Лунният търг: ще може ли САЩ да мине без Русия

11
2552

Цялата история на орбиталните станции – от Аполо-Союз (ЕПАС) до МКС е история на съвместната работа и сътрудничеството между СССР (след това Русия) и САЩ. Но бъдещата орбитална лунна станция може да стане ябълката на раздора за космическите организации, застанали на двете полукълба на Земята.

На 10-11 октомври тази година в Байконур трябва да се проведат преговорите между ръководителя на Роскосмос Дмитрий Рогозин и директора на NASA Джим Брайдънстайн. Една от точките на преговорите е форматът на участието на двете страни в проекта на окололунната станция. Какви карти държи в ръцете си руската страна, за да успее да постигне равноправно партньорство със САЩ по отношение усвояването на Луната? Отстрани всичко това изглежда като игра на покер с много сериозни залози и призрачни шансове за победа.

Префлопът: окололунната станция

На Международната космическа станция не й остана остана много. Първоначално планираният срок на работа до 2010 година бе два пъти удължаван и сега се закотви на 2024 година. Възможно е този срок да бъде удължен още веднъж, но не повече. Много специалисти са на мнение, че от тази космическа станция вече всичко е изстискано. А човечеството трябва да си поставя и решава по-сложни задачи, за да се движи напред.

Според замисъла на САЩ, станцията ще бъде американска и ще затвърждава световното първенство на САЩ в космическата област. Всички останали ще имат важни, но второстепенни роли. Русия също получи предложение да участва в лунния проект, дори бе определен делът на участие и обема съвместна работа. Предполагаше се, че руската страна в рамките на тази космическа програма ще създаде шлюза за влизане и излизане в космическото пространство, както и модулите за скачване. Скачването е на практика най-обикновена сделка – американците плащат, руснаците произвеждат. Шлюзът е всъщност истинското руско участие в лунната станция.

Проблемите започнаха, когато стана ясно, че САЩ иска този модул да бъде построен по американските стандарти. Руските специалисти предпочитат да го направят по собствените си стандарти – напрежение на електрическата мрежа и различните интерфейси. Това е по-просто, по-евтино, но неудобно. В МКС и досега се използват различни електрически мрежи. Руският сегмент използва 28 V, а американският – 110 V. Налага се използването на конвертори. Няма друг начин да се използва едно и също оборудване в цялата станция. Досега не е имало нито един инцидент от този тип, но астронавтите се отнасят твърде негативно към тази особеност на МКС.

В крайна сметка нещата тръгнаха към провал. На 22-ри септември Дмитрий Рогозин заяви, че Русия не възнамерява да играе поддържаща роля в американския космически проект. Вижда се, че Рогозин е много сериозен. А ако това е блъф, тази позиция може плачевно да се отрази на бъдещето на руската космонавтика. Но да се замислим, какво може да предложи Русия на NASA?

Флопът: ракетите и корабите

Нека да се опитаме да видим картите в ръцете на ръководителя на Роскосмос, с които той ще седне да преговаря и да постигне сътрудничество на равни начала.

Ракетите носители. Обикновено, всичко започва с тях. Към днешен ден Русия разполага с ракетата Протон, програмата на която е планирана да приключи в следващите няколко години. Протон е тежка ракета носител и може да се използва за товарни превози. Така например, през 1968 година с нейна помощ е осъществен полета около Луната на лунния безпилотен кораб Зонд-6 с маса 5350 килограма. Това е повече от достойно и мощната ракета още може да се използва. Но преди няколко седмици Рогозин каза, че Русия пристъпва към постепенното прекратяване на проекта Протон и плавно ще преминава към ракетите носители Ангара.

Перспективната Ангара-А5В, първата степен на която използва водородно гориво и извежда товари в космоса е с много по-голяма ефективност от Протон. Само че не се знае, кога ще е напълно готова. Обикновената Ангара-А5 може да работи като товарна ракета. Но към днешен ден е осъществено само едно нейно изстрелване в рамките на конструкторските тестове. Ако тази ракета е готова, това би бил един много сериозен аргумент. Засега информацията по този въпрос е частична.

Пилотираната техника

Тук нещата са по-зле. Ракетата носител Союз няма достатъчно мощност за лунна орбита. Тя извежда на ниска околоземна орбита около 7 тона полезен товар и няма как да „избута“ до Луната 10-тонния космически кораб Союз-ТМА. Сега се разработва новата Союз-5, но и тя няма как да се справи. Нейната мощност е с една четвърт по-малка от тази на Протон и на Ангара.

Остава само варианта за свръхтежка ракета, съставена от няколко бустера на Союз-5. Именно това е схемата на новия проект „Федерация“. Но и тук проблемът е в сроковете. Дори според сегашните планове, първият тестов полет на руската свръхтежка ракета е планиран за не по-рано от 2025 година. Но в космонавтиката тези срокове често се удължават и всичко се случва по-късно.

Но от друга страна, NASA също няма нито една готова свръхтежка ракета. Не е готова SLS, не е готов и пилотирания Орион. И тук сроковете бяха удължавани няколко пъти. Но едва ли това ще е особено убедителен довод при преговорите през октомври. Проектът си е американски и САЩ може да си отлага колкото иска.

Търн: финансите

Вторият проблем при преговорите няма как да не стане фактът, че Роскосмос няма толкова пари за равностойна съвместна работа. Така например, в проекта на Международната Космическа Станция, лъвската част от финансирането поема американската страна. Всяка година NASA изразходва от своя бюджет около 3-4 милиарда щатски долара. А Русия участва с около $0,5 милиарда, при това предимно във вид на услуги, а не като финанси.

Във Федералната космическа програма банално не са предвидени средства за създаването на станция около Луната. Твърде е съмнително при сегашната икономическа ситуация да бъде направена корекция на та тази програма, понеже последния път нейният бюджет бе намален.

Засега не се знае и какви средства ще са необходими за създаването на шлюза. Сегашната Федерална космическа програма има за цел да осигури оцеляването на руската космонавтика и нищо повече. Има и друго: от 2010 година до МКС не е изпратен нито един нов модул. За 2014 година се подготвяше модулът Наука, но той и досега не е готов. Производствената база започна да остарява и не се знае с какво ще бъде построен един нов космически модул.

Американците използват руските ракети Союз за доставката на астронавтите в орбита. След затварянето на програмата Шатъл през 2011 година, те просто нямат друг избор. Но от 2008 година досега, цената на транспортирането на един астронавт се увеличи четворно – от $21 милиона, на $82 милиона през тази година. При това доларовата инфлация за периода е 20%. От една страна, логично е да направиш пари от богат партньор, който няма друг избор. Но от друга страна, американците могат да припомнят това по време на преговорите, като този път те ще са от другата страна на парите, а Русия няма да има друга алтернатива.

Ривър: другите проекти

В медиите от време на време се появяват сапунени мехури за възможни проекти със страните от БРИКС. Но специалистите ги считат за съвсем невъзможни. Отношенията между развиващите се страни са объркаха много, индийците не желаят да участва в проект с китайците, а и всяка страна преследва някакви свои трудно постижими цели. Бразилия иска да лети в космоса, само че безплатно или ако някой доплати. ЮАР сега не му е до космоса – страната има други сериозни проблеми. А при съвместната работа с Китай винаги съществува опасността от изтичане или дори кражба на технологии. В тези условия съвместната работа върху сериозен космически проект е просто една утопия.

Да се говори за възможен лунен проект без САЩ може, но никой няма да повярва. В крайна сметка излиза, че Русия трябва да участва в проекта Gateway, защото след закриването на МКС, държавата може да остане без пилотиран космос.

Игра с празна ръка?

Сложно е да се водят преговори с празна ръка. Остава само блъфът с надеждата, че противникът ще се уплаши. но това е твърде малко вероятно. Към днешен ден САЩ зависи от Русия само по два пункта – превозването на астронавтите до МКС и ракетните двигатели РД-180 за американските ракети Atlas V. Вече е нелепо в отговор на американските санкции, да се предлага техните астронавти да използват батут до МКС. Това вече бе пробвано и нямаше никакъв ефект. С ракетните двигатели ситуацията е висяща. Има вероятност, че американският конгрес ще откаже тяхното закупуване, въпреки че това ще усложни американската космонавтика. Но дори и САЩ да продължи да ги купува, това за тях съвсем не е жизнено важно. От друга страна тези ракетните двигатели печелят ценни финанси за руския сектор.

Към днешен ден два проекта на NASA са на финален етап и се очаква още в края на тази година Агенцията да реши проблема с доставката на астронавтите в орбита. Активно се работи и върху замяната на руските ракетни двигатели. Очаква се и този проблем да бъде решен през следващите една-две години.

Оказва се, че Русия иска да участва наравно в изграждането на космическата станция около Луната, но няма достатъчно технически и финансови възможности. А като се вземе предвид сегашната политическа ситуация между САЩ и Русия, шансът за удачни преговори става призрачен. Но ако Рогозин успее да се договори, това ще бъде една от най-грандиозните дипломатически победи в това направление.

Но Русия винаги се подготвя добре и можем да очакваме големи изненади. Навярно Дмитрий Рогозин е приготвил няколко сериозни аргумента, които могат коренно да променят ситуацията в предстоящите преговори.

Може би ще бъде постигнато споразумение и човечеството ще тръгне напред без да губи излишни енергия и средства.

 


Използвани са материали предимно от Forbes, Lenta.ru и WashingtonPost

11
ДОБАВИ КОМЕНТАР

avatar
7 Коментари
4 Отговори на коментарите
9 Последователи
 
Коментарът с най-много реакции
Най-горещият коментар
9 Автори на коментарите
РеалистКалинAxOxkalfaPost Автори на последните коментари
  Абонирай се  
нови стари оценка
Извести ме за
Мирослав
Мирослав

Да изграждат отделни космически станции и да видим чий е по-голям. Американците ще си направят и шлюз и ракета носител на товари и космически кенеф, но Русия финансово няма как да се справи.

Радо
Радо

Явно нямаш 30 години Мирко за да говориш така. Ако решат – рашките могат да изградят от 0 до 100% нов МКС. Най – богатата на ресурси страни в света е Русия . Имат голямо население и ако го обърнат на националистическа жилка рашките ще работят без пари само и само да го реализират този проект.

Post
Post

хахахахахахаааа
Типично.. Да ставаше само с ядене.. То те така се прави МКС, ракети.. Някой да иде да изкопа рудата и готово – МКС и ракети. То, това им куца нещо на рашките – решимоста. Не вземат да решат, че не искат да са мизерници похлупени с дивашка корупция, не вземат да решат да правят нещо.. Я полупороводници, я автомобили, я нещо друго..
От началото на тоз век мощния селянин окончателно бе закопан. Няма значение от празноглавите роби, важни са технологиите.

Post
Post

„ако го обърнат на националистическа жилка“ Че то от това накъде повече, бре? Американци такива, украинци онакиви, германци и те, ама руснаците да тачат за Русия. Нищо че тънат в мизерия. Важно е за политическия елит да е добре. Картинката е 1:1 с българия – цигани, евреи, турци, американци (според зависи от комплесарщината кой народ/етнос за какво „виновен“), Обединена България та чак сега обединява и Западните Балкани. Ама да не си в България да мизерстваш. Не дай си боже да знаеш и някой чужд език, да скокнеш до чужбина, да видиш как чужди правителства и народи се однасят към теб,… Виж още »

kalfa
kalfa

я пак с това за национализЪма :))) … те един хладилник не могат да сглобят модерен ти за лунна станция плещиш :)))

_nib_
_nib_

Ще минат ама завтра.

favr
favr

за какво им е на руснаците да строят лунна станция, като винаги могат да изчакат американците да си построят тяхната и да им я хакнат, като президентски избори

AxOx
AxOx

Те една станция в близкия космос не могат да задържат за по-дълго време, а тръгнали да правят далечни цели дето изобщо не могат да поддържат. Какво ще стане ако те заболи зъб?! Ами ако има апандесит? Ако имаш какъвто и да е здравословен проблем … да не ти пратят юбер да те вземе до близката болница?! Продават фантасмагория за да могат да получат милиарди. Колонии са немислими докато не се изгради ПЪЛНА независима система – здравеопазване, поддръжка, енергетика, добив и преработка на ресурси и т.н. Никой не говори за това, а само ..дай да изпратим някой…. ама ми трябват 5… Виж още »

Калин
Калин

Още първият абзац е изключително неверен. Авторът удобно забрява, че развитието на космически станции минава през Салют и МИР и към 1990 Русия е де факто единствената страна в света, способна да изгради космическа станция. А МКС започва със скачването на Юнити и Заря. Заря е основният модул в началната фаза на изграждането, като отговаря за енергоснабдяването, положението на станцията в пространството и “климатичната” среда.

В последните 24 часа се появи новината, че Русия и Китай са се договорили съвместно да изследват Луната.

Калин
Калин

И Успех на всички, които се захванат с тази никак не лека задача. Голяма стъпка напред за човечеството ще е.

Реалист
Реалист

„Kъм днeшeн дeн двa пpoeĸтa нa NАЅА ca нa финaлeн eтaп и ce oчaĸвa oщe в ĸpaя нa тaзи гoдинa Aгeнциятa дa peши пpoблeмa c дocтaвĸaтa нa acтpoнaвтитe в opбитa. “ Утре е 1 октомври, тоест годината свърши. Само ако с пари всичко се правеше, навремето американците са си мислили същото когато са си купили югославското космическо прасе. 3 годишният бюджет на НАСА за едно прасе им продаде Тито. За голямо съжаление на американците Вернер фон Браун отдавна е умрял и нито Мъск нито Безос могат да го заместят. От статията разбрахме, че Русия има „боклуци“, но работещи „боклуци“, докато… Виж още »