Трансфер ли? Не, благодаря!

По следите на последните велики играчи, които никога не са сменяли клубната си принадлежност

Питали ли сте се, уважаеми читатели, какво би бил футболът, ако не съществуваха трансферите? Как ли щяха да изглеждат отборите, за какво щяха да мечтаят играчите и с какво щяха да спекулират журналистите? Признаваме си, въпросът е толкова абстрактен, все едно разсъждаваме как би се развила играта, ако ги нямаше вратите. И ако това с вратите все пак е напълно абсурдна идея, то по световните терени все още ритат шепа класни футболисти, които не познават думата "трансфер". Струва си да обърнем внимание на тази рядка порода, преди напълно да е изчезнала от лицето на играта.

"Когато обичаш достатъчно отбора си и нивото ти отговаря напълно на неговото, няма никакъв смисъл да се местиш". Това са думи на Франк Хъдспет, една от легендите на Нюкасъл. Цели 19 сезона (1910 - 1929) Франк носил гордо черно-бялата фланелка и макар че, както вече сме споменавали, трансферите и по онова време вече били на мода, а оферти към Хъдспет не липсвали, играчът прекарал цялата си кариера при Свраките.

Пресата на Острова нарекла Хъдспет one-club man

термин, който се използва и до днес, но за съжаление все по-рядко и няма точен превод на нито един език. Вероятно защото добрата стара Англия винаги е била родината на футболната моногамия. Дори през първата третина на миналия век мнозина намирали това за странно, но все още безрезервно преданите на тима футболисти не били на изчезване: Били Джордж и Били Уокър от Астън Вила, Хари Джонстън от Блекпул, Джим Хамънд и Франк Пен от Фулъм, Нат Лофтхаус от Болтън, Чарли Муур от Брадфорд, Браян Милър от Барнли, Гренвил Хеър от Лийдс и т. н, и т. н. Изброяването може да продължи дълго. Всеки от споменатите господа прекарал средно между 16 и 21 години само и единствено в родния си клуб.

Това, разбира се, не било само английски феномен. В цяла Европа можело да се срещнат футболисти, чиято успешна кариера преминавала в един-единствен клуб. Да кажем, полякът Йожеф Калуза (19 години в Краковия), норвежецът Торе Нордтвед (17 години в Бран), Гуидо Мазети (14 години в Рома), Фриц Валтер (22 години в Кайзерслаутерн), Лев Яшин (22 години в Динамо М) и да не пропускаме българския принос - Вангел Каунджиев - Ченгеля (15 години в Ботев Пд).

Дори в Южна Америка, която винаги е експортирала тонове качествени играчи, откриваме футболисти, абсолютно верни на клуба си - да вземем например бразилеца Жозе Пепе от Сантос или аржентинеца Антонио Ратини от Бока, които в средата на миналия век изкарали почти три петилетки в родните си отбори, без да мислят за трансфери.

С всяка изминала година обаче броят на играчите "one-club man" в света намалява. Към днешна дата футболните звезди, които все още не са прекратили кариерата си и заедно с това никога не са напускали родния си клуб, се броят на пръсти. Доста от емблематичните имена, кръвно свързани с историята на някой голям отбор (да кажем, Раул, Тоти или Дел Пиеро), обикновено са започвали кариерата си в друг клуб. Да, дори Тоти, който е от школата на римския Лодияни. Други пък на "стари години" напускат тима майка, както се случи с Фил Невил и Ники Бът. Предлагаме ви сега да обърнем внимание на последните останали звезди, които никога не смениха клубната си принадлежност и останаха незасегнати от трансферното торнадо.

Започваме естествено с великия Паоло Малдини. Макар че дебютът му за росонерите е на 20 януари 1985 срещу Удинезе, още в средата на предишната година 16-годишният талант подписва с Милан. Към този момент

Паоло има прекарани 24 години в родния си тим

което е абсолютен рекорд за целия европейски футбол. В световен план с това постижение може да се мери само Хумуд Султан (вратарят на бахрейнския Мухарак), също с 24 години клубна кариера в един-единствен отбор. Султан обаче напусна професионалния футбол през 1998, докато Малдини се кани да изкара и този сезон. В края на миналата година легендарната тройка на червено-черните обяви, че през 2008 ще рита за последно, но после побърза да се пошегува, че току-виж се наложи да помогне на адзурите да се класират за следващото световно, така че току-виж поиграл още един сезон. Следващият

изцяло моногамен играч е Райън Гигс

През 1987 година лично сър Алекс Фъргюсън го измъкна под носа на Ман Сити и на 14-годишна възраст го доведе при Червените дяволи. Това означава, че Гигси е в клуба вече 21 години, макар че официалният му дебют на "Олд Трафърд" е на 2 март 1991 срещу Евертън. Така или иначе Райън подписа удължение на договора си за още един сезон (2008-09) и това означава, че годините, прекарани в клуба, ще са поне 22.

Така стоят горе-долу нещата и с Гари Невил и Пол Скоулс. Заедно с Райън това са последните оцелели ветерани в онзи велик отбор на Манчестър Юнайтед от началото на 90-те, след като Бът и Фил Невил вече напуснаха родния клуб. Гари и Пол обаче все още са с екипа на Дяволите, единият кара 15-ата, а другия 16-ата година.

На Стария континент има и още един играч, който през 2008 прави 15 сезона в един-единствен клуб и продължава активната си кариера - Пер Нилсен, капитанът на Брьондби. Договорът на Нилсен изтичаше тази година, но най-вероятно ще бъде подновен за още някой и друг сезон, особено след като Мортен Олсен още разчита на защитника за новата световна кампания въпреки 35-те му години.

В Южна Америка имената на все още активните "one-club man" са само две. Оскар Перес Рохас - вратарят на мексиканския Крус Азул и Маркос Роберто Силвейра Реис - стражът на бразилския Палмейрас. И двамата са в професионалния футбол от 1993 и никога не са напускали клубовете си. Верен до гроб е и Рожерио Сени, когото с удоволствие щяхме да прибавим към нашия списък,

ако не бяха онези 3 сезона за ФК Синоп в началото на кариерата му

Предлагам ви да спрем изреждането дотук. Колкото повече се развива футболът, толкова по-малко ще стават играчите, обличали екипа само на един-единствен отбор. В съвременния свят "one-club man" е изчезваща порода. Кой знае, може би така ще се развият кариерите на Шави и Карлес Пуйол от Барселона, Джейми Карагър от Ливърпул или Фредерик да Роша от Нант, които засега не смятат да напускат, но току-виж трансферният вятър ги отвял в съвсем различна посока. С края на кариерата на последния моногамен играч футболът ще загуби и последната си капчица романтизъм. Какво ли се случи с онзи крилат лаф на Франк Хъдспет: "Когато обичаш достатъчно отбора си и нивото ти отговаря напълно на неговото, няма никакъв смисъл да се местиш"?

www.7sport.net