Търсих къде ли не,как ли не,но не успях да намеря материал за една малка темичка за племенницата ми,която е петокласничка и е възмутена,защо са и дали такава трудна тема.Мислех,че ще е лесно,ама наистина се оказа трудно,затова Ви моля за помощ.

Благодаря Ви предварително

Много философи имат различни теории за създаването на света.Аз лично най-много се доверявам на тази на Дарвин.Ето ти линк за нея: http://www.evolutsionataizmama.com/chapter3.php

Тя се казва КРАТКА ИСТОРИЯ НА ЕВОЛЮЦИОННАТА ТЕОРИЯ

Предполагам темата е за сътворението на вселената

Опитай да търсиш с ключова дума "големия взрив" или подобни.тя е основна научна хипотеза

Със здраве !

Една хубава книга

Уикипедия

Благодаря Ви много момчета ,ама на мен ми трябва нещо по-накратко,само като теории за света.това за вселената май не ми върши работа

Дай повече подробности за заданието.

Например това:

Образуване на планетите

Планетите се образували от сблъскващите се планетезимали. Компютърни симулации показват, че някои от сблъсъците довеждали до разбиването на двете тела, но по-слабите удари водели до съединяване.

Съединяването увеличило Масата и гравитационното привличане на планетезималите. Това допълнително спомогнало разтежа им и довело до образуване на райони на натрупване на планетезимали. В тези райони растежа бил дори по-бърз и за около 100 000 години се образували по-големите тела (фиг. 5В).

Нарастването на планетите било особено бързо във външните части на Слънчевата мъглявина. Там имало повече материал, от който планетезималите да нарастнат, защото ледът бил около 10 пъти повече от силикатите и желязото и следователно, на теория, те са можели да станат 10 пъти по-големи от тези, намиращи се във вътрешните части на Слънчевата мъглявина.

Освен това, когато една планета достигне до маса и диаметър, малко по-големи от земните, тя може да привлича газове и да ги задържа в атмосфера около себе си. Тъй като водородът бил най-разпространеният елемент в Слънчевата мъглявина, планетите, които били достатъчно големи за да го привличат и задържат нарастнали неимоверно повече от тези, които се образували само от твърди материали. Вероятно Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун започнали живота си като тела от лед и скали, приблизително равни по размер със Земята, но гравитационното им привличане довело до образуването на големите водородни обвивки, които можем да наблюдаваме днес. По-малките и по-топли тела от вътрешостта на Слънчевата мъглявина не можели да задържат водород и впоследствие той бил отнесен. Това обяснява третото наблюдение - външните планети приличат по състав на Слънцето.

Увеличаващите се маса и гравитационно привличане на планетите променили вътрешната им структура, създавайки железните ядра на вътрешните планети и скалисто-железните ядра на външните. Желязното ядро на Земята вероятно се е образувало посредством диференциация. Отначало нашата планета била смес от подобен процес се е развил при всички вътрешни планети, а разтапянето е било причинено от радиокативното затопляне на планетните вътрешности и от жестоките скали и желязо, но те се разделили когато Земята се разтопила. Тогава желзото (поради по-голямата си плътност) потънало и образувало ядрото. Почти е сигурно, че сблъсъци с планетезималите. Такива сблъсъци отделят топлина чрез освобождаване на гравитационна енергия.

Гравитационна енергия се освобождава винаги когато нещо падне. Ако например тухла падне върху кутия с топки за тенис, ударът разпръсква топките във всички посоки, придавайки им кинетична енергия - енергията на движението. По същия начин падащите върху планетна повърхност планетезимали отдават енергия на атомите от кората - енергия, която се проявява като затопляне. Лесно можете да демонстрирате, че ударите затоплят - просто ударете десетина пъти с чук един стоманен гвоздей. После го допрете до устните си и ще усетите, че той чувствително се е затоплил. Представете си какво затопляне се поражда когато тяло с размерите на планина се сблъска с планета. Така породената топлина и радиоактивното затопляне разтапят планетата и й позволяват да се диференцира. Резултатът от диференциацията са железните ядра и скалистите мантии на вътрешните планети. Подобни процеси вероятно са действали и при външните планети.

Въпреки че гореописания сценарий обяснява точно много от това, което наблюдаваме днес, някои астрономи предлагат леко модифицирана теория за образуването на планетите. Те смятат, че Слънчевата мъглявина дълго време не се охладила и, че железния прах се е образувал много преди силикатите да могат да се сгъстят. Ако това е вярно първите планетезимали трябва да са били от желязо.

Железните тела започнали да се съединяват, образувайки сегашните ядра на планетите. По-късно, когато мъглявината се охладила, сгъстените силикати започнали да се натрупват върху железните ядра. Коя теория е вярна, натрупване последвано от диференциация или обратното, все още е неизвестно.

Образуване на луни

Луните на външните планети вероятно са се образували от планетезимали, обикалящи около тях. След като едно тяло стане достатъчно масивно за да може гравитационната му сила да привлича допълнителен материал, то бива заобиколено от отломки. Следователно образуването на луните било умалена версия на образуването на планетите.

И четирите гигантски планети имат плоски спътникови системи, в които спътниците (с някои изключения) орбитират в една и съща посока. Много от тези спътници са с размерите на Меркурий и ако обикаляха около Слънцето щяха да бъдат смятани за пълноправни планети. Някои от тези тела дори имат атмосфери, но масата им е прекалено малка за да могат да натрупат водород и други газове, подобно на планетата, около която обикалят. Вследствие тези луни са съставени основно от скали и ледове и имат твърди повърхности. Повърхности, които като цяло са осеяни с кратери, а в някои случаи дори показват следи от вулканична активност. Тези отдалечени луни в бъдеще могат да станат бази за изучаване на гигантските планети, на които така или иначе няма как да се приземим.

Последни фази на планетообразуване

Последният етап от планетообразуването бил "порой" от планетезимали, който образувал големите кратери като тези, които наблюдаваме по Луната и по другите тела с твърди повърхности.

Понякога "валящите" тела били толкова големи, че не просто обраували кратер. Например Луната може да се е образувала при сблъсък между Земята и тяло с размерите на Марс. Меркурий пък може да е загубил кората си при масивен удар. Необичайния наклон на осите на Уран и Плутон също може да е причинен от сблъсък с планетезимал. Накратко казано планетите и луните са били брутално обсипани от оставащите планетезимали.

Оттук е.

Засега само това изрових , дано помогне !

ами и аз незнам подробности,учителката им казала само да намерят научните теории за създаването на света.така го пише и в тетрадката като домашно.

Благодаря Ви за помощта все пак,ама ще видим утре като отиде без домашно какво ще стане..само ако е забележка ще е добре,ама да не е 2ка,че..

Изказани са много теории за това как е започнала съществуването си Вселената и как се е развивала до днес. Най-популярна е теорията за Големия взрив, според която Вселената се е появила от гигантска експлозия преди около 15 милиарда години.

Теорията на Големия взрив твърди, че цялата ни позната Вселена – времето, пространството, енергията и материята, са се съдържали в една топка. Но в следващия момент тя е започнала да се разширява с невъобразима скорост. След първата милисекунда Вселената вече е представлявала една безформена огнена топка, 30 млн. пъти по-плътна от оловото, и до изтичането на първата секунда тя вече се е разширила до 20 светлинни години. По това време субатомните съставки на всяко листо, червей, звезда, скала, динозавър и човек са се намирали в нажежено до бяло, течно състояние ведно с Космоса. Тези първоначални състояния са задали неотменимите граници на плътността на материята и са определили курса на космическата еволюция. 10 секунди след Големия взрив атомните частици – протони, неутрони и електрони са оформени. Но самите атоми – водородни и хелиеви – се формират няколко стотин хиляди години след това, когато Вселената се е разширила много и се е охладила.

Скоростта, с която Вселената и всички принадлежащи й обекти, са се раздалечавали, наречена константата на Хъбъл, е една от най-важните формули в астрономията. Тя се изразява в километри за секунда от милион светлинни години. Разбирането й е ключът към осъзнаването на естествения ред на нещата. Константата зависи от количеството материя във Вселената, нейният характер и степента, с която гравитацията забавя разширението. Проследявайки разширението назад, учените се опитват да определят възрастта, формата и размерите на Вселената.

Никой не знае каква ще бъде смъртта на Вселената. В момента тя се разширява от Големия взрив, който я е създал. На базата на теориите на Айнщайн за гравитацията и изкривяванията на пространство-временния континуум се предполагат три възможности:

• Затворена сферична вселена – в нея гравитацията в края на краищата ще спре разширяването и тя ще започне да се свива, докато стане толкова малка, че всичко изчезне – това е събитието, което е обратно на Големия взрив. То може да предизвика нов Голям взрив, създаване на нова Вселена, един безкраен цикъл на разширение и свиване на една периодична Вселена.

• Плоска вселена – в нея гравитацията е умерена и ще забавя, но няма да спре разширяването.

• Отворена (седловидна) вселена – в нея гравитацията е толкова слаба, че разширението ще продължи вечно

Разширяващата се огнена топка изисква поне 300 000 години, за да се охлади достатъчно и да стане прозрачна за светлината. Тогава изведнъж цялата електромагнитна енергия се освобождава и прониква в Космоса. Тази първоначална фонова радиация днес струи през нас от времето, когато една част от Вселената се е разделяла от друга със скорост 50 пъти по-голяма от тази на светлината. Около 1% трепкащи точици са били възбудени от вълните й. Съществуването на това слабо лъчение, останало от създаването до днес, е един от основните стълбове на теорията за Големия взрив.

Учените признават, че няма начин да докажат която и да било теория за това, какво се е случило, преди да изтече 10-43 от секундата след Големия взрив. Познато като времето на Планк, това е първата частица от секундата, в която законите на познатата ни физика могат да се приложат. Учените, търсещи теорията, която да обясни всичко, са се приближили колкото е възможно повече до момента на съзиданието.

Може да се добави и постнатото от Shuurfak rai Shedler за планетите и готово !

Това за 5-ти клас ми се вижда странна задача

Източник

Това за 5-ти клас ми се вижда странна задача

То е като за "сефте" в предмета "Природознание" за наскоро начално-образованите !

Просто тогава се започва изучаването "на сериозно" на историята на свидната ни Земя, и както си трябва, се започва от началото - образуването на планетата от космически отломки и газове, образуването на течното ядро под "тежестта" на гравитационното привличане на "нужните продукти" и постепенното "забъркване" на атмосферата във вида, в който ни е позната сега, както и бавното изстиване на обвивката на планетата, последвано от кондензирането на първите океани... Такива ми ти работи !

Ето какво прочетох преди няколко часа в 7 дни спорт. Потвърждение на теорията за Големия взрив.

Нобелова награда за гънките на времето

Джордж Смут

Американецът Джордж Смут потвърди теорията за Големия взрив

Когато през 1993 Джордж Смут публикува своята книга "Гънките на времето", Стивън Хокинг я нарече най-голямото научно откритие на нашия век, ако не и на всички времена. Знаменитият физик може и да е преувеличил, но съвсем малко, защото вчера и Шведската академия на науките с обичайното си 12-годишно закъснение призна труда на Смут и го удостои с Нобеловата награда за физика. Американецът е отличен за изследванията си върху космическото фоново лъчение - изследвания, които до голяма степен разрешиха споровете за раждането на Вселената и подкрепиха теорията за Големия взрив. Физикът от лабораторията "Бъркли" ще подели наградата и чека за 1,4 млн. долара с колегата си Джон Мадър от НАСА. Тъкмо Мадър проектира сателита COBE, с който Смут събра данни за откритието си. Благодарение на труда на двамата днес науката разполага със сравнително точна карта на съвсем младата Вселена - такава, каквато е била 300 000 години след раждането си.

През последния век един от основните проблеми на астрофизиката бе как точно звездите и галактиките са се образували от все още хомогенната ранна Вселена. Големият пробив дойде през 1979, когато Арно Пензиас и Робърт Уилсън откриха космическото фоново лъчение - пряк остатък от Големия взрив. После няколко физици, сред които и Смут, предположиха, че в това лъчение вероятно могат да се открият известни температурни колебания - спомен от времето, когато то е взаимодействало с веществото във Вселената. С изстрелването на COBE през 1989 тези флуктуации, наричани гънки на времето, вече можеха да бъдат измерени. "Това още не е стопроцентово доказателство на теорията за Големия взрив, но до голяма степен я потвърждава - коментира Пер Карлсон, председателят на Нобеловия комитет за физика. - Несъмнено става дума за едно от най-великите открития на нашия век. Аз бих го нарекъл най-важното, защото ни помага да разберем своето място във Вселената."

Награждаването на Смут и Мадър обаче може да предизвика и сериозни спорове в средите на астрофизиците, коментира "Ню Йорк Таймс". На практика откритието им се основава на разработките на поне още 50 учени. В книгата на Смут списъкът на съавторите заема цели 18 страници. Вероятно някои от тези хора биха сметнали, че милионите на Нобел трябва да се разпределят по-широко.

КОНСТАНТИН АНГЕЛОВ

Източник:http://7sport.net/7sport/style/index.htm