Уважаеми приятели,

обръщам се към всички вас с молба да публикувате тук творбите си на патриотична тематика ,

така че да създадем албум от родолюбиви песни и разкази...По -надолу помествам едно мое стихотворение.

. О, НЕРАЗУМНИ ЮРОДЕ

Във мрачната килия тясна

на стария обител свет

обсебен от идея страстна

един монах изпит и блед

сам над писанията вехти

приведен с поглед замечтан

нашепваше слова невнятни -

от дух неземен обладан :

„Защо ,о , юроде нещастни ,

заспал за вечни времена

под ятагана отомански ,

продал си своята душа ?

Потомък си на племе славно

с велики войнствени царе

и царството ни бе велико

с храбри воини и мъже .

И нашите царе безстрашни

през миналите векове

отрязвали са за стакани

глави на върли врагове .

А Никифор с кратуна проста

ухилен глумо кат дете

посребрен потрепвал с тоста

в устните на войнствени царе.

Край Одрин Булдуина подли

във боя бил е победен

и рицари надменни – горди

предали се безславно в плен.

И нашият народ вековен

е имал златни векове

със просветители велики

народни будни умове.

И на братята славяни

сме дали книга да четат

и сме ги с гордост просветили

свободни за да се зоват .

А злите,подли византийци

със жалки молещи слова

пред нашите безстрашни воини

покорно свеждали глава.

Било е славно нашто племе

с велики войнствени мъже ,

а ти се срамиш в днешно време,

че българин родил си се ....

От сън вековен отомански

един монах изпит и блед

за нови подвизи юнашки

пробуждал е народа клет .....

14.07.2008

Редактирано 16 юли 200818 г. от hrodopski (преглед на промените)

Невероятно!

Чудно е как в едно стихотворение си успял да побереш голяма част от българската история, и не само...

Тъй като все още нямам патриотично стихче за сега ще замълча и ще вземем пример от по-добрите.

Уважаеми приятели,

обръщам се към всички вас с молба да публикувате тук творбите си на патриотична тематика ,

така че да създадем албум от родолюбиви песни и разкази...По -надолу помествам едно мое стихотворение.

. О, НЕРАЗУМНИ ЮРОДЕ

Във мрачната килия тясна

на стария обител свет

обсебен от идея страстна

един монах изпит и блед

сам над писанията вехти

приведен с поглед замечтан

нашепваше слова невнятни -

от дух неземен обладан :

„Защо ,о , юроде нещастни ,

заспал за вечни времена

под ятагана отомански ,

продал си своята душа ?

Потомък си на племе славно

с велики войнствени царе

и царството ни бе велико

с храбри воини и мъже .

И нашите царе безстрашни

през миналите векове

отрязвали са за стакани

глави на върли врагове .

А Никифор с кратуна проста

ухилен глумо кат дете

посребрен потрепвал с тоста

в устните на войнствени царе.

Край Одрин Булдуина подли

във боя бил е победен

и рицари надменни – горди

предали се безславно в плен.

И нашият народ вековен

е имал златни векове

със просветители велики

народни будни умове.

И на братята славяни

сме дали книга да четат

и сме ги с гордост просветили

свободни за да се зоват .

А злите,подли византийци

със жалки молещи слова

пред нашите безстрашни воини

покорно свеждали глава.

Било е славно нашто племе

с велики войнствени мъже ,

а ти се срамиш в днешно време,

че българин родил си се ....

От сън вековен отомански

един монах изпит и блед

за нови подвизи юнашки

пробуждал е народа клет .....

14.07.2008

2.БАЩИН ЗАВЕТ

Питаш ме какво е да си политик ,

далавера –да си сигур няма ?

Всеки днес що годе малко е умник

ще ти каже ,сине-има ...има .

Ето виж баща ти ,сине , с честен труд

що направи –грохнал в старините ,

а съседа да се трепи – не е луд –

се устроил още в младините .

Политик да си днес му е майката !

И прикрит умело зад лъжите

да тръбиш ,че трудиш се за хората

кат без жал изтръгваш им душите .

Кво от туй ,че си продал Родината

и че от народа –се отказал,

нищо –жив бъди-нали душицата

зобил си я колкото си искал ...

Ти бъди умник-своите младини

изживей си като ти робуват ,

ако някой в лъжа те уличи ,

излъжи –що трябва да умуват ...

Ако съвест те отвътре загризе ,

повтаряй си ,че чиста съвет няма

и едва ли някой туй ще отрече-

грешни сме и всичко е измама .

Има келепир във политиката ,

ако ловко лъжеш и ласкаеш

и измяташ се като лопатата

щом отърва ,щом го пожелаеш ...

Ако ли не бягай във чужбината

и устрой се там сред хора чужди,

забрави народа и родината .

Днеска кой ли пък за тях се грижи ...

Не мисли за нищо щом си ти добре.

Род –Родина –кучета ги яли,

който иска тука нека да си мре

сред безумци глухи и заспали.

Питаш ме какво е да си политик ,

далавера –да си сигур няма?

Не бъди наивен-ти си ми умник....

Политиката е ,сине , яма ...

17.07.2008 г.

Мнооого хубави стихотворения!

Мнооого хубави стихотворения!

Благодаря Ви за добра оценка.Въпреки че стихотворенията ми не са кой знае какво , но това определено ме ласкае. Приемам и критични мнения ,те биха ми били от по –голяма полза ,тъй като ще ми дадат ясна представа за работите ми и възможност за самооценка, и коригиране на стила на писане . Бих се радвал , ако Вие тук поместите Ваши творби ( разкази или стихотворения ).Очаквах ,че ще намерят място в тази тема и други автори ,но явно тя не им допаднала – жалко . А има много въпроси (не само исторически , но и от живота ни) ,които вълнуват всички ...Пишете ,споделете виждания и мнения по актуални ,злободневни теми ....

С уважение Hrodopski

18 .07.2008 g

.БАЩИН ЗАВЕТ

Питаш ме какво е да си политик ,

далавера –да си сигур няма ?

Всеки днес що годе малко е умник

ще ти каже ,сине, има ...има .

Ето виж баща ти ,синя , с честен труд

що направи –грохнал в старините ,

а съседа да се трепи – не е луд –

се устроил още в младините .

Келепирът е във политиката,

ако ловко лъжеш и ласкаеш .

Нищо ,измяташ се от думата

за изгода щом си пожелаеш .

Политик да си днес му е майката !

И прикрит умело зад лъжите

ти твърди ,че трудиш се за хората

кат изтръгваш им без жал душите .

Кво от туй ,че си продал Родината

и на глад народа си обрекъл.

Нищо –жив да си-нали душицата

зобил си я колкото си искал ...

За да си на власт ти вместо другите

и врагът ти да не оцелее,

сине , хитро сплитай ги интригите ,

та народа прост да оголее .

Че народ се ,мили , вдига по –добре

щом оголял е и недохранен .

Глупав ще си ,ако ти във туй море

от гняв и бяс си на враг лоялен.

Ако съвест те отвътре загризе,

казвай си ,че съвест чиста няма

и едва ли някой туй ще отрече –

грешни сме и всичко е измама.

Но не ставай глупав,умник бъди ,

Умните на никой не слугуват.

Нека други вместо теб-разбери ,

Да работят ,блъскат и робуват.

Ако ли не бягай във чужбината

и устрой се ти сред хора чужди.

Забрави народа и Родината ,

те едва ли там ще ти са нужни ...

Не мисли за нищо щом си ти добре.

Род –Родина –кучета ги яли,

който иска тука нека да си мре

сред безумци глухи и заспали.

Питаш ме какво е да си политик ,

Далавера –щом си сигур няма?

Не бъди наивен-ти си ми умник....

Политиката е ,сине , яма ...

17- 21.07.2008

Редактирано 22 юли 200818 г. от hrodopski (преглед на промените)

Кратки биографични данни за Васил Левски

Васил Иванов Кунчев, идеологът на българската национална революция, основателят на Вътрешната революционна организация и на Българският централен революционен комитет, е роден на 18.07.1837 година в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Останал сирак е принуден от малък, заедно с двамата си братя(Петър и Христо) и двете си сестри(Яна и Мария) да помага на майка си. Учи във взаимното училище в Карлово при даскал Ботьо Петков, по- късно още две години в класното училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници в Пловдивското класно епархийско училище „ Св. Св. Кирил и Методий”. От 1855 г. е послушник при вуйчо си Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. На 7 декември 1858 г. приема монашеството име Игнатий в Сопотския манастир „Св. Спас“, а през следващата 1859 г. пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон.

През 1861 г.Левски се посвещава изцяло на революционна дейност. На 3 март 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Името Левски получава заради своята ловкост и храброст по време на упражненията и сраженията с турците за белградската крепост. През юни 1862 г( по времето на Първата българска легия) взема участие в боевете с турския гарнизон на белградската крепост ”Калемегдан”. След разпускането на Първата българска легия- 1863 г се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. След кратък в Румъния се завръща в България, на великден следващата година (1864 г) в Сопот, Левски в присъствието на най-близките си приятели сам отрязва дългите си монашески коси. От 1864–1866 г. Левски учителствува в с. Войнягово, Карловско, а след това (1867) в Еникьой, Северна Добруджа. . През 1866 г. на румънска земя се движи в средите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, през ноември същата година. се среща с Раковски. По предложение на последния става знаменосец в четата на Панайот Хитов, а след преминаването на четата в Сърбия постъпва във Втората българска легия на Раковски (1867-1868). След нейното разтурянето той заболява и се лекува два месеца в с. Зайчар. През това време преосмисля изминатия път и нецелесъобразността на четническата тактика. У него назрява ,макар и бавно , новата тактика за постигането на крайната цел. В писмо до Панайот Хитов загатва за своите изводи и намерения, като му съобщава, че е решил да извърши нещо голямо в полза на отечеството, „в което ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя, губя само мене си“. След разгрома на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, през август 1868 година, окончателно се убеждава, от необходимостта от подготовка на народа за революция. На 11 декември 1868 г Левски заминава за Цариград с параход., за да предприеме оттам обиколна на българските земи и на место да се запознае с условията.

В началото на януари 1869 г. напуска турската столица и се отправя към Тракия и Северна България. Преминава през Пловдив, Карлово, Сопот, Казанлък, Сливен, Велико Търново, Ловеч, Плевен и Никопол. Навсякъде разговаря със свои доверени хора и познати, за да ги спечели за делото. Левски приключва своята обиколка и на 24 февруари се завръща в Румъния.След двумесечен престой в Румъния на 1 май 1869 г. Апостолът започва втората си обиколка в българските земи с изходен пункт Никопол. По време на тази обиколка изгражда Вътрешната революционна организация и мрежа от частни революционни комитети.След повторното си завръщане в румънската столица на 26 август 1869 г. Левски се включва активно в живота на младата българска емиграция. В края на 1869 г. заедно с Любен Каравелов участва в създаването на Българския революционен централен комитет.

Разочарован от емиграцията, през май 1870 г. Левски се завръща в България и се заема с доизгражданото на комитетска мрежа. До края на 1871 г. успява да създаде гъста мрежа от революционни комитети, обединени в цялостна Вътрешна революционна организация. За нейна столица е обявен Ловеч, а комитетът в този град е обявен за БРЦК, наричан още Привременно правителство на България. Ловешкият комитет го подпомага в поддържането на връзките с емиграцията. Левски разглежда ЦК в България като върховно ръководство на революционното движение. Когато дейността на организацията вътре в страната се разраства БЦРК изпраща двама помощници на Левски през втората половина на 1871 г. — Димитър Общи и Ангел Кънчев. Същата година изработва програма и проектоустав на БРЦК. Става инициатор и участник е на първото общо събрание на БРЦК в Букурещ (29 април — 4 май 1872 г.). В края на юни 1872 г. напуска Букурещ и като пълномощник на БРЦК пред комитетите в България започва преустройство на Вътрешната революционна организация. Създава окръжни комитети.

На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на организацията от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. На 27 декември 1872 г. бива заловен от турската полиция на Къкринското ханче (източно от Ловеч). При залавянето му Левски притежава редовно тескере за пътуване, дадено му от Малък Добри Койнов от ловешката махала Дръстене, но го гълта, за да го скрие от турците.

Съден е в София, на специално свикан за целта процес. В комисията на процеса са : Али Саид паша Шакир бей и Иванчо х. Пенчович. В състава на съда са включени още българите: х. Мано Стоянов и Пешо Тодоров като представители на българската община в града, мюсюлмани и евреи. Смъртната присъда е издадена на 14 и е потвърдена на 21 януари 1873 г.На процесът са осъдени на затвор и заточение 60 подсъдими и двама на смърт, чрез обесване— Димитър Общи и Васил Левски. Присъдите са потвърдени от султана по целесъобразност. На 19 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.

Така завършва живота и делото на идеологът и стратегът на българската национална революция, на основателят на Вътрешната революционна организация и на БЦРК, на великият син на българския народ, гениалният и незабравим Апостол на свободата Васил Иванов Кунчев- Левски. Посветил и отдал живота си в името на най- великата цел- свободата. Превърнал се в знаме на борбата за национална и социална свобода и синоним за честност, правда и преданост към народ и родина . Днес той е достоен пример за младото поколение....Безсмъртните му завети ще пребъдат във вековете...

07.02.2009 г. Родопски