В името на Отца, Сина и Светия Мач

Клаудио Тафарел бе един от най-набожните футболисти

Или как един църковен тим се сдоби със световен шампион в състава

Драго Симеонов

Навръх Великден, уважаеми читатели, точно преди 13 години епископът на църквата "Света Kръв" в Реджо Емилия включи в тържествената си меса един изключително любопитен пасаж. В него той специално благодари на Господ за изпращането в енорията на "смирения Клаудио", който сплотил миряните и им показал, че все още стават чудеса, стига да имат вяра. Не бихме обърнали внимание на тази провинциална италианска проповед от края на миналия век, ако споменатият в месата не беше футболист. Не всеки ден играчи получават официална благодарност пред светия олтар, така че историята за чудната връзката на Клаудио с църквата "Света Kръв" си заслужава да бъде разказана, и то именно на най-светлия християнски празник.

Както вече сте се досетили, "смиреният Клаудио" не е някои богобоязлив апенински талант, а самият Тафарел - вратарят на световните шампиони Бразилия. На 7 юли 1994 година кариоките победиха с дузпи cкуадра адзура на финала на световното, а стражът им имаше решаваща роля в развоя на събитията. С други думи, ако някои италиански свещеник се е интересувал достатъчно от футбол, за да го намеси в проповед, Клаудио Тафарел трябваше да отнесе сурова анатема вместо благословия.

Бразилецът обаче винаги е бил познат като един от най-религиозните играчи. Неслучайно най-известното изречение, излизало от устата му, е: "Не аз спасих тези удари, Господ го направи." Разбира се, доста футболисти са показно набожни след важни моменти в кариерата си, а и вратарският пост открай време има особена връзка с църквата (да не забравяме, че и самият покоен папа Йоан Павел II на младини е пазил на вратата). Случаят с Тафарел обаче е по-различен. Когато успя да хване шута на Даниеле Масаро, а след това Роберто Баджо изпрати топката високо над напречната греда, Тафарел твърдеше, че Бог предварително му е разкрил изхода от тези ситуации, така че е бил спокоен и напълно уверен. Без никакви усилия е отразил удара на Масаро, а при сватбарския шут на Баджо, ако си спомняте, Клаудио дори не помръдна, защото сам Господ му изпратил знак, че няма да уцели очертанията на вратата.

Всъщност в кариерата на Тафарел още веднъж се намесва Божието провидение, и то за да му посочи кога е точният момент да свали завинаги ръкавиците. През 2003 вратарят шофирал по магистралата за Емполи, където му предлагали доста солиден договор за играч на 37 години. Тогава пътьом Тафарел получил прозрение, че този договор не бива да бъде сключван и е дошло времето да се откаже от играта. Не е имало ослепителна библейска светлина или глас от небесата. По думите на самия Клаудио "Господ просто му посочил, че денят е дошъл".

Виждате значи как Клаудио Тафарел винаги е бил отворен за божествените знаци, следвал е покорно неведомите пътища на Всевишния и може би благодарение именно на тях ще остане в историята като един от най-великите вратари на всички времена.

Но какво общо имa това с началото на нашия разказ и проповедта на свещеника в храма в Реджо Емилия? Време е да стигнем и до тази част.

В края на 1994 година Клаудио Тафарел вече е световен шампион с отбора на кариоките, превърнал се е в жива легенда в родината си, но на клубно ниво успехите му са повече от невзрачни. Рита за изключително слабия Реджана, който в края на сезона с големи мъки е успял да остане в Серия А, но за всички е ясно, че това скоро ще се промени. Нито червено-белите могат да си позволят вратар от ранга на Тафарел, нито пък той вижда бъдещето си в италианската втора дивизия. Следва продължителен период, в който футболистът си търси нов клуб. Именно в този момент идва едно чудно предложение от страна на епископ Луиджи Джанферари, свещеника на храма "Света Кръв" (човека, за чиято реч вече споменахме). Джанферари е сред организаторите на междухрамово първенство, в което вземат участие седем църкви от околността, а отборите са съставени от свещеници и ревностни миряни без кой знае какви футболни качества. Тимчето му е сред най-слабите и знаейки за религиозната отдаденост на Клаудио Тафарел, преподобният Луиджи му предлага да го подсили. Забележете - оферта към действащ световен шампион в разцвета на силите му и по време на активната част на шампионата, при това от напълно аматьорски отбор на местни свещеници. Все едно тези дни църквата "Света Параскева" да помоли Бербатов да зарежe за малко Премиършипа и да дойде да порита с поповете. Примерът не е съвсем точен, защото Бербо не е и никога няма да бъде световен шампион, но сами разбирате мащаба на ситуацията.

Верен на принципита си да следва гласа на Всевишния, Тафарел видял божи знак и приел предложението. Ето как в световната футболна история се случва един невиждан прецедент. Най-добрият вратар на света (все пак такъв би трябвало да е стражът на първенеца на мондиала) в съдбовен за кариерата му момент играе десетина срещи за отбор на местна църква. Миряните са в екстаз. На всичкото отгоре Тафарел не пази вратата, а облича фланелка с номер 10 и става голмайстор на турнира. Излишно е да споменаваме, че отборът на църквата "Света Kръв" печели междухрамовото първенство и за пръв и последен път в историята си има действащ световен шампион в състава. Как при това стечение на обстоятелството в литургическата меса навръх Великден епископът няма да благодари на Бога за появата на "смирения Клаудио", който не само не взел и една лира за участието си, но дори направил щедро дарение на църковната общност! И до днес в храма в Реджо Емилия богомолците споменават Клаудио Тафарел. Не толкова заради участието в забравеното вече междуцърковно първенство, а защото им показа, че големите футболисти са способни на чудеса и извън терена.

www.7sport.net