България пуска AI щит срещу кибератаки: Google Cloud влиза в защитата на държавата

България прави една от най-сериозните технологични крачки в сферата на киберсигурността в Европа. Националният системен интегратор Информационно обслужване обяви стратегическо партньорство с Google Cloud за изграждането на AI-базирана национална система за киберзащита, която ще обслужва десетки държавни институции и ще използва изкуствен интелект за откриване и неутрализиране на киберзаплахи в реално време.

Проектът е сред първите внедрявания в Европа на платформата Cybershield на Google Cloud и поставя България в доста интересна позиция – не просто като държава, която реагира на дигиталните рискове, а като една от първите в ЕС, опитващи се да изградят централизирана AI отбрана срещу модерните кибератаки.

На практика става дума за изграждане на национален център за операции по сигурността (SOC), който ще следи, анализира и координира защитата на 54 правителствени организации. Вместо всяка институция да се опитва сама да се справя със заплахите, системата ще обединява телеметрия, данни за инциденти и анализи в единна инфраструктура.

Тук идва и голямата роля на AI. Новата система ще използва Google Cloud Security Operations и Google Threat Intelligence, включително експертизата на Mandiant – компанията, известна с разследванията си на някои от най-мащабните кибератаки в света. Целта е заплахите да бъдат засичани много по-рано, а реакцията да бъде автоматизирана и значително по-бърза.

Според Симеон Кърцелянски от Информационно обслужване, който ръководи Националния център за киберсигурност, проектът е резултат от осемгодишно партньорство с Google Cloud и е пример как държавите в ЕС могат да изграждат централизирана защита срещу все по-агресивните AI-базирани атаки.

Интересното е, че проектът не се позиционира просто като поредния ъпгрейд на държавната сигурност. От Google Cloud директно говорят за преминаване „от ръчно изкуство към автоматизирана наука“ в сферата на киберзащитата. Според Борис Георгиев, директор на Google Cloud за Централна и Източна Европа, България вече играе водеща роля в европейската киберсигурност именно чрез този тип централизирана и силно автоматизирана стратегия.

Системата ще разчита не само на автоматичен анализ на заплахи, но и на специализирани възможности за разследване на сложни сценарии за проникване. Това е особено важно в момент, в който кибератаките вече използват AI за създаване на фалшиви идентичности, автоматизирани phishing кампании и интелигентно избягване на защитни механизми.

Проектът се финансира и с европейски средства, като е част от по-широката стратегия за укрепване на дигиталната сигурност по източната граница на ЕС. Според участниците в инициативата новата система трябва значително да намали времето за откриване и реакция при атаки – нещо критично важно при модерните пробиви, които често се развиват за минути, а не за дни.

Всичко това показва и нещо друго – че темата за киберсигурността вече не е просто IT проблем. Тя се превръща в част от националната сигурност, инфраструктурата и дори геополитиката. А когато AI започва да участва и от двете страни – както при атаките, така и при защитата – надпреварата тепърва ще става още по-сериозна.