Виртуалните държави, които не могат да бъдат намерени на картата на света

На картата на света и на глобуса могат да се видят около 200 държави, но техният точен брой не може да бъде назован съвсем точно. Това се дължи главно на факта, че техният брой непрекъснато се променя поради най-различни политически събития. Освен това в света има държави, които демонстрират всички признаци на държавност, но никой не иска да ги приема на сериозно. Пример за това е Княжество Сийланд (Sealand), което се намира на 10 километра от брега на Великобритания и е бивша офшорна платформа в Северно море. Тя е основана през 1967 година от пенсионирания майор Пади Бейтс, който той твърди, че има пълните права върху платформата нарича самия себе си Принцът на Сийланд. И още, той обяви семейството си за управляващата династия на тази микродържава. Може да изглежда малко странно, но Сийланд си има собствен флаг, герб, църква и дори сечени монети. По-интересното е, че на света има няколко такива миниатюрни държави, които едва ли някога ще бъдат добавени към световната карта.

Държавите от подобен род е прието да се наричат виртуални. В повечето случаи те са такива само на думи и не са готови за пълна самостоятелност. Някои от тях имат собствена хазна, държавни органи и дори армия, но не могат да бъдат обявени за истински държави. И още, те не влизат в конфликти с пълноправните държави.

Княжество Сийланд

По време на Втората световна война офшорната платформа Roughs Tower в Северно море е била използвана като платформа за зенитни оръдия и за гарнизон от 200 души. След войната платформата е изоставена и пенсионираният майор Пади Бейтс и неговият приятел Ронан решават да я използват за изграждането на увеселителен парк. По-късно обаче приятелите се скарват и Пади става едноличен собственик на платформата. И така през 1966 година бившият майор от британската армия Пади Рой Бейтс се заселва заедно със семейството си в изоставената военна платформа, намираща се на около 10 км от английския бряг, близо до град Ипсуич. След като се уверява, че тя е извън английски териториални води и де факто не принадлежи на никоя държава, на 2 септември 1967 година я обявява за независима държава под името Княжество Сийланд, с реална площ 500 квадратни метра.

Първоначалната идея е била на Sealand да бъде изградено казино, но Пади се отказва и създава своето собствено радио Britain’s Better Music Station, което работи денонощно. По-късно  княжеството пуска в обръщение своя собствена валута, наречена сийландски долар, който е приравнен с американския. Сийланд печата и свои собствени марки и монети, които имат стойност най-вече в средите на филателистите и нумизматите. С течение на годините то се сдобива с конституция, флаг и герб, които обаче така и не са признати от никоя държава по света. Интересно е, че се появяват и паспорти на Сийланд, които се използват в редица известни престъпления.

В началото на века на територията на Сийланд е основана компанията Хейвън, която предлага хостинг и най-различни онлайн услуги. Предполага се, че за известно време именно там са били разположени сървърите на сайта Уикилийкс.

Полза от Сийланд явно има, понеже към 2009-та година агенция nmo-Naranja съобщи, че пазарната цена на тази платформа възлиза на 750 милиона евро.

Княжество Себорга

През средновековието италианското селце Себорга (Seborga) наистина е било феодално княжество, но през 1729-та година престават да го приемат като държава и оттогава италианските власти никога не признават селцето като част от Италия. През 1963-та година това толкова омръзва на местните жители, че те обявяват независимостта на Себорга. Цветарят Джорджо Карбоне става владетел и управник на виртуалната държава и носи титлата „Неговото величие“. Той зае мястото на принца, защото пръв забелязва, че селото никога не е било официално част от Италия.

През 1994 година Княжество Себорга вече има своя монета със стойност 6 щатски долара. И още, виртуалната държава има свое знаме и герб, а през 2006 година селото започва създаването на собствена пенсионна система и здравеопазване. Кум днешен ден Себорга смени няколко владетеля. От 2 октомври 2019 година за управник на селото се счита Нина Менегато.

Княжеството получава основните си приходи от продажба на цветя, сирене, пощенски марки и туризъм. Италианските власти не се намесват в делата на княжеството и контролът върху неговата територия не е особено силен. Известно е, че жителите на Себорга плащат данъци и участват в италианските избори.

Република Ужупис

През 1996 година група художници основават Центъра за алтернативно изкуство в Ужупис, един от кварталите на Вилнюс, столицата на Литва. Художникът Ромас Лилейкис се приема за президент на републиката, а освен това тя има министър-председател, финансов министър и други длъжностни лица.

Освен това Ужупис има армия, която се състои от 12 души. Като всяка друга република, тя също има своя валута, химн, посланици и празници. И така, на всеки 1-ви април в републиката се празнува полушеговито Денят на независимостта. Удивително е какво могат да правят креативните хора.

Въпреки че Ужупис не е признат на международно ниво като официална отделна нация, той се превръща в повод за гордост за Вилнюс и оттам – за цяла Литва. На литовски името му означава „отвъд реката“ – Ужупис е разделен от останалата част на литовската столица от реката Вилня.

Република Кугелмугел

През 1964 година австрийският художник Едвин Липбургер решава да построи малка сферична къща на територия, която принадлежи на австрийските власти. За конструкцията той и синът му Николаус са използвали дървени елементи и цинкови листове за защита от дъждовете. Тъй като строителството е извършено без разрешение, Едуин има конфликт с властите. В знак на протест срещу обвиненията той казва, че създадената от него подобие на къща е собствената му държава „Кугелмугел“ и той е неин кмет. Той отказва да плаща данъците и започва да монтира собствени пътни знаци.

Заради всичките тези лудории през 1979 година художникът е арестуван и прекарва 10 седмици в затвора. Тази история изведнъж стана сензация в целия свят. През 2000 година за къщата бе обособена отделна площ във Виена и се разрешава тя да се използва като ателие и галерия. Всичко става точно така, само че през 2015 година кметът на републиката Едуин Липбургер почива. Синът му Николаус продължава неговата работата  и към днешен ден виртуалната република е готова да регистрира всякакви граждани, въпреки че не издава паспорти. Освен това Kugelmugel е много популярно място сред туристите и носи много добри доходи на своите собственици.

Великото херцогство Вестарктика

Един ден морският пехотинец Травис Макхенри забелязва, че антарктическата земя на Мери Бърд не принадлежи на никоя страна в света. Възползвайки се от възможността, той решава да създаде своя собствена държава върху нея и я нарича Вестарктика. В писмо до ръководителите на най-големите държави той отбелязва, че тази земя може да представлява интерес за хората, които искат да останат сами или искат да изследват миналото на Земята. Тогава той се обявява за херцог, измисля знаме на тази държава, герб и дори написва собствен химн.

През 2014 година Травис Макхенри решава да формализира Вестарктика (Westarctica) като организация с нестопанска цел и отваря регистрацията на нови граждани чрез онлайн формуляр. Към днешен за граждани на това херцогство се считат 300 души, сред които има американци, испанци, британци и норвежци. Освен това организацията с нестопанска цел работи за защита на местните пингвини и за изследване въздействието на изменението на климата върху ледената покривка на Антарктида.

Либерландия

На 13-ти април 2015 година броят на виртуалните държави (микронации) се увеличи с още една. Тя се намира не къде да е, а на Балканите, нарича се Либерландия и нейният основен девиз е „Живей и остави другите да живеят„. Още през първия ден са подадени над 1000 онлайн-заявки за получаване на чуждо гражданство. Сред жителите на много държави се наблюдава голямо оживление и се оказа, че много хора искат да имат чужд паспорт. През първата седмица от нейното създаване са подадени над 6000 онлайн-заявки за регистриране в Либерландия.

Либерландия се намира на ничия земя между Сърбия и Хърватия и има площ около 7 квадратни километра, като сърбите и хърватите нямат претенции за тази земя. Основателите на тази микродържава искат да създадат общество, в което хората могат да живеят без излишни държавни забрани и данъци.

Много хора търсят варианти за придобиване на чуждо гражданство и преселване към места с друго законодателство. Свободните виртуални държави могат да се окажат идеалният вариант за осъществяване на подобна миграция.

Асгардия

През 2016 година международна група учени обяви проекта Асгардия (Asgardia) – първата независима космическа нация, свободна от ограниченията на земното законодателство.

Тогава проектът изглеждаше твърде невероятно и меко казано, твърде спорно. Идеята изглежда доста нелепа и днес, но според новата заявка подадена към FCC, проектът активно се развива, набира обороти и хората зад проекта Асгардия търсят възможност за изстрелването на няколко орбитални сателита, в които ще се съхранява основната база лични и други данни, която е извън юрисдикцията на земните закони и регулационни органи. Космическите технологии се развиха невероятно бързо и идеята има все повече поддръжници

Подобно на реещият се в небесата град Асгард от скандинавската митология, Асгардия се предвижда да бъде космическа станция, жителите на която ще се занимават с добив на полезни изкопаеми на астероидите, ще защитават Земята от космическите заплахи – метеорити и други опасни обекти. Тази космическа държава има своя валута и календар, подобен на земния, но с един допълнителен месец – Асгард, който е разположен между юни и юли.

Интересно е, че Руският учен, милиардер и филантроп Игор Ашурбейли положи клетва като първи президент на първата космическа държава и нация Асгардия.

На 12-ти ноември 2017-та година Асгардия изведе в орбита своя първи сателит Асгардия-1. Това стана с помощта на ракетата Antares от космодрума Уалопс. Това е малкият сателит CubeSat с име Asgardia-1, габаритни размери  10×10×20 и тегло 2,6 килограма. Този наносателит всъщност е файлово хранилище, в което е записана личната информация на асгардците. Данните с него могат да се обменят с помощта на сателитната мрежа Globalstar.

Първоначално проектът трябваше да бъде реализиран под егидата на Русия, но в продължение на една година този проект „за никой не е интересен“ и създателите на Асгардия започват да работят с американски компании.