ето ги и моите първи стъпки в поезията - писано е преди много години, посветено на една девойка от моето минало...

Спя усмихнат

Сънят започне ли да ме отнсася

аз знам че пак ще я сънувам

и знам че пак ще е прекрасно

и знам че много ще бълнувам

Аз зная - тя ще чака там

с разрошени от вятъра коси

а аз ще искам всичко да и дам

сълзи да няма в нейните очи

И двама може би ще се прегърнем

а вятъра ще брули нашите тела

и тъй на някаде ще тръгнем

подслон да търсим от дъжда

И тоз подслон когато го намерим

ще седнем кротко във нощта

И двама тихичко ще се прегърнем

да кажем сбогом на скръбта

Така заспивам всяка вечер

с изкуствена усмивка на уста

изкуствена защото съм обречен

и пак ще се събудя сутринта

Редактирано 11 ноември 200718 г. от Shadoweaver (преглед на промените)

Нестинарки на Сън

Тя пак в съня ми появи се

облечена в огън и небе

Погледна ме и каза “Усмихни се”

И ми подаде двете си ръце

Ефирни бяха нейните коси

подели източния вятър

А в дълбоките и хубави очи

искри играеха театър

А вътре в мен бушуваше пожар

стихия огнена в душата

и нестинарка, ходеща по жар

със танц променяше съдбата

Изтриваше полиджби тежки

за мъка за любов до смърт

за болката огромна - нечовешка

за дългия ми мрачен път

Но въглените черни завидяха

и провалиха древната магия

и всичко скъпо ми отнеха

и в мрака ме оставиха да гния

П.П. не бих отказал някакви коментери/критики