В много случаи хумора се базира на глупостта. 

Мнозина не обичат да се шегуват с тях. Други пък успяват със своята глупост да разсмея другия или цяла компания. 

Как се шегува вие? 

Въобще, кой хумор е нелеп? 

Сериозността пък в някои случаи не е  уместна, защото създава в другия  или в компанията напрежения или дори конфликти. 

Затова  начина, за да се избегне напрягане или конфликт, то човек трябва да ползва хумор. Именно в тоя случай се показва кой е метално устойчив и е в състояние да махне напрежението в компанията или в другия. 

 

Баща ми(Вечна му памет!) казваше - Не е важно какво ще кажеш, а как ще го кажеш.

Хумора е прекрасно нещо, а хора без чувство хумор или с една дума дървеняци не понасям.

 

По принцип не нося на майтап, ако е на мой гръб. А още по-малко обичам аз да се шегувам с някой, обиждайки го. Ако вече ми е писнало от"шегите " на някого, обикновено ми се случва да го поставя на мястото му с такива думи, от които цял живот няма да посмее повече да се шегува с мен. В службата ми се славя, като човекът, който  "е много лош". Но  малцина осъзнават защо съм стигнала до това сравнение- факт е, че заради благата ми физиономия и  "благородната" ми професия  учител, доста хора се опитаха да се качат на главата ми. Опитах с добро- не стана. И тогава от моя страна последваха такива метафори и обиди, на които и оригиналният писател  Любен Каравелов би завидил. Сега никой от колегите ми не се и опитва да ме обиди, засегне или иронизира, защото мога да го ударя по най-слабото място.  Желая успех на всички, които са изтърпели" шеги" от свои близки, колеги, познати. НЕ СЕ ОСТАВЯЙТЕ Някой да се " Шегува " с вас, мили мои.

Дебелашкото чувство за хумор е по-лошо от всеки дървеняк.

Да се шегуваш сам със себе си е най-добрия вариант. 

Но на мен ми се е случвало разни скапаняци да ме обиждат просто така, щото не ги кефя нещо(явно) и после ако реагирам да ми твърдят, че то това било хумор. А пък един веднъж ми каза-"Ти сега ли се сети?"...  Не, вчера се сетих. Егати тъпака.

на 11.06.2024 г. в 10:29, dioib написа:

В много случаи хумора се базира на глупостта. 

Мнозина не обичат да се шегуват с тях. Други пък успяват със своята глупост да разсмея другия или цяла компания. 

Как се шегува вие? 

Въобще, кой хумор е нелеп? 

Сериозността пък в някои случаи не е  уместна, защото създава в другия  или в компанията напрежения или дори конфликти. 

Затова  начина, за да се избегне напрягане или конфликт, то човек трябва да ползва хумор. Именно в тоя случай се показва кой е метално устойчив и е в състояние да махне напрежението в компанията или в другия. 

Хайде сега отиди на едно погребение и се покажи какъв хуморист си! 

Колкото до хумора има една приказка - Добре, че е хуморът, за да си кажем истината!

 

преди 10 часа, Емил Костов написа:

Хайде сега отиди на едно погребение и се покажи какъв хуморист си! 

Колкото до хумора има една приказка - Добре, че е хуморът, за да си кажем истината!

Бил съм на много. Дори на погребения заради нелепост която е довела до смъртта на някой. Тъгата е само докато положим човек в гроба. После, след опелото и след като вече му е поставен кръста на гроба (след като сме се простили с починалия) все сме се събирали и съм успявал да разведря обстановката. 

Какво, да не би да сме на твоето погребение? Или на форума?  

Емо, трагедията си е трагедия, но ай първо да се случи събитието и сред моите върли приятелства си знаят какво да направят на моето:

 

 => И тогава ли ще идваш с лопата и ще ми де я стоварваш зад врата или между краката?  

Аман от такива обещания ....  

преди 13 часа, Веси Филипова написа:

По принцип не нося на майтап, ако е на мой гръб.

Значи, за да ставаш за присмех, то е имало защо. Твое деяние, твое слово, твоя мимика и т.н. са породили в друг или други асоциация  с някаква комичност наблюдавана или прочетена някъде. Тези техни впечатления до толкова са ги разтърсили, че не се въздържат да не вземат отношение. За тях ситуацията е абсурдна и граници с известна им глупост, защото те по различен начин би биха постъпили, ако са на твое място. => Няма как да не те качат на "котлона".  Само, че някои "мозъци трудно се готвят".  Други пък колкото и да ги печеш или вариш -> няма как да станат за "храна на другите". 

И тук е съществен момента: За теб това е обидно поведение, т.е. считаш, че другия или другите ти се подиграват. 

Най-трудно човек се шегува със себе си. Ако ситуацията е сериозна, то по-добре не реагирай! Защото всяка една твоя реакция може да доведе до усложнения и дори до конфликт на интереси с пагубни последствия било то за теб или за другия/другите. 

Майка ми бе преподавател (учител по ваше му). Доволно "интриги" съм чувал сред тези среди от нея. Дори спретнати от неин директор, който е възкликнал в даден момент: - Ех, Ди .... мислех, че си с по-слаба (лабилна) психика ... а ти ...

НО, не ползвай "същите обиди" в този случай.  Границата между сериозността и несериозността е по-малка дори от един косъм. Не позволявай този косъм да побелее, защото вече не ще знаеш кое е е сериозно и кое не е.  

Има клише: Белите косми в косите на човек са били изживени страсти. Не, точно обратното е!!!  Анализирай това: Колкото повече страсти е изживял човек, то значи, че емоционално е станал по-богат, т.е. и това му се е случвало и вече знае какво е и т.н. и прочие.  

преди 12 часа, Mediterranean написа:

Дебелашкото чувство за хумор е по-лошо от всеки дървеняк.

Се, как да разбирам това ... хм ... твоето дебело Д не е убаво ли?  Или, че надървения ми У не ти ъресва ли?

преди 12 часа, Mediterranean написа:

Да се шегуваш сам със себе си е най-добрия вариант. 

 Да, но понякога ти трябва огледало.  Тук 

преди 14 часа, Bubbles написа:

Не е важно какво ще кажеш, а как ще го кажеш.

това бих маркирал за "верен отговор". => Ку! (Ей така стават недоразуменията и/или реакция тип: Ко речи? Някой да превеждаааа ... )

...

Известно е клишето: "Ти го плюеш, а то мисли, че дъжд вали". Сега го обърни: "Дъжд вали, а то мисли , че го плуеш". Кое е хумор и кое  не е?  

Нормален човек може да разбере кога е прекрачил границага на доброто чувство за хумор. Простакът - няма как. В неговите очи другите са глупави, ако не оценяват хумора му. Те са скучни, тъпи...

Аз не бих се забавлявал за сметка на друг. Но много хора, не могат да осъзнаят какво чувства другия, или не ги интересува. Има такива, които дори се забавляват от негативизма, който предизвикват, и това също наричат "хумор".

Ако трябва да обобщя, истинският хумор за мен е, когато всички се смеят.  И обикновено се случва непринудено, без планиране, без мисълта, че правиш нещо за да си щастлив. Смешни моменти се случват постоянно и въпросът е да бъдат забелязани и оценени. Изкуствено предизвиканите не са така истински.

преди 7 часа, dioib написа:

Значи, за да ставаш за присмех, то е имало защо. Твое деяние, твое слово, твоя мимика и т.н. са породили в друг или други асоциация  с някаква комичност наблюдавана или прочетена някъде. Тези техни впечатления до толкова са ги разтърсили, че не се въздържат да не вземат отношение. За тях ситуацията е абсурдна и граници с известна им глупост, защото те по различен начин би биха постъпили, ако са на твое място. => Няма как да не те качат на "котлона".  Само, че някои "мозъци трудно се готвят".  Други пък колкото и да ги печеш или вариш -> няма как да станат за "храна на другите". 

И тук е съществен момента: За теб това е обидно поведение, т.е. считаш, че другия или другите ти се подиграват. 

Най-трудно човек се шегува със себе си. Ако ситуацията е сериозна, то по-добре не реагирай! Защото всяка една твоя реакция може да доведе до усложнения и дори до конфликт на интереси с пагубни последствия било то за теб или за другия/другите. 

Майка ми бе преподавател (учител по ваше му). Доволно "интриги" съм чувал сред тези среди от нея. Дори спретнати от неин директор, който е възкликнал в даден момент: - Ех, Ди .... мислех, че си с по-слаба (лабилна) психика ... а ти ...

НО, не ползвай "същите обиди" в този случай.  Границата между сериозността и несериозността е по-малка дори от един косъм. Не позволявай този косъм да побелее, защото вече не ще знаеш кое е е сериозно и кое не е.  

Има клише: Белите косми в косите на човек са били изживени страсти. Не, точно обратното е!!!  Анализирай това: Колкото повече страсти е изживял човек, то значи, че емоционално е станал по-богат, т.е. и това му се е случвало и вече знае какво е и т.н. и прочие.  

Се, как да разбирам това ... хм ... твоето дебело Д не е убаво ли?  Или, че надървения ми У не ти ъресва ли?

 Да, но понякога ти трябва огледало.  Тук 

това бих маркирал за "верен отговор". => Ку! (Ей така стават недоразуменията и/или реакция тип: Ко речи? Някой да превеждаааа ... )

...

Известно е клишето: "Ти го плюеш, а то мисли, че дъжд вали". Сега го обърни: "Дъжд вали, а то мисли , че го плуеш". Кое е хумор и кое  не е?  

пак се похвали, Диойб. АЗ съм била  виновна, че някой се майтапел на мой гръб, а видите ли, майката на Диойб била за възхищение колко силна и била психиката.  Приеми, че хората са долни в по-голямата си част, и обичат да унижават другите. Това е психиката на бай Ганьо.  

преди 22 минути, Веси Филипова написа:

пак се похвали, Диойб. АЗ съм била  виновна, че някой се майтапел на мой гръб, а видите ли, майката на Диойб била за възхищение колко силна и била психиката.  Приеми, че хората са долни в по-голямата си част, и обичат да унижават другите. Това е психиката на бай Ганьо.  

Грешно си разбрала Алеко .... Психиката на бай Ганя е на новобогаташ.  

Не съм се похвалил, а съм споделил нещо от личния ми архив. 

Отделно не търси вина нито в теб или в другия/другите. И моята жена не е за този свят, но ... уви ... отучих я да не вижда гадното случилото ѝ се в миналото. 

В момента е в София. Набарала е едни книжлета които съм купувал (събирал) кога бях млад. Те са от типа занимателна психология. => Вчера или онзиден ми звъни: - Гад такава ... що ми провеждаш психоанализи, а не ми даде да чета?  А, аз : - Е, ти все като седнем да си хортуваме все разискваме проблемите ти.  

Тук не е уместно да визирам какви ѝ са и били проблемите преди да ме срещне мен, нито пък проблемите ѝ след това. 

Основното е, личното на работата си не носи, а така също и обратното.  Освен работата, то има и живот извън нея!!! 

Защо се вбесяваш от невежеството или посредствеността?  Обърни внимание на интелигентните, а не на стервите и мънафите! Те дебнат! 

Хумора може да бъде ползвам под различни форми:

 

1 - Да унижиш някого

2 - Да Кажеш истината на някого, като го прикриеш като шега за да избегнеш конфликт

3 - Да избиваш комлексите си

4 - Да привличаш внимание

5 - Провокация

Всъщност това част от негативните му страни, но има и позитивни

 

1 - Да избегнеш конфликт

2 - Да разведриш обстановката

3 - Да поддържаш добро настроение в себе си и останалите

 

Всъщнист смехът е здраве, и човек трябва да носи на майтап. Ако не носиш на майтап то просто явно имаш някакви личностни проблеми със себе си. Но интелигентния човек винаги може да разчете кога шегата е целенасочена да бъде той унижен публично и кога е просто за подържане на настроението. 

на 19.06.2024 г. в 20:53, Коркодила написа:

Но интелигентния човек винаги може да разчете кога шегата е целенасочена да бъде той унижен публично и кога е просто за подържане на настроението. 

Интересно е, че го свърза с интелигентния човек, но извън него има и други. Понякога се получават конфузни ситуации. 

Пример от миналото. 

Варна, на плаж, жега, не е за работа. Аз, защото съм с вид превилегии се наслаждавам на морето. Двама на които се явява нещо като шеф ме съзират. По-интелигентният измолва да се предъединят към мен с:

-Шефе, жегата е голяма и затова вместо да се морим дойдохме на плаж. Може ли при тебе да сме? 

Както и да е. Настаниха се и почнахме непренуден разговор и т. н. 

По едно време до нас се настаниха девойки по монокини. По-ниско интелигентният започна да се чувства неудобно и навлезе в морето, за да "охлади" страстите си. 

Аз реших да се пошегува, но вместо - студена ли е водата, изтърсих - солена ли е водата!? 

Оня се сконфузи, начумери се, обърна се и навлезе по навътре в морето. 

Настана едно специфично безмълвие. По-интелигентният по едно време ме попита:

- Шефе, как разбра, че ще опита водата на вкус?  

Ами сега?! Разбрах, че съм сгафил в нещо, но а де??? 

Като видя, че недоумявам за какво иде реч обясни:

- Станчо имал навика преди да се топне в гьола да гребане с шепа вода и да махне "огъня" в устата си. 

Да, кроки, някои не са били на море... + момичета по монокини и от неудобство, че не знаят къде да си дянат ръцете или укротят "зверъ" между четала си стана гаф. . 

Та, не съм искал да го унижа, но.... уви... стана недоразумението и вместо шега и непренуден разговор им сговнядъх минималното щастие и те като бели хора да са на плаж край морето.