Отварям тази тема, защото имам нужда от помощ. Аз съм от 12 клас и както при всички 12-то класници и при нас започнаха спорове и конфликти относно това как да "осъществим" заминаването си, т.е. програмата за 24 май (тогава си казваме сбогом с училището).

Затова ще съм изключително благодарен на тези умове, които мислят нестандартно или консервативно и ми дадат идеи за тържеството в училище. Имайте предвид, че трябва да е хем официално, хем увликателно и забавно.

Очаквам всякакви идеи. МОЛЯ, БЕЗ ГЛУПАВИ КОМЕНТАРИ ИЛИ МНЕНИЯ. (това го слушам в даскало постоянно).

Защо не си направите някаква класация? Например за най-готин учител, на-взискателен и т.н., но без обидни награди, естествено. Може да има и за учениците: Маратонец 2007(с най-много отсъствия), Пчеличката Мая (за най-учещия) и т.н.

Това вече го имаше миналата година.

Аз на мойто завършване написах стихотворение беше много забавно довечера кат се прибера ще ти го копна беше голям смях тъй като в рими бях споменала всички учители...нещо от вида на

"С дневника в ръка, Кьоркчиева написа по двойка още една..." Тва беше госпожата ми по история и верно доста двойки ни беше написала...както и да е ако идеята те интересува довечера ще го издиря...

Но имай в предвид че подобни неща са стандартни и недей се впряго толкоз...

Аз предлагам:

1.Обличане в офицялни дрехи.

2.Сбирка на родата, връчване на фотоапарати в техните ръце.

3.Позиране пред камерите.

4.Отиване на кръчма, ресторант или нещо такова с даскалите.

5.Групово напиване.

Сигурен съм че ще се придържате стриктно

Очаква се махморлук, снимки на които правите неща които не помните, хубави спомени които помините.

Това за стихотворението ми допадна.

Като имах предвид програма исках да кажа, че се отнася за изпращането ни от учениците в читалището (или където ще ни изпращат), ане самото тържество по-късно.

Това за стихотворението ми допадна.

Като имах предвид програма исках да кажа, че се отнася за изпращането ни от учениците в читалището (или където ще ни изпращат), ане самото тържество по-късно.

Ето го и самото стихотворение, това са имената на моите учители всичко написано отдолу е било в действителност просто написано по различен начин, който макар и с шеговития тон разплака някои от учителите ми, че дори после искаха и копия. Ако можеш го ползвай, ако не ползвай идеята ако срещнеш някакви трудности във форума има много поети ще помагаме...

Раздялата за нас сега е тежка,

нищо, че в очите ни блести насмешка.

Довчера брояхме до 12 и викахме ура.

Сега? Сега е време за мъничко тъта.

С вас да си признаем имахме добри и лоши дни,

по математика винаги ни стигаше и три.

Винаги със много стил,

ний бяхме за резил.

И влизахме в поредния час,

убедени, че грешките никога не са в нас.

А там в тясничката стая- Кюркчиева причаква зная.

С дневника в ръка-

между двете двойка появи се още една.

Следващия път да си научиш, че

с историята не ще да случиш.

И продължаваме нататък,

следващия час май ще бъде кратък.

Философия? Излъгах ви простете-

тук да кръшкате хич и не мислете:

" Деца от вас ще стане хора,

никой не е за затвора!"

Похвалите Зафирова по наш адрес мълви,

нищо, че в бележника ни пише три.

И времето настъпи-

време е за физкултурата и упражненията тъпи

300 метра спринт- милост няма,

а излагацията ни е голяма.

Тук е времето да кажем ний "мерси"

на Тодорова, че не ни уби.

Оцеляхме и след този час

и след още много други.

Иванова често викаше по нас,

а ние бяхме малко щури, луди.

Но обичахме ви някак поотделно

и сигурно за вас така и ще скърбим.

Часовете ни често течаха самоцелно,

сега се питаме накъде отиваме и накъде вървим.

Че няма да я има начертаната програма,

и Шондева, Муретиева и Иванова,

няма да ги има няма...

И Кюркчиева, Зафирова и Тодорова

в живота отвори ни се книга нова.

На г-жа Арнаудова специално благодарим,

че беше винаги до нас

във всеки труден час.

Не споменаваме всички извинете

и неуспяхме да кажем всички сега,

просто от време на време помнете,

че някога учихте двайсетина деца,

които ви обичаха тайно и

ядосваха, често, безкрайно...

Не "сбогом", само "довиждане, чао",

който е учил вече е спрял,

който можа - оцелял

12 Е ви казва чао!!

П.П Лелеле колко е хубаво да си 12- ти клас и колко тъжно...

хах. много е добро. благодаря