Но съвършенство не съществува.....Аз самата не оби4ам не6та,които са много идеални на вън6ен вид....

Мвн лично и двете ме амбицират!

Ммм и двете...

При успех вече имам самочувствие, че имам потенциал да постигна нещо и се чувствам по-добре!

А когато се проваля първо се сдухвам, но после: "аз ли няма мога бе" и пробвам още веднъж, и още веднъж, докато не успея или не ми писне

При мен нито успехът, нито провалът са мотивация - те са оценка от действие или на даден етап.

Единствено ме мотивира желанието да приема предизвикателство или да се докажа - не толкова пред другите, а пред самата себе си - да си докажа, че мога!

Двете ми действат..успеха ме държи в еуфория 2-3 дена и ме надъхва да продължавам да успявам. Провала ме ядосва в началото.. но ме кара да намеря сили и да продължа, докато не изпълня целите си.

Fifa, поздравления за темата

Нищо не проваля така,както успехът... Когато си се провалил,поне имаш мечтата да успееш.Ако вече си успял,какво ти остава? Аз се придържам към следната максима : "Никога не успяваш,и никога не се проваляш. Просто постигаш определени резултати."

Не е точно така, забрави да добавиш, че при теб е така, но не при всички.

Доста съм изследвал себе си, качествата и недостатъците, също и специално за мотивацията. Като типичен българин и син на майка си, аз съм максималист, което ме слага твърдо в групата на мотивиращите се от успеха. И действително съм забелязъл, че всякакъв вид успех, каквото се сетите - оценки, жени, пари... - ме карат да искам още и още. Но по-добре е човек е от други лагер, защото не може непрекъсното да цоца от живота. Освен да взимаш, трябва и да даваш, а неминуемо и ще губиш, Закон Божии!

Всичко е индивидуално!

Поздарви