Ако искаме уважение, трябва да уважаваме

Отношението към чуждия говори за културата на един народ

Освиркването на националните химни на стадиона може да се обясни само с простащина, с невъзпитание, с неуважение към ценностите. Човек, който е научен да уважава ценностите - не само своите, но и на другите народи, не може да си позволи да оплюва, да освирква, да обругава тези ценности. А това се вижда твърде често на футболните стадиони. Не трябва да посипваме само своите глави с пепел, защото безобразията на английските стадиони не са по-малко от безобразията на нашите. Английски запалянко дори преби българин у нас. Това при всички случаи означава ниска култура. Само един простак може да си позволи да освирква един от най-светлите символи на друг народ като националния химн и въобще - друг народ. Може да се освиркват политици. С това съм съгласен, защото политиците не са народът. Но символите - не. Човек, който не може да уважава другите, няма право да иска да бъде уважаван. Така че, когато ние освиркваме чуждия химн (както в случая словенския), няма защо да се чудим, ако и нашият също бива освиркан в чужбина.

Би трябвало още в началото на всеки футболен мач дикторите да предупредят, че това е неуважение, че това е недопустимо, че говори за малоценност на тези, които го правят. Футболът влече след себе си огромно количество хора. Но трябва да извлича не най-долното у човека, а неговата култура. Футболът може да носи, носи и трябва да носи култура. Най-големите играчи по света не са хулигани, не са простаци. Най-цивилизованите привърженици на един отбор са привърженици в доброто, а не в простащината. Възпитанието и отношението към чуждия говори за културата на един народ или на тези, които го представляват в момента. Част от хората, които ходят на мачове, съвсем не са простаци. Но се поддават на вълната от простащина, на стихията от емоции, която залива стадиона. Има хора, които дори у дома си стават прави, когато се свири българския химн. Но на стадиона трябва да го правим и спрямо другите. Ако искаме да ни уважават, и ние трябва да уважаваме.

Марко Семов

народопсихолог