fbpx
11.8 C
София

Как да се справим с предстоящата вълна на Делта варианта на COVID-19: Експертите говорят за телесното и психичното ни здраве

Най-четени

След прекрасните пролет и лято, които ни дадоха надежди, че пандемията вече е окончателно към края си, че сме напът да забравим за ограничителните мерки, постоянния стрес от съобщаването на цифрите, показвани от двата брояча, върху които се фокусира света от 2020 насам – броя на новозаразените и на починалите от коронавируса, след скъсването на подчинеността на стреса и тревожността от личното заразяване и личната роля в разпространяването на вируса, заедно с поетапното възстановяване на усещането за нормалност, през последните няколко седмици всичко това се срина с жестоката експанзия на Делта варианта, който вече поразява населението и отново тревожи лидерите на едни от най-големите държави в света, които могат да се похвалят и с най-високи темпове на ваксинация, като например САЩ. Най-торпилиращо за усещането ни за поетапно поемане на контрола над пандемията и връщане на усещането за планимерност в живота и възстановяване на ритмичното ежедневие, беше обявяването от учените, че настоящите ваксини, които се предлагат като универсалното средство, което ще сложи край на пандемията, не са напълно ефективни срещу Делта варианта, макар и за наша радост да предпазват от развиването на тежки симптоми и настъпването на увреждания или хоспитализация в болница. Като се има предвид големия брой на все още неваксинираните хора, особено в някои части на света, сред които попада и нашата страна, тези данни означават, че тепърва ни предстои една есен, в която маските са далеч от това да отпаднат като задължителна мярка за всички, дългосрочните ни планове за пътуване, провеждане на събития, обучения и работа с физическо присъствие, вече ни изглеждат по-скоро като една по-далечна химера.

Макар и силно изморителната и травмираща 2020 година вече да е зад гърба ни, новините около Делта варианта и предстоящата нова вълна на разпространение на вируса подействаха като пречупваща точка за много от нас. Това съвпада и с вече тревожното затягане на мерките и възобновяване на някои от предишните насоки за поведение на обществени места и на закрито, които се наблюдават в немалко държави и региони по света. Общата атмосфера по света в момента е на преразглеждане на ужаса, умората и чувството за несигурност, придружени от посттравматичния страх, както и усещането, че старата ситуация ще се върне отново. Психологичното преживяване на тези събития е като усещането, когато докато сънува кошмар, човек започва да мисли, че вече се е събудил, но по-късно се оказва, че още е сънувал същия сън.

Стресът и гневът в момента са навсякъде. Яростта отново се канализира към онези, които са избрали да не носят маска или да не се ваксинират, независимо от препоръките на учените и експертите, които казват не само че ваксинирането е безопасно, но и че е необходимо в този момент, за да могат да бъдат защитени всички от нас. Гневът е също толкова голям и сред онези, които отказват да се вслушат в настоящите съобщения и призиви на здравните власти. Предозирането с наркотици и самоубийствата продължават да се покачват с безпрецедентни темпове в световен мащаб.

Изглежда, че една конкретна демографска група от хора ще понесе най-много натиск: родителите на деца. Именно те бяха помолени да поемат невъзможен натиск и разцепване на усилията и енергията им между работата и грижите за децата им по време на тази пандемия и сега трябва да направят избор между изпращането на децата им обратно в училищата, които могат много бързо да се превърнат в скрити гъмжила на разпространение на коронавирус, или задържането им у дома, на фона на опасенията как виртуалното обучение ще повлияе на качеството на образованието им и социалното им развитие. Съществува също така и един непрекъснат натиск от непрекъснато поддържане на умовете и телата ни заети с дигиталните устройства, докато препускаме от една в друга задача, без да имаме възможност да оставим себе си в пространство за почивка, без да сме ангажирани с работа. Въпреки че досега се смяташе, че децата не са толкова сериозни разпространители на коронавируса, а дори и да се заразят, често го изкарват леко и без симптоми, данните за Делта варианта, който освен че се оказва, че е много по-силно заразен от първоначалния щам, но и води до много по-тежко прекарване при заразените (сред неваксинираните), допълнително попариха надеждите и на най-оптимистично настроените сред нас, които вече започнаха да имат очаквания, че пандемията е към края си в световен мащаб и е въпрос на време да свърши и у нас. На фона на всичко това, не трябва да забравяме, че все още в повечето държави по света одобрените и известни към момента ваксини срещу коронавируса не са получили изрично одобрение от властите да бъдат прилагани върху деца, независимо от факта, че според експертите са безопасни, а в САЩ вече се предлагат за тийнейджъри. Това допълнително торпилира очакванията за възможно прекратяване на онлайн обучението или създаване на прогнозируем план за това какво следва оттук нататък през есента.

Какво можем да направим, за да се справим с Делта варианта и да поддържаме психичното си благополучие?

Първо, важно е да признаем за съществуващи и нормални усещанията за тревожност и тъга, които са напълно в реда на нещата, ако ги изпитваме. Всички хора от моето обкръжение, с които комуникирам редовно, сред приятелския ми кръг и дори хора, с които отношенията ми са изцяло в социалните мрежи, изразяват в различна степен чувство за безпомощност и отчаяние през последните няколко седмици. Би било добре да оставим тези вътрешни емоции, когато възникнат, да бъдат артикулирани в пространството и да бъдат признати. Ако започнем да се чувстваме по-тревожни от обичайното е добре просто да си вземем почивка, да крещим на възглавницата, ако е необходимо, да гледаме развлекателни предавания, или просто да признаем: „Изобщо не се чувствам добре, но е важно да призная това в момента“. Трябва отново да си позволим да не сме силните и устойчиви хора, като каквито ни познава нашето обкръжение.

Докато гневът към другите – защото не се ваксинират, защото не спазват противоепидемичните мерки и по ред други причини е напълно разбираем, в крайна сметка може да бъде по-малко стресиращо, ако успеем да се отдръпнем от настоящия момент и погледнем всички като част от една и съща страдаща общност, които еднакво и в различни нива се нуждаят от малко разбиране, емпатия и съчувствие в момента. Със сигурност няма нужда да атакувате някой директно, защото не се е ваксинирал, не е спазил стриктно всички мерки или просто от него са се заразили хора. Разумно е все пак да насочим част от енергията си в това да осигурим достъп до достатъчно надеждна информация по темите за обществено здраве, както и да дадем еднозначно послание към държавните служители, че очакваме от тях да поддържат нашата безопасност и да се вслушат в мненията и прогнозите на експертите за развитието на епидемиологичната обстановка, а не да пълним главите си с цинични, политически водени решения. В крайна сметка последователните, добре информирани разпоредби и инструкции и положителните съобщения изглеждат най-добрият начин за избавяне от негативните тенденции, които се прогнозират в момента.

Трябва да напомним и да се похвалим, че се успели да се предпазим до този момент от още по-тежки катаклизми, каквито са причинявали епидемиите в миналото – като чумата и испанския грип например, въпреки че на милиони от нас се налага и да се справят и понасят загубата на свои близки хора. Трябва да помним, че сега общо взето знаем какво да правим и сме се научили как да се грижим за безопасността си в тези пандемични времена, дори и не всички наши мерки и решения да са високо надеждни или гарантирани, както и винаги да остава известна доза неуправляем риск. Трябва също да си припомним старите и новите умения за справяне със ситуацията, на които се опирахме досега, за да продължим да се наслаждаваме на нормализирането на начина ни на живот, към което преминахме през настоящите месеци. Ако повече от нас хора се ваксинират, носят маски и спазват социална дистанция на обществени места, ние все още ще можем да продължим да вършим безпроблемно много от досегашните си дейности в рамките на разумното.

Все още сме далеч от точката на постигането на „пълна нормалност“, каквото и да значи това, и именно поради това трябва да продължим да спазваме много от познатите и изтощителни предпазни мерки. Все още не можем да се наслаждаваме на претъпкани концерти на закрито, на които хората много бързо опознават един друг, нито можем да водим разговор на висок глас с цяла тайфа в някой препълнен ресторант. Трябва отново да поставя акцент върху ключовите послания, които можем да синтезираме от прогнозите и препоръките на експертите по обществено здраве, психично здраве и обществениците. Добре е да забавим темпото на ежедневието си, да направим малка почивка и да скърбим достатъчно, когато е необходимо, да си позволим да бъдем уязвими и отявлено тревожни. По отношение на нещата, които не можем да контролираме, трябва да направим възможно най-оптималния в нашата конкретна ситуация избор, като преди всичко запазим фокуса върху личното си благополучие. Добре е да опитаме да въведем някакво усещане за цикличност и рутина в ежедневието си, колкото и да е трудно това на този етап – все още има много неща, които може да продължим да правим безпроблемно по начина, по който бяхме свикнали досега, стига да продължим да спазваме мерките за социална безопасност и ограничаване на разпространението на епидемията.

Друга важна задача, с която трябва да се натоварим, независимо дали от граждански дълг, алтруистично желание за обществено благополучие, или егоистично желание за лично благополучие, няма особено значение от мотива, е да се превърнем в посланици на медийната култура, културата за разпознаване на фалшиви новини и културата на чистата, незамърсена комуникация на експертното мнение и научните факти. Когато помагаме на хората около нас да се ориентират по-добре в потока от информация (и често дезинформация), да получават достъп до повече и по-обективни гледни точки, както и да достигнат до по-високо ниво на критичност и чувствителност към фалшивите новини, политически манипулации и откровеното невежество, всъщност помагаме на цялата си общност в дългосрочен аспект и съизмеримо възможните очаквани крайни резултати, тъй като освен сериозна здравна криза, настоящата пандемия, по същество представлява и една от най-големите инфодемии, които са се случвали през последните десетилетия – поне що се отнася до количеството мобилизирана енергия в разпространението на дезинформация по една конкретна тема, която сама по себе си обаче обхваща теми, които са на върха на езика на конспираторите и авторите на дезинформация и фалшиви новини от години – разпространението на заболявания, възможността за пандемия, недоверието във властите, институциите и науката, ваксините, филантропите, политическите решения, теми като биологичните оръжия, разработването на вируси и експериментирането при лечение на непознати досега вируси и причиняваните от тях заболявания. Най-сериозно засегнати от настоящата инфодемия остават отново демографските групи от хора, които обичайно са силно засегнати от дезинформацията, фалшивите новини и разпространението на мистификация – това са по-възрастните хора, които трудно се ориентират в огромния поток от информация, който значително се различава от информационния климат, до който са имали достъп в по-ранен етап от живота си, и с който са свикнали да се справят, по-младите хора, които не са развили достатъчно добро ниво на критичност, медийна култура и чувствителност към дезинформацията, както и хората, които поради едни или други причини имат склонността да не вярват в институциите, обществените информационни органи, правителствата, учените и конвенционалните медии – поради едни или други причини, били те предразсъдъци, социален натиск, съществуващи нагласи, страхове и лесна податливост на емоционални внушения от страна на институциите (формални и неформални) за обществено информиране.

Затова е много важно да правим всичко възможно, за да успяваме първо самите ние да се ориентираме в потока от объркваща и противоречива информация, дори когато сме силно подвластни на усещания за опасност, несигурност, страх и отчаяние. Сега осъзнаваме, че цялата тази история около пандемията от коронавируса няма прост и ясно предвидим завършек, който да може да бъде конкретно назован във времето – историята около нея продължава да се пише, за добро или лошо, и няма конкретна инстанция, орган или властимащ, които да могат официално да обявят край на пандемията – поставянето на нейния край е сложен социален процес, който зависи от всички нас, но и от много променливи, които на този етап просто не е възможно да предвидим. За съжаление, това е по-дълга и трудна за всички нас като социум история, отколкото първоначално се очакваше. Засега нежеланото продължение на историята е очевидно в лицето на Делта варианта на вируса, но това не означава, че дори сега сме видели цялото развитие на историята. Затова става все по-необходимо да можем бързо да се адаптираме към възникващата ситуация, тъй като вирусът продължава да отвръща, отново и отново.


Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iOS и Huawei!

Абонирай се
Извести ме за
guest
10 Коментара
стари
нови
Отзиви
Всички коментари

Нови ревюта

Redmi Note 11 – пореден Xiaomi хит в средния клас

По същество Redmi Note е самостоятелна марка. Да се каже, че това непременно са смартфони с по-големи екрани, отдавна е невъзможно - включително и...

Подобни новини