От доста години вече си блъскам главата и се чудя какъв им е проблема на хората, че не могат да приемат хората с увреждания за равнопоставени, какво в тях ги притеснява, че не искат да си представят да се влюбят и дори оженят за такъв човек. Какво ви притеснява? Какво ви плаши? Толкова ли е важно за вас дали хората са здрави и красиви? Наистина ли смятате, че хората с увреждания трябва да търсят някой като себе си и че са ИСТИНСКИ щастливи с такъв човек? Що за общество сме, щом няма равнопоставеност?

Извинявайте, че правя темата, но не мога да спра да се питам това, не намирам отговор.[ /b]

Защо слагаш всички ни под общ знаменател? Лично аз, нямам нищо против хората с увреждания, дори напротив, когато имам възможност помагам с каквото мога. И те са живи същества и те могат да са щастливи и те могат да обичат, каквото сме и ние това са и те. Има една разлика, че повечето от тях са завидно силни хора и въпреки проблемите успяват (или поне се опитват) да живеят нормален живот, като не обръщат особено внимание на проблемите си. Шапка им свалям на такива хора. Срещал съм по телевизията, в интернет и в други медии, как даден инвалид, е щастливо женен с няколко деца. А половинката му, както се сещате си е напълно здрав човек.

За красотата и здравето, каквото и да си говорим, повечето хора гледат да се изфукат с тяхната половинка, а дали на човека му е приятно с нея, никой нищо не казва. За мен лично, красотата не е на последен план, но не е първото, за мен е важно да съм щастлив с човека с който съм и да ме обича.

И, да... Никакъв проблем според мен няма даден човек с увреждане да живее щастливо с друг такъв. Пак казвам, и те са хора, и те заслужават да живеят като останалите, дори те, заслужават повече.

Поставям ги под общ знаменател, защото живея в малък град, а хората там са с да не кажа средновековно мислене. Не си представят момиче с увреждания да хареса здраво момче. по-скоро мислят, че ще му съсипе живота.

http://www.kaldata.com/forums/index.php?showtopic=79543

Аз нямам нищо против хората с увреждания или тези, които в следствие на нещо вече не са пълноценни. Не мисля, че един човек с увреждане би съсипал нечии живот, защото тяхната никак не е лесна... Но все пак здравите хора са с предимство малко или много. И все пак не трябва да се има такова остро отношение към тези хора. Те не виновни, че са такива и не са имали право на избор какви да бъдат

Какво разбираш увреждания? Умствени, физически? Идеални хора няма.

Различните хора тълпата приема трудно. Предрасъдъците, простотията, тесногръдието...

Но именно такива личности са ценни като приятели, а любовта може да бъде много красива.

Преди години гледах филм, който никога няма да забравя -

"Деца, забравени от Бога" - главната героиня беше глухоняма, но

срещна човека, който да я приеме такава, каквато е,

и да я обича...

Редактирано 24 юни 200818 г. от MistressLinda (преглед на промените)

Преди години гледах филм, който никога няма да забравя -

"Деца, забравени от Бога" - главната героиня беше глухоняма, но

срещна човека, който да я приеме такава, каквато е,

и да я обича...

А защо повечето хора не са такива?Ето това не разбирам?Какво ги спира?

А защо повечето хора не са такива?Ето това не разбирам?Какво ги спира?

Защото и те вече ще са различни

А не искат

Заради данък обществено мнение живеят

Това са хора без Души-не си ги слагай изобщо-нито в мислите си,нито в сърцето си-пълно с обич

Защото и те вече ще са различни

А не искат

Заради данък обществено мнение живеят

Това са хора без Души-не си ги слагай изобщо-нито в мислите си,нито в сърцето си-пълно с обич

А не си ли дават сметка, че ако живеят както другите искат а не както те искат, ще си пропилеят живота?

И не мога да не го приема навътре, защото всички ми казват , че за нищо не ставам, дори собствените ми близки! На 24 съм, а ме третират като дете! Не искат и да приемат, че възможно човек като мен да обича някого и да го направи щастлив!

А не си ли дават сметка, че ако живеят както другите искат а не както те искат, ще си пропилеят живота?

И не мога да не го приема навътре, защото всички ми казват , че за нищо не ставам, дори собствените ми близки! На 24 съм, а ме третират като дете! Не искат и да приемат, че възможно човек като мен да обича някого и да го направи щастлив!

Е от близките пък най-болят такива думи

Това са тежки думи,знам

А и проблема малък град и до днес съществува-едни и същи са си навсякъде

Просто такъв е манталитета им,морала,те и нямат възможност-да станат други-освен да се махнат от там

Ако момчето наистина те обича - ще го направи заради теб

Това е моят съвет-заминете в друг,по-голям град

Ще видиш съвсем различно отношение,а и никой не ви и познава

Поне приказките няма да ги има

Е от близките пък най-болят такива думи

Това са тежки думи,знам

А и проблема малък град и до днес съществува-едни и същи са си навсякъде

Просто такъв е манталитета им,морала,те и нямат възможност-да станат други-освен да се махнат от там

Ако момчето наистина те обича - ще го направи заради теб

Това е моят съвет-заминете в друг,по-голям град

Ще видиш съвсем различно отношение,а и никой не ви и познава

Поне приказките няма да ги има

Знам какво е, 4 години учих средно в София , бях на общежитие и ми беше по-добре. Хубаво е да се отървеш от мухлясали мозъци.

Ами той си живее в голям град, ама.................. просто е по-сложно-аз го харесвам, но не сме се виждали отдавна. А хората в града нее биха позволили да съм с него, защото смятат, че ще му съсипя живота. Приятелите му са голяма напаст!И хората! Като че няма какво друго да обсъждат, като че нма новини, ами ще се захванат с колегите, съседите, роднините..........

Мисля че той ме харесва, но не смее да си го каже, защото се бои да не загуби приятелчетата си! Дето нямат и грам мозък!

От доста години вече си блъскам главата и се чудя какъв им е проблема на хората, че не могат да приемат хората с увреждания за равнопоставени, какво в тях ги притеснява, че не искат да си представят да се влюбят и дори оженят за такъв човек. Какво ви притеснява? Какво ви плаши? Толкова ли е важно за вас дали хората са здрави и красиви? Наистина ли смятате, че хората с увреждания трябва да търсят някой като себе си и че са ИСТИНСКИ щастливи с такъв човек? Що за общество сме, щом няма равнопоставеност?

Извинявайте, че правя темата, но не мога да спра да се питам това, не намирам отговор.[ /b]

Под равноправност и равнопоставеност какво разбираш? За какви увреждания говориш точно... Не всичко е под общ знаменател

Ще се опитам да дам ненакърнително и все пак несервилно мнение.

Ние хората сме животни, каквото и да казваме. Survival of the Fittest не знам дали си го чувал това, но при нас се проявява това поведение. И именно хората с увреждания, така наречените "загубеняци" в гимназията и т.н. са жертвите. С това си поведение по-силните индивиди или изяждат слабите или ги правят по-силни. Може би е отвратително нещо, но мисля че е от особено значение за съществуването ни.

Един от примерите в момента са училищата в САЩ. Като играят спортове, никого не третират като "загубил", а като "последния победил". Следователно "последния победил" ще си мисли, че се справя добре в училище, докато не го уволнят от работа и не му кажат в лицето, че е "загубеняк".

Това, че се подиграват на по-слабите, е начин да ги направят по-силни. Аз лично видях възможност и съм благодарен на съучениците ми в основно училище(макар и да ги мразя в червата си), че ме подбутнаха.

Към Anne: Не мога да ти дам съвет за въпросното момиче... но ти и пък тя трябва да гледате позитивно на нещата. Friedrich Nietzsche е казал "That which does not kill us makes us stronger".