След 28 години на власт Салех пое отново най-бедната арабска държава

Президентът на Йемен, Али Абдулах Салех, спечели втория си изпит за държавната власт след като вече е 28 години начело на държавата. Той е начело във вторите избори в арабската страна след обединението на двете є части през 1990 година. Салех преживя гражданската война от 1994 година в обединен Йемен, новата страна, която оглави като лидер на Йеменската арабска република ­ северната част на държавата, в която е днешната столица Сана.

Държавният глава е подкрепян от традиционните стожери на арабската страна ­ племената и армията. Военните бяха призовани да наблюдават изборите и почти 90 000 хиляди заедно с полицията бдяха за “правилната бюлетина” на над деветте милиона избиратели.

Залогът за Али Абдулах Салех е твърде голям. За двадесет и осемте година на държавното кормило той пребори комунистическия юг на страната и умири вълненията в родното място на водача на Ал ­ Кайда.

Салех засега успешно управлява една от най-бедните държави в света ­ и най-изостаналата на Арабския полуостров. Това е една от страните, които са включени в списъка на създателите на Люлката на човечеството ­ термин, който е не само религиозен, но и определя територия от 1 600 квадратни километра в Близкия Изток. Йемен е родината на Савската царица, омагьосала цар Соломон, а днес е раят на ислямските радикали. Една от най-древните цивилизации на света сега е най-бързо развиващата се демокрация в Средния Изток. Но в нея все още продължават отвличанията на чужденци, последното от които беше преди по-малко от месец. Тогава изчезнаха четирима французи, а местните медии отново посочиха, че по всяка вероятност това е дело на племената ­ които имат почти неограничена власт в провинциите.Проблемът на бащата на седем деца не е само вътре в страната. По-сериозният изпит по време на последните избори идваше от Вашингтон, който се опитва непрекъснато да изнася демокрация в Близкия Изток. Затова в навечерието на изборния ден Салех съобщи за ареста на свързан с Ал ­ Кайда терорист, който бил в обкръжението на противника му. От това едва ли имаше нужда за гласоподавателите ­ които часове преди отварянето на урните се тълпяха пред тях. При предишните ­ първи свободни избори през 1999 година сегашният президент спечели с повече от 96 на сто, сегашните резултати са само 77,2 процента.

Това не е чудно за толкова дълго управляващ президент, който е научил уроците си във времената, когато двете световни супер сили деляха малките държави, за да могат да упражняват влиянието си. Корея също беше “южна” и “северна”, както и Виетнам. Но времената се смениха и предишните локални войни отстъпиха на глобалната.

Затова и Али Абдулах Салех е оставен от Америка да решава вътрешните проблеми на държавата си. А те не са малко.

По време на последните избори Йемен се бори с традиционното насилие, което отне живота на над 50 души. Това е отзвукът на последната гражданска война между севера и юга, която изглежда не е решила основните проблеми на арабската страна.

Те започват доста отдавна. През 6 и 7 век от новата ера започва миграцията към днешните земи на Йемен. Тогава те са част от кралството на Аксум, което владее пътя между Индия и Близкия Изток. То е първото, което поставя кръст на своите монети, след като приема християнството през 325 година. Оттогава тези земи са привлекателни с търговията с подправки, която продължава и до днес.

Но от там нататък земите, които днес са Йемен, са подвластни на мюсюлманите. Ислямските халифати поемат контрола им през 7 век и сектата заид основава теократичната политическа структура, която действа и днес.Египетските сунитски халифати завземат по-голямата част от северен Йемен през 11 век. Отоманската империя успява да ги завладее през 16-и век.

През 1839 година англичаните окупират основния град на юга ­ пристанището Аден, и обявяват тази част на страната за колония. Чак през 1967 година те се оттеглят. След това южната част на сегашната държава ­ бивша британска колония, става Народно демократична република Йемен, която приема комунистическия модел на управление.

Междувременно за Северен Йемен ­ бивша Йеменска арабска република и Мутауаккилайът кралство на Йемен, се говори като “Йемен Сана”, по името на столицата му. Двете части на държавата се развиват различно и след доста премеждия се обединяват през 1990 година, но това не предотвратява гражданската война четири години по-късно.

Все пак през последните две десетилетия благодарение на здравата ръка на президента Салех различията между двете части на страната ­ които са най-вече икономически, се свеждат до стълкновения на местно ниво с малко засегнати.

Днешният, разкъсван от племенни и политически противоречия и конфликти Йемен, е далеч от старата си слава на родината на Савската царица. Легендата разказва, че преди три хиляди години по тези земи е съществувало една от най-древните държави. В нея пясъкът е бил по-скъп от златото, цветята са били като в рая, а жителите є не са познавали войната. Името на царицата се споменава в Библията, Корана и всички вехтозаветни книги. Независимо от наименованието ­ Билкис, Македа, Шева, това е жената, който е омагьосала мъдреца на всички мъдреци Соломон не само с красотата си, но и с познанието си. В края на миналата година американски археолози обявиха, че са намерили храма на Савската царица, библейската владетелка на Мариб ­ днес древен град в Йемен. Днес дворецът, в който от 1000 до 950 години преди новата ера е живяла царицата, е туристическа атракция в Йемен.Засега тя привлича малко посетители, защото индустрията на отдиха няма все още голям принос в брутния вътрешен продукт на страната. Най-значителната му част се създава от промишлеността ­ главно от петролната, която рафинира природните дадености от суров нефт и газ. Следват минният сектор, търговията, транспортът, производството и строителството. Селското стопанства има дял една от 15 процента и основата му е билка, която на местния език се нарича “кат”. Тя е естествен амфетамин, който се изнася. Другите култури, отглеждани в държавата ­ която се разделя на четири природни зони, са кафето, памукът, зеленчуците и зърното, растящи на около 3 процента от обработваемата земя. Местните отглеждат птици и добитък за собственото си изхранване.

То не е никак леко в най-бедната страна на Арабския полуостров, където жителите имат около долар на ден за изхранването си. Страната, която е 537 хиляди квадратни километра и има 21,5 милиона жители, произвежда брутен вътрешен продукт от 12,8 милиарда долара. Това не е достатъчно за слаборазвитата икономика, при която непрекъснатите суши нанасят сериозни щети на селското стопанство. Йемен днес е силно зависим от вноса на много продукти от първа необходимост.

Проблемите в икономиката се умножават от невъзможността да се съвместят коренно различните системи на двете части на страната, както и от трудностите за интегрирането на повече от 850 000 йеменци, които се върнаха в родината си след нейното обединение. Гражданската война и политическата конфронтация допълнително усложниха ситуацията, с чиито резултати днес трябва да се справят управляващите.

Те имат подкрепата на Международния валутен фонд и Световната банка, за да укрепят държавата, която йе една от най-древните цивилизация в Близкия Изток. Йемен, който се намира на Арабския полуостров, граничи с Арабско море и Аденския залив, Червено море, Оман и Саудитска Арабия. Климатът е тропичен, сух и горещ, има пустиня ­ която дълго време не позволяваше да се определи точно северната граница, и високи планини, дюни и лагуни. Там виреят маларийните комари, които са сериозна заплаха за населението.

То ­ за разлика от съседите си, от столетия е заседнало, а не номадско. Жителите на Йемен днес са основно араби, които изповядват исляма. Една доста голяма част от тях ­ евреи, са напуснали страната по време на екзодуса им от арабските страни през 20 век. Това става със секретната операция “Вълшебното килимче”, по време на която близо половин милион евреи излитат със самолети на английските и американските въздушни сили през 1949 и 1950 година и се връщат в Израел. Предишната им родина ­ Йемен, където те са намерили възможност за живот, ги отхвърля, бизнесът им е парализиран и разрушен.

“Вълшебното килимче” спасява евреите, за сегашните граждани на Йемен остават беднотията и авторитарния режим на властващия 28 години президент.

Монитор

А бе че дълго управлява - да. Ама Фидел Кастро май управлява доста по дълго(от 1959 та чак до сега).

Защо ли в по-богатите държави няма толкова дълго управляващи?

На Шай (Божидарчо) майка му е туркиня, а баща му е от Йемен.Едва ли не си плащам да ми каже добро утро.Ходи с джинси без долно бельо и често когато се надвеси "цедката" му се вижда.Али Абдулах Салех бил отговорът, ама кой да се сети.

Е, научих доста интересни подробности за историята на Йемен, това е полезно .

Но действително Кастро е "едноличен лидер в класирането", защото управлява Куба от революцията през 1959-1960 г. А какво да кажем и за Тодор Живков, държал кормилото от 1954 до 1989 г, това са 35 години? Може би пък се взимат предвид само действащите, защото в момента кубинският лидер е в отпуск поради временна нетрудоспособност.

П.П. Дали пък някъде няма диктатор с още по-голям трудов стаж?