Св. Иван Рилски (ок. 876-946) е първият български пустинник и основател на най-величествения манастир в страната. Той е роден в село Скрино (край град Дупница) и до 25-годишната си възраст бил пастир. След това приел монашеството, но не останал задълго в обителта, а се отдал на живот в пълна самота, молитви, пост и лишения.

Лоши хора на два пъти го прогонвали от местата, които си бил избрал. Най-накрая успял да се уедини в суровото лоно на Рила планина. Тук той прекарал 12 години в една пещера, от която го изпъдили разбойници. Тогава аскетът се приютил в хралупата на един огромен дъб. Мълвата за праведника скоро се разнесла из околните селища и християните започнали да търсят неговата помощ. С Божията благословия отшелникът извършвал чудеса: той освобождавал от нечестиви духове, лекувал болести и недъзи. Но понеже тези посещения нарушавали съзерцанието му, той напуснал хралупата и заживял на една висока скала, на която стоял 7 години и 4 месеца

Славата на отшелника постепенно се разпространила по цялата страна и достигнала чак до столицата. Използвайки едно свое пътуване до София, цар Петър I изминал около 120-километровото разстояние до планината, за да се види с благочестивия старец. Праведният Иван обаче не го допуснал до себе си, а само му се поклонил отдалеч, като монархът отговорил със същото. Отшелникът, естествено, върнал обратно и изпратеното му от цар Петър злато.

Това още повече увеличило славата му и към него започнали да се присъединяват ученици, които строели за себе си колиби наоколо. Такова било началото на най-известния български манастир.

Отшелникът починал на около 70 годишна възраст, през 946 г. Скоро след това царят отново се оказал в София и по негова повеля мощите на светеца били закарани в града. Ковчегът с тленните останки на Иван Рилски, естествено, също имал чудотворна мощ. Гръцкият писател Йоан Скилица сам станал свидетел на излекуването на византийския император Мануил I Комнин (1143-1180).

През една война от 1183 г. унгарският крал Бела III превзел София и изпратил мощите на светеца в столицата си Естергом. Понеже местният католически архиепископ твърдял, че не му е известно да съществува такъв светец, Иван Рилски го наказал с онемяване. Говорът му се възвърнал едва след като се преклонил пред ковчега и поискал прошка. Респектирани от това чудо, през 1187 г. унгарците върнали светеца в София.

Малко по-късно, през 1194 г., българският цар Асен наредил мощите да се пренесат в столицата Велико Търново. Те оцелели по чудо след плячкосването на града при превземането му от турците през 1393 г. Мощите му били върнати на Рилския манастир с разрешение на султан Мурад II през 1469 г.

Пренасянето на мощите било голямо събитие за времето. И до днес Православната Църква го отбелязва.

Иван Рилски е почитан като светец-покровител на българския народ.

Почитат го, разбира се, и всички останали православни. Преди векове култът му достига чак до Сибир.

Ако някой се интересува, тук има доста подробна информация за Свети Иван Рилски:

http://www.liternet.bg/publish13/n_dragova/kultyt.htm

Има и друга теория за живота на Свети Иван Рилски,но това не е важно.

НАЙ - ВАЖНО Е ,ЧЕ ТОЙ Е ЕДИН ОТ ЗАКРИЛНИЦИТЕ И ПАЗИТЕЛ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

един от най-големите стълбове на православието!

завета на Иван Рилски-http://www.pravoslavieto.com/docs/sv_otci/sv_Joan_Rilski_Zavet.htm

и неговото житие-http://www.pravoslavieto.com/life/10.19_sv_Ivan_Rilski.htm

  Вчера почетохме на водосвет пред параклисчето в ,,Парк Рила".Мно го хубаво е ,че се отдава почит на такъв закрилник,който извършва чудеса и днес.