Великият филтър и извънземният живот: Дали всички цивилизации се сблъскват с непреодолима бариера? Нови виждания в настоящата нажежена обстановка

Вселената би трябвало да е пълна с извънземни цивилизации. Как така не можем да открием нито една?

„Къде са всички!“

Годината е около 1950 г. Манията по НЛО наскоро се е разраснала по целия свят и десетки съобщения за наблюдения на странни летателни апарати подхранват бурните спекулации относно техния произход.

През това лято изтъкнатият физик Енрико Ферми посещава колегите си в Националната лаборатория Лос Аламос в Ню Мексико и по време на вечерята разговорът се насочва към темата за НЛО. Много бързо събралите се физици осъзнават, че ако НЛО са някакви извънземни машини, това означава, че е възможно да пътуват по-бързо от скоростта на светлината. В противен случай тези извънземни кораби никога нямаше да стигнат до тук.

Отначало Ферми бурно участва в разговора, като предлагал обичайните си проницателни прозрения. Но скоро се умълчава и се оттегля в собствените си размисли. Разговорът се насочваше към други теми, но Ферми продължава да мълчи.

След известно време, дълго след като групата до голяма степен е забравила въпроса за НЛО, Ферми се изправя и изригва:

„Но къде са всички!?“

Всеки учен на тази маса веднага разбира какво има предвид.

Този ключов въпрос – къде наистина са всички – сега е известен като парадокса на Ферми в негова чест. И макар че той не е първият човек, който си задава въпроса за природата на другите разумни цивилизации, той е първият, който дава на идеята модерен облик.

Парадоксът възниква в резултат на привидно невинна линия на рационалното мислене, която води до погрешно заключение. Това е следното. Ние не сме специални и няма как да сме. Живеем на поредната скалиста планета около хомогенна звезда в невзрачен ръкав на средностатистическа спирална галактика. Няма нищо невероятно уникално или екзотично в нашите физични дадености.

И все пак ние сме тук. Живи. Интелигентни. (Почти) И изследващи и използващи космоса.

Природата е склонна да не прави нещата само по веднъж. Ако ние сме тук и сме на прага на космическа експанзия, а в галактиката има стотици милиарди звезди, във Вселената има трилиони галактики и милиарди години за изява, Вселената би трябвало да гъмжи от извънземни цивилизации. Би трябвало да виждаме доказателства за тях навсякъде, където погледнем, по същия начин, по който виждаме всеки друг общ процес да се разгръща отново и отново в космоса.

И все пак няма нищо. Няма каквито и да било изкуствени сигнали в нашите радиоприемници. Няма мегаинженерни проекти, които да променят формата на другите слънчеви системи. Никакви артефакти, вградени в нашата планета или в някоя друга. Доколкото можем да преценим, ние сме сами. В рамките на нашите наблюдения ние сме единствените живи същества, единствената интелигентна цивилизация, която обитава космоса.

И така, защо става така, какво се случва? Нещо трябва да е объркано във веригата от разсъждения. Въпреки че всяка една от стъпките звучи разумно и логично, тя води до заключение, което противоречи на доказателствата. Оттук идва и парадоксът.

Пророкуване на съдбата с Робин

Десетилетия по-късно икономистът Робин Хансън се замисля над парадокса на Ферми и стига до твърде неприятно заключение. Може би сме сами, защото никой никога не успява да се справи с някакъв фундаментален проблем. Може би има някаква неизбежна бариера между възникването на интелигентен живот и след това на този живот, който тръгва да изследва галактиката.

Това е така нареченият от него Велик филтър, чието становище е изключително важно за нас, когато размишляваме върху бъдещето на човечеството. Ако Филтърът е зад нас и ние сме успели да го преминем някъде в нашето минало, значи сме едни от малкото късметлии, оцелели в една иначе твърде самотна Вселена. На ако той е пред нас, в нашето бъдеще, и тепърва предстои да се сблъскаме с него, тогава вероятно не ни остава много време като вид (поне като космически).

Ключовият момент в аргумента за Великия филтър е, че парадоксът на Ферми всъщност не е парадокс. Вместо в тази верига от разсъждения е заложено погрешно предположение. Предположението е, че тъй като животът вероятно е често срещан, интелигентният, космически живот също е често срещан. Ако махнем това предположение, аргументът на Ферми ще се разпадне и парадоксът ще бъде разрешен. Но как да съгласуваме твърдението, че интелигентният живот е рядък, със солидния аргумент, че тук, на Земята, не протича нищо особено? Тогава какво все пак е Великият филтър? Дали пък не е свързан със сегашното ужасяващо геополитическо напрежение?

Става дума за игра на числа. Не е задължително интелигентният живот да е направо невъзможен. Всъщност не може и да бъде – ние сме тук и вече започнахме да правим първите си стъпки в космоса. Той просто трябва да е толкова рядък, че не би трябвало да очакваме да видим доказателства за него другаде, въпреки десетилетията на търсене. Така че идеята на тази стратегия е да започнем с правдоподобното предположение за изобилен живот, след което да намерим начин да го сведем до най-близкото до нулата ниво.

Хансън изтъква, че животът се нуждае от много стъпки, за да достигне статута на космически обитател – особено такъв статут, който би ви направил забележими за зараждащите се астрономи във Вселената. Първо, животът се нуждае от място, което да нарече свой дом. Доколкото ни е известно, това означава скалист свят с много течна вода, прилична атмосфера и стабилна звезда.

Второ, животът трябва да… ами, да бъде жив. Може би съществува някаква тайна съставка, която превръща странната съвкупност от пребиотични съединения и молекули в самовъзпроизвеждащи се структури, които претърпяват Дарвинова еволюция.

Веднъж създаден, животът трябва да премине през поредица от стъпки, при които се усложнява. На Земята тази прогресия вероятно е започнала с прости размножаващи се молекули като РНК. След това животът е успял да се капсулира като едноклетъчни микроби. Открива пола и се превръща в разнообразни многоклетъчни форми. Няколко милиарда години по-късно част от този многоклетъчен живот е установил как да бъде сравнително умен и да започне да използва инструменти за манипулиране и контрол на околната среда. В нашия случай птиците първи са разбрали това, но след това приматите са го пренесли на друго ниво.

Тогава тези умни същества, използващи инструменти, измислили машини, които да ги отведат в пределите на космоса. Последната стъпка е този космически вид наистина да се заеме с това, изпращайки себе си или своите роботизирани емисари навсякъде и надалече, колонизирайки всяко налично кътче от галактиката, а ако са достатъчно мотивирани – и от Вселената. Или, ако не са в готовност за колонизиране на галактиката, поне да дадат някакъв друг знак за присъствието си, като например да излъчват радиопредавания в цялата галактика, да модифицират всяка звезда, която срещнат, или да се занимават с мегаинженерство.

За да сработи Великият филтър, една или повече от тези стъпки трябва да са изключително трудни. Може да е само една единствена стъпка, катаклизъм, който видовете не могат и няма как да заобиколят. Или може да е поредица от по-малки филтри, които, взети заедно, създават лабиринт от етапи, които видовете не могат да избегнат. Независимо от всичко обаче, достигането до галактическия етап трябва да е трудно. Толкова трудно, че всички желаещи да станат звездни пътешественици да бъдат по някакъв начин унищожени още в най-ранната си космическа възраст.

И така, какво и къде е Филтърът? Дали е в началото на развитието на самия живот? Дали е някъде по средата, по време на дългия път към интелигентността? Дали е в края, когато от обикновени орбитални полети се стига до продължителни междузвездни пътешествия?

Като се има предвид, че нашият собствен вид се намира на самия край, на последния етап преди галактическата експанзия, въпросът за Големия филтър придобива екзистенциален характер. Дали вече сме го преминали благополучно, или отброяваме времето до края на нашия вид?

Валсът с микробите

За да определим местоположението на Великия филтър (или колекция от по-малки филтри), не разполагаме с много данни. Само ние, нашето еволюционно наследство и оскъдните ни астрономически наблюдения. Но дори и тези тънки линии могат да ни разкрият някои неща.

От наблюденията знаем, че основните съставки на живота са абсурдно често срещани. Вселената е напълно способна да произвежда кислород, въглерод и вода в голямо изобилие и след това да ги комбинира в основните биохимични вещества. И тъй като продължаваме да разширяваме каталога си с екзопланети, започваме да разбираме, че потенциалните светове, на които може да има живот, са много на брой. По дяволите, дори най-близката ни съседна звезда, Проксима Кентавър, е домакин на малък земен свят в обитаемата си зона.

Така че, когато става въпрос за първата стъпка от списъка с потенциални препятствия, вероятно можем да я зачеркнем. Домовете за живот, ако не и самият живот, са много популярни.

Но какво да кажем за магията на абиогенезата? Имаме само един известен пример за това в цялата Вселена, но има нещо интересно във времето. Животът на Земята се е появил почти веднага след като (астрономически погледнато) земната кора е изстинала и са се образували океаните. Така че с основание можем да твърдим, че щом условията са подходящи, животът неизбежно започва да се развива.

Следващата поредица от стъпки, преминаваща от един елементарен живот, който току-що е разбрал как да се възпроизвежда, до сложен живот, който може да се отправи в космоса, е съвсем друга история. И отново, изхождайки от единствения пример за живот на Земята, виждаме, че е било необходимо много, много дълго време, за да се случи това.

Всъщност човечеството вероятно представлява последният шанс за Земята. Само след няколкостотин милиона години Слънцето ще стане твърде горещо. Океаните ни ще кипнат и ще се превърнем в друга Венера. Така че, макар животът да е започнал в първата глава на Земята, интелигентният живот се е появил едва в последната.

Така че може би това е то. Това е Великият филтър: постигането на разум и интелигентност. При това положение значи сме успели. Ние сме един от изключително редките, щастливи видове, които са оцелели от Филтъра, и пред нас има само звезди и обитаеми планети.

Флиртът с бедствията

Или пък не. Наистина не знаем. Имаме доказателства за живот само на една планета. Ако някога видим следи от микроби в праха на Марс или погребани под ледените покривки на външните луни, това може да е обнадеждаващ знак, че сме се справили – че животът е често срещан, но интелигентността не е.

Но Великият филтър може би още не е приключил с нас. Днес човечеството живее балансирайки на острието на ножа. За да тръгнем и да се разпрострем сред звездите, трябва да разработим технологии за придобиване, съхранение и използване на огромни количества енергия. Но същата тази технологична необходимост носи със себе си екзистенциален риск; същите овладени енергии, които могат да изстрелят нашия вид към звездите, могат да ни размажат на прах.

Вече ни преследват призраците на ядрена война и неконтролируемото изменение на климата. Възможно е нито едно от двете да не ни убие напълно (надяваме се), но определено ще попречи в дългосрочен план на космическите ни амбиции.

Колкото повече се разширяваме и установяваме на други светове, толкова по-сигурни ще бъдем, просто поради числеността. На някакъв етап ще достигнем критична точка, в която дългосрочното оцеляване на нашия вид ще бъде почти гарантирано. Загубата на една планета ще бъде трагедия, но няма да е краят на цялата ни цивилизация. Пътят дотам обаче е коварен и трябва да го извървим много внимателно.

Оцеляване благодарение на себе си

Но „всички ще умрат“ не е непременно крайният резултат от Големия филтър, дори и да е заложен в нашето бъдеще. Не виждаме доказателства за съществуването на разумни цивилизации във Вселената. Но това не означава, че те не съществуват. Едно от възможните разрешения на Парадокса на Ферми е, че извънземните наистина съществуват, но са невидими за нас.

Може би Вселената гъмжи от напреднали извънземни, които просто… предпочитат да си стоят вкъщи. Може би сегашната фаза на ускорен технологичен растеж е просто фаза. Не е задължително тя да завърши с цивилизация, която да се разпростре в галактиката. Не всяка култура на Земята, както в историята, така и в момента, цени постоянната експанзия, потреблението, изследването и иновациите. Може би ще докоснем ръба на Космоса и ще решим, че родната ни планета си е съвсем наред, за което сме благодарни. В такъв случай не бива да очакваме да видим доказателства за извънземни, защото домошарите, които остават на планетата, не се набиват на очи.

Може би колонизирането на космоса е изключително трудно, много по-трудно, отколкото бихме могли да си представим. Изглежда, че скоростта на светлината наистина е крайният предел и никаква хитра физика не може да го заобиколи. Другите звезди са болезнено далеч, а енергиите, необходими за смислено пътуване до тях, надхвърлят и най-смелите ни представи. Бихме могли да работим за развитието на технологиите си в продължение на хиляди години и пак да не можем да изявим присъствието си на широката галактическа сцена.

Всъщност филтърът може да е нещо съвсем друго. Една свръхнапреднала цивилизация може да просъществува милиони години и да се разпространи в мехур с диаметър от стотина светлинни години… а ние да не разполагаме с технологията да я открием.