Парите не миришат Изразът идва от думите на римския император Веспасиан (69-79 г.сл.Хр.), които той изрекъл, както разказва за това Светоний в неговите жизнеописания, по следния повод. Когато синът на Веспасиан Тит упрекнал баща си, че е въвел налог върху обществените тоалетни, Веспасиан поднесъл към носа му пари, постъпили от този налог и го попитал дали миришат. На отрицателния отговор на Тит, Веспасиан казал: "И все пак те са от урина". Към думите на Веспасиан се добавя и стихът на 14-та сатира на Ювенал: "Мирисът на дохода е хубав, какъвто и да е произходът му".

Вълк в овча кожа Изразът идва от Евангелие от Матея (Нов завет): "Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители (Мат. 7:15). Използва се като характеристика на лицемер, скриващ своите лоши намерения под маската на добродетелност.

Гордиев възел Според легендата, разказана от древните историци, оракулът заповядал на фригийците, измъчени от вътрешни междуособици, да изберат за цар първия, когото срещнат на колесница с впрегнати волове по пътя към храма на Зевс. Те срещнали простия земеделец Гордий и веднага го провъзгласили за цар. За да засвидетелства своята признателност, той основал град Гордий и поставил колесницата, която променила съдбата му, в храма на Зевс. Към ока й завързал толкова сложен възел, че предсказвали господство над вселената за този, който един ден би могъл да го развърже. Александър Македонски (ІV в.пр.Хр)., минавайки през Гордий, изтеглил меча си и разсякъл "Гордиевия възел". Оттук идва и изразът "гордиев възел" за всяко объркано преплитане на обстоятелства; "да се разсече гордиевия възел" - означава да се реши някакво сложно, объркано дело, затруднения по насилствен, праволинеен, радикален начин.

Дамоклев меч Изразът е възникнал от древногръцкото предание, разказано от Цицерон в съчинението му "Тускулански беседи". Дамокъл, един от приближените на сиракузкия тиран Дионисий Старши (432-367 г.пр.Хр.) започнал завистливо да говори за него като за най-щастливия сред хората. Дионисий за да даде урок на завистника, го поставил на своето място. По времето на богат пир Дамокъл видял, че над главата му виси на конски косъм остър меч. Дионисий му обяснил, че това е символ на онези опасности, на които той като владетел е подложен постоянно, независимо че отстрани животът му изглеждал щастлив. Оттук идва изразът "дамоклев меч", означаващ надвиснала, заплашителна опасност.

Драконовски мерки (наказания) Така наричат непомерно суровите закони по името на Дракон, първия законодател на Атинската република (VІІ в. пр.Хр.). Сред наказанията, определени от неговите закони, видно място заемало смъртното наказание, с което наказвали такава постъпка като кражбата на зеленчуци. Съществувало предание, че тези закони били написани с кръв (Плутарх, Солон). В литературата изразите "драконовски закони, мерки, наказания" имат устойчиво значение на сурови, жестоки закони.

Щом планината не отива при Мохамед, Мохамед отива при планината. Съществуват различни обяснения за произхода на този израз. Предполагат например, че той е свързан с един от шеговитите разкази за Настрадин Ходжа, любим герой от близкоизточния фолклор. Веднъж, когато той се представял за светец, го попитали с какво чудо той може да докаже твърдението си. Настрадин отговорил, че ще заповяда на палмовото дърво да се приближи до него и дървото ще го послуша. Когато чудото не се състояло, Настрадин тръгнал към дървото с думите: "Пророците и светците не са високомерни. Щом палмата не идва при мен, аз отивам при нея". Този разказ се намира в арабски сборник, датиран приблизително към 1631 година. Друг разказ се намира в записките на Марко Поло (1254-1324), чието първо издание на латински език излязло с непосочено място и година на издаване. Предполага се, че това е Венеция или Рим, 1484 г. Марко Поло разказва, че някакъв багдадски обущар се заел да докаже на халифа Ал-Муетасим преимуществото на християнската вяра и уж сътворил чудо: по неговия зов планината се преместила към него. Един от изследователите предполага, че европейският вариант на тази източна легенда е заменил палмовото дърво с планина, подчинявайки я на християнската традиция, утвърждаваща, че вярата премества планини (Първо послание на Павел към коринтяните 13:2 - "ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам"). И още, през 1597 г. английският философ Френсис Бейкън (1561-1626) в своите "Нравствени и политически очерци" в "За смелостта" разказва, че Мохамед обещал на народа със сила да премести планината и когато не успял, казал: "Е, какво пък, щом планината не иска да дойде при Мохамед, Мохамед ще отиде при нея".

Желязна завеса Желязна завеса, отделяща театралната сцена и близките до нея помещения от зрителната зала била използвана с противопожарна цел за първи път във Франция, в Лион, в края на 80-те - началото на 90-те години на ХVІІІ век. В продължение на следващото столетие тази предпазна мярка станала задължителна при построяването на театралните сгради. Почти едновременно с появяването на техническия термин "желязна завеса" в редица европейски езици (отначало в средата на театралите) се развива и преносното му значение. Отначало изразът "желязната завеса" се използвал като характеристика на психическа изолираност, откъснатост от живота. По време на Първата световна война този израз проникнал и в публицистиката. С него започнали да обозначават политическата изолация и идеологическите бариери между народите.

Жълта преса Този израз, употребен със значението на долнопробен, лъжлив, свързан с евтини сензации печат, е възникнал в САЩ. През 1895 г. американският художник график Ричард Ауткоулт (Richard Outcault) поместил в няколко последователни броя на ню-йоркския вестник "The World" серия фриволни рисунки с хумористичен текст; сред рисунките имало и едно дете със жълта ризка, на него му приписвали различни забавни изказвания. Скоро друг американски вестник - "New York Journal" започнал да отпечатва серия подобни рисунки. Между тези два вестника започнал спор за правото на първия, публикувал "жълтото момченце". През 1896 година Ървин Уордман, редактор на "New York Press", отпечатал в своето списание статия, в която презрително наричал двата конкуриращи се вестника "жълта преса". Оттогава изразът станал популярен.

По-добре пръв на село, отколкото последен в града Плутарх ("Изречения на царе и пълководци, Юлий Цезар, 5") разказва, че преминавайки през едно градче в Алпите, Цезар казал: "Аз бих искал по-добре да бъда пръв тук, отколкото втори в Рим". Тази фраза на Цезар, характерна за честолюбивите личности, малко променена, станала наистина крилата фраза.

Меден месец Мисълта за това колко бързо първоначалното щастие в брака се сменя с горчиво разочарование, образно изказана в източния фолклор, използвал Волтер за своя роман "Задиг или съдбата (1747). В 3-та глава той пише: "Задиг опита, че първият месец на брака, както той е описан в книгата на Зенд, е меден, а вторият - горчив като пелин." От романа на Волтер изразът "меден месец", с който се обозначава първият месец на брака, влязъл в много езици. По-късно този израз започнали да използват и за началната фаза на някакво явление, когато още не се е проявило нищо, което да предизвика разочарование, недоволство.

Мълчанието е знак на съгласие Израз на римския папа Бонифаций VІІІ (1294-1303) в едно от неговите послания, влязъл в каноничното право (сборник постановления на църковната власт). Изразът ни отвежда към Софокъл (496-406 г. пр.Хр.), в чиято трагедия "Трахинянки" се казва: "Нима не разбираш, че с мълчание ти се съгласяваш с обвинението?"

Една лястовичка пролет не прави Този израз, станал пословица, е от баснята на Езоп, в която се разказва за един разточителен юноша, който пропилял цялото бащино наследство, останал му само един плащ, но когато видял, че една лястовичка вече се е върнала, той сметнал че скоро ще е пролет и продал и него. Но настъпили студове, лястовичката загинала, а разточителният младеж с негодувание я обвинил в лъжа. Пословицата идва от баснята, но може би и самата басня е написана по друга древна пословица, която се среща в една от комедиите на Кратин (умрял 423 г.пр.Хр.). Аристотел също цитира тази пословица.

Още по темата:

Здрав дух в здраво тяло

Изразът идва от 10-та сатира на древноримския поет Ювенал, в която се казва: "Трябва да се молим, за да бъде здрав духът в здраво тяло". Използва се като формула за хармонично развитие на физически и духовни сили.

Златната среда

Така казват за някакво решение, начин на действие без риск, без крайности. Изразът "aurea mediocritas" е от книга 2-а на римския поет Хораций.

От мухата да се направи слон

Изразът се използва в смисъл "силно да се преувеличава нещо" и се отнася към най-древните изрази. Той се използва от гръцкия писател Лукиан (ІІ в.пр.Хр.), който завършва своята сатирична "Похвала на мухата" така: "Но аз прекъсвам моето слово, макар че още много мога да кажа, за да не си помисли някой, че аз като в пословицата правя от мухата слон."

Бързай бавно

По думите на Светоний този израз често повтарял римският император Август (Гай Юлий Цезар Октавиан, 63 г. пр.Хр.). Френският поет и теоретик на класицизма Буало използвал този афоризъм в своята поема "Поетическото изкуство". Често се цитира на латински "Festina lente".

Редактирано 30 май 200521 г. от Юнак (преглед на промените)

Четат ти Конско евангелие