еи хора може ли да ми помогнете искам сачинение разсъждение на тема пътят на едно човешко падение ако може за утре

Най вероятно е Николчо по пътя на нравственото падение.

НИКОЛЧО ПО ПЪТЯ НА НРАВСТВЕНОТО ПАДЕНИЕ

Бележитият възрожденски писател Любен Каравелов в богатото си белетристично творчество засяга патриотични, социално-битови и нравствени проблеми. В популярната повест „Маминото детенце” той изобличава някои от най-съществените недостатъци във възпитанието на подрастващото поколение. На прицел поставя едно чорбаджийско семейство, чието материално състояние, придобито главно чрез експлоатация на слуги и ратаи и стремеж за трупане на все повече.богатство. са го лишили от духовен живот и нравствени добродетели. Писателят проследява живота на неговия син Николчо, който от раждането до смъртта си се движи по пътя на моралното падение. Голяма вина за това имат родителите му, неговият учител и безнравствените му приятели.

Погрешното разбиране и неединомислие на Не-но и Неновица за възпитанието на детето им се отразява много лошо още в ранната му възраст. Те не могат да му дадат добър пример, защото водят паразитен живот, лишен от възвишени цели и духовни интереси - мислят само за пари, храна, спокойствие и по цял ден се излежават под гъстите сенки на дърветата в градината си. Обездвижени и затънели, те са физически и духовно деформирани. Авторът изгражда техния образ със средствата на иронията и карикатурата. Той внушава мисълта, че тези хора не са в състояние да дадат правилно възпитание на сина си.

Николчо от малък е на мнение, че чорбаджиите получават всичко наготово - без да се трудят. Възприел грубото и непочтително отношение на родителите си към слугите и ратаите, той също се държи непристойно с тях („Иван кован, цигански тъпан... Иване бре, магаре бре... В твоята глава, каза татко, мътят яребици...”)

Под ласките и прекалената майчина обич на Неновица, чорбаджийският син израства като разглезено и капризно дете, което започва да командва не само слугата, но и своите родители. Баща му няма авторитет, защото много пъти го е лъгал. Той изцяло е поверил Николчо на жена си, която, според него, е по-умна. Нено бяга от отговорност и родителски грижи, а Неновица, трепереща над синчето си, никога не приема, че то може да бъде виновно за нещо.

Оформил се като невъзпитано дете, на седемгодишна възраст Николчо е заведен от родителите си при „знаменития” казанлъшки педагог даскал Славе. В епитета „знаменит” се долавя иронията на Каравелов, който не може да приеме за нормално един учител да възпитава с бой „цървуланковците”, а да покровителства чорбаджийските деца.

Нено и Неновица знаят, че думата им тежи пред даскала. Затова те му поставят своите изисквания - да не се кара на Николчо и да не го бие. Като се намесват в работата на учителя, те не му позволяват да изиграе положителна роля във възпитанието и обучението на сина им.

Николчо осъзнава своето привилегировано положение сред съучениците си, не се труди и за четири години научава само две молитви, а практическите му занимания са свързани с ловене на врабчета и скубене на чуждите гъски. И в училището Николчо е копие на своите родители -държи главата си високо и говори повелително. Неговото държание е високомерно. То е резултат от внушеното му чорбаджийско самочувствие.

Рано приключил с обучението си, Николчо продължава да се развива в напълно бездуховна среда, която не може да допринесе за неговото изграждане като ценностна личност. Свикнал родителите му да задоволяват всичките му прищевки, той се държи непочтително с тях. За да изпълни желание на баща си, Николчо трябва да бъде примамен с някакво обещание (че ще получи ново грошче или че за него е хванато пиле).

Чорбаджийският син твърде рано посяга към чашата с ракия, защото ежедневно получава този пример от баща си. Един ден без свян му заявява, че иска да стане като него и нахално го пита: „А нима малките чапкьни са по-лошави от големите?” Възхитен от остроумието на своя син, Нено разрешава на жена си да му налее малко ракийка. А Неновица я насилва във „виньова” чаша и още повече го насърчава, като му казва: „Пини си, сине, пини си, мами!... Ако ти тегли сърцето, то си попивай по малко. Нашата ракия не е като другите. И цариците могат да я пият.” По този начин тя спомага за пристрастяването му към гюловицата и разпалва самочувствието му на чорбаджийски син.

Николчо свиква да си „попива”. Той проявява „Воля да продължи захванатото дело с особена енергия и да докаже на своите родители, че техните спестени капитали няма да му преседнат...”

Но казанлъшката гюлова ракийка изисква весели компании и Николчо се постарава да си намери подходящи за целта другари. Това не му се отдава лесно, защото чорбаджийското високомерие му пречи. Затова се задоволява с полудругари, разпуснати и покварени момчета, от които се научава да пие ракията с локмаруху1, „да зяпа по прозорците и да се занимава с Евините дъщери”.

Приятелството на Николчо със сина на Хюсеин Налбантина обогатява опита му във водене на безцелен живот, защото този младеж дружи „само с ония казанлъшки „мамини чедица”, които спали да пият, яли да пият и живели да пият”. Пияни, започват да кръстосват заедно улиците, да прескачат манастирската ограда, да посещават калугерките, да им правят подаръци и др. Безпътното им поведение скандализира казанлъчани. Те се безпокоят, че примерът им може да зарази и други младежи. Възмущават се не само от техните „зяфети” с печени агнета, музика и пиянство, но и от незаинтересоваността на Нено чорбаджи, който нехае за това, че синът му е тръгнал по пътя на моралното падение. Не остава безразличен и представителят на турската власт в града. Според него, „за убиване са такива бащи.”

Неновица, която има най-голям дял във възпитанието на Николчо и която винаги го защитава, е на мнение, че „на чорбаджийските синове трябва да се прощават множество прегрешения”. Нейната вина за нравственото падение на сина и е най-голяма. С неправилните си възгледи тя най-много допринася за покълване на пороците в душата му. Тях тя не може да прозре дори тогава, когато е ограбена. Николчо, който се ръководи от мисълта: „Щото се печели лесно, то се харчи и лесно”, за нуждите на своята весела компания безсрамно посяга на скритите й в зимника пари, а после поддържа нейното мнение, че слугите са ги откраднали. Майка и син стават причина за страданието на невинни хора.

Николчо се проявява като неморален и тогава, когато е принуден от родителите си да се ожени, за да влезе в правия път. Той е младеж, който няма отношение към брака, харесва всички момичета и счита, че жененият мъж има още по-голяма свобода на действия - може да посещава не само калугерките, но дори игумениците. Николчо не може да оцени качествата на бъдещата си съпруга и да осъзнае какво нещастие ще бъде за Пенка този брак. На него му стига това, че ще може да докаже неограничените си възможности („Аз трябва да отрия устните на Стояна...”).

Тръгнал по пътя на нравственото падение, чорбаджийският син извършва ново голямо престъпление - открадва от баща си една кесия със злато и става причина за смъртта му.

Покварената душа на Николчо не познава граници и непрестанно го тласка към нови безчестия.

За четири години чорбаджийският наследник пропилява цялото бащино имане. Лишен от синовни и съпружески чувства, той проявява безотговорност и спрямо собствените си деца. Пак заради пиенето иска да продаде къщата и гюловата градина-да остави семейството си без покрив и средства за препитание. Но не успява, защото съгражданите му и турските власти се противопоставят.

След като е освободен от пловдивския затвор, Никола избягва в Гюргево и се приютява в един цигански вертеп - свърталище на най-деградирали хора. Неприучен на труд, сам не може да се грижи за прехраната си. Затова за него се грижи една циганка, която продава по улиците варена царевица и пере хорските дрехи.

Затънал в блатото на безнравствеността, непрокопсаният чорбаджийски син достига дъното му. Той умира далеч от дом, семейство и родина. Неговият край е логичен завършек на един пропилян живот.

В повестта „Маминото детенце” Любен Каравелов се изявява като писател с високо гражданско съзнание. Той поставя проблема за възпитанието на младото поколение, който не се ограничава само в неговото (на автора) време. Това придава на творбата му още по-голяма стойност и значение.

1 Локмаруху - Лекарство от спирт и етер за стомашни и др. болки.

Трябва ми трансформиращ преразказ от името на Нено и Неновица или Николчо на тема:Как Нено и Неновица възпитават сина си?(върху фрагменти от повеста''Маминото детенце'')

Спешно ми трябва съчинение разсъждение на тема Майката на едно мамино детенце, върху 1 и 2 глава на "Мамино детенце"...в гугъл не откривам нищо, а от помагало не мога да свалям

Някои може ли да ми напише или да ми предложи отг. на лит. въпрос "Как и защо пропада Никол4о от повеста Маминото детенце, и какъв тип хора са тези като Иван ни6тото