Алоу !, Областната Управа и Прокуратурата!? ,,,,,,,,, в Ловеч!

НАГЛОСТ: КМЕТ -ЛИХВАР ЩАВИ НАРЕД, ДОКАТО ЛОВЕЧ И ОКОЛНИТЕ СЕЛА ТЪНАТ В БОКЛУК

Всякакви безобразни наглости сме виждали през последните години, но тези на настоящия кмет на Ловеч Страцимир Петков са напът да задминат много от досегашните безумия.

Петков, който цял живот е бил един най-обикновен и безскрупулен лихвар, сега е показа истинското си лице, а жителите на Ловеч и околните села пък са напълно безпомощни срещу този безобразник. По думите на хора от региона, никога досега селата не са тънели в толкова много неизвозен боклук.

Това е така, защото градоначалникът – лихвар е уволнил работещите досега в сметопочистването роми, като на тяхно място е назначил други роми, които обаче са му длъжници във фирмата му за бързи кредити.

Проблемът идва от факта, че последните въобще не се появяват на работа, тъй като Страцимир Петков предварително е събрал банковите им карти и сам тегли заплатите им, които пък плаща с общински пари. Казусът е толкова скандален, че предстои държавата да се намеси в него, тъй като кметът – схемаджия не дава никакви признаци за вразумяване на своето безочие.

Всъщност абсурдите и бездействието на кмета Страцимир Петков поставят под риск здравето на гражданите и околната среда в община Ловеч.

Регионалното депо за неопасни отпадъци, което обслужваобщините Ловеч, Летница и Угърчин, се намира в изключително тревожно, близко до предаварийно състояние. Въпреки многократните сигнали и официални констатациина РИОСВ – Плевен, кметът на Община Ловеч и общинското ръководство продължават да демонстрират забавяне, частични мерки и липса на решителни действия.

Клетка №3 – първата изградена клетка на депото, въведена в експлоатация на 16 май 2011 г. – е проектирана с капацитет от 323 414 тона битови отпадъци. Според официални данни на РИОСВ – Плевен към 31 август 2025 г. в нея вече са депонирани 384 300,78 тона. Това означава, че проектният капацитет е превишен с 60 885,22 тона. Реалните изчисления от своя страна пък показват, че клетката е била реално запълнена още около средата на 2022 година.

Въпреки това обаче депонирането продължава и през юни 2026 г. без прекъсване.

Кметът Страцимир Петков заяви през ноември 2025 г., че по обем има разрешение за увеличение до 427 000 тона и към онзи момент количеството е било около 371 000 тона. Това твърдение обаче не отменя факта, че по проектни параметрии според РИОСВ клетката отдавна работи извън проектните си възможности.

Сериозни инженерни и екологични рискове от препълването

Препълването на депото не е просто административен проблем. Всяка клетка се проектира с конкретни инженерни параметри – допустима височина, натоварване, дренажна система, газоотвеждане, изолационни слоеве и механична устойчивост.

При превишаване на капацитета тези параметри се нарушават системно и възникват сериозни рискове:

• Свличане на отпадъчната маса;

• Разрушаване на дренажните системи;

• Пробив на изолационната мембрана;

• Изтичане на инфилтрат в почвите и подземните води;

• Замърсяване на околната среда;

• Риск за здравето на хората в региона.

Инфилтратът, който се образува от просмукването на дъждовни води през отпадъците, съдържа тежки метали, амоняк, органични замърсители и бактерии. При компрометиране на изолацията той може да достигне до почвата и водоизточниците, създавайки дългосрочни екологични проблеми.

РИОСВ – Плевен многократно е констатирала, черетензионният басейн за инфилтрат често е без свободен обем и се прибягва до временни мерки като чували с пясък.

Инспекцията също така е установила още и неправомерно депониране наедро габаритни отпадъци (дивани, перални и др.), което допълнително ускорява запълването и нарушава технологичния режим.

Нарушение на българското и европейското законодателство

Ситуацията е още по-тревожна на фона на законовите изисквания. Съгласно чл. 31 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), до 31 декември 2025 г. минимум 55% от битовите отпадъци трябва да бъдат подготвяни за повторна употреба и рециклиране.

Това означава, че през 2026 г. на депо следва да отиват не повече от 45% от генерираните отпадъци.

Към юни 2026 г. на регионалното депо все още няма изградена и работеща сепарираща инсталация.

Отпадъците продължават да се депонират практически на 100%, което поставя сериозни въпроси относно спазването на закона и екологичните ангажименти на общината.

Това представлява пряко нарушение на:

• Закона за управление на отпадъците (ЗУО) – особеночл. 31;

• Закона за опазване на околната среда (ЗООС);

• Директива 1999/31/ЕО на Съвета на Европейския съюз относно депонирането на отпадъци.

РИОСВ – Плевен е издала актове за административни нарушения на Община Ловеч за неспазване на комплексното разрешително и е дала конкретни предписания: ремонт на компактор и спиране на приемането на едрогабаритни отпадъци, почистване на канавки, ефективно управление на инфилтрата и други.

При неизпълнение е заплашено принудително спиране на експлоатацията на Клетка №3.

Липса на стратегия и ефективни действия от кмета

Вместо ясни решения и навременни действия, обществото вижда поредица от неуспешни опити за осигуряване на финансиране за нова клетка и липса на реална стратегия за управление на отпадъците.

Една обществена поръчка за изграждане на сепарираща инсталация на стойност над 7,7 млн. лв. е била прекратена лично от кмета Страцимир Петков.

Общината планира доизграждане на Клетка №2, като са необходими допълнително около 4,2 млн. лв.

Общинският съвет е одобрил поемане на дългосрочен дълг за целта. Налични са и значителни средства от отчисления по ЗУО (чл. 60 и 64) – близо 8 млн. лв. в сметката на Община Ловеч. Въпреки това реалният напредък по изграждането насепарираща и компостираща инсталация остава бавен.

Гражданите на Ловеч и региона продължават да подават жалби за неприятни миризми и потенциално замърсяване, но прозрачността от страна на общината оставане достатъчна.

Няма публичен ясен график с конкретни срокове за затваряне на препълнената Клетка №3 и въвеждане в експлоатация на съвременни съоръжения за разделно третиране на отпадъците.

Тук, накрая, трябва да отбележим и още един факт. А той е, че кметът отваря специално за свои фирми въпросното депо всяка събота. Последното е добре известно за всички, а онези които не вярват, лесно могат да го проверят.

Заключение

Случаят е типичен за родната реалност, тъй като отново опира до демонстрация на скандално безхаберие и наглост от страна на кмета Петков.

Проблемът с регионалното депо за неопасни отпадъци вече не е само инфраструктурен. Той се превръща във въпрос на законност, обществено здраве, екологична сигурност и политическа отговорност към гражданите на Ловеч, Летница и Угърчин.

Гражданите заслужават пълна прозрачност, конкретен план за действие с ясни срокове и гаранции, че рискът за тяхното здраве и околната среда няма да бъде пренебрегван повече. Вместо това обаче те получават единствено личните планове и интереси на един лихвар попаднал по случайност на кметския пост.

В този смисъл е крайно време кметът Страцимир Петков и Общинският съвет да преминат от частични мерки и тежко безхаберие, прекратени поръчки и обещания към реални, видими и спешни решения.

Продължаващото бездействие носи не само екологични рискове, но и скандално подкопава доверието на обществото в местната власт.

Обществото очаква отговорност и действие – сега. Ако не, то тогава държавата спешно трябва да се намеси за да постави на място поредния самозабравил се роден кмет.

www.mediamall.info

boulevardbulgaria.bg

Митрофанова е недоволна, че Радев само говори, но не върш...

Несменяемият посланик на Русия в България Елеонора Митрофанова се оплака пред руската държавна агенция ТАСС, че не е оптимист за евентуално сближаване на д...

Цвета Кирилова

3 ч  ·

ГАЗОВАТА СДЕЛКА "БУЛГАРГАЗ - БОТАШ" ГРУБО ПОГАЗВА ПРАВИЛАТА НА ЕС И БЪЛГАРИЯ И ТРЯБВА ДА БЪДЕ ОБЯВЕНА ЗА НИЩОЖНА

Министерският съвет, назначен с указ от Румен Радев, я е одобрил като държавен акт, не като търговски договор

Тези редове са потенциално доказателство, че договорът между „Булгаргаз“ и "Боташ" не е обикновена търговска сделка, а междудържавно споразумение с политически характер.

⚖️" referrerpolicy="origin-when-cross-origin" src="https://static.xx.fbcdn.net/images/emoji.php/v9/ta/1/16/2696.png"> 1️⃣" referrerpolicy="origin-when-cross-origin" src="https://static.xx.fbcdn.net/images/emoji.php/v9/t7a/1/16/31_20e3.png"> Министерският съвет одобрява договора, не просто го „приема за сведение“

➡️" referrerpolicy="origin-when-cross-origin" src="https://static.xx.fbcdn.net/images/emoji.php/v9/t9e/1/16/27a1.png"> Решение № 26 от 12 януари 2023 г. изрично гласи:

„Одобрява сключването на Споразумение между „Булгаргаз“ ЕАД и BOTAŞ BORU HATLARI İLE PETROL TAŞIMA A.Ş.… за периода от 1 януари 2023 г. до 31 декември 2035 г.“

🟢" referrerpolicy="origin-when-cross-origin" src="https://static.xx.fbcdn.net/images/emoji.php/v9/tfc/1/16/1f7e2.png"> Това е акт на правителството на Република България, който има политико-правно значение.

Ако договорът беше чисто търговски, Министерският съвет нямаше компетентност да го „одобрява“. Достатъчен би бил договор между дружествата по Търговския закон.

⚖️" referrerpolicy="origin-when-cross-origin" src="https://static.xx.fbcdn.net/images/emoji.php/v9/ta/1/16/2696.png"> 2️⃣" referrerpolicy="origin-when-cross-origin" src="https://static.xx.fbcdn.net/images/emoji.php/v9/t99/1/16/32_20e3.png"> Одобрението създава мандат и държавен ангажимент

Решението има характер на мандатен акт - официално упълномощаване на държавното дружество да действа от името на България.

📜" referrerpolicy="origin-when-cross-origin" src="https://static.xx.fbcdn.net/images/emoji.php/v9/t4b/1/16/1f4dc.png"> С това се потвърждава, че сделката не е частен търговски договор, а реализация на държавна политика в енергетиката.

⚖️" referrerpolicy="origin-when-cross-origin" src="https://static.xx.fbcdn.net/images/emoji.php/v9/ta/1/16/2696.png"> 3️⃣" referrerpolicy="origin-when-cross-origin" src="https://static.xx.fbcdn.net/images/emoji.php/v9/tb8/1/16/33_20e3.png"> Политическа връзка с президентската инициатива

Решението е от 12 януари 2023 г. само девет дни след официалното подписване на договора (3 януари) и един месец след срещата Радев-Ердоган (9 декември 2022).

📍" referrerpolicy="origin-when-cross-origin" src="https://static.xx.fbcdn.net/images/emoji.php/v9/t2d/1/16/1f4cd.png"> Хронологията доказва, че Министерският съвет е утвърдил вече договорено на политическо ниво споразумение.

⚖️" referrerpolicy="origin-when-cross-origin" src="https://static.xx.fbcdn.net/images/emoji.php/v9/ta/1/16/2696.png"> 4️⃣" referrerpolicy="origin-when-cross-origin" src="https://static.xx.fbcdn.net/images/emoji.php/v9/td7/1/16/34_20e3.png"> Подписано от министър-председателя

Решението носи подписа на служебния премиер Гълъб Донев, т.е. акт на правителството, назначено от президента. Това означава, че политическата отговорност за сделката е в системата на президентската власт по чл. 99, ал. 5 от Конституцията.

⚖️" referrerpolicy="origin-when-cross-origin" src="https://static.xx.fbcdn.net/images/emoji.php/v9/ta/1/16/2696.png"> 5️⃣" referrerpolicy="origin-when-cross-origin" src="https://static.xx.fbcdn.net/images/emoji.php/v9/tf6/1/16/35_20e3.png"> Потвърдено с писмо на министър-председателя акад. Николай Денков (10.07.2023 г.)

В писмения отговор до Народното събрание се казва изрично:

„…споразумението е одобрено с Решение № 26 на Министерския съвет от 12.01.2023 г..“

📄" referrerpolicy="origin-when-cross-origin" src="https://static.xx.fbcdn.net/images/emoji.php/v9/tfd/1/16/1f4c4.png"> Това е официално признание, че държавата стои зад договора чрез решение на МС.

Тези документи доказват, че споразумението има междудържавен характер, дори формално да е сключено между дружества.

Следователно подлежи на контрол по чл. 85 от Конституцията и на уведомяване по Decision (EU) 2017/684 за междуправителствени енергийни споразумения.

След кято Министерският съвет (МС) е дал мандат на Министерството на енергетиката (МЕ),

а то от своя страна е упълномощило „Булгаргаз“,

тогава всяко действие надолу в тази верига носи публичноправен характер, защото:

- МС е действал като върховен орган на изпълнителната власт (чл. 105, ал. 1 от Конституцията);

- МЕ е действало като отраслов орган - изпълняващ държавната политика;

- „Булгаргаз“ е 100% държавна собственост и не може да се самоинициира без държавен мандат.

📌" referrerpolicy="origin-when-cross-origin" src="https://static.xx.fbcdn.net/images/emoji.php/v9/tac/1/16/1f4cc.png"> Тоест, каквато и делегация да има по веригата, волята остава държавна. Не може по юридическа логика „държавна воля“ да се превърне в „частна търговска сделка“, само защото подписът долу е на директор, а не на министър.

ОСНОВАНИЯ ЗА НИЩОЖНОСТ:

Потенциални тежки Конституционни и административни нарушения.

❗️" referrerpolicy="origin-when-cross-origin" src="https://static.xx.fbcdn.net/images/emoji.php/v9/t50/1/16/2757.png">Договорът има международен и политически характер, но не е ратифициран от Народното събрание, в нарушение на чл. 85, ал. 1, т. 1 и 3 от Конституцията на България и Закона за международните договори.

❗️" referrerpolicy="origin-when-cross-origin" src="https://static.xx.fbcdn.net/images/emoji.php/v9/t50/1/16/2757.png">Сключен е от служебно правителство без парламентарен мандат и без необходимите междуведомствени съгласувания.

❗️" referrerpolicy="origin-when-cross-origin" src="https://static.xx.fbcdn.net/images/emoji.php/v9/t50/1/16/2757.png">Решението на Министерския съвет е прието в рамките на 24 часа, без финансов анализ и без становище от Министерството на финансите.

1️⃣" referrerpolicy="origin-when-cross-origin" src="https://static.xx.fbcdn.net/images/emoji.php/v9/t7a/1/16/31_20e3.png"> Нарушение на Конституцията - чл. 85 и чл. 105

Чл. 85. (1) Народното събрание ратифицира и денонсира със закон международните договори, които имат политически характер и съдържат финансови задължения за държавата.

Чл. 105. (1) Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите.

Липсата на такава ратификация е нарушение на Конституцията, което води до нищожност на акта, сключен ultra vires (без правомощие).

📌" referrerpolicy="origin-when-cross-origin" src="https://static.xx.fbcdn.net/images/emoji.php/v9/tac/1/16/1f4cc.png"> Аргумент: Конституционният съд в Решение № 7/1992 г. подчертава, че „актове, сключени извън компетентността на органа, в случая Народно събрание, са нищожни поради липса на властническа воля.“

Финансови и договорни аспекти

❗️" referrerpolicy="origin-when-cross-origin" src="https://static.xx.fbcdn.net/images/emoji.php/v9/t50/1/16/2757.png">Споразумението задължава България да заплаща фиксирана сума 177,5 млн. USD годишно (над 2,17 млрд. USD за 13 години) за достъп до турска инфраструктура, независимо от реалното използване на капацитета (53 200 MWh/ден).

Плащанията се извършват през държавния бюджет, което означава пряк фискален риск.

Тези клаузи са неравноправни и противоречат на чл. 26 и 33 от Закона за задълженията и договорите.

❗️" referrerpolicy="origin-when-cross-origin" src="https://static.xx.fbcdn.net/images/emoji.php/v9/t50/1/16/2757.png">Споразумението, подписано без ратификация от НС на България, е валидно за турската държава, но не и за българската. България плаща цената на един акт, който няма конституционна легитимност. Това не е просто договор. Това е геополитическо прехвърляне на енергийния суверенитет на България към Анкара, в полза на руския доставчик.

България има пълното право по вътрешното и международното право да обяви договора „Булгаргаз" - "Боташ“ за нищожен акт. Той е сключен без компетентност, без ратификация и без уведомяване на ЕС. Валиден е само за Турция, но за България представлява противоконституционно и правно недействително споразумение.

⚖️" referrerpolicy="origin-when-cross-origin" src="https://static.xx.fbcdn.net/images/emoji.php/v9/ta/1/16/2696.png"> След като договорът „Булгаргаз - Боташ“ е породил държавни финансови задължения без ратификация от НС,

→ той е правно нищожен по отношение на държавата;

→ длъжностните лица, участвали в сключването, носят наказателна и имуществена отговорност;

→ Народното събрание е длъжно да сезира Конституционния съд и прокуратурата.

Нарушение на правото на Европейския съюз

Нарушение на Енергийната харта (1994) - липса на прозрачност и равнопоставеност при трансгранично сътрудничество.

❗️" referrerpolicy="origin-when-cross-origin" src="https://static.xx.fbcdn.net/images/emoji.php/v9/t50/1/16/2757.png">Decision (EU) 2017/684 изисква всяко междуправителствено енергийно споразумение с трета държава да бъде предварително съобщено на Европейската комисия.

🎯" referrerpolicy="origin-when-cross-origin" src="https://static.xx.fbcdn.net/images/emoji.php/v9/tb0/1/16/1f3af.png"> България не е уведомила ЕК - факт, който сам по себе си е нарушение на европейското право и основание за нищожност на вътрешноправно ниво (чл. 5 от Конституцията - примат на правото на ЕС).

ЕС би застанал на страната на България, ако България обяви, че договорът не е съобщен на ЕК,

и противоречи на Decision (EU) 2017/684, тогава ЕК е длъжна да подкрепи България, защото това е въпрос на суверенитет и енергиен пазар, а не на частно право.

📌" referrerpolicy="origin-when-cross-origin" src="https://static.xx.fbcdn.net/images/emoji.php/v9/tac/1/16/1f4cc.png"> Това е същата правна логика, по която Европейската комисия застана зад Полша през 2017 г., когато тя прекрати едностранно подобно газово споразумение с „Газпром“, без да понесе санкции.

"Боташ" може да опита да ни съди, но България има много по-силна правна защита, защото договорът е сключен ultra vires (без компетентност). Турция е знаела за политическия характер на сделката и липсва уведомяване към ЕК, което прави договора несъвместим с правото на ЕС.

Подписаният на 3 януари 2023 г. договор между българския „Булгаргаз“, със 100% държавно участие и турската държавна компания BOTAŞ се оказва много повече от „търговска сделка“. Зад официалните усмивки и формалните подписи на директорите на двете предприятия стои политическо договаряне на най-високо ниво - между президентите Румен Радев и Реджеп Тайип Ердоган.

Само три седмици след срещата им в Истанбул, турският министър на енергетиката Фатих Дьонмез лично обяви, че „благодарение на решителността на лидерите на двете страни“ е постигнато 13-годишно споразумение за пренос на газ.

❗️" referrerpolicy="origin-when-cross-origin" src="https://static.xx.fbcdn.net/images/emoji.php/v9/t50/1/16/2757.png">Официално от министъра на енергетиката Росен Христов е наречен търговски контракт. По същество е междудържавен енергиен договор, сключен без ратификация от Народното събрание, без съгласуване с Европейската комисия и без участие на Министерството на външните работи. Това е безпрецедентен случай на прикриване на международен акт под формата на частноправна сделка, с цел да се избегне конституционен и европейски контрол.

Така България може да се окаже страна по де факто международно енергийно споразумение, подписано в нарушение на чл. 85 от Конституцията и на правото на Европейския съюз.

1️⃣" referrerpolicy="origin-when-cross-origin" src="https://static.xx.fbcdn.net/images/emoji.php/v9/t7a/1/16/31_20e3.png"> Нарушение на Конституцията чл. 85

Ако споразумението има политически характер, инициирано от държавните глави и включващо дългосрочни ангажименти и държавна инфраструктура, то представлява междудържавен договор.

Такъв договор задължително подлежи на ратификация от Народното събрание.

Подписването му от името на държавните дружества, без парламентарен контрол, де факто заобикаля чл. 85 от Конституцията.

2️⃣" referrerpolicy="origin-when-cross-origin" src="https://static.xx.fbcdn.net/images/emoji.php/v9/t99/1/16/32_20e3.png"> Нарушение на Закона за международните договори на Република България

Съгласно чл. 1-5 от закона, всички международни договори, сключвани от държавни органи или дружества с държавно участие, подлежат на съгласуване с Министерството на външните работи и Министерския съвет.

По официална информация МВнР не е участвало в процеса, което е нарушение на процедурата по съгласуване и уведомяване.

3️⃣" referrerpolicy="origin-when-cross-origin" src="https://static.xx.fbcdn.net/images/emoji.php/v9/tb8/1/16/33_20e3.png"> Нарушение на Устройствения правилник на Министерския съвет

Чл. 31-35 уреждат реда за съгласуване и внасяне на актове от компетентността на правителството, включително международни споразумения.

Липсват доказателства за проведена пълна съгласувателна процедура между ресорните министерства.

Така се заобикаля институционалният контрол и колективната отговорност на правителството.

4️⃣" referrerpolicy="origin-when-cross-origin" src="https://static.xx.fbcdn.net/images/emoji.php/v9/td7/1/16/34_20e3.png"> Нарушение на Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговски дружества с държавно участие (ПМС № 112/2003)

Чл. 8 изисква министрите или Министерският съвет да упражняват правата на държавата съобразно отрасловата компетентност.

Подписването на договор с международна държавна компания без мандат от Министерството на енергетиката излиза извън правомощията на „Булгаргаз“ като търговско дружество.

5️⃣" referrerpolicy="origin-when-cross-origin" src="https://static.xx.fbcdn.net/images/emoji.php/v9/tf6/1/16/35_20e3.png"> Потенциално нарушение на Закона за енергетиката

Договори за пренос на природен газ през територията на страната подлежат на одобрение от КЕВР.

Няма публични данни КЕВР да е одобрила или разгледала договора.

Нарушения на правото на Европейския съюз

6️⃣" referrerpolicy="origin-when-cross-origin" src="https://static.xx.fbcdn.net/images/emoji.php/v9/t15/1/16/36_20e3.png"> Нарушение на Decision (EU) 2017/684 за Intergovernmental Energy Agreements

Държавите членки са длъжни да уведомяват Европейската комисия за всички междудържавни енергийни споразумения с трети страни преди тяхното подписване.

България не е уведомила Комисията за договора с "Боташ" явно нарушение на европейското енергийно право.

Подобни нарушения вече са санкционирани в случаи като Hungary - Gazprom (2014).

7️⃣" referrerpolicy="origin-when-cross-origin" src="https://static.xx.fbcdn.net/images/emoji.php/v9/t34/1/16/37_20e3.png"> Потенциално нарушение на принципа на прозрачност и конкуренция (чл. 106 ДФЕС и Директива 2009/73/ЕО)

Енергийни споразумения, които предоставят ексклузивен достъп или преференциални условия на отделен доставчик, противоречат на третия енергиен пакет.

Ако договорът с "Боташ" предоставя изключителни права за LNG достъп през турска инфраструктура, това може да представлява незаконна държавна помощ и ограничаване на пазара.

Международноправни нарушения

8️⃣" referrerpolicy="origin-when-cross-origin" src="https://static.xx.fbcdn.net/images/emoji.php/v9/t53/1/16/38_20e3.png"> Противоречие с Виенската конвенция за правото на договорите (1969)

Ако договорът е постигнат в резултат на държавно ниво на договаряне (Радев-Ердоган), то той се квалифицира като международен акт, дори да е подписан от държавни предприятия.

Прикриването му под „търговска форма“ представлява злоупотреба с правна форма (abuse of form), което е признато нарушение на международната добросъвестност.

9️⃣" referrerpolicy="origin-when-cross-origin" src="https://static.xx.fbcdn.net/images/emoji.php/v9/t72/1/16/39_20e3.png"> Нарушение на принципа на институционална прозрачност

По стандартите на ОИСР и Енергийната харта, държавите следва да осигуряват публичност и отчетност на енергийните договори.

България не е публикувала договора, което е нарушение на международните стандарти за good governance в енергийния сектор.

- политическо договаряне на държавно ниво (Радев-Ердоган);

- подписване от държавни дружества с контролирани държавни капитали;

- липса на парламентарен и европейски контрол, представлява де факто заобикаляне на конституционните и международноправните механизми за отчетност.

Газовата сделка между България и Турция е емблематичен пример как властта може да злоупотреба с доверието на обществото извън рамките на институционалната отчетност, зад фасадата на „икономическо партньорство“.

Въпреки, че подписите на директорите на двете дружества стоят под логата на две държавни компании, реалният инициатор, двигател и гарант на процеса е държавният глава, чиито дипломатически действия изпреварват решенията на правителството, парламента и европейските институции.

По този начин България не просто заобикаля собствената си Конституция. Тя нарушава основополагащи принципи на европейското право, които изискват прозрачност, парламентарен контрол и уведомяване на Европейската комисия при всички междудържавни енергийни споразумения.

Това не е просто търговска сделка, а външнополитически акт, сключен в тъмнина, без демократичен мандат и без публичен контрол. Формално е наречен търговски договор. Фактически по съдържание и предмет е политически ангажимент между две държави, прикрит в корпоративна опаковка.

Този прецедент е опасен модел на „преддоговорна дипломация“, при който държавни ръководители използват държавни дружества като параван за международни сделки, избягвайки всякаква отговорност.

Истинският въпрос вече не е кой е подписал договора, а кой даде политическия мандат да се преговаря от името на държавата - без знанието на държавата.

Когато държавният глава на България замина на държавно посещение в Турция на 9 декември 2022 г, по време на срещата си с турския президент Ердоган са разгледани конкретни параметри на бъдещото споразумение между „Булгаргаз“ и “Боташ". В Истанбул са обсъдени енергийното сътрудничество, сигурността на доставките и възможността България да използва турска инфраструктура за внос на природен газ. Срещата между двамата не бе протоколна визита, а реален акт на държавно договаряне.

След по-малко от 3 седмици, на 3 януари 2023 г българският резилдент сам признава публично, че „споразумението материализира нашата политическа воля, постигната с президента Ердоган“, и го определя като „историческо“, защото за пръв път чужда компания получава достъп до турската газопреносна система и LNG терминали. Не става дума за дипломатическа протоколна среща, а за предварително държавно договаряне на стратегически енергиен ангажимент.

Официално Турция потвърди многократно, че сделката е резултат от постигнато съгласие на срещата в Истанбул на 9 декември 2022 г., т.е. това е политическо решение на най-високо ниво и означава, че договорът е породен от междудържавна политическа воля, а не от пазарна инициатива на дружествата. Ако договорът "Бургаргаз" - "Боташ" е търговски, той се формулира като „договор за доставка на газ между търговски дружества“, а не като „споразумение за сътрудничество между Турция и България“.

В международното публично право има ясна класификация: "...ако договорът е резултат от политическо споразумение между държавни институции, дори подписан от държавни дружества, той има междудържавен (intergovernmental) характер. Това е разгледано в Конвенцията на ООН за международните търговски договори и в практиката на ЕС.

Междудържавният характер на договора не се определя само по формата на подписване, а по съдържанието, предмета и институционалното участие на държавата в него. В международната практика (вкл. решение на Съда на ЕС) се приема, че когато договорът засяга суверенни енергийни инфраструктури и е сключен от държавни предприятия по указание на правителствата, той има междудържавен характер, дори и да е под формата на корпоративен контракт.

Дори ако е наречено „споразумение за сътрудничество“ или „меморандум“, а е договорено и одобрено от държавни органи, то има междудържавен характер. Ако едната страна е трета държава, като Турция, и споразумението касае транзит и доставки, то по дефиниция е междуправителствено (intergovernmental). Дори когато споразумението се прилага чрез национални компании, то попада под контрола на Европейската комисия, защото генерира държавни ангажименти и засяга енергийна сигурност.

По международноправна логика, това е междудържавен договор с търговски изпълнители, т.е. politically driven, commercially implemented. Формално подписите са на директорите на дружествата "Булгаргаз" и "Боташ", но рамката е политическа, а договорът попада под чл. 85 от Конституцията и под дефиницията на ЕС за intergovernmental agreement.

📌" referrerpolicy="origin-when-cross-origin" src="https://static.xx.fbcdn.net/images/emoji.php/v9/tac/1/16/1f4cc.png"> Договорът "Булгаргаз - Боташ":

- представлява нератифициран международен акт, нарушаващ чл. 85 от Конституцията;

- приет е в разрез с Устройствения правилник на Министерския съвет;

- финансиран е с държавни средства чрез БЕХ, което представлява потенциална неразрешена държавна помощ;

- липсва доказан произход на газа, което отваря врата за реекспорт на руски газ към ЕС.

⚠️" referrerpolicy="origin-when-cross-origin" src="https://static.xx.fbcdn.net/images/emoji.php/v9/tdc/1/16/26a0.png"> Това е брутална държавна схема за дългосрочна енергийна зависимост, извършена зад гърба на парламента, обществото и Европейския съюз.

Договорът нарушава не само Конституцията, но и Договора за функционирането на ЕС.

⚖️" referrerpolicy="origin-when-cross-origin" src="https://static.xx.fbcdn.net/images/emoji.php/v9/ta/1/16/2696.png"> ВЕРИГА НА ОТГОВОРНОСТТА

1️⃣" referrerpolicy="origin-when-cross-origin" src="https://static.xx.fbcdn.net/images/emoji.php/v9/t7a/1/16/31_20e3.png"> Президент на Република България Румен Радев

Назначава служебното правителство (чл. 99, ал. 5 от Конституцията).

Провежда двустранна среща с президента Ердоган (9 декември 2022 г.), където според турския министър е постигнато политическо съгласие за газовото сътрудничество.

Следователно: инициира и политически гарантира процеса.

2️⃣" referrerpolicy="origin-when-cross-origin" src="https://static.xx.fbcdn.net/images/emoji.php/v9/t99/1/16/32_20e3.png"> Служебен Министерски съвет -премиер Гълъб Донев

Приема Решение № 26/12.01.2023 г., с което одобрява сключването на споразумението между Булгаргаз и BOTAŞ за периода 2023–2035 г.

Това решение представлява мандатен акт - правителствено одобрение за сделка с международен ефект.

Министерският съвет носи колективна политическа и правна отговорност.

3️⃣" referrerpolicy="origin-when-cross-origin" src="https://static.xx.fbcdn.net/images/emoji.php/v9/tb8/1/16/33_20e3.png"> Министерство на енергетиката - ресорен орган, министър Росен Христов

Ако е упълномощило Булгаргаз без парламентарно или външнополитическо съгласуване - отговорността е административна и дисциплинарна.

4️⃣" referrerpolicy="origin-when-cross-origin" src="https://static.xx.fbcdn.net/images/emoji.php/v9/td7/1/16/34_20e3.png"> „Булгаргаз“ ЕАД - държавно търговско дружество

100 % собственост на държавата чрез БЕХ.

Подписва договора от името на България, но въз основа на държавен мандат, не по собствена инициатива.

Следователно: изпълнител, а не инициатор - не носи първична политическа отговорност, но има договорна.

5️⃣" referrerpolicy="origin-when-cross-origin" src="https://static.xx.fbcdn.net/images/emoji.php/v9/tf6/1/16/35_20e3.png"> Народно събрание (липсващият контролен орган)

По чл. 85 от Конституцията трябва да ратифицира международни договори с политически и финансов характер.

Тъй като не е уведомено и не е ратифицирало, се заобикаля парламентарният контрол, което поставя под съмнение валидността на акта.

Цялата вертикала е държавна, следователно сделката не може да се третира като чисто „търговска“.

📌" referrerpolicy="origin-when-cross-origin" src="https://static.xx.fbcdn.net/images/emoji.php/v9/tac/1/16/1f4cc.png"> Всяко ниво надолу изпълнява воля, произтичаща от държавен орган.

Юридически това е междудържавно споразумение, реализирано чрез търговски субекти, а не частноправна сделка.

Цвета Кирилова

02.11.2025

4 м  ·

Тази фльорца, облечена като квартална шантонерка, е външният ни министър.

В нейното ведомство официално управлява Решетников и се разхожда Митрофанова.

Това ни донесе вашето президентче, уважаеми тикви от всенародните въстания с умряла риба.

И те, и вие сте позор

Редактирано преди 4 часа4 ч. от miro20 (преглед на промените)

boulevardbulgaria.bg

Ердоган настоявал за бързо решение по договора с „Боташ“

Ердоган настоявал за бързо решение по договора с „Боташ“