Гениалният бразилец не вземал футбола насериозно и не спрял да пие до самата си смърт

Кайетано Рос

Никой не искал или не могъл да помогне на най-обичания футболист в Бразилия, който починал сам, беден и съсипан от алкохолизъм на 49 години. На 20 януари се навърши четвърт век от смъртта му и неговият гроб в гробището Раис де Сера, на 50 километра от Рио, е все така изоставен.

Малцина посещават този гроб. За последно някой е дошъл на 2 ноември. Оставил цветя, поплакал и си тръгнал. Сестрата на покойния, 82-годишната Роза, която му дала неговия прякор Гаринча (което означава мушитрънче - грозно и бързо птиче, обитаващo джунглата в щата Мато Гросо), не позволява останките му да бъдат преместени в мавзолей, построен по нареждането на кмета на Пау Гранде. Родният град на Гаринча с население 8000 души е кръстил в негова чест училище, стадион и няколко заведения. Внукът на легендата - Рафаел, се готви за проби в Ботафого, клуба на дядо си.

"Съществува нещо като национално чувство за вина. Той никога не се отказа от произхода си на човек от народа. Беше експлоатиран от света на футбола и се превърна в символ на повечето бразилци, които също са жертви на експлоатация", обяснява антропологът Жозе Сержо.

"В следващите 400 години, когато се говори за футбол, това ще значи да се говори за Гаринча", убеден е Жоао Салданя, селекционерът, класирал Бразилия за световното първенство в Мексико през 1970 г.

"Обичаше бира и ракия, но мразеше да го хвалят", каза миналата седмица първият треньор на Гаринча в Еспорте (Пау Гранде), 85-годишният г-н Тоти.

Левият крак на Гаринча е бил с 6 сантиметра по-къс от десния и огънат навътре. Освен това Мануел Франсиско дос Сантос - Мане, бил пристрастен към тютюна от 10-годишен. Но Гаринча не е бил слабоумен, както понякога го представяли, а просто бил измъчван от депресия и от алкохолизъм. Често го съветвали да се контролира, а той отговарял:

Не аз живея живота, а животът живее в мен

Мане се жени три пъти и му се раждат 14 деца (признати официално). Осем от тях са плод на първия му брак с Наир, едно ражда Елза Соарес (Гаринчиня, която загива в автомобилна катастрофа), две са от Ираси, друго от Вандерлея, още едно в Швеция (Улф Линберг, рожба на един романс по време на световното първенство през 1958 година). Розанджела пък е призната за негово дете след ДНК проба. Истинската сродна душа на футболиста е Елза Соарес, легенда на самбата, пяла някога с Луис Армстронг.

Гаринча прекарва младостта си, като ловува, лови риба, прави любов и играе футбол. Според писателя Едуардо Галеано той имал вроден талант за всичко. На 14 години работел във фабрика за текстил и смятал, че не бива да взема футбола твърде насериозно. Докато Бразилия изживявала драмата на загубения от Уругвай финал на световното първенство през 1950 г., той предпочел да отиде на риба, вместо да слуша мача по радиото. Без особено желание опитал късмета си в няколко клуба от Рио. От Васко да Гама го изпъдили, защото не си донесъл обувки. От Флуминензе Гаринча си тръгнал сам преди края на тренировката, за да хване последния влак. И тогава, на 19 години, се явил на проби в Ботафого, където останал през по-голямата част от кариерата си: Маестро, днес ли е финалът? попитал Гаринча селекционера Айморе Морейра преди решаващия мач на световното в Чили. Когато получил утвърдителен отговор, отбелязал: "О, ето защо има толкова много хора!"

Гаринча бил толкова далеч от обичайната тържественост, присъща на футбола, че след победата с 3:1 над Чехословакия, когато един репортер го помолил да каже "две думи за този микрофон", той отвърнал: "Две думи? Сбогом, микрофонче."

Гаринча участва на три световни първенства - Швеция 1958, Чили 1962, Англия 1966. Първите две ги печели. В Швеция е част от уникалното нападение на Бразилия, в което са още Диди, Вава, Пеле и Загало. Като национал Гаринча губи само един мач - 1:3 от Унгария на световното през 1966 г. На терена той играе по десния фланг и прави непрекъснато едно и също: преструва се, че тръгва наляво, а после се втурва надясно, освобождава се, спира рязко на място, след което се втурва необезпокояван в другата посока. С играта си Гаринча кара запалянковците да се смеят.

Понякога персоналните пазачи на гениалното крило молят треньорите си да ги сменят и да ги отърват от позора. В решаващия мач на първенството на щата Рио де Жанейро през 1957 г., когато Ботафого размазва Флуминензе 6:2, Теле Сантана отишъл при капитана на съперника Нилтон Сантос и му казал: "Ясно е, че сте шампиони. Моля те, кажи на Гаринча да спре да унижава играчите ни

На световното през 1958 г. Гаринча, също като Пеле, остава извън състава за първите два мача. В онзи момент Бразилия все още не се е отърсила от кошмара, породен от загубата от Уругвай през 1950 година на "Маракана". Отборът е съпровождан от лекари, кондиционни треньори, психолози. И всички повтарят в един глас: "Гаринча не е готов." Само намесата на съотборниците му принуждава селекционера Висенте Феола да пусне Гаринча и Пеле срещу СССР. В епохата на "Спутник" - първия изкуствен спътник на Земята, изстрелян в Космоса от Съветския съюз, и Феола се страхува от сборная. Но благодарение на Гаринча и Пеле Бразилия съсипва СССР.

"Съветските играчи ни пазеха персонално, само че от един момент нататък започнаха да трупат повече хора на левия фланг на защитата си", спомня си съотборникът на легендата Нилтон Сантос.

Това е началото на една славна ера за Бразилия, която на финала размазва 5:2 домакините от Швеция. Четири години по-късно златистите отиват на световното в Чили с почти непроменен отбор. Пеле се контузва във втория мач, но представянето на Гаринча на турнира може да се сравни само с това на Марадона за Аржентина на световното в Мексико през 1986 г.

Пеле и Гаринча са коренно противоположни характери. Не е имало по-голям аматьор от Гаринча, що се касае до отношението му към футбола. В същото време Пеле е съвършеният професионалист. Гаринча е непоправим и се бори със системата. Що се касае до Пеле, в крайна сметка той се превръща в лице на същата тази система.

"Пеле беше атлет, а Гаринча - творец", отбелязва журналистът Армандо Ногейра.

Гаринча обожава да си прави шегички, той е неуморен комарджия и не спира да пие до самата си смърт. Елза Соарес напразно се опитва да го обуздае.

"Беше изключително проницателен, но никога не е имал качествата да бъде лидер - описва го филмовият продуцент Жерсон Соарес, син на Елза и доведено дете на Гаринча. - В същото време беше толкова сигурен в себе си, че дори не знаеше имената на съперниците си. Беше толкова остроумен, че при едно турне на Ботафого в Европа през 1955 година пиеше под носа на строгия треньор Зезе Морейра. Как? Като сипваше ром в бутилките с кока-кола, които поглъщаше една след друга на трансатлантическия параход "Конте Гранде".

Соарес разказва най-различни забавни случки с участието на легендата. Веднъж Гаринча се хваща на бас, че ще накара келнер на име Казадо да изпусне подноса за първи път от 25 години. Гаринча се промъква зад гърба му, хваща го и се провиква, че иска да прави любов с него. Казадо обаче не изпуска подноса.

Мане играе футбол от 1953 до 1972. До 29 годишна възраст алкохолът, инжекции кортизон и ритниците на съперниците не успяват да го съсипят. После обаче претърпява операции на двата менискуса и всичко свършва. Двама банкови служители отиват в дома му в Пау Гранде и намират пари, които гният забравени по шкафове и чекмеджета. Клубът му Ботафого го мами, като му плаща по-малко, отколкото заслужава.

"Гаринча умря от своята собствена смърт - беден, пиян и самотен", обобщава писателят Галеано.

www.7sport.net

Много жално , но ... така са умряли и други футболисти като се замисля , никой от тях обаче не е бил с неговите качества ... той е Уникален . Гледал съм му мачове и единственото , което мога да направя е

Слабо си го спомням приживе, но той наистина беше гениален. Левият крак наистина му беше по-къс с което успяваше да прави лъжливи движения и финтовете му бяха Гениални.

Вечна му слава!!!

Много отдавна четох една статия за него и в общи линии се разказваше за нежеланието на всеки отбор да го пробва дори, заради вида му и това, че единият му крак е по-къс от другия. В един отбор, още на първата тренировка, след като направил няколко крачола на тогавашен бразилски национален защитник и го свалил на земята от финтове взели да гледат на него по друг начин