САМ ПОД КАРАНТИНА

Ден 1. Ех, че било хубаво поне малко да си сам.

Ден 3. Чета книги и си почивам.

Ден 5. Изгледах 10-те сезона на "Приятели", след „Анатомията на Грей“

Ден 7. Поговорих си с пералнята, но и по-зле съм бил.

Ден 9. Пералнята ми се сърди. По-зле не съм бил.

Ден 11. Добре съм...Горе-Долу...Май...Абе според, котката нищо ми няма.

Ден 13. Съзнанието и подсъзнанието ми вече трети час пият вино и пеят "ХАБИБИ".

Ден 15. Нямам треска. Така поне ми каза Чочко - моя миксер.

Ден 17. С пералнята се сдобрихме и най-после спрях да плача. Сега просто се смея..за какво и аз не знам...

Ден 19. Котката ми каза, че вече не я свърта на едно място, та ще я поразходя малко.

Ден 21. Дъмбълдор е в хола ми и бели чушки. Аз му помагам. Добре ни е.

Ден 23. Сънувах Генерал Мутафчийски. Каза ми да не излизам никъде, след което ми плесна един шамар и се превърна в Таркан. Събудих се спокоен.

Ден 25. Седемте ми чакри се оказаха четиринадесет. Как разбрах ли? Хванах ги в спалнята ми да се прегръщат.

Ден 32. Днес пералнята, миксера и камилата ми се обидиха и сега никой освен котката не ми говори.

Ден 40. Днес удължиха карантината. Добрата новина е, че котката хвана мишка, която говори френски и готви. Вече няма да гладувам.

Ден 44. Аз и антената горе на покрива имаме тайна връзка. Принципно тя излиза с Кабела, но какво да се прави. Любовта не пита.

Ден 50. Котката разбра за връзката ни и каза на Кабела. Сега вече никой не ми говори.

Ден 98. Извънземните дойдоха в България, но не ги пускат във Варна, защото нямат бележка от работодателя.

Ден 108. Стигнах до просветление. Тази изолация ми помогна да се свържа с космоса. Оттам ми съобщиха, че Криско и Тита са агенти на КГБ, че Годжи и Мутафчийски са сиамски близнаци, но не знаят, и че Господ е българин.

Ден 110-ти и... Ден ли е нощ ли е...Изядох котката, щото беше изяла мишката. Налапах и миксера, но счупих зъб.

ДЕН 120-ти и... Пуснах си новините... Взех въже и реших да си правя бънджи от терасата...но... Последното, което чувам след скъсвавето му и преди да се натроша, е как съобщават, че се вдига карантината...

Ден 1-ви в болницата. Лежа в гипс, а Дъмбълдор ми носи сокчета и плодове.
Животът отново е хубав...😁

"из необятното интернет пространство"

То мина вече, сега се публикува  

От тоя вирус, чак година по-късно се публикува поста

Бях 20 дена под карантина и найстина вече към 10 тия ден полудяваш сам хич не е приятно и започнах да чета „Отнесени от вихъра“ на Маргарет Мичъл, книгата е добра сега съм се спрял на Книгите, които да не пропускате - доста интересен списък са направили