Отг.на лит.въп.-Причини за нравственото поведение на Николчо от "Мамино детенце "на Любен Каравелов

Моля помогнете ми!

1.Възпитанието, което чорбаджийското дете получава в семейната си среда (Примери с външността, поведението и примерите, които му дават родителите)

2.Одобрителното поведение на обществеността - раболепните слуги, отношението на даскал Славе, приятелски кръг

3.Отношение към парите

4.Изградено отношение към родителите като средство за задоволяване на исканията му

Само тези насоки мога да ти дам, защото се занимавах с "Маминото детенце" в 7ми клас, т.е. преди 4 години.

Редактирано 1 ноември 200619 г. от trancemasha (преглед на промените)

Отг.на лит.въп.-Причини за нравственото падение на Николчо от "Мамино детенце "на Любен Каравелов

Развий тезата с чудесния синтез на trancemasha!

"Доброто" възпитание на маминото детенце

Любен Каравелов е писател възрожденец. Възраждането е културен период ог българската история, през който се изгражда народностното самосъзнание, затова ролята на тогавашните автори е да допринасят за развитието на нравствените ценности, ицобличавайки пороците. Такава е и основната цел на повестта "Маминото детенце", чрез която Любен Каравелов изобличава последствията от неправилното възпитание.

Самото заглавие ни подсказва, че ще се срещнем с жалък пример за прекалена майчина грижа. Причините за "доброто" възпитание на Николчо допринася не само Неновица, с господарската си претенция, вискомерието си и неразумното, прекалено опекунство спрямо сина си, но и Нено със своята слабохарактерност, училището, където царува социалното разслоение и инертното казанлъшко общество, благодатна почва за търговия с морални ценности.

С началото на повестта повествователят ни въвежда със закачлива усмивка в казънлъшката райска градина, спирайки се най-напред върху иронична възхвала на гюловицата, а сетне на продуктът за направата й - трендафилът, който ссравнява с върбата. Крилата фраза "Ако е живот, да бъде живот, а ако е дрямка - да бъде дрямка, - средата никога не може да се нарече блаженство" ни подготвя за разгърнатата по-нататък в повестта представа за живот.

След това е представен чрез перифраза, сатира и множество метафори чорбаджи Нено. Гротесковото портретно описание отвежда към предметни и животински реалии, изобличаващи чорбаджияатакато бездуховно, изключително материално същество.

Може ли един такъв човек да бъде добър баща? Едва ли.

Чрез разговорът с Иван Нищото повествователят показва загрижеността на Нено да съпругата му и Николчо. Добрите намерения спрямо детето са изразени по погрешен начин - чорбаджията се стреми да управлява сина си чрез подкупи и лъжи.

От разказа за женитбата на Нено и Неновица читателят разбира, че чолбаджията е напълно подчинен на жена си и по-късно именно това овцедушие ще доведе до падението на Николчо, оставен изцяло на възпитанието на нежната си родителница.

У Неновица също забелязваме същите белези на бездуховност както при Нено. Чорбаджийката е неразумна в обичта към сина си и върхът на глупостта й е представен в епизода около масата, когато на Николчо е даден пагубен житейски урок.

След зловещото яхване на Иван Нищото чарбаджийският син е утешаван като малко дете, а изречението "Ела, мами, ела, сине!" създава усещане за между отнашенията между майката и сина като за нескончаеми приласкавания, подкупи и лъжи.

Авторът въвежда ретроспективно разказа за постъпването на Николчо в училищното общество. Тук отново се сблъскваме с всепобеждаващата власт на материалното. Николчо не научава нищо, но за сметка на това прекрасно разбира, че няма никакви задължения към никого, но всеки е длъжен да му отдава уважение. Това е важна стъпка за по-нататъчното изграждането на чорбаджийския син като парвеню.

Обществото е друг фактор, допринасящ за възпитанието на маминото детенце. Същот като бащата, то е пасивно, но не за да запази мира и спокойствието, а от страх пред чорбаджийската власт.

Без никой да му пречи, Николчо със всички сили тръгва по пътя на разсипничеството, окуражаван от своята майка и послушанието на баща си и обществеността, търгуваща с любов и почитания като с "прясно сирене".

Обърнатия патриархален ред, "либералното" възпитание и липсата на ценности раждат гнили плодове и довеждат до падение. това ни казва Каравелов чрез повестта "Маминото детенце", актуална и днес.

автор Da Pizza, източник http://referati.com/index.php?option=com_s...g16342#msg16342

Можете да прочетете самото произведение тук

Кои пороци и нравствени недостатъци са разобличени чрез образа на Николчо

Повестта ”Мамино детенце” е една от най-известните творби на Любен Каравелов. В нея авторът майсторски изгражда образа на един чорбаджийски син и показва как той пада от върха на чорбаджийското могъщество до дъното на живота.Николчо е единственото дете на чорбаджи Нено и Неновица. Той израства с чувството, че всичко му е позволено, че всички негови проблеми са предварително решени. Родителите му водят паразитен живот, не се трудят. Бедните ратаи и слуги работят непрекъснато, а чорбаджи Нено и Неновица се местят от сянка на сянка - ту под кестена, ту под крушата. Високомерни и груби са те към по-бедните от тях. Техните интереси са свързани преди всичко с парите. Разговорите, които водят, са насочени все към въпросите: Как да накарат работниците да работят повече, а да им заплащат по-малко? Николчо от малък подражава на родителите си. Още е на единадесет години, а вече проявява надменност и грубо отношение към слугата Иван, склонност към лъжата и попийването. Баща му, чорбаджи Нено, е загубил пред сина си своя родителски авторитет, затова съветва слугата да си послужи с лъжа, за да го доведе при него: ”Баща ти те вика да ти даде ново гроше”, ”Кажи му, че съм хванал пиле”. За да успокои своя син, когато го вижда с кръв по устата, майката също му обещава материална награда. Николчо е жертва на неправилните методи на възпитание. Сред ленивата и егоистичната атмосфера момчето израства разглезено, мамино детенце. С отказа на родителите да изслушат Иван, коя е истината за кръвта по детето им, те несъзнателно поощряват явната склонност на Николчо към лъжата. Двамата родители си затварят очите пред истината, защото не могат да допуснат правото да е на страната на един слуга, а не на тяхното чорбаджийско чедо. Наследникът им се държи грубо и надменно към Иван, нарича го с обидни думи: ”Иван кован, цигански тупан”, ”Магаре”, и цитира баща си, който казва, че в Ивановата глава ”мътя яребици”.Поради собствената си леност, а и поради разбирането, че чорбаджийското дете не е като другото, те не приучват към труд и своя син. С особена острота Каравелов посочва и проявен от Николчо умствен мързел: за четири години в училище научава само две молитви. Когато го завеждат на училище изискват от учителя ”да не му се кара”, ”да не го бие”, защото то е ”един у майка”. Каравелов разкрива все по-задълбочено пороците на Николчо. Той е един безсъвестен, неблагодарен син, който краде пари от родителите си и става морален убиец на баща си. Отдаден само на удоволствието, той не чувства ни най-малка отговорност към жена, деца, към старата и немощна майка. Той става истински тиранин в семейството си - бие майка си, пилее бащиното си имане. Николчо е вреден както за себе си така и за близкия.Като проследява жизнения път на свой герой от на-ранно детство до възмъжаване, Каравелов ни убеждава как богатия син напълно пропада и става жертва на лошия пример на своите родители и неправилните възпитателни методи. Повестта ”Маминото детенце” има не само познавателно, но и голямо възпитателно значение.

Вижте и този адрес, в него има:

Биографични бележки за Любен Каравелов

Увод: (той е универсален за цялото произведение)

1 глава

Образът на Нено и Неновица според 1 глава

Заключение (което с малка преработка става за всяка тема по ”Маминото детенце” )

Теза за образа на Неновица

2 глава

Увод ( може да се използва по всяка тема върху втора глава)

Теза за образа на Николчо

Теза за образа на Даскал Славе

Теза за ролята на училището в живота на Николчо

3 глава

увод, теза, док. част и заклюбение

Поведението на Николчо – път към падението и нравствената деградация

(съчинение разсъждение върху повестта ”Мамино детенце”

на Любен Каравелов)

Повестта ”Мамино детенце” на Любен Каравелов има много внушения, но основното от тях е нравственото и физическото падение на личността, обусловена от начина на живот и възпитание. Писателят съсредоточа пороците, въплътени в образа на Николчо, противопоставяйки го на другите – жизнеустойчиви сили в обществото, а това му дава основание за оптимизъм.

Николчо е съвкупност на всички отрицателни страни на чорбаджийската класа. Поведението му е път към падение и нравствена деградация. Той пие, пуши, лъже, краде, унижава не само слугите, но и близките си хора. Тази морална деформация погубва не само него, но и близките и цялото общество.

Поощряването на Николчо да пие, да пуши, да се държи унизително със слугата Иван Нищото е родителска грешка, която има изключително силни отрицателни последици. Това поведение в семейството се пренася в училището, във взаимоотношенията с другите в обществото. Всичко това са корени в социалното разделяне на обществото, в основата на което са парите и безграничната власт.

Поведението на Николчо в училище е под знака на три важни житейски правила: ”да държи главата си високо, да говори повелително и да изисква от близките си любов и почитание...”. Той е научен на това от родители и учители.

За Неновица е по – важно в училището детето да се чувства добре, отколкото какви познания ще получи, а даскал Славе знае как да бъде добър с тези, които имат власт и пари и неговата максима е: ”Чорбаджийско дете не се бие...”.

Николчо започва да пие с одобрението на майка си, която с любов го поощрява: ” Пини си, сине, пини си, мами!... Ако ти тегли сърцето, то си попийвай по малко. Нашата ракия не е като другите. И цариците могат да я пият.” .

По – късно ”маминото детенце” се превръща в пристрастен пияница, за което допринася и неговата компания, които ”спяли да пият, яли да пият и живели да пият.” .

Общественото мнение на българи турци в Казанлък е категорично: ”подобни хора” трябва да се затварят при лудите или да се изгонват от града, за да ”не мърсят чистото и доброто” , като откроява и вината на бащата и майката, считаща, че на ”чорбаджийските синове трябва да се прощават множество прегрешения”.

Отношението на Николчо към парите е друга стъпка по пътя на падението. Според ”Маминото детенце” селяните печелят парите с кървав пот и с мотика в ръка, а чорбаджиите ги ”добиват” събрани и ”което се печели лесно, то де и харчи лесно”. Тази житейска философия естествено води до кражбата на семейните пари и смъртта на чорбаджи Нено.

Морално деформираната личност е безпринципна във всички сфери на живота, за това и след брака, Николчо става безскрупулен и циничен. Падението му се отразява и върху живота на жена му Пенка, на двете му деца и на майката, чието късно проглеждане не може да промени поведението на сина си.

За четири години Николчо пропилява всичките пари на баща си и дръзва да продаде къщата и розовите градини и единствено обществената намеса го възпира да направи това. Следващите стъпки по пътя на падението са затвор в Пловдив и скитнически живот с една циганка в Гюрчево. Нравственото послание отправено от Любен Каравелов към нашето поколение е за преодоляване на пороците чрез непримирима и непрекъсната борба с тях.

mimi 18, заглавието не е ли ".....нравственото ПАДЕНИЕ....."?

Редактирано 2 ноември 200619 г. от GABRIELA (преглед на промените)

mimi 18, заглавието не е ли ".....нравственото ПАДЕНИЕ....."?

хахахах или "безнравственото поведение" хаха

Благодаря, че обърна внимание.

Търся съчинение разсъждение на тема: Истината за тишината и спокойствието във чорбаджийския дом,

само доказателствена част. МОЛЯ ПОМОГНЕТЕ

Търся съчинение разсъждение на тема: Истината за тишината и спокойствието във чорбаджийския дом,

само доказателствена част. МОЛЯ ПОМОГНЕТЕ

Определено, ако се позачетеш в темите, дадени досега, ще можеш да си извадиш достатъчно инфо за възпитанието на Нено и Неновица, че те угаждат на Николчо за всичко, за да има мир и оттам това спокойствие и мир водят до тотално разглезване и деградация, надявам се тази насока да те ориентира какво точно да си вземеш от дадените теми.

Търся тема на име: Николчо подобие на свойте родители от произведението Маминото детенце. Спешно

Търся тема на име: Николчо подобие на свойте родители от произведението Маминото детенце. Спешно

Възрожденския писател Любен Каравелов разкрива в повестта си "Мамино детенце" паразитния начин на живот на българската чорбаджийска класа в края на XIX век и как от двигател на обществото това съсловие се превръща в спирачка за духовното му развитие.

В творбата си писятелат проследява отделните етапи от моралната деградация на един чорбаджийски син. Семейното възпитание и уроците на Нено и Неновица, обучението на Николчо в училището и приятелите му подпомагат нравтсвеното пропадане на "маминото детенце". Николчо следва модела на поведение на свойте родители и се превръща в тяхно подобие.Леността на чорбаджийте,духовната им пустота,презрението към бедните,надмеността и господарското самолюбие се вкореняват здраво в характера на маминото детенце.Чорбаджийския син е глезен и лошо възпитан,затова деградира и пропада.Хора като Нено и Неновица са неспособни да дадат нравствено възпитание на детето си,защото самите те нямат ценостна система.

В началото на повестта авторът представя тихата и спокойна атмосфера в дома на чорбаджиите, за да може читателят вярно да види условията, в които живее детето и какво е възпитанието му. Обстановката там и празничните дрехи на чорбаджиите показват, че това семейство не се труди и няма никакво отношение към труда. Докато в началната природна картина селяните усилено се трудят в делника, то в чорбаджийския дом има празнична атмосфера и всичко е застинало.

Родителите много добре научават сина си безнаказано да лъже и дори да бъде поощряван за това. Още дори без да знаят какво е станало между Николчо и Иван Нищото, родителите веднага търсят вината у друг, като са сигурни, че техния син не може да има вина за нищо: "Кой ти ракървави устата?" Въпреки че чорбаджиите много добре знаят, че момчето лъже, не го наказват за това, а дори го поощряват: "Аз ще кажа на баща ти да ти купи жълто поясче".

Oбучението в училище не спира деградирането на Николчо, а още повече го задълбочава. Неправилната позиция на даскал Славе, който не притежава характерните за възрожденския учител умения: "да учи по панакидата" и "да пее в черкова", подпомогната от криворазбранат родителска любов определят господарското поведение на Николчо сред учениците. Чорбаджиите не се интересуват от знанията, които получава детето им, а само от това в училище да се държат с него добре с него. Така "маминото детенце" много добре усвоява господарските навици и властващия характер над съучениците си, така както родителите му управляват живота на казанлъншките граждани и властват над слугите си,

Николчо се научава да пие ракия още от много малък и това определя по-нататъшното му пропадане. Той, като всяко дете иска да прилича на баща си и затова му подражава във вредните навици: "Аз искам да пия ракия и да стана като тебе". Нено отначало не е съгласен синът му да пие "гюловица": "Ти си още малък... Не пий ракия", но бързо отстъпва пред Неновица, кочто дори го насърчава: "Пини си, сине, пини си, мами!" Отново криворазбраната родителска обич, както и различните мнение на чорбаджиите ги заслепяват и им пречат да видят , че Николчо вече е пил ракия и, че ще се пропие в бъдеще.

Приятелите на чорбаджийския син допълват уроците, примера, които е получил от родителите си. Николчо си намира приятели от същия социален кръг, наречени от автора "полудругари", защото връзката между тях е само материална, а не духовна. Нено и Неновица не се интересуват с кой дружи сина им, а само да не е с бедни и пропаднали деца. Единствено старите мъдри казанлъшки граждани вярно прогнозират бъдещето на "трите надежди на казанлъшкото бъдеще": "Ако не се удавят в някоя вода или в някое блато, то непременно ще бъдат обесени". Всички ги въприемат еднакво, те са едно цяло.

Нено се сеща да поучава сина си, едва когато съдбата му се е прочула из града и всички обсъждат злощастното му бъдеще. "Знающият ученик" не се интересува от лекцията на баща си и разсеяно гледа през прозореца. Отговаря така, както го е учил Нено: "Селяните ги добиват с кървав пот и с мотика в ръка, а чорбаджиите ги добиват събрани".

Не е случайно, че първата кражба на Николчо се разкрива точно когато бащата е решил да поучава сина си. Тук чорбаджията справедливо обвинява Николчо и за пръв път проявява разум: "Аз мисля, че тая работа е извършил наш Никола". "Маминото детенце" изпитва страх и се притеснява, че този път ще го накажат, като вижда разярената си майка. Но тя веднага го защитава, като е убедена, че нейното детенце не може да открадне: "Откраднал ги е не той, а твоят измекерин с моите измекерки". Така детето се успокоява и майчината лъжа ражда неговата. И отново Нено и Неновица решават да прехвърлят вината на друг невинен човек - слугите.

Ненаказаната първа кражба естествено довежда и до втора, която е с фатални последствия. Чорбаджи Нено умира от мъка по изгубените си пари, а Николчо изобщо не изпитва вина от това, не изпитва никакви чувства, а само чака да получи наследството си и го пропилява за четири години. Авторът оставя Неновица жива, за да страда жестоко по пропиляваните пари от "маминото и синче".

Отново отговорността за пропилия се крадец се прейвърля на друг човек - този път изкупителната жертва е Пенка - най-хубавото и работно момиче в града. Чорбаджиите за пореден път се месят в чуждия живот, като разрушават щастието на Никола и Пенка.

Повестта “Маминото детенце” показва,че бездействието и неправилното възпитание водят след себе си пороците,а често и престъпленията. Чувството за безнаказаност и недосегаемост ,което родителите приетжават и формират и у сина си тласкат Николчо към разруха и падение. Съдбата и пропадането му се превръща в най-яркото обвинение към техния свят ,в който няма нищо нравствено и възвишено.

Спешно ми трябва съчинение разсъждение върху маминото детенце на тема злочестата участ на безотговорните родители.Моля помогнете!

Спешно ми трябва съчинение разсъждение върху маминото детенце на тема злочестата участ на безотговорните родители.Моля помогнете!

От дадените по-долу теми, може би ХУДОЖЕСТВЕНАТА РОЛЯ НА ОБРАЗИТЕ НА НЕНО И НЕНОВИЦА ще ти помогне най-много, но не използвай всичко, съсредоточи се на участта им вследствие на безотговорното им поведение спрямо възпитанието на сина им.

Ето още няколко теми:

Разсадник на образование или на пороци е училището на даскал Славе?

Съчинение разсъждение върху втора глава от повестта „Маминото детенце” на Любен Каравелов

(примерен вариант)

Образованието е „светая светих” за българина в миналото и днес. Родителите дават мило и драго децата им да се изучат, да станат достойни хора. Училището и учителите винаги са били пазители на нравствеността, на българщината. Но в повестта „Маминото детенце” храмът на науката е представен в негативен план - като разсадник на пороци, а не на полезни знания.

Теза

Личностните качества и житейската философия на даскал Славе доказват, че той не е онази водеща фигура, която помага за духовния подем на народа. „Педагогът” възпитава не в знания, високи духовни стремежи и уважение към достойнството на другите хора, а в подчинение или в безотговорност и високомерие.

Доказателствена част

Първа подтеза

1. Възрожденското разбиране за ролята на училището н на учителите.

2. Училището на даскал Славе - показано в криво огледало.

3. Личностните качества и житейската философия на „педагога”.

Образът на даскал Славе е великолепна илюстрация на мисълта на немския поет Гьоте: „Тези, от които се учим, са наречени с право наши учители, но не всички, които ни учат, заслужават това име.”

А) Анализ на ироничната парафраза „знаменит казанлъшки_педагог” - изразява отношението на автора към героя, които е известен с бездуховността, обезличеността и егоизма си.

Б) Какви са изискванията на Николчовите родители и защо даскал Славе не нарушава тишината и спокойствието им?

В) Житейската философия на даскал Славе - анализ на монолога му пред Нено и Неновица. Възмутителна е липсата на педагогическо отношение и на нравствени достойнства у този човек.

- Какво осъжда в негово лице Любен Каравелов?- анализ на думите: „Кой се грижи за учителите? Чорбаджиите. Кой поддържа божиите храмове? Чорбаджиите.”

- Даскал Славе съзнава грешките, които той самият допуска като педагог: „От Стояновите момчета е проплакал сичкият народ, а аз до тая минута с пръст не съм ги побутнал”.Но философията на оцеляването не допуска съпротивление на тия, от които човек зависи.” Кукувицата не е още изпила умът на даскала, та да се противопоставя

на чорбаджиите.

- Възрожденският писател е разтревожен от появата на безличностни, недостойни хора сред интелигенцията, която е призвана да бъде водач на народа, да възпитава младото поколение в ценности на духа и ума.

Втора подтеза

Безнравствеността на учителя създава благоприятна почва да избуяват пороците, да се шири общественото зло.

В какво възпитава даскал Славе?

1. Подчинение – „Аз бия само цървулановците - отговорил даскал Славе с достойнство.” - Подобно възпитание е израз на обществена безотговорност. То унищожава свободата на духа и на съвестта. А във времето на робство са необходими духовно свободни хора, единствени способни да защитят човешкото и националното си достойнство.

2. Леност, егоизъм, чувство за безнаказаност, господарско самочувствие. Безнравствено е отношението на даскала не само към децата на по-бедните граждани, но и към наследниците на знатните казанлъчани. Училището на даскал Славе изцяло подкрепя Нено и Неновица в стремежа им да осигурят безгрижно детство на Николчо.

А) Не трудът, а безделието е радостта на живота му. Безкрайно чужди са му всякакви духовни интереси. Нито ум, нито разум събира маминото детенце в „разсадника на образованието”.

Б) На какво се научава Николчо?

- че се ползва с особени привилегии

- че всичко му е простено

- усещане за различност, за повече права не само вкъщи, а и извън пределите на дома.

- чувство за безнаказаност, което е пагубно за личността на децата, защото води до безотговорност към себе си, към близките си, към обществото.

В) Защо родителите са доволни?

Г) Николчо не прилича на родителите си привидно, но неговият жизнен път се обуславя от техния морал. Той е нова степен на човешка деградация, може би по-страшна за обществото.

Заключение

Народът казва, че учителят и дървото се познават по плодовете. Нравствената деградация на Николчо е най-убедителното доказателство, че училището на даскал Славе е „разсадник” на пороци, а не на образование. Николчо и там пропуска възможността да бъде възпитан в човешки и граждански добродетели. Училището на казанлъшкия , педагог не развива най-значимите стойности, осмислящи човешкото съществуване.

ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ - „МАМИНОТО ДЕТЕНЦЕ”

ХУДОЖЕСТВЕНАТА РОЛЯ НА ОБРАЗИТЕ НА НЕНО И НЕНОВИЦА

Повестта на Любен Каравелов „Маминото детенце” е сатира на българските нрави от края на миналия век, в която силата на изоб¬личението е постигната по пътя на отрицание¬то. Нравствените идеи на творбата запазват своята убедителност за съвременния читател, защото те засягат общозначими проблеми: за последиците от лошото възпитание, за ду¬ховната пустота, която съпътства богатството, за моралната поквара на всяко общество, ко¬ето живее без идеали и светли пориви.

Героите в повестта „Маминото детенце” са сатирични обобщения на черти от българс¬кия характер. Авторът използва всички средс¬тва на комичното представяне, за да разкрие своите идеи, заложени в творбата. Той осми¬ва и изобличава, съди и порицава и така, чрез преобърнатите ценности, които носят беле¬зите на отрицанието, се стреми да насочи чи¬тателя към позитивното начало в живота. Спо¬ред характеристиката на писателя Константин Величков, хуморът на Каравелов „...надминава целта си: наместо портрети дава би физичес¬ки карикатури, наместо характери - морални карикатури, наместо живи действия - жлъчни сатири”. Именно чрез засилените негативни черти на героите социалната действителност в повестта е пресъздадена живо и убедител¬но.Авторът подробно описва външността на главните герои Нено и Неновица, докато повечето от останалите герои са лишени от пор¬третна характеристика. Този похват ни дава възможност по-пряко да възприемем бездуховната им същност, да проникнем в зараж¬дането на злото в един живот, чийто идеал са материалните ценности.

Възприемането на комичното в характерис¬тиката на героите е провокирано от повествователните техники, които авторът използва преди представянето им. Той започва с една възторжено-патетична възхвала на казанлъш¬ките гюлови градини и на работещите в тях девойки, съзнателно насочвайки читателя към красивото в живота. Усещането за земно и бо¬жествено се провокира от определението „райска”, което съответства на символното зна¬чение на розова градина. В същото време въз¬приятието е иронично оцветено от асоциаци¬ята между цвета на трендафила и алените устници на казанлъчанките. Това е първото дис¬кретно разколебаване на представата, което снема усещането за съвършенство. Остроу¬мието на автора преминава в обобщена оцен¬ка за смисъла на човешкия живот, внушена паралелно чрез художествени образи, харак¬терни за фолклорното мислене, и чрез философско-житейска мъдрост. Символиката, за¬ложена в природните елементи, подпомага възприемането на авторовата теза. С проти¬воречивата си същност розата символизира представата за едно бурно, динамично същес¬твуване, за живот, който познава духовно съ¬вършенство и земни страсти, щастието от съп¬рикосновение с красивото, радостта от пре¬живените удоволствия („сладки минути”), как¬то и болката от тяхната преходност и ранната им смърт. Ма подобно съществуване е проти¬вопоставена една друга представа за живота чрез образа на върбата - символ на смире¬ние, търпение, постоянство и упоритост, с ко¬ето се илюстрира философията на оцелява¬нето. Всъщност дълбоко съдържателното зак¬лючение: „Ако е живот, да бъде живот, а ако е дрямка - да бъде дрямка, - средата никога не може да се нарече блаженство.”, прозвучава не само като авторова, но и като обществена по¬зиция, внушена чрез уточнението: „Казанлъча¬ни имат пълно право. ”

Отхвърлянето на средата като начин на съ¬ществуване, тази форма на полуживот-полусмърт, е обобщен израз на отрицанието, кое¬то авторът внушава чрез художествени обра¬зи и картини. „живот” и „дрямка” се явяват думи антоними в контекста на родовото прос¬транство, а детайлите от пролетната картина създават усещане за движение и покой: „Под една кичеста круша в една от трендафилови¬те градини било постлано черно-жълто китено чердже...” Природните и битовите елементи е описанието запазват усещането за естественост, без да ограничават ефект на остроумието и изненадата, който следва при необичайното представяне на героя. Но всеки пореден детайл от портретното описание поражда представа за нарушено природно равновесие. Авторът последователно прилага техниката на сблъсъка и съчетанието на контрастите при разгръщане на образа на чорбаджи Нено. Чрез взаимно изключващи се пластични пре¬въплъщения се гради представа за човешко подобие. Въвеждат се плодове от друг сезон - „две лебеници”, които парадоксално се оказ¬ват „неразделно мазно тяло”, и едва тогава се назовава героят. Дисхармонията е подчерта¬на чрез описанието на облеклото, чиято по¬казност и пищност е в пълно несъответствие с неговите носители: „...голямата лебеница е би¬ла облечена в копринена риза, в ленени гащи и в бяло копринено с червени пръчици елеченце и (че) малката лебеница е била покрита с бял фес”. Чрез употребата на иронични умалител¬ни назовавания и чрез уподобяване на обекти или елементи от неживата природа с порт¬ретните белези на човешко същество се пос¬тига силен комичен ефект, резултат от отрица¬телната авторова оценка. Този художествен принцип последователно се прилага при прос¬ледяване на всеки от портретните детайли. На ключовите думи: „две лебеници”, „дупка”, „урязалки козина”, „три червени подлоги”, „черни точки”, отговарят ироничните съответствия: тяло, уста, мустаци, уши и нос, очи. Това стран¬но смесване при портретуването на разнород¬ни елементи от растителния, предметния, жи¬вотинския и човешкия свят превръща образа в гротеска, а превесът на деформиращи еле¬менти - във физическа карикатура. Домини¬рането на материалното в портретната харак¬теристика на героя говори за бездуховната му същност. За авторовата оценка можем да съдим и от начина, по който си служи при опи¬санието портретните детайли: най-напред се представя тялото на героя, след това лицето и най-накрая - очите. Явно е, че нарушената пос¬ледователност цели да засили представата за закърняване на естествената човешка чувст¬вителност. Представяйки очите като „...две чер¬ни точки, които в общежитието се наричат очи, а по манастирите – светила”, авторът чрез иронично подмятане критикува едно явление на своето-време: принизяване на духовните ценности за сметка на бита и делничните пот¬ребности, изродени в лакомия и леност.

Гротесковото начало се подсилва и от нали¬чието на фантастично уподобяване: „...на мал¬ката лебеница се отваряла някаква си дупка, поимала и изпускала въздух и клокала така пое¬тично, чегато в голямата лебеница се намирал цял вулкан.” Ироничното съчетание „клокала така поетично” засилва представата за безсловесност и примитивност в общуването, ся¬каш пред, нас стои недоразвито човешко съ¬щество. Подобно описание на закърняла сло¬весност явно противоречи на божия замисъл за света на човека, комуто е отредено духов¬но съвършенство чрез силата на словото.

Статично изградената карикатурно-гротескова фигура е иронично раздвижена чрез цве¬товите характеристики на облеклото, в което доминират цветовете на живота и чистото на¬чало. Ако се позовем на енциклопедията на традиционните символи, ще ни впечатли обяс¬нението, че бялата дреха означава победа на духа над плътта, а оцветяването в червено - възраждане на живота чрез мъжкото начало. В същото време съчетанието между бяло и червено означава смърт. Така взаимодейст¬ващите си цветови характеристики, целящи да отразят признаците на материално благо¬получие и социален престиж, са заредени с белега на отрицанието.

Въвеждането на образа на Неновица ста¬ва чрез двойно сравнение с представители от животинския свят:„ Това нещо, което има¬ло голямо сходство с ония двоеноги животни, които от своя страна имат сходство с други едни животни, които се отгояват за Коледа, е била чорбаджийката...” Непрякото назоваване чрез парафраза, уподобено преди то¬ва с неопределителното съществително „не¬що”, засилва сатиричния ефект при предс¬тавяне на гротесково-карикатурния образ. Веднага след това следва преход върху пор¬трета на героинята, който съдържа провокиращ за читателя елемент - външно пог¬леднато, той носи положителен заряд, кой¬то издава намерението на повествователя да представи героинята в привидно благоп¬риятна светлина: „Нейното хубавичко и мазничко лице е било почти всякога сериозно, мъл¬чаливо, навъсено и замислено...”. В случая ав¬торът се отказва от позицията на непосред¬ствен наблюдател, портретува опосредствено, в минало неопределено време и от не¬определена позиция, което може да се при¬еме и като гледна точка на Нено. Така се постига двоен ефект: пресъздава се портре¬тът на героинята и се разкрива нравствено-естетическата позиция на нейния съпруг. Но смисловоконтрастните определения („хуба¬вичко и мазничко”), умалителните им фор¬ми, градираните сказуемни определения из¬дават отношението на писателя - ирония към „хубостта”, сарказъм, породен от ог¬раничената интелектуална същност на геро¬инята, от примитивния й еснафски свят. Портретът на Неновица се допълва от разп¬ръснатите из текста на повестта определе¬ния, които потвърждават първоначалната представа. Каравелов назовава директно ге¬роинята си: „дебелото утешение на Нено", „неговата половин душа”, „знаменитата же¬на”, „гениалната економка”, „благочести¬вата съпруга”, „неговата гургулица”. Поведе¬нието и съжденията на Неновица обаче кон¬трастират на авторовото привидно одобре¬ние и от тази антитеза се ражда комичният ефект на изобличението. Пряко обобщение на философията на ге¬роинята са трите жизнени начала: „да не излазя из къщата им онова, Което би могло да остане в нея; да не се дават 28 пари, богато могат да се дадат 27; да не се доплаща или да не се плаща на ония, които не могат да ни накарат насила да им платиме...” Философията на стопанката, подкрепяна от неспокойствието на множество „важни въпроси”, „зрели и практически мисли”, остроумно уподобени като трудова дейност („...главата на Неновата жена и ден, и нощ прела и ткала”), говори _ не само за грубия й практицизъм, който сти¬га до фантазьорство и маниакалност, но и за нейната деспотичност и скъперничество, все признаци на изкривената й човешка природа. Тази характеристика се допълва и от едно осезаемо външно нечистоплътие, което кара дори и благоверния съпруг „да си затъка носа” от чревоугодническите „издъхания” на Неновица и от миризмата на ог¬ромното количество пот, която изпуска мазното й тяло.

Привидно безконфликтният свят на ге¬роите е ясно подчертан чрез затваряне на родовото пространство. За чорбаджийската двойка светът е ясно разделен на свое и чуждо. За липсата на социална активност у Нено говори фактът, че той общува с околните само чрез слугата Иван Нищото. Всъщност чрез заповедите си към него чорбаджията демонстрира не само превъзходството си на господар, но те са и своеобразен отдушник на нараненото му мъжко самолюбие. Привидно активната страна в семейството, той нарушава сладката си дрямка само когато трябва да нареди на слугата да проконтролира сина му или другите слуги, да се осведоми за спокойствието на съпругата си и за сте¬пента на изстудяване на гюловицата. Ме¬тодите му за осигуряване на тишина и спокойствие отговарят на неговата предс¬тава за социално превъзходство: лудории¬те на сина се възпират чрез незаслужено парично поощряване или с лъжа, а трудът на слугите, които той постоянно обвиня¬ва в леност и пилеене на пари, се стимули¬ра със суровицата. Едва когато чорбаджи¬ята е сигурен, че неговите методи дейст¬ват, той се отдава на сладостта на ракията и мезетата.

Отчуждението на Неновица е още по-ясно изразено. Опосредствената й връзка със света се осъществява чрез нейния съп¬руг, който за нея изпълнява ролята, която слугата Иван изпълнява за Нено. Всъщност ролите на съпрузите в семейството са разменени, което ясно личи от цитата: „...от северната страна се показало такова едно нещо, което накарало Нищото да се зап¬ре още веднъж, а лебеницата да замълчи и да се приготви да слуша чуждите заповеди така съ¬що, както Нищото слуша Неновите.” Чрез това напластяване и преобръщане на ро¬лите се получава вторична деформация на света на героите, в който е напълно разру¬шена патриархалната представа за сго¬вор и хармония. Ироничните назовавания: „такова едно нещо, Нищото, лебеницата”, го¬ворят за еднакво обезценяване на личност¬та в тази затворена и лишена от нравст¬вени стимули общност. Доминиращата ро¬ля на стопанката и всевластието на майката е пародирано от факта, че семейст¬вото общува извън дома, който според традиционните представи е символ на колективния живот, на съюза между мъжа и жената. В малкия семеен космос мястото на стопанката е край домашното огнище - своеобразен духовен център на семейс¬твото, където всевластен господар и па¬зител на нравствените ценности е жена¬та. Неновица, подобно на своя съпруг, прекарва деня в леност и дрямка под сянката на крушата, опитвайки се да избяга от до¬садната жега (пародиен образ на огнище¬то).

Героите се характеризират и чрез безс¬мислените диалози, които водят. Темите на техните разговори са едни и същи и в това повторение се усеща монотонният ритъм на задрямалото съзнание, обсебено от практичността на ежедневието. По¬добен характер има и „мисловната дейност” на Неновица. Привидната динамика, иро¬нично внушена чрез глагола „са се въртели”, всъщност доказва кръговото затваряне в света на маловажните битови проблеми, изместили напълно майчинските й задължения и грижата за възпитанието на сина. Изкривената представа на героите за ценностното в живота е сполучливо пре¬създадена чрез подбора на сянката на дървото. Не е случаен фактът, че съпрузите обичат да си почиват не под кое да е дърво, а под кичестата круша. За „предвид¬ливата” Неновица сянката на кестена не е по-добра, защото дървото е безплодно. Тя красноречиво илюстрира тази своя по¬зиция с цитат от Евангелието на Лука, чий¬то текст е смислово преобърнат и изопачен съобразно нейната конкретна предс¬тава за ползата от всяко нещо: „...всяко дърво, което не принася кестени, трябва да се отсече и да се изгори...” По такъв начин темата за плодородието е полемично въведена в текста. Провокирана от едно практично виждане, тя налага тълкуване на родово-патриархалната и библейската представа за пълноценно човешко същес¬твуване. Защото чрез присъдата си над безплодното дърво Неновица отправя при¬съда над собственото си майчинско осъ¬ществяване. Раждането само на едно де¬те само по себе си е доказателство за непълноценност (ако се позовем на възрожденската представа за семейството), неза¬висимо дали това е божие наказание, или съзнателно търсене на тишина и спокойствие. Отглеждането на детето в разрез с библейските изисквания за добродетелност обрича на безплодие усилията и надеждите на родители като Нено и Нено¬вица.

Очевидно е, че чрез гротесково-карикатурните превъплъщения на героите в „Ма¬миното детенце” Любен Каравелов съумя¬ва да постигне силно сатирично изобличе¬ние на човешките пороци, които водят до самоунищожение на личността. „Когато виждаш Нено и Неновица - пише Констан¬тин Величков, - изобразени в такъв карикатурен вид при встъплението на повестта, става вече безинтересно да се питаш как ще действуват, как ще говорят, каква морална физионо¬мия ще имат. Чувствата на писателя ти са известни по физическите карикатури, с които те е запознал, и знаеш, че наместо характери ще намериш морални карикатури.” Тази характеристика напълно съответства на авторовата задача да представи чрез художествени обобщения отрицателните явления в българския характер.

Постепенно Каравелов гради представа за човека-нищо в повестта. Дори словообразователните елементи в имената на ге¬роите са съобразени с тезата за отрицанието - Нено, Неновица, Иван Нищото, Николчо. Защото човекът, лишен от идеали, от светли помисли и добродетелност, не оставя никаква диря, той сам е отрицание на себе си и на своето съществува¬не.

ИСТИНАТА ЗА ТИШИНАТА И СПОКОЙСТВИЕТО В НЕНОВИЯ ДОМ

(4 ГЛАВА)

Възрожденският дух на Любен Каравелов предопределя критичното му от¬ношение към епохата, хората и техни¬те нрави. Повестта „Маминото де¬тенце” третира актуални проблеми, свързани с възпитанието на детето и факторите, които влияят върху него. Обект на изображение, но и на изобли¬чение е домът на Нено и Неновица. Те са представители на онази бездуховна и лишена от ценности прослойка на обществото, която авторът истински презира. Животът на Неновото семейство е скучен, монотонен, безце¬лен и без духовни интереси. Материал¬ното благополучие и телесното им блаженство са единствените амбиции, ко¬ито имат. Всичко това противоречи на Каравеловото разбиране за живота, дома и семейството.

Четвърта глава на повестта предс¬тавя очаквания резултат от Възпита¬телните „уроци” на родителите чорбаджии. Тогава, когато е трябвало да нау¬чат единственото си дете - Николчо, на трудолюбие и морално поведение, на уважение към родителите и към други¬те, те предпочитат сянката на кичестата круша и тишината и спокойстви¬ето на монотонното си съществуване. Нехайството им към съдбата на Никол¬чо, поверен на човек, наречен Нищото, не може да даде положителни резулта¬ти. Истината за тишината и спокойс¬твието - единствените привилегии в този дом, се появява точно в този мо¬мент - синът се е превърнал в крадец на семейното наследство. Тази жестока, но закономерно последвала истина е кул¬минацията в деградирането на Никол¬чо. Вече е късно обаче да се поправи сто¬реното, защото „дървото трябва да се изправя, дорде е младо.”

Повлиян от общественото мнение, от слуховете, които се носят из града, и от първото предупреждение на Али ага, Нено решава да окаже възпитател¬но въздействие върху своя син. Нравоучителният урок съвсем естествено за¬почва с любимата тема за този дом - парите. Но вече е късно да се внушава на Николчо, че парите се печелят трудно. Не думите на бащата, а делата му, житейските уроци, които е давал на де¬тето си, са му внушили,че „щото се печели лесно, то се и харчи лесно”. Ролята, която заема бащата, суровото и сери¬озно изражение на лицето му, говорят за загрижеността към неморалното по¬ведение на сина: „Жив ще те одера. Ако бъдеш такъв, то хич да те няма.” Нено изпитва срам и гняв от непристой¬ното поведение на своя син. Тук личи ирония, защото родителят с нищо не е помогнал детето му да е по-различно, напротив, всичко - Животът под дебе¬лата сянка, експлоатирането на чужд труд, мързелът, себелюбието, страст¬та към материалното, егоизмът - всич¬ко това вече е формирало характера на „маминото детенце”. А бащата не може да повярва, че „синът на Нено чорбаджи ходи по кръчмите”. Николчо е пораснал и е престанал да гони врабчетата, но понеже е свикнал да прави „нищо”, сега пи¬лее времето си „по кръчмите, по жени”, по среднощни гуляи. Дълбоко в себе си Нено усеща невъзвратимостта на де¬морализиращия процес у сина си, зато¬ва е силно разтревожен. Тревогата му е показана чрез множеството възклицателни и въпросителни изречения, изпъл¬ващи нравоучителната му реч. Но по¬вечето Въпроси не намират отговори¬те си, защото не достигат до адреса¬та, за когото са предназначени.

Надеждите на чорбаджията, че разго¬ворът на четири очи между баща и син ще повлияе на Николчо, са напразни, за¬щото той няма респект от родители¬те си. Не са го научили на това от ма¬лък, когато са го Викали при себе си с при¬мамливото обещание да получи пари: „ Баща ти те вика да ти даде ново гроше”. Не е достатъчно само това, че баща му го вика. „Грошето” го респектира повече от родителя. И сега, когато чорбаджи Нено се опитва да го отучи от разсипничество и от порочния начин на живот, Николчо не чува и дума. Отново, както някога, врабчетата, „които се борели на крушата”, предизвикват по-голям инте¬рес за сина, отколкото „вълнуващите” слова на притеснения родител.

За човек, който прекарва дните си в безделие, парите се превръщат в само¬цел. Те са необходими, за да си осигури охолен живот. Обсебен от желанието да разполага с тях, Николчо разбира за скритото имане на майка си. И макар че е учил вероучение при даскал Славе, не е разбрал смисъла на Божите закони. „ Не кради ” и „ Почитай майка си и баща си” не са му познати като нравствени ка¬тегории, затова с лека ръка посяга на спестяванията и завещаните от пред¬ците й пари. Обирът поставя Неновица на изпитание. За нея това е най-голя¬мата трагедия в живота й, защото е свързано с трите жизнени начала, кои¬то тя стриктно следва по всяко вре¬ме. „Осиромашахме, пропаднахме, изгубих¬ме се... Отидоха ми паричките.” Неновица е крила „татовите жълтици” и „мамини¬те парици” от всички в семейството. Дори и Нено не е знаел за тях. Това гово¬ри, че в този дом има тайни, че сплоте¬ността и доверието не са познати доб¬родетели. Още една причина, обяс¬няваща пагубния ефект върху възпита¬нието на детето им.

Спокойствието и тишината най-после са нарушени, заменени са с тревога¬та, разочарованието, гнева, обидата и престъплението. Това е закономерна развръзка на поведението на героите дотук. Тъжно е обаче, че чорбаджийката скърби повече за откраднатите жълти¬ци, отколкото за пропадащия син. „Про¬паднахме, изгубихме се” би звучало правди¬во, ако се отнася до Николчо, защото в този момент те „изгубват” сина си. Той окончателно деградира, дори по-късно си позволява да вдигне ръка над собствена¬та си майка. Заслепена в родителската си обич към детето, Неновица и сега не допуска или се прави, че не допуска, че кражбата е не¬гово дело. Тя обвинява несправедливо на¬емните работници, които може да са бедни, но не са престъпници, защото из¬карват прехраната си с труд, а не са свик¬нали да получават всичко наготово ка¬то чорбаджиите. Освен това тя е поощрявала разгулния живот на Николчо, като дълго му е давала пари за това, как¬то сама признава. Както някога му е поз¬волявала да пие от гюловата ракия, след като го тегли сърцето, така и сега тя продължава пагубното възпитание. Кра¬децът приема думите на майка си като спасение и лъже, че „измекярите” са отк¬раднали скритото имане. Това добавя още вини и грехове към Николчо и роди¬телите му. Детето им е свикнало да бъде ненаказано, да обвинява другите за своите грешки, да бъде оневинявано и защитавано Но колкото по-голям става, толкова по-големи са и грешките му. Затова те се превръщат в грехове.

Случилото се в дома на чорбаджиите събужда съвестта на самодоволните родители. Общественото мнение също ги подсеща за ново отношение към по¬расналия Никола. Загрижеността им майсторски е внушена от писателя, кой¬то често рисува променливото израже¬ние на лицата им. В блажените часове под сянката лицата им са били спокойни и доволни. Сега са „бледни и безпокойни”, навъсени и сериозни. Безспорно спокойс¬твието и тишината са отстъпили своето място на тревогата и пред¬чувствието за несъзнателно допуснат грях спрямо собственото дете.

Най-сетне диалогът, който водят Не-но и Неновица, съдържа нещо смислено. Липсват празните реплики, с които об¬съждат дебелината на сянката и изсту¬дяването на ракията. Сега те говорят за настоящето и бъдещето на сина си: да го трепят или по-добре да го оженят? Не Николчо е за убиване, а тези, които са го превърнали в паразит и безделник. Правилно Али ага казва: „За убиване са та¬кива бащи.” Затова решението бързо е избрано: „...да го ожениме.” Но това няма да изправи дървото, а ще погуби един не¬винен човешки живот, защото „маминото детенце” е твърде голямо, за да се сдобие с нов харак¬тер, с ново отношение към живота.

Писателят представя Нено и Неновица В четвърта глава на повест¬та променени, различни от първоначал¬ните им образи. Напрежение и тревога раздвижват статичния им живот. Заг¬рижени и притеснени, ленивите им те¬ла забравят предишното блаженство и спокойствие. Но Каравелов не им съчувства, защото единствената и глав¬на причина за горчивия миг, който им поднася съдбата, са самите те. Зато¬ва заслужават страданието си.

Редактирано 9 октомври 200718 г. от arti (преглед на промените)

Някой има ли тема-Хаджи Генчо'от Българи от старо време

На мен ми трябват отговорите на 2 въпроса от "Маминото детенце"!Въпросите са:

1.Как Нено и Неновица разбират пълноцеността на живота?

2.Какво е разбирането на Нено и Неновица за безконфликтен живот?В какво виждат те конфликт?

Отговорите ми трябват по възможност тази вечер или най-късно до утре към 10.30 часа. Ако някой иска да помогне може и по ЛС.Мерси много предварително!!!!

Зравейте....трябва ми отг. на два въпроса: 1-какво се е случило в Казанлък и кои от тези случки са важни за развитието на повеста? 2-Кога автора се връща назад? Много ще се радвам ако ми помогнете.........

Зравейте....трябва ми отг. на два въпроса: 1-какво се е случило в Казанлък и кои от тези случки са важни за развитието на повеста? 2-Кога автора се връща назад? Много ще се радвам ако ми помогнете.........

А може би някой, на когото му пука за твоето образование, би се зарадвал, ако прочетеш произведението, не мислиш ли?

А за тези, които търсят разработки в горните постове - мисля, че има предостатъчно варианти във вече дадените теми. (за което браво на arti)

Просто се поразчетете малко и търсете смисъла, а не точната формулировка на заглавието.

Ако може някой да напише съчинение разсъждение на тема: "Моралното падение на Николчо" Ии ако може да е съчинение разсъждение защото виждам че по-горе е писано нещо ама то е преразказ! ПЛС трябва ми за петък ... ПОМОГНЕТЕ МИ ПлС

Ако може някой да напише съчинение разсъждение на тема: "Моралното падение на Николчо" Ии ако може да е съчинение разсъждение защото виждам че по-горе е писано нещо ама то е преразказ! ПЛС трябва ми за петък ... ПОМОГНЕТЕ МИ ПлС

Тъй ли? Преразказ било... и после учителите да искат пак "заслужени" високи заплати . Ако трябва да сме честни, в дадените теми има доста калпавички, но в коментар #10 arti дава една много добра тема, която ще ти свърши работа. Могат да се напишат и много по-добри, ама за тези, които ги мързи - толкоз. Я долу ръкавите... преразказ било.

Много ама много ми е спешно едно есе!!!!!!!!!!!!!!!!!!Всичко давам за него,ама трябва да е готово най-късно до утре !!!!!Много ви моля дайте ми есе на тема ,,Отраженията на Каравеловите герои - днес,,.Ацки ми е спешноооооооооооооо............плс хора

С какво се характеризират отношенията майка-син в творбата ''Маминото детенце'' помогнете плс

Образа на майката в творбата маминото детенце-Любен Каравелов

Редактирано 16 ноември 200718 г. от valensqta555 (преглед на промените)

Спешно ми трябва съчинение разсъждение върху 1, 2 и 3 глава от "Маминото детенце", само изложението и заключението. Благодаря предварително.

става ли някои да ми каже какво е отношението майка-син в творбата ''На Прощаване'' от Христо Ботев плс трябва ми до вторник

става ли някои да ми каже какво е отношението майка-син в творбата ''На Прощаване'' от Христо Ботев плс трябва ми до вторник

ехоо , ако не си прочел/а темата , първо я прочети - тука става въпрос за "Маминото детенце" , а не за " На прощаване" ...

внимавай следващия път ... се пак ето едно местенце за всички, пълно с материали по литература и български език.... поразровете се и ще намерите необходимото тук

еи хора може ли да ми помогнете искам сачинение разсъждение на тема пътят на едно човешко падение ако може за утре

еи хора може ли да ми помогнете искам сачинение разсъждение на тема пътят на едно човешко падение ако може за утре

ей,а не еи и съчинение,а не сачинение