След завръщането на Стив Джобс в Apple, неговата първостепенна задача е подобряване финансовото състояние на компанията, която, както помним от предишните части (1, 2, 3, 4, 5 и 6), в средата на 90-те години, съвсем не е цветущо.

Джобс успя: Mac OS 8 и 9 се оказаха много удачни, добре е приет и цветния iMac G3. В компанията отново се появяват пари и вече може да се мисли за бъдещето.

Mac OS 8 и 9 не могат да бъдат счетени за изцяло нови. В тях присъства кода на по-ранните System 6 и 7, и да се използват като база на една операционна система, която да се използва и в по-далечно бъдеще, просто няма смисъл. От друга страна, след закупуването на NeXT, в ръцете на Apple попадат разработките на тази компания. Особено много доброто ядро Mach. Самата Apple също има редица недовършени проекти и да се губи всичката тази работа би било твърде глупаво. Ето защо се взема решения от тези софтуерни библиотеки, сорс кодове и проекти да се „сглоби“ нова операционна система.

Rhapsody

Тази ОС е представена по време на MacWorld Expo в Сан Франциско на 7 януари 1977 година и за първи път демонстрирана на WWDC половин година по-късно. Тази ОС е разработена едновременно за PowerPC и x86, и вътре в нея всичко е много объркано. Ядрото се базира на Mach и BSD, а програмният интерфейс OPENSTEP е създаден още през 1994 година съвместно от NeXT и Sun Microsystems.

За да има съвместимост между Rhapsody и Mac OS е създаден програмен слой за съвместимост с име Blue Box. Това е виртуална среда без емулация на хардуер, даваща възможност за стартирането на софтуера за Mac OS 8 в режим на цял екран. Естествено, тази среда няма как да поддържа програмите, които директно работят с хардуера.

Нещо повече, Apple решава да направи нещо, което да има отношение към нейния основен конкурент Microsoft. Това е платформата за разработка Rhapsody, а Yellow Box има версия и за Windows. При това, работата е свършена много добре – процедурите, които трябва да работят на ниво хардуер, са преписани като услуги на Windows.

Що се отнася до външния вид, компанията решава да не открива топлата вода: „платинената“ Mac OS 8 се харесва на всички и същия интерфейс получава и Rhapsody. Остава си и панела с Finder. Разбира се, за тази ОС са портвани всичките вградени в Mac OS програми: QuickTime, ColorSync, QucikDraw и т.н. Системата поддържа множество файлови системи: HFS, HFS+, FAT, AFP (Apple Filing Protocol), UFS, ISO9660, има виртуален Java енджин и софтуерът може да бъде писан на Objective-C. Това са богати възможности за всяка една операционна система.

В крайна сметка се вижда, че тази ОС е малко претоварена с различни опции, които не само не са необходими на обикновения потребител, но я и забавят. Решението е взето доста бързо: щом това не е конкурент на Windows 98, то нека да бъде конкурент на сървърната Windows NT. И така, през месец март 1999 година вместо очакваната публична версия на Rhapsody, Apple представя Mac OS X Server 1.0.

Създаването на Mac OS X

Това че Apple макар и малко късно, представи много добър конкурент на Windows NT е чудесно. Но обикновените потребители останаха настрани. Това трябва бързо да се реши, понеже през 1999 година вече се знаеше, че Microsoft подготвя потребителска операционна система, базирана на сървърното NT ядро. Сега вече знаем, че тя получи името Windows 2000.

Apple решава да тръгне по пътя на своя главен конкурент. Компанията вече разполага с много доброто ядро XNU, което включва в себе си микроядрото Mach и стандартните BSD услуги. А за използването на стария софтуер може да се използва същия API Carbon (Blue Box). За стартирането на старите приложения е необходим дисковия образ на Mac OS 9, а прекомпилираните приложения могат да се стартират просто чрез API Carbon. Тогава средата за разработка Yellow Box получава името Cocoa и се използва за писането на софтуер за новата ОС. По-късно, към тази IDE добавят поддръжката на Java.

Разбира се, за новата ОС е необходим нов интерфейс и това е Aqua. Той се базира на стария „платинен“ външен вид, но сега е със закръглени ъгли и има полупрозрачни елементи.

Тази операционна система има четири основни слоя:

  • Подсистемата Darwin (Mach ядрото и BSD програмите)
  • Средата за програмиране Core Foundation (Carbon API, Cocoa API и Java API)
  • Графичната среда Aqua (QuickTime, Quartz Extreme и OpenGL)
  • Фреймуърковете и драйверите Core Image, Core Animation, CoreAudio и CoreData

Вижда се, че към тази ОС са се отнесли мъдро. Оставено е само най-необходимото, като всички излишни за потребителите библиотеки са оставени за сървърната ОС. На теория, това би трябвало да повиши работоспособността на системата, но на практика…

Mac OS X Public Beta

Apple добре разбира, че новата ОС е още сурова и недоработена. И най-логичното решение е през месец септември 2000 година да се направи публичен бета тест и да се разкрият и изяснят възможните грешки и проблеми още преди операционната система да излезе. Това и до днес е общоприета практика. Само че тук бетата… е платена. Да, за да се „докоснете до бъдещия Macintosh“ (това е написано на опаковката), потребителят трябва да заплати 30 долара.

Като се има предвид, че тази ОС не е особено функционална и съвсем не е стабилна, този ход изглежда твърде странен. Ако Apple преживяваше трудни времена и няма пари, то това можеше да бъде разбрано. Но не, изминали са две години откакто компанията се е измъкнала от кризата и представя отлични продукти, и няма проблеми с парите.

Вторият неприятен момент са системните изисквания. Средностатистическият Mac има 64 MB оперативна памет, докато новата ОС изисква 128 MB. По принцип, тя може да се инсталира и на 64 MB RAM, но това силно забавя и без това бавната ОС. А в същото време минималните системни изисквания за Windows 2000 са 32 MB RAM, а 64 MB е препоръчителния капацитет на оперативната памет.

И още, новата ОС поддържа Mac компютрите, започвайки от G3 – тоест, от 1988 година и по-новите. Като се има предвид, че потребителите на Apple са свикнали с 4-5 години поддръжка, това никак не се харесва, а и по-старите Mac продължават да си работят бързо и бодро.

Друг неприятен момент е, че тази ОС не поддържа разширителните карти за за процесорите, които ускоряват изчислителните задачи. И естествено, новата ОС иска повече дисково пространство – цели 1,5 GB, което пък оказва влияние на скоростта на зареждане.

Mac OS X 10.0 Cheetah

В крайна сметка, бета версията на Mac OS X е приета по-скоро негативно – каква полза от красивите картинки, иконки и панели, ако всичко работи бавно? Но много потребители се замислят и виждат, че нововъведенията са много и са удобни:

  • Dock – панелът в долната част на екрана, където могат да се поставят иконките на приложенията. Този подход оцеля до наши дни и едва ли ще изчезне скоро
  • Терминалът – системата има много общо с BSD и без команден ред е за никъде
  • Появили са се пощата Mail, адресната книга, TextEdit – аналога на Notepad във Windows
  • Въведена е пълната поддръжка на многозадачна работа, както и защитени области на паметта
  • Поддръжка на PDF – както четене, така и създаване
  • Поддръжка на OpenGL – графичните библиотеки за работа с 2D и 3D

Оплакванията също не са малко:

  • Твърде бавна работа – новият интерфейс Aqua е досадно бавен. Времето на реакция и скоростта за стартиране на приложенията при OS 9 са съществено по-високи
  • Стабилността. На теория, Mac OS X би трябвало да е много по-стабилна, поради използването на добре настроеното ядро. Но на практика непрекъснато се появяват Kernel Panic. Чести са и сривовете на системата.
  • Има проблеми със съвместимостта: в първите версии на OS X не могат да се възпроизвеждат DVD и не могат да се записват CD. Голяма част от старите оптични устройства изискват нови драйвери
  • Объркани са езиковите локали: Apple пуска два диска. 1Z с поддръжката на 8 езика, но без китайския и корейския – има проблеми с изобразяването на йероглифите. Дискът 2Z вече поддържа 15 езика, но трябва преинсталиране. Проблемът се решава чак след година и половина с излизането на версия 10.2

В крайна сметка, първата версия на OS X съвсем не прилича на гепард (cheetah). Тук Apple си взема поука и следващото обновяване до версия 10.1 Puma е безплатно.

Mac OS X 10.1 Puma

Тази версия излиза една година след 10.0 и разбира се, първата работа на Apple е да оправи забелязаните грешки. Но не се справя много добре.


Apple обещава следните промени:

  • Подобрение на производителността – да, много потребители забелязват, че системата работи по-бързо. Но е много далече от OS 9
  • Връща се пълноценната работа с DVD и CD
  • Подобрена поддръжка на принтери – със самата инсталация се поддържат над 200 модела. Удачен ход, с който новата ОС рязко изпъква на фона на Windows, където не може да се мине без ръчното инсталиране на драйвери
  • Оптимизация на OpenGL – компанията е обещала 20% по-бърза работа. Но на практика, работата с графика е по-бавна от тази в OS 9
  • Подобрен AppleScript – сега може да се използва в много повече системни компоненти – в терминала, при печата и други

Остават си основните оплаквания относно слабата производителност. Много потребители отбелязват, че промените са твърде малко за да бъде обявена нова версия на операционната система. Може би това е трябвало да бъде версия 10.0.5.

 


Проблемите с производителността са оправени чак в Mac OS X 10.2 Jaguar, излязла през месец август 2002 година. И напълно логично, именно Mac OS 10.2 се счита за първата стабилна версия на Mac OS X. Но на това ще се спрем в следващата част.

 

Абонирай се
Извести ме за
guest
4 Коментара
стари
нови
Отзиви
Всички коментари
Име
Име
3 години

Тази ОС е представена по време на MacWorld Expo в Сан Франциско на 7 януари 1977 – наистина ли??

Ябълката на познанието
Ябълката на познанието
Отговор на  Име
3 години

Не, тази ОС е докарана в България от Кхан Аспарух през лето господне 681 г. и византийците са били очаровани.

Kofti Petrov
Kofti Petrov
Отговор на  Име
3 години
Калин Димитров
Калин Димитров
Отговор на  Име
3 години

Вероятно техническа грешка. Предполагам е 1997г.