Под влиянието на вчерашния ден вечерта ме обзеха емоции. Седнах и написах това. С него се опитах да изразя чувствата си през последните няколко месеца. Не съм говорила за тях, ами си ги скътах.Обаче вече не издържах и трябваше да ги разкрия. Ще помоля тези, които ще кажат че всичко е хормони да не пишат мнения. А на останалите благодаря за отделеното внимание и време.

Начина, по който се чувствам

Всичко завърши така внезапно, както и започна.Очевидно аз бях причината за този неочакван край. Но аз не съм глупава. И сама разбрах – бях ти омръзнала. В началото трябваше да свикна с мисълта, че те няма, че си отиде. Трябваше да се примиря, че отново няма да има внимание и нежност за мен. Трябваше отново да стана единакът в живота и в същото време вълк сред вълци. Бях обградена от фалш, отново. Останаха ми само шепа „приятели”. Макар и донякъде излюзия, бяха единственото, на което можех да се опра в този момент. После се замислих за допуснатите и от двама ни грешки. Аз бях опустошена в началото, но ти промени нещата. Много те ценях и се стремях към съвършенство. Може би това беше моята вина. А твоите грешки бяха забравени. Подкрепата и помощта ти в онези дни ги отмиха. Те значеха много за мен. Това, че не всичко зависи от мен самата ме успокои и накара да се отпусна. Ти винаги беше до мен. И когато краят дойде аз трябваше да се превърна в онази хладнокръвна и безчувствена кучка, която съм била. Това беше моят начин да предпазя сърцето си от болката. Но не можех. Аз се промених. Научих, че има много ценни неща в живота. Научих се винаги да казвам истината и да правя компромиси. Учех се да доверявам на някой най – съкровените си чувства. Страхът от това беше огромен, но аз започнах да го преодолявам. Направих поредната крачка към това да бъда Човек. Не можех да погазя тези новоизградени принципи. Те станаха част от моето ново аз. През цялото това време в главата ми бушуваха безброй мисли, както океана през буря. Отвътре напираше озлобление...аз се опитвах да го удавя с фалшиви приятелски мисли...сърцето крещеше, че те обича...разума искаше да съм хладнокръвна... Тогава нещо много мъничко, което бях забравила дълбоко в себе си отново заблестя. Даде смисъл да продължа. Имайки теб аз забравих за една дълбоко пазена, но много силна любов. И все пак толкова далечна и несподелена. Нищо не можа да я изтрие от съзнанието ми. Но тя ме извади от дълбоката яма, в която попаднах. И така с мисълта за този човек дните ми ставаха по – светли и по – светли. Сега той е моята недостижима звезда. Той не беше до мен за да помогне с действия, но фактът, че съществува и аз съм се докоснала до него ми върна усмивката. А тогава имах нужда от теб. Не по предишния начин, а като опора. Щеше да ми бъде много по – лесно да върна назад времето. Някога, когато се смяхме като отделни личности, свързани, но не от любов. Щеше да ми бъде много по – лесно ако ми беше помогнал. А къде беше ти? Нямаше те! За теб аз не съществувах. В главата ми непрестанно изплуваха милиони въпроси, а нямаше кой да им отговори. Разкъсвах се от мисли и не знаех какво да правя. Исках само да бъда твоя приятелка. Такава, на която можеш да разчиташ за всичко. С течение на времето тази любов към теб щеше да изчезне така, както се появи. И тогава щеше да остане само чисто приятелство. Въпреки моите топли и приятелски чувства към теб аз бях нищо. Едно голямо нищо – само въздух. Може би е станало по – добре, че всичко приключи. Не съжалявам за нищо. След като съм се чувствала жива с теб, всичко е имало смисъл. Аз се изправих на крака и сега гледам смело и устремено напред. Притъпих болката и малко по малко тя изчезна. Не съм предишния човек – вече съм друга. По – добра съм от преди. И след целия ужас, през който преминах аз все още искам да съм твоя приятелка. Като нещо повече не бях достатъчно добра, но беше нещо ново за мен. И все пак ако ти решиш да ме допуснеш отново до себе си аз с гордост ще застана редом с теб. Достойно ще се нарека твоя Приятелка.

Все едно аз съм го писала това

С тази разлика че ние си останахме приятели,поздравяваме се за ЧРД

Но на мен не ми е достатъчно

Боли още повече

Та както се пее в една песен-"Няма среда в Любовта

Бяхме най-близки затуй от сега нататък

ще сме най-чужди в света..."

SOSORRY

Ти може би си мислиш че всичко това е уникално и се случва веднъж в живота и е най-истинското нещо и тнт. Обаче най-лошото е че, такива истории ще имаш още колкото искаш и то не винаги в най-подходящият момент. Ще трябва да стискаш зъби и да продължаваш напред мислейки че , живота ти минава малко в страни от теб...след тов всичко отминава и сякаш никога не е било и така отново и отново..

Редактирано 14 май 200818 г. от djulss (преглед на промените)

Под влиянието на вчерашния ден вечерта ме обзеха емоции. Седнах и написах това. С него се опитах да изразя чувствата си през последните няколко месеца. Не съм говорила за тях, ами си ги скътах.Обаче вече не издържах и трябваше да ги разкрия. Ще помоля тези, които ще кажат че всичко е хормони да не пишат мнения. А на останалите благодаря за отделеното внимание и време.

Начина, по който се чувствам

Всичко завърши така внезапно, както и започна.Очевидно аз бях причината за този неочакван край. Но аз не съм глупава. И сама разбрах – бях ти омръзнала. В началото трябваше да свикна с мисълта, че те няма, че си отиде. Трябваше да се примиря, че отново няма да има внимание и нежност за мен. Трябваше отново да стана единакът в живота и в същото време вълк сред вълци. Бях обградена от фалш, отново. Останаха ми само шепа „приятели”. Макар и донякъде излюзия, бяха единственото, на което можех да се опра в този момент. После се замислих за допуснатите и от двама ни грешки. Аз бях опустошена в началото, но ти промени нещата. Много те ценях и се стремях към съвършенство. Може би това беше моята вина. А твоите грешки бяха забравени. Подкрепата и помощта ти в онези дни ги отмиха. Те значеха много за мен. Това, че не всичко зависи от мен самата ме успокои и накара да се отпусна. Ти винаги беше до мен. И когато краят дойде аз трябваше да се превърна в онази хладнокръвна и безчувствена кучка, която съм била. Това беше моят начин да предпазя сърцето си от болката. Но не можех. Аз се промених. Научих, че има много ценни неща в живота. Научих се винаги да казвам истината и да правя компромиси. Учех се да доверявам на някой най – съкровените си чувства. Страхът от това беше огромен, но аз започнах да го преодолявам. Направих поредната крачка към това да бъда Човек. Не можех да погазя тези новоизградени принципи. Те станаха част от моето ново аз. През цялото това време в главата ми бушуваха безброй мисли, както океана през буря. Отвътре напираше озлобление...аз се опитвах да го удавя с фалшиви приятелски мисли...сърцето крещеше, че те обича...разума искаше да съм хладнокръвна... Тогава нещо много мъничко, което бях забравила дълбоко в себе си отново заблестя. Даде смисъл да продължа. Имайки теб аз забравих за една дълбоко пазена, но много силна любов. И все пак толкова далечна и несподелена. Нищо не можа да я изтрие от съзнанието ми. Но тя ме извади от дълбоката яма, в която попаднах. И така с мисълта за този човек дните ми ставаха по – светли и по – светли. Сега той е моята недостижима звезда. Той не беше до мен за да помогне с действия, но фактът, че съществува и аз съм се докоснала до него ми върна усмивката. А тогава имах нужда от теб. Не по предишния начин, а като опора. Щеше да ми бъде много по – лесно да върна назад времето. Някога, когато се смяхме като отделни личности, свързани, но не от любов. Щеше да ми бъде много по – лесно ако ми беше помогнал. А къде беше ти? Нямаше те! За теб аз не съществувах. В главата ми непрестанно изплуваха милиони въпроси, а нямаше кой да им отговори. Разкъсвах се от мисли и не знаех какво да правя. Исках само да бъда твоя приятелка. Такава, на която можеш да разчиташ за всичко. С течение на времето тази любов към теб щеше да изчезне така, както се появи. И тогава щеше да остане само чисто приятелство. Въпреки моите топли и приятелски чувства към теб аз бях нищо. Едно голямо нищо – само въздух. Може би е станало по – добре, че всичко приключи. Не съжалявам за нищо. След като съм се чувствала жива с теб, всичко е имало смисъл. Аз се изправих на крака и сега гледам смело и устремено напред. Притъпих болката и малко по малко тя изчезна. Не съм предишния човек – вече съм друга. По – добра съм от преди. И след целия ужас, през който преминах аз все още искам да съм твоя приятелка. Като нещо повече не бях достатъчно добра, но беше нещо ново за мен. И все пак ако ти решиш да ме допуснеш отново до себе си аз с гордост ще застана редом с теб. Достойно ще се нарека твоя Приятелка.

Извини ме ще си позволя да попитам: Нет любов ли беше?

Знаеш ли, разплака ме!

Все едно аз съм го писала това

С тази разлика че ние си останахме приятели,поздравяваме се за ЧРД

Но на мен не ми е достатъчно

Боли още повече

Та както се пее в една песен-"Няма среда в Любовта

Бяхме най-близки затуй от сега нататък

ще сме най-чужди в света..."

А ти ми прониза сърцето!Престани!Така боли, няма приятели след като е имало близост-и е свършило всичко!

Sosorry, приеми мойте най - искрени поздравления за начина по който си изразила мислите и чувствата си.

Най - накрая някой да сподели с толкова перфектен и хладнокръвен изказ, чувствата си, без да подсмърча излишно, и да търси състрадание. Хареса ми.

Извини ме ще си позволя да попитам: Нет любов ли беше?

Знаеш ли, разплака ме!

А ти ми прониза сърцето!Престани!Така боли, няма приятели след като е имало близост-и е свършило всичко!

Не не става въпрос за нет любов, ако въобще има такава.

SOSORRY

Ти може би си мислиш че всичко това е уникално и се случва веднъж в живота и е най-истинското нещо и тнт. Обаче най-лошото е че, такива истории ще имаш още колкото искаш и то не винаги в най-подходящият момент. Ще трябва да стискаш зъби и да продължаваш напред мислейки че , живота ти минава малко в страни от теб...след тов всичко отминава и сякаш никога не е било и така отново и отново..

Нищо подобно. Вярно, че за мен е нещо ново, но не си мисля, че е така за всички останали. Добре знам, че това е едва първия път и ще се повтаря още дълго, като ситуациите сигурно ще стават още по - кофти. Зъби ще се стискат и ще се продължава, живота е кръговрат. Но нека ако има такива, които не смятат така, да се замислят и сами да си помогнат, вместо само да плачат и да си мислят, че живота е свършил.

Редактирано 16 май 200818 г. от sosorry (преглед на промените)

А ти ми прониза сърцето!Престани!Така боли, няма приятели след като е имало близост-и е свършило всичко!

Това е самата истина-колкото и жестока да е

Ти ако се задоволяваш с приятелство след Любовта си е твой проблем

Аз по-малко от Любов не искам и не признавам!

А и вярвам че отново ще обичам и ще бъда обичана

Не не става въпрос за нет любов, ако въобще има такава.

Благодаря, радвам се!

Ти ако се задоволяваш с приятелство след Любовта си е твой проблем

Не, това е невъзможно!!!

А и вярвам че отново ще обичам и ще бъда обичана

И да не вярвяш пак ще бъдеш обичана и ще обичаш. Това е факт, но оптимизма е хубаво нещо, стига да не е прекален де.

И да не вярвяш пак ще бъдеш обичана и ще обичаш. Това е факт, но оптимизма е хубаво нещо, стига да не е прекален де.

Но никога няма да е същото!

И надали ще обичаш както си обичал първия!

Но никога няма да е същото!

И надали ще обичаш както си обичал първия!

Естествено, че няма да е същото. Хората са различни. А и ако всичко в живота абсолютно еднакво, как човечеството ще порасне духовно. Ами няма - ще си тъпче на едно място.

Обича се. Даже всеки следващ може би се обича повече. Първия остава само спомен в миналото.

Естествено, че няма да е същото. Хората са различни. А и ако всичко в живота абсолютно еднакво, как човечеството ще порасне духовно. Ами няма - ще си тъпче на едно място.

Обича се. Даже всеки следващ може би се обича повече. Първия остава само спомен в миналото.

Не знам, не вярвам в това!

Аз не обичам да живея с спомени, и не искам да имам толкова много спомени!Предпочитам реални неща, а не спомени от които нямам нужда!

А за духовността, не мисля, че има израстване-израства само човека, който го иска това!

Тъпкането на едно място може би е привилегия за някой!

Но никога няма да е същото!

И надали ще обичаш както си обичал първия!

Всяка Любов е различна - една с една не си приличат

И може би в това е и чара й

И нашето желание да я търсим,да се борим за нея-независимо на каква цена

Прави сте да вярвате и да се надявате, но колко пъти може да загубите любим и да намерите сили отново да обичате....

Бъдете сигурни, че това не може да е безкрай... Всеки път когато любовта ви се изплазва, без да усещате сърцето ви се обвива с "каменен слой". Така трабва! Какво да се прави инстинкт за самосъхранение и когато наистина срещнете любовта от сърцето не е останало нищо и няма как да я почувствате.

Повярвайте ми така е! Познавам такива хора. Лошото е, че скоро самата аз отново сложих още един предпазен слой и не мога да зная дали не е последният.... Пожелавам успех на приятелството на което се надявате след подобни чувства, аз нямам сили да понеса подобни отношения!

Как можеш да погледнеш любимия с очите на приятел???

Ай че май много се раздрънках, а съм на работа и не е много приятно да те виждат с червени очи нали?

Всяка Любов е различна - една с една не си приличат

И може би в това е и чара й

И нашето желание да я търсим,да се борим за нея-независимо на каква цена

Не искам чар!Не ми е нужно да сменям любовите, това не ме прави щастлива, напротив!

Вече ме касае цената!

Как можеш да погледнеш любимия с очите на приятел???

НЕВЪЗМОЖНО Е!За кой ли път го казвам!Невъзможно е да видиш любимия с очи на просто познат-приятел!Няма такова нещо, това е болка само!

Уф, като гледам как сте се раздрънкали и тъпчете на едно място, чак ми става лошо. Един повтаря едно и също, че не може да останете приятели, друг си знае неговото и също тъпче на едно място... Еми, извинявам се, но прочетох 15 поста и в половината видях да се повтаря само едно и също нещо, но с други думи. Това е друга тема, де.

Има примери за хора, които са останали приятели след като са имали друг вид връзка. Не ми идвайте насреща с "Невъзможно е" или нещо от тоя род. Няма невъзможни неща. Вярно, ако изпитваш все още нещо към даден човек, не може да гледаш на него като приятел, но щом това отмине и си осъзнал/а, че не е най-подходящия човек за теб нищо не пречи да си останете приятели. Примери - бол. Има доста такива хора, които познавам и са си добри приятели, даже такива приятелства са едни от най-добрите. Но някои хора са, като коне с капаци и си знаят тяхното. Еми, не може така. Огледайте се и наоколо. Преживели са някаква тъжна раздяла с любим човек и вече света е свършил. Искат само него и никой друг в живота си. Има още много хора на тоя свят, които могат да са идеалната половинка. Хм, малко взех да бия на друга страна, затова спирам.

Автора на темата добре е излял душата си, олеква, като го направиш. Съвета ми е да изчакаш да ти мине и тогава чак да мислиш за приятелство с въпросния човечец.

Редактирано 16 май 200818 г. от Aragorn(Elesar) (преглед на промените)

Не искам чар!Не ми е нужно да сменям любовите, това не ме прави щастлива, напротив!

Вече ме касае цената!

E то кой ли пък иска

Докато не се научиш да живееш в този век,тук и сега,а не в Средновековието с рицарите или в твоя измислен си свят-все ще плачеш

Няма нищо вечно

Вечен е единствено Господ

'

Има примери за хора, които са останали приятели след като са имали друг вид връзка. Не ми идвайте насреща с "Невъзможно е" или нещо от тоя род. Няма невъзможни неща. Вярно, ако изпитваш все още нещо към даден човек, не може да гледаш на него като приятел, но щом това отмине и си осъзнал/а, че не е най-подходящия човек за теб нищо не пречи да си останете приятели. Примери - бол. Има доста такива хора, които познавам и са си добри приятели, даже такива приятелства са едни от най-добрите. Но някои хора са, като коне с капаци и си знаят тяхното. Еми, не може така. Огледайте се и наоколо. Преживели са някаква тъжна раздяла с любим човек и вече света е свършил. Искат само него и никой друг в живота си. Има още много хора на тоя свят, които могат да са идеалната половинка. Хм, малко взех да бия на друга страна, затова спирам.

Автора на темата добре е излял душата си, олеква, като го направиш. Съвета ми е да изчакаш да ти мине и тогава чак да мислиш за приятелство с въпросния човечец.

Благодаря за точното и ясното изказване. С което съм съгласна напълно. На мен ми мина и затова го написах

Редактирано 16 май 200818 г. от sosorry (преглед на промените)

Естествено, че няма да е същото. Хората са различни. А и ако всичко в живота абсолютно еднакво, как човечеството ще порасне духовно. Ами няма - ще си тъпче на едно място.

Обича се. Даже всеки следващ може би се обича повече. Първия остава само спомен в миналото.

Съжалявам, но не съм съгласна... Според мен никой не се обича повече от първия... Първия го обичаш с най-чисто и ненаранено сърце, след това вече си получил рани и никога не можеш да обичаш толкова чистосърдечно, всеотдайно и безрезервно. Просто с първия си като бял лист хартия, а после сърцето ти е като лист, върху който всеки е писал , а ти си го трила... (леле, какво сравнение изпрасках )

Съжалявам, но не съм съгласна... Според мен никой не се обича повече от първия... Първия го обичаш с най-чисто и ненаранено сърце, след това вече си получил рани и никога не можеш да обичаш толкова чистосърдечно, всеотдайно и безрезервно. Просто с първия си като бял лист хартия, а после сърцето ти е като лист, върху който всеки е писал , а ти си го трила... (леле, какво сравнение изпрасках )

То да можеше като с гумата да трием-и раните по Душата

Естествено, че няма да е същото. Хората са различни. А и ако всичко в живота абсолютно еднакво, как човечеството ще порасне духовно. Ами няма - ще си тъпче на едно място.

Обича се. Даже всеки следващ може би се обича повече. Първия остава само спомен в миналото.

Права си, че е различно. Всеки път е различно, и именно в това се крие красотата на тоя живот-в различността

Не знам, не вярвам в това!

Аз не обичам да живея с спомени, и не искам да имам толкова много спомени!Предпочитам реални неща, а не спомени от които нямам нужда!

Виж, никой не обича и не иска да живее в спомени. Но те са ни нужни, помнеийки какво е ставало, усещаме, че сме живели. Или греша?

Дори горчивите и болезнените спомени са ни нужни, за да може да продължаваме напред с вдигната глава Те са нашият урок.

Няма невъзможни неща. Вярно, ако изпитваш все още нещо към даден човек, не може да гледаш на него като приятел, но щом това отмине и си осъзнал/а, че не е най-подходящия човек за теб нищо не пречи да си останете приятели. Примери - бол. Има доста такива хора, които познавам и са си добри приятели, даже такива приятелства са едни от най-добрите. Но някои хора са, като коне с капаци и си знаят тяхното. Еми, не може така. Огледайте се и наоколо. Преживели са някаква тъжна раздяла с любим човек и вече света е свършил. Искат само него и никой друг в живота си. Има още много хора на тоя свят, които могат да са идеалната половинка. Хм, малко взех да бия на друга страна, затова спирам.

Тук съм съгласна с Мето, че няма невъзможни неща. Всичко зависи от смаите нас. Аз разсъждавам така- може ли след като съм била известно време с някой човек, той е бил кажи-речи всичко за мен, имало сме безброй незабравими моменти, смеели сме се чрез очите на другия и т.н. и после да не си казваме поне "здравей". Е, точно това според мен е глупост, проява на слабост. С такъв човек няма как да не останете до някаква степен приятели. Дори раздялата да е била по-болезнена за единия. Да, в началото е трудно. Но след време, като си спомниш хубавите моменти, като ти се стопли душата, и ти се иска пак да го прегърнеш този човек, пък било то и като приятел. Да не говорим, че може да си споделите и за някоя нова любов. Лошо няма. Да, няма да е същото, може да е по-хубаво дори, може и да не е, но...кой знае. Такъв е животът- шарен-и аз такъв го харесвам. Осъзнах, че няма време за прекалено много тъга, затова да грабим от живота с пълни шепи и да му се наслаждаваме, защото, като се обърнем, да не се окаже, че сме на 50 години и нямаме кой знае какво за помнене, освен хленченето по оная Любов, която си е отишла, а ние не сме останали дори приятели с нея..

Хайде стига толкова, че се отплеснах

Осъзнах, че няма време за прекалено много тъга, затова да грабим от живота с пълни шепи и да му се наслаждаваме, защото, като се обърнем, да не се окаже, че сме на 50 години и нямаме кой знае какво за помнене, освен хленченето по оная Любов, която си е отишла, а ние не сме останали дори приятели с нея..

Мда,много е тъжно-да се обърнеш назад и да нямаш нищо изживяно

Моя позната е стара мома на 45 години-още чака принца милата

Няма никакви спомени-за Любови-е няма и рани естествено от такива

Спомени само от сапунени сериали

За тези години

Много много тъжно

Мерси-предпочитам си раните

Доста време се чудих дали да го прочета това откровение. Истината е, че преди няколко седмици изпитах това, което ти описа сега. В момента се опитвам да я забравя, но това надали е възможно. Просто тя беше любовта на живота ми, а когато си тръгна от моя живот взе и част от моето сърце. Не мисля, че ще мога отново да изпитам толкова силни чувства, а и откровено казано няма и да позволя това да ми се случи отново. Просто не знам дали ще мога да го понеса отново. Тя знае чувствата ми , знае колко много я обичам. Точно това беше и причина поради която се разделихме. Просто тя не можеше да ме обича толкова силно колкото аз нея. Каква ирония нали. Силната любов погуби любовта.

Доста време се чудих дали да го прочета това откровение. Истината е, че преди няколко седмици изпитах това, което ти описа сега. В момента се опитвам да я забравя, но това надали е възможно. Просто тя беше любовта на живота ми, а когато си тръгна от моя живот взе и част от моето сърце. Не мисля, че ще мога отново да изпитам толкова силни чувства, а и откровено казано няма и да позволя това да ми се случи отново. Просто не знам дали ще мога да го понеса отново. Тя знае чувствата ми , знае колко много я обичам. Точно това беше и причина поради която се разделихме. Просто тя не можеше да ме обича толкова силно колкото аз нея. Каква ирония нали. Силната любов погуби любовта.

И при мен така-тръгна си,защото не можеше да ми отвърне със същите силни чувства

А аз и не съм искала

Исках просто да обичам

И бях щастлива

"Аз назаем не съм те прегръщал,

и назаем не съм те мечтал-

всяка ласка под брой да ми връщаш

Мен ми стига,че нещо съм дал."

Евтим Евтимов

Незнам по какъв начин си успяла да сложиш край. Аз не успявам. Стоя пред телефона и се чудя дали да й звънна , че ако се обади какво ще й кажа , дали няма да й е неприятно да ме чуе. Няма да и звъня, решавам най-накрая. Оставам телефона . След 10 мин пак го вземам и отново същото. Знам, че се измъчвам само по този начин , но не мога да спя . Сякаш е по-силно от мен.