Часовникът на Олд Трафорд показва точния момент на катастрофата

"Бебетата на Бъзби" тръгват за Белград ...

... но осем от тях губят живота си на мюнхенското летище.

Боби Чарлтън: Всеки ден мисля за катастрофата

На този ден преди 50 години най-популярният футболен клуб в света изживява най-тежките мигове в историята си. На 5 февруари 1958 г. отборът на Манчестър Юнайтед играе реванш в полуфинала в турнира за Европейската купа срещу сръбския Цървена звезда в Белград. В първата среща на Олд Трафорд момчетата на Мат Бъзби, или както са ги наричали по онова време "Бебетата на Бъзби" са победили с 2:1. След равенство 3:3 в Сърбия манчестърци се класират за финала с общ резултат 5:4.

Бъдещето пред момчетата на Мат Бъзби изглежда розово, светът е в краката им. Съдбата обаче е решила друго. Голяма част от тях никога не доживяват звездния си миг. Осем от "Бебетата на Бъзби" така и не порастват, а други двама са осъдени никога повече да не излязат на терена.

В деня след срещата с Цървена звезда ги очаква полет до дома и повечето играчи вече мислят за съботния мач с тима на Уулвърхемптън. Тръгването от Белград се забавя с цял час, защото един от футболистите Джони Бъри е загубил паспорта си. След това самолетът каца и в Мюнхен, за да презареди с гориво, но и в най-черните си мисли никой от пасажерите не може да си представи какво ще се случи малко по-късно.

В три часа следобед метеорологичните условия на германското летище са меко казано лоши най-вече заради обилния снеговалеж. На два пъти пилотът безуспешно опитва да изледи. Tретия опит се оказва фатален - самолетът се отделя от пистата, но губи височина, разбива се в ограда на летището и избухва в пламъци.

Двайсет и трима от общо 44 пътници на борда са мъртви. Между тях са седем играчи на Юнайтед - Джеф Бент, Роджър Бърн, Еди Колман, Марк Джоунс, Дейвид Пег, Томи Тейлър и Лиъм "Били" Уелън. Звездата на отбора Дънкан Едуардс е ранен много тежко и умира две седмици по-късно в болницата в Мюнхен. Той е сочен като една от големите надежди на английския футбол, но не е било писано да разгърне таланта си.

Секретарят на клуба, както и Берт Уоли от треньорския щаб на Манчестър също загиват, заедно с няколко британски спортни журналисти. Други двама футболисти на английския гранд - Джони Бъри и Джаки Бланкфлауър са получили толкова тежки наранявания, че никога повече не играят футбол.

Оцеляват легендарният треньор на "червените дяволи" Мат Бъзби, Вайълет, Рей Ууд, Бил Фолкъс, Хари Грег, Кени Морганс, Албърт Сканлън и станалият легенда по-късно - сър Боби Чарлтън.

Трагедията е огромна не само за Англия. Новината за жестоката катастрофа потриса цяла футболна Европа. Отборът на Манчестър Юнайтед губи голяма част от състава си и е трудно за вярване, че само 10 години по-късно те печелят Купата на европейските шампиони. Начело на тима отново е Мат Бъзби, но "бебетата" ги няма.

На Олд Трафорд - домът на Манчестър Юнайтед е пренесен часовникът от летището в Мюнхен, в памет на онези осем мъже, които не успяха да се върнат у дома. Днес, половин век по-късно в родината на футбола никой не е забравил "Бебетата на Бъзби".

Приятелската среща между отборите на Англия и Швейцария тази вечер ще започне с минута мълчание в памет на всичките 23 души, загинали в катастрофата. Дербито на Манчестър между Сити и Юнайтед също ще мине под знака на трагедията.

В неделя "гражданите" ще излязат със специална черна лента, която ще покрива името на спонсора им, за да почетат паметта на техния велик вратар Франк Суифт, който е пътувал до Белград като журналист. Играчите на Юнайтед пък ще изиграят двубоя с копие на екипа на отбора от 1958 година и без имена и номера на гърба си.

Защо "Бебетата на Бъзби"?

Безспорно онзи отбор на Манчестър Юнайтед е бил част от най-талантливото поколение в английския футбол. Защо обаче са наричали Джънкан Едуардс и компания "Бебетата на Бъзби"? Отговор на този въпрос дава легендарният футболист сър Боби Чарлтън в интервю за английските медии миналата година.

"Прозвището "Бебетата на Бъзби" се появи, след като Мат сформира група от младоци, което беше в разрез с общото мнение, че не можеш да влезеш в първия отбор, докато не узрееш физически. Така беше прието. Тогава внезапно една година, след като отборът от опитни играчи се представяше зле, той махна пет-шест от футболистите и вкара деца. Футболисти като Дънкан Едуардс, Еди Луис и Ноел Макфарлейн дойдоха от младежкия отбор. Всички бяха шокирани и си мислеха: "Какъв риск, децата няма да могат да се справят". Мат пък смяташе: "Ако ще го правя, трябва да го направя със замах". Получи се и изведнъж всички заобичаха младите играчи, особено след като повечето от тях бяха местни", разкрива Чарлтън.

Снимки: dailymail.co.uk

http://sportni.bg/

Редактирано 6 февруари 200818 г. от lpa (преглед на промените)

Да почиват в мир !