Смирението е добродетел считана от много религии за съществена, дори първостепенна. Какво обаче означава то - да си спокоен; да не отвръщаш на злото и нападенията срещу теб; да си милосърден... ? В тази връзка съм срещал твърдения, че за да си смирен е задължително наличието на самоотверженост. Според други - разбиране. И наистина аз поне не мога да си представя смирен егоист. Това няма да е истинско смирение, а нещо друго. Също ми е невъзможно да съгласувам смирението с неразумността. Така и двете твърдения ми се струват уместни. Но това все пак е само моята гледна точка, би ми било интересно да чуя и други.

Та, какво мислите вие или религията/учението, което споделяте за смирението?

Смирен е бил Христос, макар че и той се е отказал от баща си няколко пъти.

Ние простосмъртните сме далеч от това/тези качества. Ние сме лош матРиал и за това сме наказани да умрем.

преди 49 минути, Just a Stranger написа:

Смирението е добродетел считана от много религии за съществена, дори първостепенна. Какво обаче означава то - да си спокоен; да не отвръщаш на злото и нападенията срещу теб; да си милосърден... ? В тази връзка съм срещал твърдения, че за да си смирен е задължително наличието на самоотверженост. Според други - разбиране. И наистина аз поне не мога да си представя смирен егоист. Това няма да е истинско смирение, а нещо друго. Също ми е невъзможно да съгласувам смирението с неразумността. Така и двете твърдения ми се струват уместни. Но това все пак е само моята гледна точка, би ми било интересно да чуя и други.

Та, какво мислите вие или религията/учението, което споделяте за смирението?

Смирен основно означава да си спокоен пред очакваната все някога неизбежната смърт. От там да водиш пълноценен и смислен живот изпълнен с добро към всичко и всеки!

Недей въобще вярвай в тия глупости на тези религии. Целта е да си подчинен въпреки, че те мачкат и да не отстояваш своето.

преди 9 часа, Just a Stranger написа:

не мога да си представя смирен егоист.

бабичките кътат пенсията под дюшека и казват малка им пенсията и нямат пари обаче са смирени и когато някой им се обади хвърлят пачките през прозореца

преди 9 часа, Just a Stranger написа:

Също ми е невъзможно да съгласувам смирението с неразумността.

смирението е начин на живот и отговаряне на ситуациите с  безразиличие казват така било писано

 а неразумността е свързано пак с интелекта но   с понятията тъп и глупав

докато смиренноста не се инересува от тъп  глупав умен а с реакция  по дефолт  предварително заучена 

преди 9 часа, Just a Stranger написа:

Та, какво мислите вие или религията/учението, което споделяте за смирението?

смирението трябва да преобладава в 90 %

 когато се види несправедливост да се отреагира 

а може и да не се отреагира

ако самосъхранинието е по- важно

добре е да се знаят някакви бойни спортове като самозащита

за да се покрият случайте кагато смирението не помага.

Елементарно е: Да нямаш очаквания. 

Смиреният човек постъпва праведно, а не правилно, и не очаква нещо в този свят. На него му стига да вярва. Добре знае, че може и да сгреши. Знае и как да се покае когато съгреши. Именно по този начин  не му се налага да има разочарования в живота си, които да го тикнат към лукавството. 

преди 17 часа, Just a Stranger написа:

Та, какво мислите вие или религията/учението, което споделяте за смирението?

38 Чули сте, че е било казано: "Око за око, зъб за зъб".

39 А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но, ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата.

 

21 Тогава Петър се приближи и Му рече: Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? до седем пъти ли?

22 Исус му рече: Не ти казвам: До седем пъти - до седемдесет пъти по седем.

Смирен човек е робът който търпи тирания и робство който ближе задници и казва Добро утро Началник днес има ли работа?

Доста разнообразни гледни точки. Някои доста по-различни от моята и разминаването може би идва от това, че за мен смирението е преди всичко вътрешно равновесие. Предимно като вътрешно спокойствие разбирам "обръщането на другата буза" и "непротивенето на злото". Да приемаш спокойно нежеланото и неудобното за мен не означава да си без воля и глас, и да се съобразяваш с всеки и с всичко. Не, че съм го постигнал (желаното равновесие), а и аз държа то да е истинско. 

Емоционалността и и личното пристрастие за мен не носят особена полза и те са това, което нарушава основно човешкия покой. В този смисъл за мен смирението не е бездействие, но при него усилието е концентрирано, без нищо излишно.

Смирението, като си помисля, е само пред Великото и Красивото. Само то може да те накара да се преклониш по собствено желание, да онемееш, да повярваш и обикнеш от цялото си сърце. Разбира се когато първо бъде различено, осъзнато, по-късно и разбрано поне донякъде. Другото реално погледнато не е смирение. Външно може да го наподобява, но какво от това?

Още по-дълбоко изглежда (за мен) смирението към Безкрайното, всесъдържащото, това, което е в основата на всичко - смирение към бъдещето и вечността през които минава пътят ни към Него. ... Смирение пред неизчерпаемостта на тайните, които Съществуващото "крие"...