Нощта бе приглушена. Лампите на улицата светеха в леденобяла светлина. От  мътното небе  леко  падаше сняг, но не се задържаше. Кучето - което беше с едно здраво око и нощуващо на улицата - го нямаше. Шофьорът го харесваше. Беше загубил своето и не искаше да има  друг домашен приятел.

Семейство Гайгови бяха в една планинска къща; решили да си дадат почивка за няколко дни. Да поемат чист въздух, да се заредят със силата на планината.

Шофьорът леко удари контра на велосипеда и бързо слезе от него пред къщата на Гайгови. Наоколо прозорците светеха обикновено и спокойно. Той  беше с яке с качулка и  дълбоки стари ботуши. Отвори умело с "джобно ножче" пътната врата и къщата, и влезе точно в стаята с плячката. Знаеше, че  има солидна сума и златни изделия. Кайметата бяха в неголяма ниша в стената, небрежно прикрита с картина на Шишкин. Под якето си  шофьорът имаше сгъваем сак, извади го и сложи в него парите, от бижутата остави някои. Светеше си със запалка и я преметна ловко в ръката си. Стисна здраво сака с другата.

Излезе, качи се на велосипеда и зави в пресечката. Прибра се; сака с парите  и златните дрънкулки пусна в една стара бъчва за вино, отдавна неизползвана. Отгоре нахвърля щайги за плодове и зеленчуци.

Щеше да замине напосоки и да свие гнездо - като в стария френски филм. Искаше нов живот, кротък и плавен. Не ще го измъчва носталгия, не ще му липсва родната природа и фолклор. "Няма да е трудно" - така си мислеше и надеждата сгряваше сърцето му, беше човек на средна възраст, преминал от една подсистема в друга.

Влезе в стаята си и пусна радио. Звучеше песента "Вой'аж, вой'аж".