Здравейте на всички, обръщам се към вас с молба за помощ, бихте ли ми обяснили поне осн. задължения на християните, защото просто чувствам, че вярата трябва да присъства в моя живот (пък може и да прозвочи глупаво, но аз наистина взех да вярвам)? Та някой може ли да ми каже какво трябва да правя, за да съм добър християнин- молитви, посещение на църкви..... Моля помогнете!

Според мен е достатъчно да обичаш околните и да им помагаш. Ходенето на църква няма да те направи добър човек, добър си в ежедневието си, не в неделните посещения в нечий храм. Не помня от къде е:

Ако ще правиш добро, направи го днес, утре вече може да нямаш сили да го направиш

poisk е съвсем прав. На въпроса "Коя е най-великата заповед?", Христос отговорил: "Да обичаш Бога с цялата си душа, сила, сърце и ум" и добавил - друга подобна на нея е "Да обичаш хората околко теб както себе си" . Преди всичко, като християнин ти си призван да познаваш Бога - чети Библията и се моли Бог да ти открива себе си. Посещавай богослуженията, това не е без значение. Обаче го прави с разбиране, а не го превръщай в сляпо изпълнение на ритуали. Християнството не е система от правила, задължения и забрани, които като спазваш, значи си добър християнин. Християнството е живо общение с живия Бог. Уверявам те, че Бог иска да ти се открие повече, отколкото ти го искаш. Така че, довери му се и той ще има грижата за всичко. Успех по пътя.

Бъди добър човек, обичай хората около себе си. Тогава няма значение дали вярваш в някое божество или не, дали изповядваш някоя религия или не. Ти просто ще си добър и достоен член на обществото и всеки ще те уважава. Четенето на Библии, познаването на Бог, молитвите, ходенето в храма - не те те правят добър, а твоето съзнание и твоето поведение в обществото.

Направи това заради себе си и околните, а не защото дадена вяра го изисква.

Здравейте на всички, обръщам се към вас с молба за помощ, бихте ли ми обяснили поне осн. задължения на християните, защото просто чувствам, че вярата трябва да присъства в моя живот (пък може и да прозвочи глупаво, но аз наистина взех да вярвам)? Та някой може ли да ми каже какво трябва да правя, за да съм добър християнин- молитви, посещение на църкви..... Моля помогнете!

Здравей,

твоят пост ми напомни за първото ми посещение на църковна служба. Знаех, че трябва да отида на служба, но не знаех часа, дори не бях сигурен дали е в Неделя

Моят съвет е да потърсиш начин да разговаряш с православен свещенник, той ще ти помогне. Ако се притесняваш да го направиш засега, може да задаваш въпросите си /които сигурно са доста / в този православен форум. Там ще получиш компетенти отговори от православни богослови.

Поздрави и успех

мн благодаря на всички, май всички сме на мнението, че важното е да си добър. (аз така казжам и на приятелите ми: "НЕ БЪДИ ОТ ЛОШИТЕ, ЩОМ ДОБРИТЕ СА ТОЛКОВА МАЛКО")

мн благодаря на всички, май всички сме на мнението, че важното е да си добър. (аз така казжам и на приятелите ми: "НЕ БЪДИ ОТ ЛОШИТЕ, ЩОМ ДОБРИТЕ СА ТОЛКОВА МАЛКО")

Обожението като цел на човешкия живот

Архимандрит Георги (Капсанис), игумен на манастира "Св. Григорий", Света Гора, Атон

...За съжаление много хора извън Църквата, както и мнозина нейни членове, проявяват невежество. Те вярват, че целта на човешкия живот е, в най-добрия случай, просто нашето нравствено усъвършенстване, превръщането ни в по-добри хора. Но според Евангелието, Преданието на Църквата и св. Отци, не това е целта на нашия живот. Човек не само трябва да става по-добър, да става нравствено по-съвършен, по-справедлив, по-целомъдрен, по-внимателен. Разбира се, всичко това трябва да стане, но не това е най-важната и последна цел, за която нашият Творец и Създател ни сътвори. Коя е тази цел? Обожението - единението на човека с Бога, и то не някакво външно или чувствено, а едно дълбинно онтологично и реално единение.

Православната антропология поставя човека толкова високо, че ако я сравним с антропологиите на всички други философски, социални и психологически системи, лесно ще разберем колко бедни са те и как не отговарят на неистовата жажда у човека за нещо много по-голямо и истинско в неговия живот.

Тъй като човек е призван да бъде "по подобие Божие" (или по-точно, създаден е, за да стане бог), когато той не е на пътя към обожението, то чувства вътре в себе си празнота, разбира, че нещо не е наред. Той не се радва на истинско щастие, дори когато се опитва да запълни празнотата с други дейности. Той може да се упоява, да си създава един илюзорен, но в същото време плитък, малък и ограничен свят. Вътре в този илюзорен свят той заробва и затваря себе си. Той организира живота си по такъв начин, че почти никога не остава в мир със самия себе си. Чрез различни шумове, напрежение, телевизия, радио и с информация за почти всичко, човек се опитва, както някои правят с наркотиците, да забрави, да не мисли, да не се тревожи, да не си спомня, че е на погрешен път, че се е отклонил далеч от своето предназначение.

Накрая, обаче, нещастният съвременен човек е неудовлетворен, докато не намери нещо друго, по-велико, което съществува в неговия живот, нещо наистина красиво и творческо.

pravoslavieto.com

приятелю, ясно, че човек трябва да прогресира, но не схванах посланието, което ми прати с тези думи?