

- Движение за новобългарска просвета

- Могъщество на Българската държава при цар Иван Асен ІІ

- Национално-освободително движение на българите

- Начало на националноосвободителното движение на българите

- Политическо и културно развитие на България

- Политическо развитие на Българската държава

- Ранно Българско Възраждане

- Създаване и начално развитие на Българската държава

- Създаване и разпространение на славянката писменост

- Упадък и край на Българската средновековна държава

- Участие на България в Първата световна война

- Християнизация на Българската държава

- Църковно-национална борба на българите през Възраждането

Една позабравена тема....

Една дискусия от друг форум ме стимулира да събера в едно електронно книжле съществената част от дискусията, както и доста споменати или цитирани статии с проучвания. Темата е Древна България и засяга най-вече теориите за произхода на българите от областта Balkh.

Зная че повечето посетители тук са вещи по темата История , но може и да намерите интересни статии в сборника освен синтезираната дискусия.

Освен това има огромно количество българи, които дори и не подозират че има повече от една теория ("официалната") за произхода на българите. Ще съм благодарен на всеки, които спомогне за популяризирането на сборника.

Ето и линк към сборника:Древна България - Сборник I част

Ще може ли да ми помогнете със следната задача, понеже се затруднявам.

"Сравнете завладяването на балканския полуостров от османските турци със завладяването на Западната Римска империя от "варварите"."

И каква монархия е Османската държава през XB-XVIIв.?

Много благодаря!