Синият водород се оказа много по-вреден за атмосферата в сравнение с въглищата, природния газ и дизеловото гориво

Учените от Корнелския и Станфордския университети публикуваха научна работа, в която се казва, че синият водород е твърде лош компромис между сивия и зеления водород. Това е полученият при паров реформинг на метана водород със или без допълнителен етап за улавяне на отделения при този процес въглерод. Пресмятанията на изследователите показаха, че при изгарянето си синият водород нанася на атмосферата с 60% по-голяма вреда в сравнение с изгарянето на дизелово гориво. Той е по-вреден и от директното изгаряне на въглища и на природен газ.

Водородът става все по-важна част от световния процес за преход към чиста енергия, особено в сектори като авиацията и производството на стомана. Към днешен ден водородът се класифицира според метода на неговия добив, като му се дават различни цветове. Според тази класификация, черният водород се получава от газификация на въглищата, сивият – чрез паров реформинг на метана, кафявият – при окисляване на лигнитни въглища под високо налягане и зеленият, който се получава от възобновяеми източници на енергия, но при неговото получаване има големи разходи. Ето защо бе предложен по-евтин и чист вариант – синият водород. Това всъщност е сив водород, но с допълнителен етап на улавяне и съхранение на въглерода. Това е една сравнително нова идея, което се реализира в промишлени мащаби в Канада и САЩ.

Изследователите от Корнелския и Станфордския университети пресметнаха, че синият водород е твърде лош компромис между сивия и зеления. Поради своите скрити емисии той е много по-вреден за атмосферата, отколкото е например практиката за изгаряне на въглища. Изхвърлянето на парникови газове от синия водород с 20% превишава емисиите от изгарянето на природен газ или въглища и е с 60% повече в сравнение с изгарянето на дизелово гориво.

Учените напомнят, че по време на добива на природен газ една негова значителна част – около 3,5%, попада в атмосферата на Земята. Известно е, че един тон метан оказва същото вредно влияние, колкото 100 тона въглероден диоксид. След около 20 години този ефект леко се смекчава, но все още остава с около 86 процента по-вреден в сравнение с СО2.

Новата научна работа е един от първите опити за цялостно изследване на жизнения цикъл на емисиите парникови газове при производството на син водород. Според нея главният проблем е, че процесът на улавяне на въглерод изисква допълнителна енергия и дори при цялостен реформинг, при който се улавят всички вредни въглеродни съединения при добива на на син водород, допълнителното изтичане на метан свежда до нулата всички ползи.

Изводът на учените е, че най-голям потенциал за намаляването на вредните емисии има зеленият водород, който е много по-подходящ за прехода към чиста енергетика.