Автор: Макс Лукадо

Притча за знаците

Тримата мъже гледали сериозно, докато кметът им обяснявал ситуацията:

- Дъждовете са завлекли моста. През нощта много автомобили са паднали в реката.

- С какво можем да помогнем? – попитал единият от мъжете.

- Трябва да застанете до реката и да предупреждавате шофьорите да не завиват наляво. Ще им казвате да завиват надясно по еднопосочния път, който върви край реката.

- Но те карат толкова бързо! Как ще ги предупредим?

- Ще носите ето тези знаци – обяснил им кметът и им подал три двойни знака. Те представлявали два шперплата, завързани един за друг така, че да могат да се надянат и да висят на гърдите и на гърба. – Застанете на видими места, за да могат шофьорите да се ориентират по знаците, докато намеря кой да поправи моста.

И така, мъжете се отправили веднага към опасното място и поставили знаците върху гърдите си. Единият от тях казал:

- Трябва да видят първо мен.

Останалите се съгласили, защото неговият знак гласял: „НЯМА МОСТ”. Той застанал на стотина метра от завоя.

- Може би аз трябва да бъда втори, за да могат шофьорите да овладеят скоростта – казал вторият, чийто знак гласял: „НАМАЛИ СКОРОСТТА”.

- Това е добра идея – съгласил се третият. – Аз пък ще застана тук, на завоя, за да могат да завиват по тесния път, а не по широкия.

Неговият знак гласял: „САМО НАДЯСНО” и отдолу имало нарисуван пръст, сочещ правилната посока.

И така, тримата мъже се наредили до пътя, готови да предупреждават пътниците за изчезналия мост. Когато се приближавала кола, първият се изправял, за да може шофьорът да прочете, че „НЯМА МОСТ”.

После вторият посочвал към своя знак, който казвал на всеки шофьор да „НАМАЛИ СКОРОСТТА”.

После шофьорите виждали и третия знак, насочващ ги да се отправят „САМО НАДЯСНО”. И макар пътят да бил тесен, шофьорите тръгвали по него, за да не катастрофират. Трите знака спасили живота на стотици хора. Понеже мъжете вършели работата си съвестно, мнозина избегнали опасността.

Но след няколко часа започнало да им доскучава.

На първия му се доспало. Той си казал: ”Ще поседна така, че хората да могат да четат знака ми.” И така, той свалил знака от раменете си и го подпрял на един голям камък. После се облегнал на него и скоро задрямал. Но, докато спял, ръката му неусетно се спуснала върху знака така, че закрила едната от двете думи.Така, вместо да предупреждава, че „НЯМА МОСТ”, на знака се четяло просто „МОСТ”.

Вторият не се уморил, но пък се възгордял. Колкото повече стоял там и предупреждавал хората, толкова по-горд се чувствал. Дори няколко коли спрели и шофьорите му се отблагодарили за добре свършената работа.

- Щяхме да загинем, ако не ни беше казал да намалим – хвалели го те.

„Съвсем вярно” – мислел си той. – „Колко ли хора щяха да загинат, ако не бях аз?”

Накрая започнал да мисли, че е толкова важен, колкото и самият знак. И така ,той го свалил от раменете си, сложил го изправен на земята и застанал до него. Но не забелязал, че така закрива едната дума. Тъй като скривал думата „СКОРОСТТА”, шофьорите прочитали само „НАМАЛИ” и решавали, че това е някаква реклама за нова диета.

Третият не се уморил, както първия, нито се възгордял, както втория.Но пък, започнал да се замисля върху посланието на своя знак. То било: „САМО НАДЯСНО”.

Притеснявала го догматичността и едностранчивостта на това послание. Той си мислел: „Хората трябва да имат право на избор. Кой съм аз, че да им казвам, кой е кривият, и кой е правият път?”

И така, той решил леко да промени своя знак. Заличил думата „САМО” и написал отгоре „ПРЕДИМНО”.

Но после се замислил: „Хм, и така е много строго. Не бива да е толкова наставническо.” Затова изтрил думата „ПРЕДИМНО” и написал: „ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО”.

Но и това не му се понравило: „Някой може да се обиди, че претендирам да знам повече от него.”

И така, той мислил, мислил и накрая изтъркал думата „ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО” и написал нещо по-неутрално.

„Ето така” – си казал, и отстъпил назад, за да се порадва на новия знак:

„НАЛЯВО ИЛИ НАДЯСНО – ИЗБОРЪТ Е ВАШ”

И така, докато първият човек си почивал, вторият се пъчел, а третият променял надписа, колите падали една след друга в реката.

Ами май всички понякога не си вършим работата както трябва.

Но всъщност по-голямата отговорност е на кмета. Не е осигурил достатъчно обучение, какво следва ако не си свършат работата тези тримцата. Или пък да осигури периодична смяна на доброволците. Или да сложи големи, стабилни знаци а тези тримата да работят по новия мост.

Изпълнителите са важни, но са важни и лидерите.

Трябват лидери, които да вдъхновяват, да дават личен пример, да предвиждат, да осигурят всички тези неща, така че всичко да е добре за всички.

Умората, гордостта "творческият" подход... са предвидими. Отговорността е на лидерите.

пп

„НАЛЯВО ИЛИ НАДЯСНО – ИЗБОРЪТ Е ВАШ”

Това е смешно, харесва ми. Оказва се и толерантността не е лесна. Трябва и мъдрост.

Редактирано 18 юни 200719 г. от Вало (преглед на промените)

Ами май всички понякога не си вършим работата както трябва.

Но всъщност по-голямата отговорност е на кмета. Не е осигурил достатъчно обучение, какво следва ако не си свършат работата тези тримцата. Или пък да осигури периодична смяна на доброволците. Или да сложи големи, стабилни знаци а тези тримата да работят по новия мост.

Изпълнителите са важни, но са важни и лидерите.

Трябват лидери, които да вдъхновяват, да дават личен пример, да предвиждат, да осигурят всички тези неща, така че всичко да е добре за всички.

Умората, гордостта "творческият" подход... са предвидими. Отговорността е на лидерите.

пп

Това е смешно, харесва ми. Оказва се и толерантността не е лесна. Трябва и мъдрост.

Да, определено има елементи в историята, дето куцат, но явно авторът е искал да наблегне на друго...

Иначе си прав, съгласна съм с теб... Лидерите са много важни, защото обикновено хората гледат тях, техния пример...И, все пак, мисля си, че дори и най-добрият лидер не може да направи всичко, защото пред всеки от нас стои отговорността да вземем правилното решение в дадена ситуация... Така де, остави дори гореописаната случка, но се съгласи, че лидерът не може да хвърчи след всеки и да следи, кой какво прави...

Връщайки се пак към конкретната случка, се питам:

1. Ако понякога от нас зависи да помогнем, ей-така, на прима виста, ще поемем ли отговорност и с чиста съвест ще направим ли всичко възможно, което се налага, или и ние ще намерим компромисни варианти...пък, каквото ще, да става...?

2. Осъзнаваме ли, че често в живота действията ни верижно са свързани с тези на други хора, и ако ние сгафим нещо, това може да доведе до провала на цялата идея?

3. Само, за да се харесаме на някого, готови ли сме да променим възгледите си, в които сме вярвали, за да не ни мислят за по-различни?

4. Хм, и както каза ти, Вало, трябва мъдрост... И толерантността винаги ли е толерантност, а и, дори да е такава, дали е най-подходящото отношение, особено, що се касае до кризисни моменти, или до отстояване на истината?

А, сега ми хрумна нещо странно, че тримата "хубавци" от историята, всъщност, са изпълнявали донякъде лидерска позиция, тоест, ясно е, че са имали някой, който йерархично е стоял над тях, но те също са имали задачата да направляват пътуващите, така че, особено третият, дето съвсем е оплескал нещата, си е действал, баш като шеф, макар и обгърнат с облак толерантност около себе си...