Maxstep

Ти сериозно ли мислиш, че някакъв си бог е създал природата? Мда, доста създатели стават обаче - да речем по един за всяка религия. Горката природа. Колегата явно и без светото кръщение и разните му там хвъркати ангелчета е минал. Леле, кой ли го е пазил човечеца? Може би той си ги отглежда сам ангелчетата пазители и те са му винаги под ръка, което едва ли е така. Ами отговора е ясен - всесилната природа, която е началото, а не както ми приказвате, че някакво божество е било в началото. Абе доста зор е видял тоя бог да създаде милиардите планети и звезди, барабар с тях и Земята. А, ако той не е автора им, то тогава той не е и твореца и първичното. Значи стигаме до Параграф 22 - бог е твореца, създаден от творенията си. Което идва да покаже, че бог е творение на човешкия мозък и като такова е само литературен герой и не съществува. Да, ама не. Истината е, че безсмъртие няма.Кръстен, не кръстен - гушваш букета и обличаш дървеното пардесю. Тоя църковен историк дето е рекъл това не е бил в час горкия, а и едва ли сам си е вярвал в думите. Какво ли си е казал в мига преди да ритне камбаната ? А следващите думи са още по несвързани. Я колко хора са си кръстени църковно, а пък са си престъпници. Или кръщението не освобождава пленените от дявола, което в този случай го обезмисля или вършат престъпления, защото щом са кръстени, то беззаконията им се опрощават. Абе това си звучи налудничаво откъдето и да го погледнеш. Тия като си ги писали светите си писания на колко ракии са били или пък не са били с всичкия си за да напишат такъв абсурд на абсурдите.

Поне на този етап избгягвайте опцията за ъпгрейд от ХР. Може заради някоя програма да не завърши успешно. Колегата nickfox си игра сума ти време и не успя. Иначе на чиста инсталация няма проблем. Доста стабилно и сигурно работи.

Бъди добър човек, обичай хората около себе си. Тогава няма значение дали вярваш в някое божество или не, дали изповядваш някоя религия или не. Ти просто ще си добър и достоен член на обществото и всеки ще те уважава. Четенето на Библии, познаването на Бог, молитвите, ходенето в храма - не те те правят добър, а твоето съзнание и твоето поведение в обществото. Направи това заради себе си и околните, а не защото дадена вяра го изисква.

Не си прав много отношения, но мисля, че много се говори за това. Тук е убийство, в Германия - искания за забрадки и фережета и забрана на деца да влизат в часове по плуване, във Франция - пак забрадки и ферджета, та дори и в България. А да не пропускаме и темата в Калдата за битата туркиня в Турция, която все пак се води светска държава и не би трябвало да има такива простотии. А доколкото си спомням доста хора тук, във форума се поупражняваха в риторика за да обяснят колко хуманен и миролюбив е исляма, как не проповядвал такива обществени отношения. Абе след като не ги проповядва що тогава ги има и що се опитват изповядващите го да ги налагат, дори и силово. А като гледам вече за да пощадят живота на зложници, то ги карат насилствено да приемат исляма - много хуманно нали? Ако не приемеш вярата ни - резваме ти главицата. Това ми напомня за един период от историята на България, продължил 500 години, който бил толкова хуманнен и миролюбив, че е спрял развитието ни и го е върнал с векове назад. Към това може да се добави и почти напълно унищожената ни вековна история благодарение на хуманноста на тази религия.

Еее, че темата не е за медиите и промиването на мозъците, ааа или казваш, че видите ли медиите след като са съобщили за това събитие са ни въвели в заблуждение, че са ни промили мозъците. Вярно бе. Как не се сетихме, че италианските медии са ни подвели, че са ни излъгали. И че са ни промили мозъците в посока, че религията и произхода на бащата са виновни, а то въобще не е така. Леле как са ни подвели. Абе ти да не би да одобряваш такива взаимоотнешения в модерния свят. И тука някой развиваше теориите, че видите ли миналия век и в България било така. Може, ама защо ли не се сещам някой от предците ми да ми е казвал за такива нещица. А той дядката е на цели 93 години вече. Доста нещица ще е видял и чул през живота си. Вече сме в 21 век все пак. П.П. Дори не е необходимо да намесваме националността и релгията на бащата за да кажем, че такива взаимоотношения са безнадеждно и безвъзвратно остарели и нямат място в съвременния свят.

И според теб след като сте го кръстили то Бог е погледнал свише и казал "Да живее". Това, че не са ти давали гаранция, че ще живее не означава 100% фатален изход. Както е нямало гаранция, че след като е кръстено няма да си отдиде. Хората просто са казали, че може да оживее, а може и да не оживее. Все пак радвам се за детето ти. Да ти е живо и здраво и да те радва. Та по същия въпрос. Давам пример с колегата ми. Работим заедно в една канцелария. Е, та той си е седмаче. Родил се е малко по-тежичък. Само, че е било малко сред средата на миналия век, когато медицинската наука и техника са били на доста по-ниско равнище. Та и за него са казали, че няма гаранции и че по-вероятен е фаталния изход. Родителите му не са вярващи и не са били никога вярващи. Нито са го кръстили по църковно. След около 7-8 месеца по болници, преливания на кръв този човек днес е жив и здрав, висок над 1 и 80. Има свое семейство и се радва на превъзходно здраве. Изглежда, че и без бог се е справил този човек. И логичния въпрос - е ли Бог е бил благодетеля или природата? Не се чудете - верния отговор е второто - природата.

А нормално ли е според вас в 21 век някой да казва на сина си или дъщеря си ( които са пълнолетни граждани ) за кого да се ожени ( омъжи ) и за кого не? Защото не е нормално на фона на модерното общество, както не е и от морална и човешка гледна точка. Алооооооуууу, в кой век и свят живеем.

Ни най-малко съм имал намерение да нападам когото и да било. Просто зададох контра въпроси, които се породиха от твоя. Такава миролюбива личност като мен, да напада? Еееее, не. Няма такова нещо.

И какво ако някой отрича религията и я смята за вредна за обществото? Да не би да е прокажен или идиот ако не вярва? Да не би един вярващ и религиозен да е нещо повече от един, който не се кланя на божества и свързаните с тях историйки? Нима религиозния човек е нещо по "смарт" ( казано елементарничко - повече, по-добро ) от така наречените атеисти ( ега ти термините с който наричат хората, не вярващи в божества )? А иначе случката е показателна за очевадния факт, че религиите са повече пречка, отколкото мотор за човешкото развитие и разбирателство. Ехххх, добре ги бяха подгонили военните в Турция ислямистите, ама нейсе пак ще ги погнат. Май май им е време пак военните да ги вкарат в правилния път на светската и модерна държава, както не веднъж са го правили.

Нямаш проблеми, само имай пред вид, че това не е ислямски или турски форум. Но всички тези теми потвържадават това, което е истината - докато има религии на този свят ще има проблеми.

Морфей, Палестинците няма да получат подкрепата, която очакват докато не изоставят радикалния ислямизъм. Та той не се приема с добро око дори от ислямския свят с изключение на Иран и Сирия. Никой в модерния свят не гледа с добро око на радикалния ислямизъм. Едно, че изповядва идеология която няма място в наши дни, а второ че методите му са отвратителни. Да убиваш мирни хора в името на вяра и религия е диващина. Освен това самия радикален ислямизъм няма интерес да има палестинска държава. За него е по-удобно да се пречи на създаването и и да се обвиняват други за проблема. Колкото за поста ти по отношение на въпроса на Драгозов към теб. Не бъди нагъл. Едно мога със 200% сигурност да ти кажа - за нас, българите турците и мюсюлманите ще си останете винаги окупатори и поробители. Не можете да очаквате друго отношение след това, което сте се мъчили да правите в продължение на 500 години. Както и това, което сега се опитвате да направите в Родопите със спонсорството на радикални ислямистки организации. Та от тук ми е въпроса към теб. Как така казваш, че земята е на дедите ти от 800 години? Нали се сещаш за следващия ми въпрос след отговора ти тук на този. И още нещо - по твоята логика сега аз и други потомци на българите от Беломорска Тракия би трябвало да съсипем от атентати Турция защото ни е прогонила от родните места. Ще ми върне ли Турция земите и заграбеното от нея? Едва ли.

Да, ама не както казваше един наш гражданин, прочул се с тази крилата фраза от зората на демокрацията в България. Приказки, които нямат нищо общо с истината. Територията на Чечения не е заграбена от СССР, а по времето на Руската империя. Хей та в разказите на руските писатели от преди революцията се говори за Грозни като за руски град. Това, че през 1922 година населението е заточено в Централна Азия е отделна тема. А ето един линк с интерено тълкуване на това, което става в Чечения. Исляма в Чечения А ето и един разказ на муджахидин от 2000 година. Брат Х Джихад в Чечения Из дневника на един муджахидин Война на цял свят …Руснаците все по-настъпателно изпробват защитата и позициите ни. Току-що чух по радиото, че вчера са загинали двама братя, чудесни мои другари, още от времето, когато се сражавахме в *. Бяха в отреда ми към групата на Абу Джафар. Единият ­ Абу Убайдах – беше от йеменските братя (според мен най-приятният от всички араби) и добър мой приятел, другият ­ Абу Абас, от Кувейт, ­ бе също тъй искрен и наистина предан брат. Аллах да се смили над тях. Най-сетне открихме телата на чеченеца Шамил Гергебил и на още трима муджахидини, останали три седмици в планината Валийд. По волята на Аллах бяха в отлично състояние; единият от братята (Мохамед Дерджин) изглеждаше почти като жив (с отворени очи и запазена кожа)! Каква разлика от труповете на руснаците, убити при същата операция. За същото време (над три седмици) някои от тях бяха започнали да се разлагат (в снега). Лицето на единия беше изкълвано от врани, черепът на командира им беше изпразнен. Всички братя от нашата част се завърнаха от Грозни. Беше продължителен зимен преход към планините, имаше и загуби и колоната от * муджахидини (дълга около 6 км) се раздели на две. По-голямата част беше близо и за четири дни стигна до мястото на срещата. Походът беше много тежък дори за онези от нас, които тръгнаха отпочинали, а можете да си представите колко непосилен е бил за муджахидините, пробивали си 40–50 километра път през завзета от руснаците територия. Втората колона беше под непрекъснат руски обстрел от самолети и сухоземни позиции. (Халил Ибрахим от Турция, ранен при оттеглянето от Грозни, загина от ново раняване и изтощение.) Братята заспиваха при най-кратката почивка, наложи се да удрят с пръчка заспалите по пътя, за да ги накарат да продължат. Въпреки това неколцина не се събудиха и умряха в снега, изостанали от другите. Някои пък се отклониха от пътеката и повече не ги видяхме. Трима чеченци, които бяха намерени, разказаха как с километри се скитали из планините, докато накрая не можели да мръднат от глад и изтощение. И тогава по волята на Аллах усетили движение в снега и видели дива свиня. Стреляли веднага, после я опекли и изяли. (Аллах позволява да се яде хараам, когато няма никаква друга храна, човек дори е длъжен да изяде тази храна, иначе ще умре без нея.) Това им позволило да продължат, докато попаднали на муджахидински пост. Много други, още по-героични истории за изпитания и страдания завинаги ще останат неизвестни. Загинаха двама командири (Асламбег и Хункапаш). Полевият командир Исмаил (който носеше превръзка на едното око) бе убит миналата седмица в Грозни. Абу * ми разказа за смъртта му ­ до последния миг се сражавал с многократно превъзхождащ го враг, бранейки другарите си. Руснаците били влезли в многоетажна училищна сграда в центъра на Грозни и Исмаил отишъл с десет другари да ги изкара оттам. Заповядал на няколко муджахидини (от друга група) да блокират близкия мост, за да спрат евентуалните руски подкрепления. След кратка престрелка превзели първия етаж и заклещили руснаците на горните. Започнали да им викат по стълбите да се предадат. Това продължило известно време, но те не знаели, че групата, оставена да пази моста, се била оттеглила, без да им съобщят. И докато Исмаил бил в сградата, неколкостотин руснаци минали по моста и обградили училището. Братята попаднали под кръстосан огън, от горните етажи и отвън. Исмаил бил сред първите ранени, но продължил да стреля и да ръководи отбраната. Наблизо паднала граната и Исмаил се хвърлил върху най-близкия брат, за да го закрие от взрива! Бил тежко ранен от шрапнели (по целия гръб) и скоро след това издъхнал мъченически. Братята продължили да се бият, докато муджахидински подкрепления разкъсали обсадата и им отворили път да се измъкнат. Разбира се, трябвало да бягат през непрекъснат интензивен обстрел. От десетимата братя в училището петима се измъкнали живи, а останалите посрещнали мъченичеството си в сградата (вече превзета от руснаците). Исмаил беше един от най-старите, най-сигурните и най-страховитите чеченски командири. Беше от малцината, воюващи с руснаците от самото начало на първата война (отбраната на Грозни през декември 1994 г.). Висок и як, той беше един от най-малко горделивите братя ­ винаги засмян, дружелюбен и приветлив към познати и непознати. Руснаците наистина натискат здраво. Всички единодушно отбелязват, че тази война е много по-интензивна и съвсем различна от предишната. Придвижват се систематично, за да обкръжат муджахидините и да ограничат придвижването им. С безразборни бомбардировки (като зверове обстрелват всяко селище и всяка кола, все едно дали са цивилни или муджахидински) и десанти на специалните части по височините се опитват да задържат инициативата след Грозни, като изнесат войната в нашите територии. Бомбардировките (със самолети и артилерия) достигнаха особена интензивност, сега използват бомби от по няколко тона. Вчера един самолет бомбардира полето наоколо на около 100 метра, разтърси цялата къща и остави огромни пукнатини. Накрая пикира много ниско (може би на 150 м) и пусна две шрапнелни бомби на парашути, които избухнаха на няколко метра над земята. Преди два дни дремех в един * (паркиран в *) пред *, когато ни събудиха експлозиите на ракети, избухващи до *. Решихме да се изнесем на по-безопасно място и по пътя пред очите ни двама муджахидини (от групата на Арби Бараев) попаднаха в центъра на експлозия и загинаха на място ­ няма да описвам раните им. Вчера, докато бях за вода, артилерията започна да обстрелва наоколо. През нощта ни обстрелваха с ракети и артилерия, цялата къща се тресеше. Това е нещо обичайно и дори не си струва да се споменава пред тукашните братя ­ то обаче показва какво преживяват муджахидините (и останалата част от чеченското население). Трясък на пикиращи над главата ти самолети (те вече са стреляли, когато ги чуеш; ако те улучат, нищо не чуваш, защото ракетите стигат преди звука). Тътенът на бомбите и артилерийският обстрел могат да поставят на изпитание и най-смелите. Стаята се смълчава и всички шепнат молитви! Попаднеш ли под обстрел, няма предупреждаващи звуци ­ бум и толкоз! Цивилните са напълно изтощени от войната. Останалите тук просто нямат къде да отидат или не могат да си го позволят. Всеки ден загиват десетки. Нарушават се много човешки права: шрапнелни бомби, запалителни бомби освен всички останали оръжия, които се използват напълно безразборно. Съвсем очевидно е, че и Западът е намесен в тази война. Години наред се отправят заплахи, налагат се санкции, за да се причинят страдания на мюсюлманите (в Афганистан, Ирак, Индонезия, Пакистан и т. н.) по незначителни поводи (права на жените, демокрация, измислени обвинения в тероризъм), но всички си затварят очите, когато им изнася, или при пръв удобен случай отменят символичните санкции (спрямо Израел или Сърбия например). Когато някоя бомба (уж чеченска, а всъщност руска) избухне в Москва, те наричат това тероризъм. А когато огромна (християнска) армия срива из основи една малка страна, като преднамерено обстрелва мюсюлмански селища и хора, изнасилва и граби за назидание (онзи ден хванахме трима руски войници, които грабеха в *), към нея се отправят нехайни и незначителни забележки. Междувременно тече всякаква помощ! Дори не си правят труда да го крият, а и защо, след като имаме смешни и малодушни (тъй наречени) мюсюлмански водачи като крал Фахд, който с височайши декрет забрани молебени за муджахидините в джамиите на Саудитска Арабия. Колони от стотици бронирани коли били видени да пристигат на фронта в * и, както вече споменах, престрелките стават все по-чести и интензивни. Всичко говори за предстоящо масирано настъпление, та да може кампанията да приключи преди изборите и началото на пролетта. Всъщност това е война на муджахидините срещу целия свят. Руснаците получават всевъзможна подкрепа (явна или скрита) от Запада и от евреите. Военните им тактики, очевидно изработени с външна помощ, са опит да се сразят малобройните муджахидини в Чечения, но това по волята на Аллах няма да стане, докато земята не попие кръвта и на последния муджахидин в Чечения. Слава на Аллаха, муджахидините се уповават на Неговата сила и това е повече от достатъчно в този странен свят, който обитаваме. След четири дни... Руснаците се придвижват бързо и бомбардират бясно. Обичайна гледка са самолетите, които пикират над главите ни, търсят някаква движеща се цел и обстрелват по-запазените сгради. Танкове и артилерия, запалителни бомби (които причиняват ужасни рани), шрапнелни снаряди и т. н. Всеки ден гинат цивилни, докато руснаците се опитват да укрепят надмощието си. Руснаците хвърлят и десантчици по високите върхове. Вчера видяхме многоброен десант на един хребет с изглед към цялата долина *. Слава на Аллах, на друго място късметът им изневери и братята унищожиха един хеликоптер с екипажа му, докато кацаше край село *, на няколко километра южно от *. Върховете около * бяха подложени на няколко сухоземни атаки и ­ слава на Аллаха ­ отблъснати. Преди няколко дни тръгнах с * и около * братя в спасителен отряд, който трябваше да пресрещне братята, пристигащи от Грозни. Не взехме със себе си никаква храна (мисля, че командирът очакваше още първата вечер да стигнем до населено място), само някои братя имаха сандвичи, а пътят бе изцяло планински. Този преход се оказа най-тежкият досега за мнозина от нас ­ около 45 км пеш. Вместо един прекарахме цели четири дни без провизии в планината. Всичката ми храна за това време едва ли достигаше една пета от обичайната дневна дажба! Така беше и с повечето други братя без неколцината предвидливи. Трите нощи прекарахме на открито, без никаква закрила от студа ­ само с дрехите си. Първата нощ прекарахме високо на един планински склон, без да можем да запалим огън поради близостта на руснаците. Тръпки ме побиват само като си помисля ­ чорапите ми бяха съвсем прогизнали и до сутринта ме тресе. Към 5 часа направих опит да стана, но коремните ми мускули се бяха схванали. Трябваше ми половин час, докато успея да се раздвижа! През втората и третата нощ успяхме да запалим огън и повечето братя не спаха, за да се греят. Вече бяхме далеч зад руската линия и приближавахме селото в края на равнината, където ни чакаха братята. Колоната ни се беше разтеглила на един час път. Бях в челото, когато стигнахме стръмна котловина. Братята спряха, за да се помолят. Цял ден слушахме бученето на самолети. От един от близките постове научихме, че руснаците изчакват да навлезем в зоната на обстрела на най-близкия им пост. В този момент попаднахме под силен минохвъргачен огън, който все повече се приближаваше. Много скоро мините започнаха да избухват сред нас. Бях с един брат, когато една от тях изсвистя към нас и двамата залегнахме. Избухна на няколко метра и аз веднага скочих, за да побягна, но братът, който беше на не повече от 1–2 м от мен, остана да лежи на земята. Слава на Аллах, останах невредим. Парче шрапнел го беше улучило право в корема и беше излязло през гърба. Няколко минути се бореше за глътка въздух, докато ние се опитвахме да го пренесем на закрито. Непрекъснато му повтаряхме калимах (ислямския символ на вярата), докато го носехме, но не знам дали ни чуваше. Още дишаше, но все по-учестено, накрая душата му напусна тялото, за да се срещне със Създателя (да бъде волята на Аллах). При тази схватка загинаха общо петима муджахидини. Руснаците се опитаха да ни изтикат в долината, като изпратиха два танка на пътя зад нас. Първият танк беше взривен от млад муджахидин с РПГ* (с нас имаше чеченски муджахидини по на четиринайсет години). Той просто излезе на пътя, прицели се чевръсто и стреля. През това време танкът извърташе купола си, за да го гръмне! В нощния мрак експлозията се видя чудесно и сигурно е всяла страх в сърцата на руснаците наблизо. Командирът изпрати няколко души към селото за водачи, останалите успяхме да се изтеглим на малко по-безопасно място заедно с убитите и ранените. Както казах, отново спахме на снега върху един склон, но се разделихме на отделни групи и запалихме малки огньове там, където намерихме прикритие. На сутринта тръгнах с един от братята към * (пътят, превзет от руснаците, минава през *) и * е от другата страна на *. Братята от Грозни бяха тръгнали предната нощ, като командирът се опитвал да ги напъти как да заобиколят постовете. И това в напълно заснежена околност, почти без никакви ориентири. Естествено, руснаците бяха наясно за намеренията ни с изключение на точните подробности и редовно ни обстрелваха. Слава на Аллах, всеки път попадаха малко встрани. Тогава се срещнахме с колоната. Беше вълнуваща гледка: сред снежния пейзаж изникна колона от неколкостотин муджахидини. * беше в челната група, приветствана от нашия командир. След като го поздравих, зададох му въпроса, който бях задавал и на мнозина други: къде е *? Всички братя явно бяха много изморени и все пак извънредно се зарадваха, когато ни видяха. Тежкоранените и убитите бяха натоварени на коне, другарите им носеха мнозина на носилки или на раменете си. Братята бяха изминали целия път от Грозни през територии с многобройни и бдителни руски части; още не съм изчислил разстоянието, но при всички случаи е огромно. Повечето от нас бяха на предела на силите си, крайно изтощени. Краката отказваха да ни служат. Сега, слава на Аллаха, съм по-добре и вече знам, че никога не бива да тръгвам без храна. Докато пишех това, чух, че е пристигнал и вторият отряд от около хиляда муджахидини. Освен убитите в сражения още 12 души издъхнали по пътя. Някой спомена, че двама от тях са *, и предположих, че единият е моят приятел *. Медицинската помощ, от която се нуждаят * и другите ранени, е крайно недостатъчна. Болницата в * е срината от бомбардировките и сега малцината пациенти са наблъскани в една мизерна стаичка. Другата лечебница край *, където са * и един друг брат, е в малко по-добро състояние (но и нея скоро ще я закрият). Медицинските грижи се свеждат до даване на болкоуспокояващи (в ограничени дози) и антибиотици, при нужда се ампутират ранени крайници. Иска ми се да знам къде са стотиците лекари мюсюлмани, които с години градят кариера на Запад, за да могат “някой ден” да помагат на мюсюлманите? Докато се кланят, за да угодят на еврейските си съветници, и угаждат на капризите на неверниците, велики муджахидини като * агонизират без помощ в някакво тъмно мазе. Да бъде волята му, Аллах ще възнагради муджахидините за страданията, които изтърпяват в Негово име, и ще попита (Аллах всичко знае) онези оядени и високоплатени доктори кого са лекували и на кого са угаждали, докато е имало джихад. Руснаците вече денонощно обстрелват и бомбардират населените места и жертвите сред цивилното население стават все повече. Едно е да си на фронта или под обстрел на открито, но особено страшно е, когато си в къща и ревящият над главата ти самолет се готви да изстреля ракети и да пусне бомби. В стаята настава тишина и ти просто чакаш. След няколко секунди (ако си още жив) всичко се разтърсва от попадението в съседната къща. Преживяването се различава в зависимост от това дали обстрелът е от танкове, артилерия или самолети. За цивилните, привързани към имуществото и семействата си, тази война е кошмар, който не може да се сподели, ако не си го преживял. Хората са крайно изтощени от войната. Друга новина е, че преди няколко дни руснаците са предприели масирана атака срещу *. Слава на Аллах, муджахидините ги отблъснали. Един от командирите се готви да посрещне и ново нападение, като ранените ще бъдат евакуирани в *. През следващите два месеца до изборите атаките вероятно ще се засилят. Наскоро в * са спуснали парашутна част, която била отблъсната, давайки жертви. Не е възможно да се опишат общо муджахидините, защото има групи от цял Кавказ и от целия свят. Когато бях в *, в малката къща, която обитавахме, се чуваха десетина различни езика. Тази война няма почти нищо общо с изборите (които в Русия винаги се фалшифицират от властта), това е война за унищожаване на мюсюлманите и на муджахидините. Тя е финансирана и подкрепяна (на практика открито) от Запада под еврейско ръководство. Руската еврейска олигархия (начело с Березовски) държи под контрол всички медии, банките и цялата индустрия, както и много от ключовите министерства. Тези хора измъкнаха Путин отникъде и го направиха водещ кандидат за президент, използвайки тази война. Важно е да се отбележи, че Путин не разширява войната заради президентските си амбиции, той е просто инструмент за водене на войната срещу единствената сила на истинския ислям в Русия. От самото начало разправя, че целта му не е превземането на Чечения, а унищожаване на “терористите” (т. е. на нас!). Всеки друг изход освен пълното ни унищожаване би бил поражение за Русия и затова е невъзможно оттеглянето с преговори, както при споразумението между Масхадов и Лебед от 1996 г. Най-вероятният сценарий е продължителна партизанска война, при която ние ще се изтегляме все по-навътре в планините, а руснаците, по волята на Аллах, ще дават многобройни жертви при напредването си и от атаки на муджахидините дълбоко в територията им. Едва когато броят на загиналите руснаци стане толкова голям, че няма как да се премълчава, руската общественост ще надигне по-силно глас против войната. Това обаче е само предположение, разбира се, само Аллах знае докъде ще доведе тази война. Тя започна толкова неочаквано, колкото свърши предишната, и ще продължи, докато Аллах пожелае.