witness

Беше ми попаднала една симпатична история, може би стар виц, може би детски или пасторски хумор. Имало две деца от малко градче, братчета на 8 и на 10 години, които били големи беладжии и редовно вкарвали в неприятности родителите си. Не че го правели нарочно и искали да навредят, просто двете неща винаги вървели в комплект. Един ден майка им отишла за помощ при свещеника, който явно имал опит в това как да накара децата да слушат. Той се съгласил да им поговори, но с всеки поотделно, и казал на майката да доведе първо по-малкия. Свещеникът настанил момчето на стол в ъгъла, застанал пред него и строго попитал: "Къде е Бог?" Момчето се опулило и заоглеждало, понеже нямало отговор. "Къде е Бог?", попитал с още по-силен и строг глас свещеникът, а момчето вече се уплашило. "Къде е Бог?", потретил той, като натъртил на последната дума, което на момчето му се сторило признак на силен гняв, то изведнъж скочило разтреперено и побягнало право вкъщи при брат си, разтърсило го за раменете и закрещяло: "Ей сега вече го загазихме! Бог липсва и те си мислят, че ние сме го направили!"

Уф, не си добре ти, не си... зависимият към писане на дълги обвинителни речи, в които някой въображаем събирателен форумен образ трябва на всяка цена сам да си е виновен за всичко, и за наследствените автоимунни болести даже, пише за зависимости. Що ми трябваше да се майтапя за лекарствата (дето винаги и неизменно са за психари, разбира се) да ме хванеш за канарче да ти минава следобедът. А темата е съвсем друга както винаги, но щом съм участвала по някаква причина, трябва да се засрамя. Щото на каква се правя? Все ми тая 🙂 какви блянове и мечтания и тарикатчета са те подгонили да ги виждаш навсякъде, айде стига глупости за днеска.

И какво сега, да си прекъсна тиреостатика, лекарството против тахикардия и витамините, щото ми пречат на душата ли, според теб? Правиш се на смешник. "Тия медикаменти" и тютюна, я стига ))) Като каже доктора, ще ги спра...

Въпросът е кое е първично. Стресът или хормоните. Като изключим наследствеността и други фактори. Ти толкова ли си сигурен кое е причината, за да сочиш с пръст като психично проблемен някой, болен от нарушение, засягащо едва ли не всеки втори човек на планетата? Ако си толкова сигурен, можеш ли да обясниш механизма, че да напредне и превенцията? Съмнявам се. Направи се на Гъбарка и за да избегнеш това цитираното... Ти си Не бих нарекла "гледна точка" убийството на майка, макар и животно, и след това на тримесечните му деца, при положение, че не застрашават никого. Това не е гледна точка, това е душевно изкривяване и то сериозно. Обаче мисленето, че животните са просто биологични автомати е широкоразпространено, но какво да се каже и за отношението към неудобните хора? То битува в същите тези тайни и явни любители на измисления си свещен комфорт. И свещеното им "жизнено пространство". Като казах, че не съм садомазохист, исках да допълня, че поне не искам да бъда. Защото всеки е егоист понякога, но не всеки стига до съзнателно или неосъзнато убийство и последиците му. В нормалната човешка същност има нещо, което ще го възпре от извъшването на някои простъпки. Защо е така, едва ли е заради "идеологията", но тя може да подтисне естествената нагласа и да се превърне в жестокост, дори жажда за жестокост и наслада от извършеното. За съжаление, това е навсякъде в живота, а приказките, че всичко около съвестта било условно и плод на конвенция не помагат особено.

Прекалено си предсказуем, щото с какво друго да се занимава човек с личностно разстройство като теб по цял ден, освен с психичното здраве на другите. Направо не е етично да се гъбаркам. Обаче браво, на прага си на пробив в ендокринологията.

Тирозол, Пропранолол, Невробекс. Пуша тютюн.

Ами, стори ми се ясно в контекста на прераждането, че е гледната точка на тези, които не са садо-мазохисти. Все пак е естествено. Доста далеч е от "идеологическа приказка". А за някакви сравнения между една и друга гледна точка изобщо не съм писала нищо. Чак сега ме вкара в такива нелепи размисли - дали садо-мазохизма се възпитава идеологически. Може би... и може да е правилен, де да знам? Искам да кажа, по твоята логика - еднакво условен.

18. Казах в сърце си за синовете човешки - да ги изпита Бог, и да видят, че те сами по себе си са животни, 19. защото съдбата на синовете човешки и съдбата на животните е съдба една: както умират едните, тъй умират и другите, и едно е диханието у всички, и човек няма предимство пред добитъка, понеже - всичко е суета! 20. Всичко отива на едно място: всичко е произлязло от пръст, и всичко ще се върне в пръстта. 21. Кой знае: духът на синовете човешки възлиза ли нагоре, и духът на животните слиза ли надолу, в земята? Понеже темата беше прераждането на "душите" на животните или прераждането на каквото е там, какво всъщност казва този пасаж от Еклесиаст? На пръв поглед е ясен и се тълкува еднозначно, тленността на човека и животното и т.н. Обаче какво означава последният стих, даден като риторичен въпрос. И какво означава духът на животните да слиза надолу в земята? По определение руах, духът е безсмъртен и след като слезе надолу (нагоре и надолу са метафора, разбира се) - какво става с руах? Човеците и добитъкът имат един руах/дихание на живота, но все пак се разграничава посоката на духа при едните и другите след смъртта на тялото, значи не става въпрос за съвсем безлична жизнена сила. Излиза, че духът отново и отново участва в някакъв кръговрат "в земята" или е по-точно причината за него, тъй като руах е еквивалент на творческата сила на Бога, без която не се ражда нито едно същество. И в този смисъл написаното в Еклесиаст 3:21 може да се приеме като намек за прераждане, още повече, че е с нюанс на неопределеност за съдбата на двете категории същества, разумни и неразумни. Намекът в случая на животните е не само за постоянно връщане и кръговрат, но и че няма правило, определящо "посоката" на човешкия и животинския дух, който и без това е един... Може би тук се изразява съмнение в общоприето схващане за прераждането, което през античността е било мейнстрийм, а не изключение, за разлика от сега, и въпросът разширява възгледа чрез съмнението дали това схващане за прераждането, посоката и възможностите на хората и животните обхваща цялата картина. Че през античността е била разпространена вярата в прераждането намекват и евангелията, впрочем, има два известни епизода - във въпросите за върналия се Илия и за слепеца по рождение. А, и е погрешно да се мисли за прераждането като за издигане някакво, както ме набеждава Валкирия. Прераждането може да бъде безкраен кошмар от наша гледна точка, но и някаква възможност. Но представата за някакви посоки в това движение (в кавички) е само конвенционална и относителна. (отдавна нямам вече котка, тя и котетата сирачета бяха убити от нормалните хора наоколо. Поне за двете котенца съм сигурна, но както и да е. Кой знае къде отива духът на едните и на другите?)

Това са детинщини, Валкирия. Не знам дали разбирам нещо от будизъм и религии, но ти нямаш дори бегла представа, а най-глупавото е, че изобщо не се притесняваш да го показваш. Наричам детинщини мисленето с вестникарски клишета присмиването над всичко, което не ти е непонятно. Ако кучето имаше някакви амбиции, и то би потвърдило, че разбира от наука, само защото случайно е видяло с очите си вътрешността на някоя лаборатория; така и ти с религиите, будизма и света. Лесно и плитко. Не се тикам да давам невъзможни представи...

Предположително можеш, но не съм сигурна, защото обикновено влизаш в темата с директни въпроси именно от областта на юдаизма и така да привлечеш на своя територия разговарящия, а там и стените помагат. Някоя непредпазлива или прекалено любопитна душица като мен, обичаща да се занимава с всичко. Въпросът е в мотива зад това и дали си наясно с него или не, а човек да е наясно с мотивацията си е доста по-трудно от познаването на която и да е религиозна система, била тя и най-великата, най-вече, в обикновения случай, защото се е отъждествил с нея. Иначе да, миш-машът е пълен, ако се опиташ да докажеш чрез Стария или Новия Завет, че душите на животните се прераждат, или ако се опиташ да докажеш чрез понятията и термините на будизма, че животните не се прераждат. Понятията и термините са създадени да обслужват определен възглед, затова е трудно ако не невъзможно да се намери допирна точка. И тази невъзможност не означава, че страните нямат свои "железни" основания, погледнати единствено през призмата на едната или другата, или третата система. Религиите са човешки изобретения поне на 99,999 процента, но ние го забравяме и често именно от страна на самите религии това трябва да ни се напомня. Те са предпазни обвивки, създадени да съхраняват "образа" или "зърното" до определен (но за човека неизвестен) момент.

Това не е вярно и не знам от колко години го повтаряш. Ролята на разума е ключова да разбере какво въобще трябва да направи и защо, но контролът си остава практически в сферата на сънищата точно ако не се осъществи чрез емоционалната природа, защото тя е много по-мощна и бърза. Все едно да искаш с човешко тяло да догониш препускащ кон. Че преведи ти по-смислено "саттва" и "сем чен"... Чувствующие существаЖивые существа, кроме будд, которые совершают намеренные действия и, соответственно, переживают результаты собственных действий. Существа, осознавание которых по-прежнему ограничено и испорчено преходящими загрязнениями – эмоциональными омрачениями и омрачениями познания. Тибетский: སེམས་ཅན། sems-can Санскрит: sattva Пали: satta Синонимы: ограниченные существа; живые существа https://studybuddhism.com/ru/glossary/sentient-being

Искала съм да напиша нефеш, поправям се. Видно е, не ми е лесно да мисля с друга терминология, но го правих за да намеря общ език. Твърде неуспешно и оттук нататък ще е забавно да карам с понятия от някаква непозната за теб система.

Честно казано, първо си помислих, че имаш предвид колонизаторите. Защото в този пример на отношение към други човешки същества тъкмо в тях "подобието" е било безкрайно далече от "образа". Проблемът е, че ние с теб изобщо не се разбираме, аз имам предвид едно (буквализма), ти съвсем друго. Какво ме питаш, дали че Талмуд е записан във форма на диалози, на диспут, като различни танаи обсъждат всевъзможни въпроси? Изглежда не помниш, че вече сме засягали Талмуда, цитирала съм ти страници от него от Sefaria.org . Устната тора не знам обаче да е била променяна откакто е била записана преди 1800 години, и то не без протести сред самите държатели на това знание по причина, вероятно, на опасността от изкривяване и загуба на връзката с живата мъдрост. Виж сега, според теб юдаизма може да е навсякъде, където и ти си намесена, но за другите хора това не е така и би трябвало да го съобразяваш, ама не. За мен шарените черги може би са красиви, а едноцветните донякъде тъжновати. Вече обясних какво мисля за животните, пък и веднъж според теб имаха само нешама, сега като споменах Еклесиаст, се оказаха и причастни на руах. Аз имам предвид нещо конкретно от будизма, засягащо причината "чувстващите същества" (още "съзнателните", защото това е истинското аз-съзнание в човека и причина за продължаване на съществуванията) да се наричат така. И тя е, че общото за тях е способността да преживяват страдание, това са всички непросветлени, подвластни на илюзията същества. А представата в разните религии за това с какво е свързано дишането не е различна, то е в пряка връзка с емоциите, които в животните и особено във висшите видове се доближават по сложност до човешките, макар да не могат да ги осмислят. Но си струва ние да го знаем, макар за не можем особено да го променим. Последното важи и за голямата част от хората впрочем. Загива ли това "дихание" според Еклесиаст? Връща се при източника си, а съществата са смъртни по определение. Пак психологически проекции, ама вие с Рамус имате един и същи проблем, че нахлувате навсякъде, без да сте опитали поне веднъж да уважите съображенията на другия. Вкарвай малко цвят в чергата си понякога за разнообразие...

Приписваш ми някакви нелепи мнения, или ти така ме разбираш.. Животните не могат да се самонаблюдават, примерно, за да поправят реакциите си, нямат понятия за правилно и грешно, възможност за морален избор и прочие. Нямам слабост към Кабала, а Мадона никога не съм я понасяла. Както и да е. "Сливането с Твореца" за мен също е доста спорна формулировка, но в контекста на (твоето разбиране на) религията юдаизъм може и да върви. Въпреки това е доста опростен поглед върху нещата що се отнася до проблемите на аз-а и времето. Писанията са си писания, въпросът е как ги разбираш. И ако ги разбираш някак погрешно, това ще е такова страшно и тайно прелюбодеяние, че даже сам да не знаеш за него)) То да го е страх човек да ги отвори... св. Игнатий Брянчанинов ще го заплаши с ада. Или пък някой книжник талмудист, дето и сам ги чете, както му отърва. В тази връзка, какво пък толкова - нали пише черно на бяло в Еклесиаст, че хората и животните имат едно дихание, руах? Не едно и също, а едно.

Не знам какво са ти казали за място и дали е посмъртно, само знам със сигурност, че поправките имат едно-единствено време, сега. То не е къде и кога, а модус на времето. А щом става въпрос за време, значи за съзнание. Тук вече мисля да прекратя, защото не ми се играе повече в пясъчника от такава и онакава терминология. "Кой знае дали руах на синовете човешки се издига нагоре и дали руах на животните слиза надолу в земята?" Дали е риторичен въпрос или твърдение и в какъв контекст е дело на интерпретацията.