Копирано от мнение на marisa:

"Крадецът на праскови"-повест за победата на любовта"

Човекът и войната в "Крадеца на праскови"

благодаря ви много

някой ако може да ми каже темата и конфликтите в разказа мерси предварително

На този сайт има някои полезни теми - http://forums.webleit.com/lofiversion/index.php/t1749.html

Човекът и войната в „Крадеца на праскови”

Свободният избор в несвободно време - "Крадецът на праскови" - Повест за победата на любовта

Войната като изпитание на универсалните човешко ценности /"Крадецът на праскови"/

Една невъзможна любов

Образа на Елисавета

Образа на Иво Обретенович

Героите от повестта “Крадецът на праскови”

Съжалявам, но не знам какво става с линковете на първата страница.

и аз търся тази тема

ARTI ako moje da dade6 link za emilqn stanev i po to4no obraza na elisaveta za6toto na men me moje da mi gi otvori dadenit spe6no e pls MERSI PREDVARITELNO

Много ви моля да ми дадете линк или да пуснете нещо на тема "Психологизмът в образа на Елисавета" в "Крадецът на праскови" на Емилиян Станев,моля ви се мн е спешно, за понеделник е , че имаме класно,плс намерете нещо на тазои тема

трябва ми тема "В какви ужасни години живеем..." по момента с първата среща на Елисавета и Иво !!! Трябва ми за утре !!! Мерси предварително .

Здравейте , трябва ми ЛИС на тази тема "Крадецът на праскови" - повест за победата на любовта над войната , моля ви спешно ми е за утре , четох доста неща тук , но не видях тема като моята , моля ви помощ sad.gif

Здравейте.Трябва ми спешно ЛИС на тема-,,Свободата на пленника и пленничеството на Елисавета".Трябва ми за утре(понеделник)

Моля много за цялата книга на Емилиян Станев "Герой". Който ми каже откъде да я сваля ще съм му АЦКИ БЛАГОДАРЕН!!!!!!!!! :)

Това са три въпроса върху разказа "Крадецът на праскови".Бих се радвал, ако някой ми помогне или поне насочи как да им отговоря. 1.Как автора ни въвежда във военното време ? 2.Какъв смисъл имат описанията на улиците, къщите и присъствието на войници ? 3.Има ли специално значение връщането на разказвача към миналото ?

Редактирано 4 март 200917 г. от NickyR (преглед на промените)

спешно ми трябва есе на тема изпитанието на човешките ценности в крадецът на праскови

плс помогнете ми, защото не мога да измисля нищо

1.Трагичният край на една искрена но невъзможна любов според повестта Крадецът на праскови -лис 2.''Лудост е всичко това''-/Възмущението на Елисавета от Крадецът на праскови срещу жестокостите на войната - есе помогнете имам един материал но трябва да се поправи а аз не мога ако може някой да ми помогне Една невъзможна любов - " Крадецът на праскови "от Емилиян Станев В повестта "Крадецът на праскови"от Емилиян Станев двамата главни герои(Елисавета и Иво)търсят своето щастие,смисъла на своя живот и го достигат. Елисавета действително се влюбва в Иво,намразва мъжа си,защото усеща че връзката м/у тях е по-скоро формална,отколкото истинска:"Той беше виновникът за пропиления й живот....да й създаде щастлив и сигурен живот".Младата учителка се е съгласила с този брак,защото е търсила парите(известността),а не любовта:"Когато полковникът я поиска за жена,тя бе........е била привлечена от екселбантите....висшият обществен слой".Елисавета е бездетна и това я прави особено нещастна:"В самотните часове,които прекарваше....,което измъчва безплодните жени пред прага на старостта".Тогава се появява и любовта към Иво. Цялото действие на повестта се разгръща по време на войната.Тя засяга личния живот на човека,изкривява и променя съдбата му:"Той (полковникът)презираше румънците и диво мразеше сърбите"коварните и подли съюзници"от Балканската война,които го бяха ранили и провалили военната му кариера."По-късно с напредването на войната.....невероятни размери".Всъщност това е характеристика не само на полковника-"пленниците",са гледани от всички с предразсъдък.Конфликтът е ясен"Защо да не бъдем по човечни?-възрази тя горещо".А полковникът отговаря:"Не виждаш ли,че няма хляб,няма дрехи.....Я остави тия даскалски приказки!"От едната страна са "нашите",а от другата"робите"-не заслужаващи и капкасъчувствие. Иво е наречен в творбата само два пъти по име.Веднъж,когато го питат как се казва и втори път,когато единствено името може да го различи от останалите пленници.Но и тогава е наречен само "Обретенович".Навсякъде другаде в творбата е посочен като "пленника".Главната героиня винаги е наричана по име-Елисавета или Лиза,а нейният любим е и си остава завинаги пленникът.Единствено Елисавета вижда в него истински човек-за другите той си остава само пленник. Ординарецът-прекият извършител на убийството.На пръв поглед като че ли застрелването на пленника е последица от заповедта на полковника(лозето да се охранява строго).Но ако проследим внимателно развитието на сюжета,ще забележим как постепенно намалява напрежението между Елисавета,Иво и ординареца.Ординаререцът вижда все по голямата близост между Лиза и Иво.Елисавета непрекъснато усеща неговото презрение и лоша усмивка.Това презрение и лошата усмивка са не защото ординарецът се проявява в ролята на вярно куче,а защото има личен мотив.Той е описан като наскоро овдовял селянин,който сигурно не е останал равнодушен към женската привлекателност на господарката.И в същото време осъзнава,че няма никакви шансове пред нея.Той я ревнува от някакъв си "роб"и стига до крайност. Лиза и Иво са от две различни групи,между които съществуват непреодолими прегради.А тези прегради могат да се разрушат само от любовта.Понякога този героичен опит завършва със смърт.В крайна сметка невъзможната любов все пак побеждава.

Редактирано 8 май 200917 г. от aifelovakula (преглед на промените)

хора трябва ми спешно есе на тема: Свободата на пленника и пленичеството на Елисавета в "Крадеца на праскови" плс за утре ми е

хора трябва ми спешно есе на тема: Свободата на пленника и пленичеството на Елисавета в "Крадеца на праскови"

плс за утре ми е

І. Въведение:

Едно от най-големите постижения на съвременната българската литература е известната творба на Емилиян Станев "Крадецът на праскови". Повестта разкрива писателя като познавач на човешката душевност. Тя е най-превежданата му в чужбина творба, защото поставя проблеми с общочовешко значение.

ІІ. Теза:

Проблемът за човешкото щастие е основен за повестта. Авторът разказва за любовта между двама души. Произведението гради художествена представа за емоционалната промяна у Ели­савета. Всъщност това е история за драмата на една жена, която среща любовта в неподходящо време и място. Главната героиня търси своето щастие, смисъла на своя живот и го достига. Но тази ...любов предизвиква конфликт в душата и ценностната система на Елисавета – между повелите на сърцето срещу здравия разум, между моралните норми и отговорности към обществото и порива към щастие.

ІІІ. Доказателствена част:

Животът на Елисавета преди срещата й с пленника:

Първата поява на героинята в повестта “Крадецът на праскови” е в спомените на стария учител по математика.Читателят научава за някаква “история “ на героинята още преди първата й директна поява. Първото впечатление, което си изграждаме, е от спомена на повествователя - някогашното момче: „тайнствено красива” , „облечена в светлосиня рокля, с широки ръкави, през които излизаха нейните ослепително бели, разголени ръце», с къдрава «златиста и буйна» коса, която лежи «разчесана в скута й». Прилича на «привидение», «същество от неземния и магьоснически свят на приказките». Очите й са «дълбоки и сини, изпълнени с мека светлина и с тъга». Според учителя жената на полковника «беше красива жена, преминала първата си младост, и сега излъчваше уморената и презряла хубост на отминаващо лято. В големите й очи се долавяше нещо замислено, твърдо, дори мрачно, което придаваше на погледа й студен израз».

Елисавета се омъжва за полковника, за да си осигури материална сигурност. Авторът постепенно разкрива образа на главната героиня като потомка на «видно, ала обедняло семейство», което я подтиква към брак, отговарящ по-скоро на общественото положение на рода, отколкото на нуждата от човешка близост и любов. Речта й е вежлива, показваща изисканост и култура, присъщи за горните слоеве на обществото. Патриархалният морал, в който е възпитана, налага отказ от удоволствията на живота - един традиционен начин на живот без емоции и любов. Лиза е откъсната от света, ограничена в еднообразието, лишена от всякакви емоции и близост в брака си. Тя е бездетна, което допринася за нейната самота и емоционална бедност. За нея е непознато чувството любов. Животът на двамата съпрузи е монотонен и скучен. Всъщност тя е лишена от свободата си. Няма стимул, който да придава смисъл на живота й. Приема с “търпение” нещастния си съпружески живот, самотата, войната и невъзможността да общува с други хора освен с ординареца и слугинята Марьола: “В самотните часове, които прекарваше всеки ден, тя изпитваше най-силно това неизказано чувство на отчаяние и малоценност, което измъчва безплодните жени на прага на старостта".

Нерадостният живот на героинята не я озлобява. Според нея дори по време на война хората трябва да бъдат „по–човечни”. Красноречив е жестът, когато Елисавета дава храна на непознатия и му обещава да му донесе обувки. Това показва нейното добро, състрадателно сърце, но и желанието й да общува с хора. Със съпруга си героинята не се чувства добре, но изпълнява задълженията си и поддържа у другите представата за нормални семейни отношения.

Елисавета не е щастлива. Отказала се от учителската професия, непознала радостта на майчинството, без да обича своя съпруг, за когото е омъжена не по любов, тя се примирява, че животът щ е пропилян. Външният свят почти не я докосва и тя намира утеха само в книгите. Очите щ изразяват отчаяние и обреченост, душата щ копнее за нещо различно, романтично и красиво. В този момент среща любовта. Тази толкова нужна за спасението на душата на Елисавета любов й дава военнопленника Иво Обретенович. Той й показва красотата и смисъла на живота. Затова тя започва връзка с него. Тръпката, която се появява, и чувствата, които изпитва, са непознати за нея. След всички емоционални лишения тя заслужава нещо по-различно, което да разнообрази ежедневието й и да осмисли живота й.

2. Окрилената душа на Елисавета

След първата среща с Иво на преден план в душата на Елисавета избликва чисто човешката жажда за свобода и щастие, защото без тях човекът не може да се радва на пълноценно съществуване. Обземат я силни емоционални преживявания. Тя започва да усеща непознати досега чувства: “Погледна настрана, усещайки как дишането й се затруднява и как кръвта лудо започва да чука в слепите и очи.” Осъзнава, че е влюбена в него и е готова да изостави всичко в името на тази любов. Понесена на крилете на любовта тя се преобразява в едно “вярващо, любещо и ликуващо същество, което отхвърляше нейния разум и желаеше да живее свободно и щастливо”. Новото чувство е като възраждане, провокирано от всемогъщата магия на любовта. Всичко, което се случва, променя влюбената жена, тя се чувства по-силна, предоставя й се втора възможност за живот, сега светът за нея е по-различен, по-магичен, по-красив. Изпълнена с увереност в силата на своите чувства, Елисавета е готова да отстои полученото щастие с цената на всичко. Внезапно бликналото чувство не се подчинява на бушуващата война, на политически или идеологически ограничения, на битовите порядки. Тази стъпка встрани от общоприетото й дава не само радост и удовлетворение, но и възможност да разбере смисъла на свободата, защото за първи път в живота си тя обича. Появата на Иво Обретенович превръща Елисавета в личност, в “разбунтуван” човек, който е в състояние да се противопостави на всичко и на всеки: тя губи търпение и започва да се съпротивлява на нещата, които до този момент са били “нормални” за нея; започва да изисква уважение към себе си, преосмисляйки постепенно ценностите на съществуването си.

Елисавета изцяло се променя като личност, защото любовта й дава свобода: “От тоя ден тя престана да бъде тая Елисавета, която познаваше...”. От самотна жена с “чувство на отчаяние и малоценност”, която се вижда “пред прага на старостта “, тя се превръща във влюбено младо момиче, очакващо с трепет и вълнение своя любим. Нежността и обичта я преобразяват - тя се подмладява, вижда света през различни очи, в една прекрасна светлина, ”изпълнена с благодарност и обич”. Знае заради кого и защо живее, с трепет очаква всеки миг и е жадна за всеки поглед на любимия: ”алчна към всеки отминал миг от тия два часа под липата”. Започва да вярва във възраждащата сила, в красотата, в прелестите, които я заобикалят, и благодарение на споделените мигове с пленника и тя става част от цялото това щастие. Неочакваната любов осмисля живота на Лиза: “усещаше, че се изпълва със самоувереност... Той й дава цялата онази топлота, която й е липсвала през всичките онези години, прекарани с полковника ...”

Главната героиня се променя не само духовно, но и външно: „Лицето й имаше прясна и свежа руменина... Очите й светеха с лъчезарна чистота..., а устата й се усмихваше в единия си ъгъл загадъчно”. Новото чувство е като възраждане, провокирано от всемогъщата магия на любовта. Споделените любовни радости, разкрепостеният устрем на сърцето се излъчват от целия й облик - тя изглежда по-млада и по-красива. Дори слугинята Марьола забелязва промяната и изненадва Елисавета с „правдивостта си”: „Трябва да ви е леко на сърцето. Човек се подмладява, когато душата му е свободна.”

3. Конфликтът в душата на Елисавета:

Елисавета мечтае за бъдеще, свързано с пленника, но не може да забрави миналото и да заглуши съвестта си, свързана с миналото и съпруга й. В произведението намираме ясно изразен конфликт: от една страна са човешката нужда от любов, от свобода и щастие, от пълноценен живот - основна отговорност към себе си; от другата страна са отговорностите към семейството и обществото.Този конфликт е достатачен, за да засили драматизма на ситуацията до крайност. Към него се прибавят национална омраза, преминаваща в лична, предразсъдъците и обществения морал, докато се стигне до един трагичен възел, който е почти невъзможно да се разплете.

В цялата повест Емилиян Станев следи съвсем отблизо психологическите нюанси у героинята си, промените, настъпващи у нея, редуващите се противоречиви състояния на духа - много богатата гама от окрилена самонадеяност до плашещи предчувствия. Несъмнено пред Елисавета стои въпросът за нравствеността на предлагащия й се избор. Героинята е обзета от постоянни вътрешни противоречия и колебания - дали ще намери сила и смелост да избяга от тъй омразната й колиба или завинаги ще позволи на тягостната атмосфера да смачка живота й. Тази силна любов я раздвоява, разкъсват я гордост и срамежливост. Елисавета стои на границата между гласа на сърцето и този на разума: “ Душата й бе разделена на същества: едното - примирената, угнетената жена, чакаща пристъпващата насреща й старост с безразлично отчаяние и тъга, и другото - непознато досега, вярващо, любещо и ликуващо същество, което отхвърляше нейния разум и желаеше да живее свободно и щастливо. Първото не й предлагаше вече нищо в своята равна строгост, но и не я заплашваше с нищо. То бе твърде разумно, за да се надява тепърва на живота, и не желаеше нищо освен спокойствие.” След разтърсващи душата колебания героинята на Емилиян Станев избира да даде живот на второто „същество”, на което тя се съпротивлява и което се оказва по-силно от „мъчителните пристъпи на съвест”, „отхвърляйки всички морални забрани и всякакви разумни доводи”. Авторът отвежда читателя до важни житейски ценности и изводи за живота, за смисъла на човешкото съществуване и любовта и му дава представа за тежките условия, при които е принудена да живее българската жена в отчуждения свят на войни и строг морал. Макар душата й да се бунтува, да осъжда “безкрайната сложност и сила на усещанията”, тя жадува да остане сляпа за “околния свят”, да се откъсне от оковите на “угнетена жена” с “пропиляната младост “ и да се радва на младостта на сърцето си.

Понякога душата на Елисавета е разпъната на кръст от „страх пред предстоящето”, вътрешната борба я разкъсва, но образът на любимия връща вярата и самочувствието и. Героинята е изстрадала жена, която след дългите години без щастие в брака решава да промени своя монотонен живот, като преследва това, което желае. Подчинявайки се на поривите на душата си, тя изживява истинска любов и умира заради нея. Затова остава в съзнанието на читателя като човек със силна воля.

ІV. Заключение:

Свободата и щастието – две от най-важните ценности на човешкото съществуване. Срещу тях обаче се възправят не само нормите на закостенелия патриархален морал, а и човешката съвест. Затова изборът на героинята е така дълбоко изстрадан и драматично категоричен. В повестта „Крадецът на праскови” ставаме свидетели за пореден път, че за любовта няма граници, тя е мощно чувство, издигащо се над живота и над смъртта. Емилиян Станев я утвърждава като основна двигателна сила в живота, като пробуждане на сетивата, водещо към един по-добър свят. “Защо да не бъдем по-човечни?” – сякаш “пита” творбата, описвайки драмата на “човечната” любов, преодоляла границите на неразбирането, отчуждението, предразсъдъците и егоизма.

източник:teenproblem.net Tedi4ka

Трябва ми ЛИТ за "Крадецът на праскови" повест за възраждащата сила на любовта помогнете моля ви Трябва ми за утре

Здравейте! Утре ще правим контролна върху произведението на Е.Станев ,,Крадецът на праскови" по темата "Вътрешното развитие на Елисавета под въздействието на любовта"

Редактирано 20 април 201016 г. от deathlord_95 (преглед на промените)

Hanibal_Lektar МЕРСИ МНОГО !!!!!

Tрябва ми спешно есе на тема-„Лудост е всичко това..." Много ви моля!!!

На мене ми трябва есе на тема "Цената на избора" за утре.Моля помогнете !!!! Благодаря предварително

На мене ми трябва есе на тема "Цената на избора" за утре.Моля помогнете !!!! Благодаря предварително

Заповядай

През целия си житейски път човек се стреми към идеален живот. Малко или много всеки тайничко в себе си се надява, че този живот все пак съществува. Но дали е така? Стремежът и силната вяра не са достатъчни, за да постигнем това така желано щастие. Нужно е и нещо повече. Проблема е какво е то. Въпроса е дали изобщо съществува идеален свят, истинско щастие, истинска любов и свобода на душата?

Дали наистина стремежът към любов, щастие и свобода е основен двигател в нашия живот? Това е въпрос, който всеки човек ще отговори по различен начин. Може би отговорът за мен е положителен, въпреки че и аз все още не мога да отговоря със сигурност, може би по простата причина, че все още не съм се сблъсквала с клопките на съдбата.

Стремежът към любов е напълно оправдан, защото всяко човешко същество живее, за да обича и за да бъде обичано. Но дали е лесно? Определено не е лесно да намериш своя спътник в живота! Може би защото просто не вярваме, че той или тя е някъде там. Истинската любов се сгрумолясва пред нас в най – неподходящия момент и връхлита в живота ни, когато най – малко сме очаквали. На нашата възраст може би човек за първи път има щастието или по – скоро нещастието да обича за първи път. Казвам нещастието, защото почти винаги тази любов е или несподелена или краят и настъпва много скоро. Но все пак тя съществува. Както е казал Шекспир:” Истинската любов не протича гладко.” И той е напълно прав, защото когато си влюбен трябва да си напълно сигурен, че любовта ти несъмнено ще премине през безброй препятствия и несгоди, след което може би ще се разбере колко силна е връзката ви и дали си струва да продължите. Понякога е много лесно да кажеш на човека до теб:“ Обичам те!”, но според мен истинската любов не се казва, а се доказва! Аз не съм човекът, който ще каже какво е любовта и не мисля, че някой е способен да даде определение за това единствено по рода си чувство. Любовта е съчетание от обич, страст, изгаряща сърцето и душата ти, нежност и топлота. Любовта е чувство, скрито в съзнанието ти, за което знаеш само и единствено ти. Любовта е заслепяване, вечност, един единствен миг, религия, заради която си струва да умреш. Любовта е магия, която ни завладява напълно, обсебва ни и ни кара да вършим чудеса. Когато си влюбен, човекът до теб ти се струва просто идеален. Готов си да простиш всичките му грешки и недостатъци и го издигаш на пиедестал. Любовта понякога те заслепява и не можеш да видиш, ако любимия човек е нещо съвсем друго, нещо нереално, нещо измислено. За тебе той е съвършен, като ангел, като идиол, като сбъдната мечта. Сигурна съм, че и ти, както всички хора на този свят, искаш да има някой някъде там, който да те обича, уважава, да знаеш че ще е винаги там и ще те чака, ще те желае и ще живее за теб, както и ти за него. Може би наистина това е въжможно, може би ... Често пъти не разбираме колко много имаме и колко сме щастливи, докато любовта не си отиде от нас. Жалко е да разберем, че сме били истински щастливи и влюбени, чак когато останем сам сами на този свят. За какво изобщо живеем, ако не за да имаме щастието да сме влюбени. Без любов светът би бил едно безкрайно море от сълзи и тъга, мрак и нещастие, болка и страх, падение и отчаяние. Когато си влюбен живота ти се струва много по – хубав, от колкото е в действителност. Чувстваш се волен като птичка и живееш ден за ден. Забравяш ежедневните проблеми с родители, училище, и живота ти се струва като в рай. Ако всичко до скоро ти се е струвало сиво и грозно, то сега светът ти се вижда свеж и изпълнен с красота. Всеки иска да се озове в един розов свят без разбити мечти и несбъднати желания, без страх и сълзи. Ключът към този свят е любовта.Човек е безкрайно щастлив и безгрижен единствено, когато е влюбен. Очите му светят и целия свят сякаш е създаден за него и за половинката му. Светът сякаш е само техен и никой не е способен да развали тази идилия. За съжаление реалността е друга. Тази идилия рядко е за дълго, не казвам че не е възможно да съществува, напротив, аз силно вярвам в истинската, чиста и непринудена любов, която именно на нашата възраст е най – силна. Но точно, когато всичко ти се струва като в сън, като сбъдната мечта, като в рай... става нещо, което те връща отново в реалния живот. И сълзите проронени, за да заличат болката от края на този сън са достатъчни за да се почувстваш най – нещастния човек на света. Защо винаги трябва да стане нещо или да се намеси някой, за да раздели двамата влюбени? Защо това неизмерно щастие не е за винаги? Защо всеки завижда, когато другите са щастливи? Защо...? Нима не заслужаваме да сме истински щастливи? Дали наистина има истинско щастие? За мен истинското щастие е да съм до любимия човек, да виждам, че приятелите ми и семейството ми са здрави и щастливи. Нищо друго не ми трябва. Но дали това щастие е за дълго? Както всичко хубаво на този свят и това си има край. Щастието е една разпиляна мозайка. Всеки търси фигурки и реди картинките на своя живот. А колко мъничко понякога не достига... Така, улисани в търсене, приближаваме и губим щастието, към което се стремим. Докато един ден осъзнаем, че няма нищо идеално в нашия материален живот. И нищо не може да съществува дълго, и да бъде само наше. Дори свободата не е за дълго. Самата аз не знам какво е да си свободен. Не знам, защото не се чувствам свободна. За мен да си свободен означава да имаш правото да си щастлив, да живееш както ти би искал, да имаш шанса да бъдеш това, което винаги си искал да бъдеш или просто да можеш да останеш това, което си, а не да си принуден от обстоятелствата да се превърнеш в нещо съвсем различно от своята идентичност. Да настояваш и да се бориш за своята свобода е нещо, което изисква много смелост. И точно за това в думите на Бърнард Шоу има толкова истина. Той е казал:“ Свободата означава отговорност. Ето защо мнозина се боят от нея.”

Дори понякога да не признаваме, че стремежът към любов, щастие и свобода е основният двигател в нашия живот, те са и винаги ще бъдат, защото всеки човек има нуждата да има някаква цел в живота. И всеки се стреми да достигне своя малък земен рай... Въпреки, че всеки тайничко в себе си знае, че този свят не съществува, аз съм сигурна, че ако имаме вяра и надежда и дадем всичко от себе си, рано или късно ше успеем да достигнем мечтания живот! Не казвам, че ще е лесно, напротив, пътеката към него ще е изпълнена с трудности и препятствият, с болка и сълзи, оставящи трайна следа в сърцето, но ако човек силно желае да достигне своя свят, той трябва да се бори и да извоюва своето щастие, любов и свобода!

Човешкият живот е изпълнен и осмислен от чувства и емоции. Основния двигател на човешкото съществуване е стремежът за намиране на собствен път към щастието, любовта и свободата.

Какво е любовта? Едни казват, че тя е най-красивото нещо, други, че е онова чувство, което носи най-много страдания, трети, че е смесица и от двете, четвърти отговарят лаконично с "Не знам!", пети... Но всички те, каквато и дефиниция да дадат, на драго сърце биха добавили, че каквото и да са казали, то не изчерпва въпроса. Когато човек обича и е обичан, той се чувства уютно, доволен е и е щастлив.

А щастието? Често хората първосигнално го свързват с върхов момент в емоционалното си състояние. Но има сентенции, а и значими произведения на класически автори /Гьоте/, които го определят по-скоро като период на усилия за достигането на някой човешки идеал или мечтата на живота. Когато се обърнем назад ние също понякога разбираме, че дългите мигове на трепетно очакване за сбъдването на някоя наша мечта са най-значимите спомени, останали в съзнанието ни. Именно тогава, когато сме полагали усилия, когато сме тръпнели в очакване на мига, когато сме очаквали признанието в любов от човека, когото сме обикнали тайно... В една чудесна песен на група “Импулс” се пее например “Признатата любов, това все едно не е любов”, което разбира се е хипербола, не е буквално, но е добра илюстрация за това, къде да търсим корените на нашето щастие. Щастие е в невинните детски усмивки, щастието е в безкористните усилията да си полезен на другите,щастие е да споделиш с приятел и да намериш разбиране... То е като топка, която гоним, докато се търкаля и която ритаме с крак, когато спре. То не е спирка, до която стигаме, а начин на пътуване. Щастието е и феномен. Често го осъзнаваме едва тогава, когато е отминало, когато сивотата на делника отново ни притисне...

Любовта и щастието се преплитат понякога, но в други случаи се оказва, че любовта е като окови за личната свободата на човека. Всеки се нуждае от лично пространство, а когато някой се намеси в него се чувстваме несигурни. Губим правото на индивидуалността и свободата си.

Всеки човек се стреми винаги да бъде щастлив,да бъде обичан,но най-вече да бъде свободен.

Свободата!Ако няма свобода,то може ли да има щастие и любов?Но ето че не всеки човек е свободен и пак е щастлив.Това не е щастието,което той може да има,но му е достатъчно,за да се справи с трудностите на живота.

Какво обаче е това да си свободен…?Да живееш и да си независим от никого и нищо,без задръжки и да си вечно без проблеми или да живееш с чувство на престъпник,това ли е свободата?Не,това не е свобода,аз лично не мога да обясня,защото не съм изпитала това чувство,но свободен,за мен може да се нарече човек,който е щастлив,обичан и знае какво иска от живота.

Щастието,свободата и любовта трябва да вървят ръка за ръка,а не да си свободен и да не бъдеш щастлив.Може би това са единствените най-искрени чувства,които може да има един човек.

Ако си свободен обичай и ще бъдеш обичан,а в любовта между вас ще греят лъчите на щастието.Не през целият си живот ще сме щастливи или обичани,но дори да е така,не трябва да се отказваме от възможностите,които ни предоставя животът.

Когато загубим някой близък,си мислим,че вече няма кой да ни прави щастливи,няма кой да ни обича,да ни закриля и много често забравяме за хората около нас.Но ето че след време пак ще поискаме да почувстваме тази любов и това щастие,но може би вече ще е късно за извинения.Затова,дори да нямаме сили да отвърнем на обичта им,не трябва никога да забравяме.

Много хора изпитват чувства като любовта и щастието,но свобода имат само тези,чиито сърца са отворена врата към света.

Успехи !

Заповядай

Успехи !

Благодаря !!

Здравейте ,трябва ми есе на тема : Цената на избора в "Крадецът на праскови" . Видях,че в темата има есе "Цената на избора",но то не беше толкова свързано с "Крадецът на праскови". Търсих на много места в интернет,но нищо не намерих.

Редактирано 1 април 201214 г. от fondness (преглед на промените)

Здравейте ,трябва ми есе на тема : Цената на избора в "Крадецът на праскови" . Видях,че в темата има есе "Цената на избора",но то не беше толкова свързано с "Крадецът на праскови". Търсих на много места в интернет,но нищо не намерих.

Дано Ви свърши работа ...

През целия си житейски път човек се стреми към идеален живот. Малко или много всеки тайничко в себе си се надява, че този живот все пак съществува. Но дали е така? Стремежът и силната вяра не са достатъчни, за да постигнем това така желано щастие. Нужно е и нещо повече. Проблема е какво е то. Въпроса е дали изобщо съществува идеален свят, истинско щастие, истинска любов и свобода на душата?

Дали наистина стремежът към любов, щастие и свобода е основен двигател в нашия живот? Това е въпрос, който всеки човек ще отговори по различен начин. Може би отговорът за мен е положителен, въпреки че и аз все още не мога да отговоря със сигурност, може би по простата причина, че все още не съм се сблъсквала с клопките на съдбата.

Стремежът към любов е напълно оправдан, защото всяко човешко същество живее, за да обича и за да бъде обичано. Но дали е лесно? Определено не е лесно да намериш своя спътник в живота! Може би защото просто не вярваме, че той или тя е някъде там. Истинската любов се сгрумолясва пред нас в най – неподходящия момент и връхлита в живота ни, когато най – малко сме очаквали. На нашата възраст може би човек за първи път има щастието или по – скоро нещастието да обича за първи път. Казвам нещастието, защото почти винаги тази любов е или несподелена или краят и настъпва много скоро. Но все пак тя съществува. Както е казал Шекспир:” Истинската любов не протича гладко.” И той е напълно прав, защото когато си влюбен трябва да си напълно сигурен, че любовта ти несъмнено ще премине през безброй препятствия и несгоди, след което може би ще се разбере колко силна е връзката ви и дали си струва да продължите. Понякога е много лесно да кажеш на човека до теб:“ Обичам те!”, но според мен истинската любов не се казва, а се доказва! Аз не съм човекът, който ще каже какво е любовта и не мисля, че някой е способен да даде определение за това единствено по рода си чувство. Любовта е съчетание от обич, страст, изгаряща сърцето и душата ти, нежност и топлота. Любовта е чувство, скрито в съзнанието ти, за което знаеш само и единствено ти. Любовта е заслепяване, вечност, един единствен миг, религия, заради която си струва да умреш. Любовта е магия, която ни завладява напълно, обсебва ни и ни кара да вършим чудеса. Когато си влюбен, човекът до теб ти се струва просто идеален. Готов си да простиш всичките му грешки и недостатъци и го издигаш на пиедестал. Любовта понякога те заслепява и не можеш да видиш, ако любимия човек е нещо съвсем друго, нещо нереално, нещо измислено. За тебе той е съвършен, като ангел, като идиол, като сбъдната мечта. Сигурна съм, че и ти, както всички хора на този свят, искаш да има някой някъде там, който да те обича, уважава, да знаеш че ще е винаги там и ще те чака, ще те желае и ще живее за теб, както и ти за него. Може би наистина това е въжможно, може би ... Често пъти не разбираме колко много имаме и колко сме щастливи, докато любовта не си отиде от нас. Жалко е да разберем, че сме били истински щастливи и влюбени, чак когато останем сам сами на този свят. За какво изобщо живеем, ако не за да имаме щастието да сме влюбени. Без любов светът би бил едно безкрайно море от сълзи и тъга, мрак и нещастие, болка и страх, падение и отчаяние. Когато си влюбен живота ти се струва много по – хубав, от колкото е в действителност. Чувстваш се волен като птичка и живееш ден за ден. Забравяш ежедневните проблеми с родители, училище, и живота ти се струва като в рай. Ако всичко до скоро ти се е струвало сиво и грозно, то сега светът ти се вижда свеж и изпълнен с красота. Всеки иска да се озове в един розов свят без разбити мечти и несбъднати желания, без страх и сълзи. Ключът към този свят е любовта.Човек е безкрайно щастлив и безгрижен единствено, когато е влюбен. Очите му светят и целия свят сякаш е създаден за него и за половинката му. Светът сякаш е само техен и никой не е способен да развали тази идилия. За съжаление реалността е друга. Тази идилия рядко е за дълго, не казвам че не е възможно да съществува, напротив, аз силно вярвам в истинската, чиста и непринудена любов, която именно на нашата възраст е най – силна. Но точно, когато всичко ти се струва като в сън, като сбъдната мечта, като в рай... става нещо, което те връща отново в реалния живот. И сълзите проронени, за да заличат болката от края на този сън са достатъчни за да се почувстваш най – нещастния човек на света. Защо винаги трябва да стане нещо или да се намеси някой, за да раздели двамата влюбени? Защо това неизмерно щастие не е за винаги? Защо всеки завижда, когато другите са щастливи? Защо...? Нима не заслужаваме да сме истински щастливи? Дали наистина има истинско щастие? За мен истинското щастие е да съм до любимия човек, да виждам, че приятелите ми и семейството ми са здрави и щастливи. Нищо друго не ми трябва. Но дали това щастие е за дълго? Както всичко хубаво на този свят и това си има край. Щастието е една разпиляна мозайка. Всеки търси фигурки и реди картинките на своя живот. А колко мъничко понякога не достига... Така, улисани в търсене, приближаваме и губим щастието, към което се стремим. Докато един ден осъзнаем, че няма нищо идеално в нашия материален живот. И нищо не може да съществува дълго, и да бъде само наше. Дори свободата не е за дълго. Самата аз не знам какво е да си свободен. Не знам, защото не се чувствам свободна. За мен да си свободен означава да имаш правото да си щастлив, да живееш както ти би искал, да имаш шанса да бъдеш това, което винаги си искал да бъдеш или просто да можеш да останеш това, което си, а не да си принуден от обстоятелствата да се превърнеш в нещо съвсем различно от своята идентичност. Да настояваш и да се бориш за своята свобода е нещо, което изисква много смелост. И точно за това в думите на Бърнард Шоу има толкова истина. Той е казал:“ Свободата означава отговорност. Ето защо мнозина се боят от нея.”

Дори понякога да не признаваме, че стремежът към любов, щастие и свобода е основният двигател в нашия живот, те са и винаги ще бъдат, защото всеки човек има нуждата да има някаква цел в живота. И всеки се стреми да достигне своя малък земен рай... Въпреки, че всеки тайничко в себе си знае, че този свят не съществува, аз съм сигурна, че ако имаме вяра и надежда и дадем всичко от себе си, рано или късно ше успеем да достигнем мечтания живот! Не казвам, че ще е лесно, напротив, пътеката към него ще е изпълнена с трудности и препятствият, с болка и сълзи, оставящи трайна следа в сърцето, но ако човек силно желае да достигне своя свят, той трябва да се бори и да извоюва своето щастие, любов и свобода!

Успехи !

Характеристика на ординареца .

Моля някой да ми помогне за утре е ,а аз си нямам понятиие каквоо да напиша .