Дори суперзвезди като Беркгамп и Анри имаха нужда от време, за да се приспособят към Висшата лига

В първия момент това звучи като една от онези често срещани дразнещи загадки, които всъщност нямат отговор. Нападателят на Уотфорд Марлън Кинг успява да се адаптира, докато Андрий Шевченко не може. Анонимникът Марк Аткинс се приспособява, а аржентинската звезда Хуан Верон се проваля. Тиери Анри и Денис Бергкамп срещнаха огромни трудности в началото, но после бяха блестящи. На световния и европейски шампион Робер Пирес му трябваше цял сезон, преди да влезе в час, докато националът на Бермудските острови Шон Гоутър тръгна с летящ старт. Като цяло скандинавците се справят много по-добре, отколкото южноамериканците. Що е то?

Животът във Висшата лига, ето какво. Да гледаме футболист като Шевченко да се мъчи, е стряскащо и болезнено. Макар че английският футбол очевидно е самостоятелен и доста специфичен жанр в играта, нито една звезда от световна класа не би трябвало да има проблеми с адаптацията. В действителност обаче покупката на чуждестранни футболисти си остава твърде неясна наука. Дори майсторът Арсен Венгер плати сериозни пари за издънки като Паскал Сиган, Каба Диавара и Олег Лужни. Така или иначе понастоящем въпросите около Шевченко са особено актуални: защо се мъчи украинецът, кога най-после ще преодолее трудностите, дали изобщо ще успее да го направи и защо който и да е играч от световна класа има проблеми в Англия. Възможните теории са няколко.

1. На Шева просто му трябва време

Може би щеше да е по-изненадващо, ако Шевченко не беше срещнал никакви трудности. Повечето от големите чуждестранни футболисти са преживели първоначален тежък период. Денис Бергкамп например не успя да се разпише в първите си 7 мача за Арсенал, а Тиери Анри - в първите си 8 срещи и това ги превърна в мишени за подигравки на таблоидите. Ерик Кантона беше второстепенен играч в Лийдс почти цяла година, преди да премине в Манчестър Юнайтед и да открие най-добрата сцена за себе си.

Ироничното около Шевченко и слабата му форма е блестящата игра на Дидие Дрогба, който в предишните два сезона не се чувстваше в свои води в английския елит. Това едва ли е убягнало на Моуриньо. Щом един добър играч успя да се наложи в Англия, един велик футболист - а Шевченко е именно такъв, не трябва да има никакви притеснения. Той просто има нужда от малко време.

2. Украинецът не издържа на високото темпо

Както каза Рой Кийн за Хуан Верон, представата, че футболисти от световна класа не могат да понесат екшъна във Висшата лига, е пълна глупост. Предположението, че английският футбол е твърде бърз, че чужденците не могат да понесат този ритъм, е гротескно опростенчество, породено от необосновано чувство на превъзходство, с което една велика сила обикновено се отнася към колониите си. Ако нещата бяха толкова прости, английският национален отбор можеше всеки път да взима по 11 футболисти от Уотфорд, без да среща никакви проблеми на международната сцена. Във Висшата лига определено се играе по-бързо и по-твърдо, отколкото в повечето други първенства, но успехите на нисички и технични играчи като Жуниньо и Джанфранко Дзола показват, че това далеч не е решаващият фактор. Освен това безцеремонни типове като Паоло Монтеро едва ли са се отнасяли особено деликатно към Шевченко в италианската Серия А.

3. Всичко е в главата

Много от най-гръмките провали в английския елит - Верон, Диего Форлан, Серхий Ребров, Алберт Луке - са все хора с мек характер, които лесно се поддават на външно влияние. Същото може да се каже за Хосе Антонио Рейес, когото ритниците на братята Невил караха да забрави обичайния си стил на игра. Сравнете това с Кристияно Роналдо, който има психическата твърдост и увереност да продължи да чука на вратата независимо колко пъти му казват да се разкара.

Рейес и Верон подобно на Йън Ръш, когато легендата на Ливърпул отиде в Италия, показаха класически симптоми на носталгия. Освен това даден играч може да има и лични проблеми, които не са пряко свързани с професионалните му задължения, но оказват голямо влияние върху играта му.

4. Моуриньо не използва Шевченко по най-добрия начин

Тук имаме сериозен прецедент. Трансферът на Верон през 2001 г. беше скъпа приумица на един импулсивен мениджър, който имаше много пари за харчене. Основната цел на сър Алекс Фъргюсън онова лято беше Патрик Виейра, който е съвсем различен тип централен полузащитник. При всички случаи Верон беше купен заради това, което беше и какво представляваше, без да се помисли как точно той би могъл да се впише в тима. Същото се отнася за Луке, Ребров и Клеберсон, които бяха купени, без да им бъде отредена предварително някаква конкретна роля. Това няма нищо общо с подхода на Венгер, който гледа един играч десетки пъти, за да прецени какво място може да бу бъде отредено в Арсенал.

Съществуват съмнения, че Шевченко подобно на Верон е на погрешното място; че украинецът е купен заради своя статут, този път от импулсивен собственик, който разполага с огромни средства. В Милан цял куп талантливи полузащитници му осигуряваха удобни положения като на конвейер: Андреа Пирло, Кака, Кларънс Зеедорф, Руи Коща. В Челси топката най-често достига до него след далечни пасове на Франк Лампард и Михаел Балак или като му бъде свалена от Дидие Дрогба. По-лошото е, че понякога украинецът е използван като дясно крило в схемата 4-3-3. Това е най-нелепият опит да се съсипе един естествен футболен хищник от пеналта, откакто Йохан Кройф се опита да превърне Гари Линекер в дясно крило през 1988 година в Барселона.

5. Шева не е във форма

Съвсем просто и разбираемо. Подобно на Уейн Руни Шевченко още не се е възстановил напълно след контузия, получена преди световното първенство. Липсата на солиден игрови ритъм е съчетана с последствията от преместването в Англия и смяната на стила на игра. Все пак говорим за човек, който отбеляза 127 гола в 207 мача в Серия А - най-сложната дефанзивна институция в световния футбол. Щом украинецът навлезе във форма и напипа верния ритъм, Висшата лига би трябвало да се окаже лесна плячка.

6. Шевченко е вече твърде стар

Не ставайте глупави!

http://7sport.net

Засега Шевченко показва нищо впечатляващо в Челси,имаше предостатъчно време за адаптация,но явно проблемът не е в това.Високото темпо в англииския футбол не би трябвало също да представлява проблем за футболист от класата на Шевченко.Според мен това ще бъде поредният провал и разочарование.Струваше ли си този прескъпо струващ трансфер за Челси?Явно не.