Първо искам дасе извиня, за глупавата тема, но искам да рзбера какво мислат повече хора по този въпрос.

Много пъти съм си задавал въпроса "Защо хората имат приятели?" И отговора не мога да го измисля още - дали си приятел с някой защото имаш някаква полза от него? На мен мисълта ми върви се в тази насока и мисля, че е най-правилната.

Все пак всеки има ползва от приятелите си, както и те от него - има кой да му даде навзаем диск с музика или списание, да отиде да викне лекар ако той е болен вкъщи и няма кой да отиде... да му помогне в училище да си премести торбата с гипс... това са все ползи. Замо за това ли са хорта "около" нас или има някаква друга причина?

Да речем аз харесвам някаква черта в характера на някой. да речем забавен е - е това пак е полза, защото ме разсмива и не ми се налага да четса вицовете във flirt4e.com.

Вие как мислите.

За мен приятелството не е пряко обвързано с ползата. Вярно е, че "приятел в нужда се познава", но поговорката важи за истинското приятелство. Всъщност, предните ми изречения ме довеждат до следния замисъл - има два типа приятелства - истинско (около 10 човека през живота ти) и формалното, което е нужда при човешкото ежедневие в модерния свят. Истинското приятелство по-скоро е на основата на внасяне на добро, на разнообразие, на помощ в живота на друг човек. Докато формалното - здрасти, ще направиш ли това, онова... мерси...

Никога не съм разглеждала въпроса за приятелството, като някаква полза или изгода между двама души...Самата мисъл за това ме кара да настръхна...от ужас! Тъжно ми става,защото осъзнавам, че много, уж приятелски взаимоотношения между хората, са основани на взаимна изгода...Но аз не мога така... Никога не съм имала приятел/ка, заради някаква полза, било то и взаимна...Ако човек гледа с такъв мотив на едни взаимоотношения, то със сигурност има какво още да научи, докато осъзнае, що е приятелство...Не казвам, че приятелите не трябва да си помагат - естествено, че приятелят трябва да е първият, който ще подаде ръка на близкия си човек, когато е в беда, или когато има нужда от каквато и да е помощ, но това става естествено, а не, човек да си избира приятел, защото може в нещо да му бъде полезен...Много неща могат да се кажат за приятелството...Приятелите са хора, които се обичат, които винаги могат да разчитат един на друг; хора, които взаимно приемат грешките и несъвършенствата си, но винаги подтикват човека до себе си да става по-добър; хора, които винаги ще ти подадат ръка, когато си паднал в блатото и никога няма да те оставят вътре, ще плачат заедно с теб, но няма да те оставят, докато не излезнеш от това състояние;приятелите са и хора, които винаги ще са с теб, и докато се усмихваш, като се стремят да направят тези щастливи моменти да продължат възможно най-дълго...Приятелите са хората, които, като слънцето, ще правят твоя свят да изглежда по-топъл и светъл...

Човек може да бъде щастлив само чрез някой друг...Това е смисъла на приятелството, любовта и т.н

Никога не съм разглеждала въпроса за приятелството, като някаква полза или изгода между двама души...Самата мисъл за това ме кара да настръхна...от ужас! Тъжно ми става,защото осъзнавам, че много, уж приятелски взаимоотношения между хората, са основани на взаимна изгода...Но аз не мога така... Никога не съм имала приятел/ка, заради някаква полза, било то и взаимна...Ако човек гледа с такъв мотив на едни взаимоотношения, то със сигурност има какво още да научи, докато осъзнае, що е приятелство...Не казвам, че приятелите не трябва да си помагат - естествено, че приятелят трябва да е първият, който ще подаде ръка на близкия си човек, когато е в беда, или когато има нужда от каквато и да е помощ, но това става естествено, а не, човек да си избира приятел, защото може в нещо да му бъде полезен...Много неща могат да се кажат за приятелството...Приятелите са хора, които се обичат, които винаги могат да разчитат един на друг; хора, които взаимно приемат грешките и несъвършенствата си, но винаги подтикват човека до себе си да става по-добър; хора, които винаги ще ти подадат ръка, когато си паднал в блатото и никога няма да те оставят вътре, ще плачат заедно с теб, но няма да те оставят, докато не излезнеш от това състояние;приятелите са и хора, които винаги ще са с теб, и докато се усмихваш, като се стремят да направят тези щастливи моменти да продължат възможно най-дълго...Приятелите са хората, които, като слънцето, ще правят твоя свят да изглежда по-топъл и светъл...

Съгласна съм с мнението ти по въпроса и аз мисля, че приятелтвото би трябвало да не е комерсиализирано, т.е. да не е с цел да спечелиш нещо от другия или да го използваш. Приятелството и то истинското не може да се купи с пари. И приятелството е нещо, което някой или иска да ти подари или не желае. Аз предпочитам да съм приятел на всички, а хората сами избират дали искат аз да им бъда приятел или не.

Права си всички имаме нужда от такива слънца в живота си. за да ни е топло на душата и за да не губим целите в живота си. Аз съм много благодарна на приятелите си, помогнаха ми за много неща и се научих да бъда същия верен приятел като тях самите. Благодаря Ви приятели

Приятелството ли?

Т'ва е една странна болест, която те кара да мислиш за другия, за човека до теб. Да знаеш, че той разчита на теб, както и ти на него. Не защото си го дължите, а просто така...

Да имаш такова безумно доверие на някого, че дори да виждаш, че те води към някоя пропаст и ти каже - върви напред да вървиш...

Абе луда работа! Луди хора сме и т'ва си е

Мога да твърдя, че всеки разбира приятелството по свой собствен начин, но въпреки това се учудвам от изкривената представа на човека за "приятелството".

Според мен, преди всичко приятелството е една силна духовна връзка, която те кара да вярваш в някой човек. Много хора го бъркат, когато някой направи няколко добри неща за него и те автоматично решават, че даденото лице му е приятел. Приятелството е нещо, което се гради с години и е основано на доверието и искреността. Приятел е човек на когото можеш да се довериш, който дори и да не може, поне ще опита да те разбере, което не означава, че приятелството е само консумация. Трябва да го има peer-to-peer ефекта. Не само да искаш, ами и да даваш. Даже в тежък момент до теб остава приятеля, а не роднината (изкл. родителите). Защото роднините "трябва" да са привързани към теб, защото такова е родословното дърво. Ти не си ги избираш. Докато приятеля решава да е привързан и да е близо до теб, защото самия той го иска. Абе, сложно е, пък и аз се отплеснах.

Но приятелството е много подлъгващо, често нестабилно и още по-често разочароващо, но за сметка на това е много важно в човешкия живот особено, когато трябва да оцелееш от бурите на живота.

Първо искам да кажа, че аз не съм някакъв крайно меркантилен, но просто захванах този край на идеята.

И все пак нали за да се "сприятелиш" с некой трябва да имате в началото някакви взаимоотношения - трябва един от двамата да е направил някакво впечатление, че да има и по-нататъшен контакт.

Пък и не се знае щом ти си готив да направиш всичко за един човек дали той е готов!

Пък после има и една приказка "Само от добрия приятел става качествен предател"

Разбира се, че трябват доста време за да го има туй нещо наречено приятелство. Но все пак аз си мисля, че това е един вид полза. Защото съм се апознал с някои от познатите ми поради това, че слушаме еднаква музика и съм имал нужда да говоря с някой, който я харесва. => пак съм търсил някаква изгода от цялата работа, както и обратно.

(и това, че давам за пример себе си нищо не означава, защото мога пък да дам съвсем противоположен пример)

За да се сприятелиш с някого не са ти нужни кой знае какви общи интереси. Важното е характерите да Ви съвпадат.

Примерно можеш да се сприятелиш с даден човек, заради това, че слушате еднаква музика или защото си помогнал с нещо

Ако има добра комуникация след хората дори след година... това говори добре за общуването Ви.

Винаги съм смятала, че приятелството трябва да е изградено на чисти отношения. Приятел е този, на когото чувстваш, че можеш да споделиш почти всичко, без да имаш задръжки. Да опознаеш другия, но да го приемеш с недостаъците му, както приемаш и качествата. Да не съществува завист или егоизъм между Вас. Да даваш, без да изискваш да получаваш всичко дадено.. И най-важното - да има Любов между Вас.. чиста и искрена.

Приятелството е най-ценното нещо на света. Наистина е така... когато ти е тъжно, ако си с приятел ти минава по бързо. Когато ти е весело – по-хубаво ти става да споделиш с приятел радостта си.

Един или двама са винаги най-добрите ти приятели. Имаме още много просто приятели или само познати. Добрите приятели се разбират помежду си лесно. Радват се на времето заедно и обикновено са заедно повече, отколкото с други хора. Приятелите ходят заедно на кафе или на разходки по магазини...както аз го правя с мойте приятелки