Птица над реката

Ивайло тръгна за там, където Некар извива своите пътеки. Очакваше промяната в живота му да бъде безметежна. Беше слушал разкази за подобни неща, премислял бе и решил да го направи. Бяха го запознали с девойка оттам - самотна и добра. Наследница на голям имот, земи (повече в лозя) и нелоша дебитна сметка, била "сама на майка и баща".  Не й излязъл досега късмета.  Сватовниците били две нейни лели. Те обещали на Ивайло, че всичко ще бъде наред, че ще помагат с каквото могат. 

Ивайло беше леко несигурен.  Как ще потръгне, как ще се адаптира в чуждата среда като член на това семейство. Неизвестни неща... Все пак взаимодействие на две култури - усещания, вкусове, нужди, предел.  Но без риск не може - мислеше той и се самоутешаваше. Имаше и проблем - девойката страдаше от синдром на генетична основа. Няма съвършенство при човешкия индивид. Идеална е само природата около нас - казваше си той. 

Ивайло пристигна в земята на своето ново начало. Посрещнаха го. Девойката го гледаше с вяра, а усмивката й разпръскваше мир и искреност. Очите й бяха ясни, а  лицето - детско. Тя беше една чиста душа. Очакваше го. Семейството й изглеждаше щастливо, готово на себеотдаване към нея и него. Бяха трудолюбиви хора, здраво свързани със земята си, ненавиждащи войната. Не бяха праволинейни, знаеха, че всичко може да се случи, че парите не са  измерителна единица за успеха, щастието или каквото и да било. 

Определиха деня на венчавката - в местната църква, в която основно ще звучи орган. Последващото празненство щеше да се състои в ресторанта, единствен в градчето, в който тесният семеен кръг на девойката щеше да даде сила на двамата да продължат заедно.