Добре дошли!

Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

Вероника Герен

Последователи

15 август 200620 г.

Наскоро един приятел ми подари филма с блестящотот участие на Кейт Бланшет и под режисурата на Джоел Шумахер и тогава си спомнних, когато за пръв път попаднах на някакви данни за ирландската журналистка. Беше лятото на 2001-ва и аз се ровех нещо из интернет. Тогава попаднах на един ирландски сайт и там забелязах малка колонка с националните герой на Ирландия. Тогава за пръв път чух за нея и когато прочетох биографията й останах без думи. Може би тя е жената на която винаги ще се възхищавам заради нейната смелост и сила, която е проявила в борбата с нарко-трафика в Ирландия. Бях чела всякакви статии за нея и нейния живот, интервюта и сега попаднах и на филма, който също ме разтърси. Но аз не искам да обръщам внимание на филма за Вероника Герен, искам да обърна внимание на самата Вероника Герен.

Вероника Герен - (5 юли 1958 - 26 юни 1996)

Вероника Герен е била журналистка и е писала за известен ирландски вестник - Sunday Independent. Към средата на 90те, когато в Ирландия настъпва големия бум в нарко-трафика, Вероника Герен се захваща с писането на статии и разобличаването на нарко-дилъри и тяхното незаконно пране на пари. Поради липса на подкрепата на полицията и другите журналисти, тя сама се изправя пред една много опасна задача, която в края на крайщата води до нейната смърт.

Много скоро тя се захваща с разследването на много богат и жесток нарко-бос - Джон Гилигън. От там започват и нейните истински премеждия. На 30 януари 1995г. Вероника е нападната в собствения си дом и простреляна в крака. Септември същата година е пребита жестоко от самия Джон Гилигън при опит да вземе интервю от нея. Следват заплахи към семейството й и синът й и накрая на 26 юни 1996г., когато Вероника Герен спира колата си на сфетофара, двама мотоциклетисти се приближават до колата й и я прострелват пет пъти.

Бунтовете в Ирландия и всичко за което Вероника Герен се е борила, започва да се осъществява една след смъртта й. Започват силни бунтове на населението, разгневените граждани принуждават наркодилърите на да напуснат Дъблин, а парламента подписва закон според, който всяко имущество със съмнителе произход ще бъде конфискувано и предоставено на държавата. Много от нарко-бароните биват заловени, имуществото им завзето, а самите те осъдени на смърт.

Paul Ward - човекът застрелял Вероника Герен бива открит и осъден на доживотен затвор.

На 3 февруари 2000г. Джон Гилигън бива екстрадиран от Англия и осъден на 28 години затвор (имайки в предвид, че не е първа младост няма да излезе жив от там). Имуществото му е конфискувано от държавата.

След смъртта на Вероника Герен престъпността в Ирландия е намаляла с 15%.

Мисълта ми е, трябва ли да се случи нещо толкова ужасно за да накара един народ да предприеме мерки срещу нещо, което вижда със собствените си очи? Трябва ли една жена да остави сина си полу-сирак за да може нейните граждани да осъзнаят колко сериозни са нещата и че решението на проблема е в техни ръце?

Редактирано 15 август 200620 г. от AciDBurn (преглед на промените)

16 август 200620 г.

Да AciDBurn понякога трябва да се случи нещо толкова ужасно за да започнем да си задаваме въпросите, които ни тормозят всеки ден и за да вземем важно решение за нашия собствен живот. Понякога загива един заради благото на мнозина за съжаление. Но аз се радвам, че има такива хора и мисля, че ще продължава да има и аз им се възхищавам. За съжаление много малко могат да бъдат толкова силни и независими за да поставят началото на големите промени ... Дано обаче те да се увеличават и ние да съумеем да се присъединим към тях Навреме!

Да живее в мир Вероника! Прекланям се пред паметта й ...

П.С AciDBurn как се казва филма?

Редактирано 16 август 200620 г. от varvarinata (преглед на промените)

16 август 200620 г.

Мисълта ми е, трябва ли да се случи нещо толкова ужасно за да накара един народ да предприеме мерки срещу нещо, което вижда със собствените си очи? Трябва ли една жена да остави сина си полу-сирак за да може нейните граждани да осъзнаят колко сериозни са нещата и че решението на проблема е в техни ръце?

Не,тва няма обЩо,аз съм гледал филма.

Овците са си овци независимо дали в Ирландия или БГ.

Тука ако Ще 100 като Герен да утрепат никой няма да обърне внимание.

Но там се вдига Шум около атентата,хора на възлови места искат отговори,търсят се и се ДАВАТ оставки.Народът няма обЩо толкова,колкото моралът на управниците им.