Животът ни е устрроен така,че понякога даже предпочитаме да ни лъжат,за да се чувстваме добре,аз лично предпочитам болезнената истина,но не след лъжата,а първа.Но много мои познати им е хубаво да ги лъжат и те наивно да си вярват-но така им харесва-те принуждават човека до себе си да ги лъже.

Примери:

Дебела ли съм?

Обичаш ли ме?

Нали ми стои добре тази блуза?

Не ми изневеряваш,нали?

Просто човека до теб е принуден да отговаря така,че да не засегне другия,

няма избор,защото после ще има сръдни,цупни,скандали.

Затова бъдете сигурни,че ако зададете такива въпроси,просто няма да получите реалния

отговор.Има една приказка:

"Не питай,че да не те лъжат"

Такова ми е мнението,за това не задавам тези въпроси.

Има огледала-сами може да се огледаме.

А що се отнася до обичта-ние винаги се обичаме-по един или друг начин.

За изневярата не ми се говори-всеки ще каже-"не не изневерявам,разбира се"

Такова е моето виждане по въпроса.

Болезнена истина или красива лъжа

Лъжата не е красива.На лъжата краката са къси, рано или късно се разбира какво е излъгал или скрил човека!Смешно е да се мисли, че може да се скрие или замаскира истината!Предпочитам истината, от лъжата боли много повече защото неминуемо след това човек разбира, че е бил лъган и от това боли повече!Ако ти кажат истината сега вероятността да те заболи е по-малка, от колкото като ти кажат лъжа и после научиш, че си бил излъган!Товага наистина боли!

аз говоря за леко повдигане на самочувствието,не да й викам че е най-красивата,просто да я накарам да се усмихне,да сведе поглед,да й стане приятно,тя може да си има огледало но в него не пише кой може да я намери за привлекателна и кой не,нали?а ако има сопол,или роклята й е на криво,или нещо с прическата не е наред-ще намеря начин да й го кажа дискретно и коректно,без другите да забележат,без да я притесня и без да се налага хората по улицата да се обръщат и да се питат дали тя се е погледнала преди да тръгне,абе говоря за тоя вид лъжа наречен комплимент,коректност,закачка,ласкателство,а не да я лъжа че черното е бяло и обратно,тя много добре си знае как точно изглежда,ама не знае кой може да я хареса и кой не

аз просто я карам да се почувства добре за момент,никаква фатална лъжа не е тва,тва е благородна лъжа,една от разновидностите й.

Няма благородни лъжи, лъжата си е лъжа!Лаксателството е лицемерие!Че и по-гадно все едно някой те четка за да има изгода от теб!

а ако кажеш на една жена,че изглежда добре,въпреки че не е така,ако го направиш за да я накараш да се почувства привлекателна,желана,ако от това тя поне за миг е щастлива,усмихната,това не е ли красива ,благородна лъжа??

Това е гадно!Значи не е красива и желана, а е изчеткана ...Ако не я харесваш не и го казвай и не я лъжи!Гадно е това!Без значение каквъв ти е мотива!

"вярно,че от истината боли,но никой не е казал,че лъжата лекува"

а според мен,жените обичат да ги лъжат красиво,дори и когато се досещат,че ги качват на черешата,и знаят последствията,харесва им,може би не съзнателно?

Напротив вярваме, че ни харесвате, ама то било само четки ясно!

предпочитам да казвам красиви истини пред красиви лъжи,а тва,че жените предпочитат красивите лъжи,го смятам за техен недостатък,отрицатено качество

Да, а кой ги лъже жените ти в случая, ама че гадно!

Аз съм човек, който по-принцип предпочита истината... Но съм се замисляла доста често, ами ако кажеш на човека отсреща, че бялата лястовица не съществува и отнемеш последната му надежда - всъщност, ще му помогнеш ли...? Признавам си, че понякога красивата лъжа е много по-благородна от болезнената истина !

Имаш право, но не за всичко. Според мен ако искаш да помогнеш на някого е по - добре да му кажеш истината в очите и заедно да намерите изход (а такъв винаги има). На всички ни е известно, че една лъжа винаги води до друга и т. н., а това не е в полза нито на лъжеца, нито на излъгания. Вярно е, че истината боли, обаче винаги си я казвам. Е, да - понякога ми се сърдят с дни, после всичко си се нарежда.

Пък има значение и как казваш истината. Например на въпроса "Дебела ли съм" (на genatraikova) може да се отговори нещо от сорта "Честно ли? Да. Но това не е непоправимо. Ако спортуваш повече и може би да понамалиш яденето, ще станеш супер." В комбинация с "правилно" изражение и добър тон, не мисля, че въпросната "дебелана" ще се обиди. В крайна сметка това са доста относителни неща. Зависи прекалено много от самия човек. Както по - горе са писали - има доста чувствителни и обидчиви хора, но има и непокисти, на които не им пука кой какво им говори.